Р Е Ш Е Н И Е
№ 474 14.04.2020
година гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХХІІ граждански състав, на осемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ЕЛЕНА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от
председателя гр.д.№2733 по описа за 2019г., намира за установено следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.45 от ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация”ЕООД – гр.Пловдив,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.”Шести
септември”№250 чрез пълномощниците си твърди, че до м.март 2016г. И.М.Б. е
работила в дружеството по трудово правоотношение на длъжността „***”. С влязла
в сила присъда по НОХД №6522 по описа за 2018г. на Пловдивски районен съд И.Б.
била призната за виновна в това, че на неустановени дати в периода от
02.01.2013г. до 26.02.2016г. е присвоила пари на дружеството в общ размер на
140 672,69 лева. От съда се иска да осъди ответницата да заплати на ищеца
тази сума, от която: 83 697,40 лева – присвоени за периода 02.01.2013г. –
02.01.2014г., ведно със законна лихва, считано от 03.01.2014г. до окончателното
изплащане; 21 137,61 лева – присвоени за периода 02.01.2014г. –
05.01.2015г., ведно със законна лихва, считано от 06.01.2015г. до окончателното
изплащане; 35 837,68 лева – присвоени за периода 05.01.2015г. –
26.02.2016г., със законна лихва, считано от 27.02.2016г. до окончателното
изплащане. Претендират се разноски.
Ответницата
И.М.Б., ЕГН ********** *** признава иска за сумата 35 837,68 лева. Оспорва
иска за сумата 83 697,40 лева, като счита, че това вземане на ищеца е
изцяло погасено по давност. Оспорва частично иска за сумата 21 137,61
лева, като счита, че вземането е погасено по давност за периода за периода
02.01.2014г. – 05.12.2014г., а за периода 05.12.2014г. – 05.01.2015г. сумата е
дължима. Оспорва претенциите за лихви, като счита, че такива се дължат от
момента на увреждането и само върху сумите, за които не е изтекла погасителна
давност.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Видно от представените по делото
преписи от съдебни актове, с влязла в сила присъда по НОХД №6522 по описа за
2018г. на Пловдивски районен съд И.М.Б., ЕГН ********** е призната за виновна в
това, че на неустановени дати, в периода 02.01.2013г. – 26.02.2016г., в
гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на *** – „***” във „Водоснабдяване и
канализация”ЕООД – гр.Пловдив, е присвоила чужди пари в големи размери –
140 672,69 лева, собственост на „Водоснабдяване и канализация”ЕООД,
връчени в това й качество и поверени й да ги пази, както следва: 1.на
неустановени дати в периода 02.01.2013г. – 02.01.2014г. е присвоила сумата от
83 697,40 лева; 2.на неустановени дати в периода 02.01.2014г. –
05.01.2015г. и присвоила сумата от 21 137,61 лева; 3.на неустановени дати
в периода 05.01.2015г. – 26.02.2016г. е присвоила сумата от 35 837,68
лева, поради което е осъществила състава на престъпление по чл.202, ал.2, т.1
вр. с чл.201 вр. с чл.26, ал.1 от НК.
На основание чл.300 от ГПК като
безспорни са приети между страните фактите: относно това извършени ли са
описаните в присъдата деяния, тяхната противоправност и виновността на дееца.
Тъй като се касае за резултатно престъпление, безспорно установен с присъдата и
задължителен за настоящия съд е и размерът на присвоената сума -
140 672,69 лева.
Искът ще се уважи в частта, с
която се претендира сумата 35 837,68 лева, тъй като нейната дължимост се
признава от ответницата. Тази сума на основание чл. ЗЗД се дължи ведно със законна лихва,
считано от извършване на престъплението /който момент в случая е денят, следващ
денят, в който продължаваното престъпление присвояване на конкретната сума е
приключило – 27.02.2016г./ до окончателното изплащане.
Спорни са въпросите дължат ли се
останалите суми и по отношение на тях изтекла ли е погасителна давност в полза
на ответната страна.
Следва да се има предвид, че в
наказателното производство не е бил разглеждан граждански иск на ищеца за
процесното вземане. Подаденият от дружеството сигнал до Окръжна прокуратура –
гр.*** и започването на наказателното
преследване срещу Б. са действия, които не прекъсват давността. Този извод се
налага предвид постановеното в т.2 от Тълкувателно решение №5/05.04.2006г. по
т.д.№5/2005г. на ОСГТК на ВКС, а именно: ”ако не е предявен граждански иск,
висящият наказателен процес, както в досъдебното, така и в съдебното
производство, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна
присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за
вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност”.
Предвид разпоредбата на чл.114,
ал.3 от ЗЗД вземането за вреди от непозволено увреждане възниква от деня на
откриването на дееца и от този момент то става изискуемо, тъй като длъжникът
изпада в забава съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД. В настоящия случай деецът е
известен, поради което давността за вземанията на ищеца е започнала да тече от
момента на извършване на престъплението. Тази давност е общата петгодишна
давност, съгласно чл.110 от ЗЗД.
Особеното в случая е, че
престъпните деяния, извършени от ответницата са три, тъй като са присвоени
различни суми в различни периоди от време и то в условия на продължавано
престъпление. Присвояването на всяка сума е приключило на съответната крайна
дата на периода, посочен в присъдата, поради което следва да се приеме, че
деянието е извършено на същата дата, съответно от нея започва да тече
погасителната давност. Така относно вземането на ищеца за вреди от присвояване
на сумата 83 697,40 лева, погасителната давност е започнала да тече от
02.01.2014г./когато деянието е завършено/ и е изтекла на 02.01.2019г. Тъй като
исковата молба е постъпила в съда на 22.11.2019г. след изтичане на периода от
пет години, това вземане на ищеца е погасено по давност. Ето защо претенцията в
тази й част ще се отхвърли като неоснователна.
Несъстоятелни са доводите на
ответната страна, че за постъпване на исковата молба в съда следва да се счита
денят, в който са отстранени нередовностите й, указани от съда, тъй като такива
доводи не могат да се изведат нито от нормативната база, нито по пътя на
логиката. Датата на постъпване на исковата молба е тази, която е отбелязана върху
нея в деня на постъпването й в регистратурата на съда и всякакви други интерпретации,
поставящи датата на постъпване в зависимост от редовността на исковата молба,
са неоснователни.
Вземането на ищеца за присвоената
сума от 21 137,61 лева не е погасено по давност и е дължимо в пълен размер.
По изложените по-горе съображения съдът приема, че деянието е извършено на
05.01.2015г., поради което от тази дата до датата на постъпване на исковата
молба на 22.11.2019г. не е изтекъл петгодишен период. Не могат да се споделят
възраженията на ответницата, че част от вземането е погасено по давност. Касае
се за продължавано престъпление, при което известен е само периода, в който е
присвоена сумата, но не са известни конкретни дати, на които е сторено това.
Затова погасителна давност не може да тече в периода на продължаваното
престъпление, а започва да тече за цялата сума от дата 05.01.2015г.
Сумата 21 137,61 лева ще се
присъди ведно със законна лихва, считано от 06.01.2015г. до окончателното
изплащане.
По
отношение на разноските:
Ищецът
е освободен от заплащане на държавна такса и разноски в производството по
силата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда държавна такса за уважената
част от иска в размер на 2 279,00 лева.
Ищецът
е представляван по делото от юрисконсулт, поради което и на основание чл.78,
ал.8 от ГПК и чл.37, ал.3 и чл.25, ал.1 от ЗПП ответницата следва да заплати на
ищеца възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300,00 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.М.Б.,
ЕГН ********** *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация”ЕООД –
гр.Пловдив, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
бул.”Шести септември”№250 следните суми, представляващи имуществени вреди,
причинени от престъпление, за което И.М.Б. е призната за виновна с присъда по
НОХД №6522 по описа за 2018г. на Пловдивски районен съд: 1/ 35 837,68 лева, която сума Б. е
присвоила на неустановени дати в периода 05.01.2015г. – 26.02.2016г., ВЕДНО със
законна лихва върху тази сума, считано от 27.02.2016г. до окончателното
изплащане; 2/ 21 137,61 лева,
която сума Б. е присвоила на неустановени дати в периода 02.01.2014г. – 05.01.2015г.,
ВЕДНО със законна лихва върху тази сума, считано от 06.01.2015г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Водоснабдяване и канализация”ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.”Шести септември”№250
против И.М.Б., ЕГН ********** *** иск в частта, с която се претендира сумата
83 697,40 лева, представляваща присвоена от Б. сума на неустановени дати в
периода 02.01.2013г. – 02.01.2014г.
ОСЪЖДА И.М.Б., ЕГН ********** *** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация”ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, бул.”Шести септември”№250 сумата 300,00 лева –
възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА И.М.Б., ЕГН ********** ***
да заплати по сметка на Окръжен съд – гр.Пловдив сумата 2 279,00 лева – държавна такса за
уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: