№ 412
гр. Пазарджик, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно
наказателно дело № 20245220200850 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. Г.- гражданин на РИзраел, родена на
**********г., с ЕИК ****, депозирана чрез пълномощника адв.И. Т. от АК-
София, против НП №764975- F758738/10.04.2024г. на Директор на дирекция
„Контрол“ в ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушение на чл.37 ал.2 вр. чл.13
от ДОПК, на основание чл.273 ДОПК, на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 500 лева.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваното
НП, чиято отмяна се иска. Жалбоподателят твърди, че в случая са нарушени
правилата за местната компетентност на АНО, издал НП, доколкото адресът
на дейността/управлението на чуждестранното ФЛ е на територията на
гр.София. Счита с НП не е приложена правилната санкционна норма по
ДОПК. Настоява, че не е налице виновно неизпълнение на задълженията за
оказване на съдействие на органите по приходите. Намира, че в случая е
приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител.
АНО, редовно призован, не се явява, като в съдебно заседание се
представлява от пълномощника- юрисконсулт Чардакова- Джутова, която
оспорва жалбата. В депозирани писмени бележки излага пространни
съображения за законосъобразност на обжалваното НП. Претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа жалбата и обсъди изложените от страните
1
доводи, въз основа на писмените и гласни доказателства, събрани по
делото, съдът намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок
/на 06.06.2024г. с КЕП/, от активнолегитимирано лице, пред компетентния да я
разгледа РС.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните
съображения:
Жалбоподателката В. Г. е чуждестранно физическо лице /ЧФЛ/ с ЕИК
****, регистрирано по ЗДДС, считано от 07.02.2023г. с адрес за
кореспонденция и по чл.8 от ДОПК в гр.София.
Съгласно представен в хода на предходна данъчна проверка нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №81/07.12.2022г., рег.
№7150/07.12.2022г., ЧФЛ е придобило недвижим имот, находящ се в гр.Банско
****, във връзка с което задълженото лице е упражнило правото си на
приспадане на данъчен кредит през м.03.2023г. в размер на 21 514.13 лева. По
време на тази предходна проверка ЧФЛ е представило и договор за наем на
процесния недвижим имот, сключен на 02.04.2023г. между пълномощника й
адв.Т. и „БР Мениджмънт“ ООД с ЕИК **** при наемна цена от 2000 лева.
С Резолюция №П-22221423228289-0РП-001/13.12.2023г. на св.Г. А.-
инспектор по приходите в ТД на НАП- Пловдив било възложено извършване
на проверка за установяване на факти и обстоятелства по отношение на ЧФЛ
В. Г. ЕИК **** относно спазване на данъчното законодателство.
В тази връзка св.А. изготвил и изпратил по електронна поща Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №П-
22221423228289-040- 001/15.01.2024г./л.18-20/ с указание, че това следва да
бъде сторено в 14-дневен срок от връчването му в ТД на НАП-Пловдив, офис
Пазарджик, стая 213 или на e-mail: *********@****.***.
Съгласно електронно удостоверение за извършено връчване в ИС
„Контрол“ /л.15- гръб, л.36/, искането било връчено на 15.01.2024г. на
декларирания електронен адрес на ЧФЛ- ******@***************.***.
След изтичането на законоустановения в чл.22 ал.1 от ДОПК 14-дневен
срок от връчването, т.е. до 29.01.2024г. /вкл./, в ТД на НАП- Пловдив, офис
гр.Пазарджик от страна на ЧФЛ или упълномощено от него лице не били
представени исканите документи, справки и обяснения.
На 06.03.2024г. св.А. извършил проверка в Деловодството на ТД на
НАП, Офис Пазарджик, в резултат на което установил, че на 20.02.2024г., т.е.
след изтичане на срока, определен в искането, било получено електронно
съобщение, имащо форма на писмено обяснение, с вх. №3468/20.02.2024г.
/л.15/, в което пълномощникът на ЧФЛ- адв.Т. посочил, че няма връзка с
клиентката си, която живее в Израел, като изразил и предположение, че
поради усложнената военна обстановка в страната същата не е отдавала
2
жилището си /предмет на искането/ под наем. За тези обстоятелства св.А.
изготвил Протокол №1897963/06.03.2024г. /л.13,14/.
Предвид липсата на отговор по искането, на задълженото лице била
изпратена покана изх.№3559/21.02.2024г./л.17/ за съставяне на АУАН, връчена
по електронен път на 26.02.2024г. на декларирания електронен адрес-
******@***************.*** /л.16/. Доколкото ЧФЛ или негов пълномощник
не се явил в ТД на НАП, офис Пазарджик в посочения в поканата срок, АУАН
бил съставен в отсъствие на нарушителя на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН.
В така съставения АУАН №F758738/06.03.2024г. св.А. отразил, че
въпреки връченото искане за представяне на документи и писмени обяснения-
декларация относно предмет на дейност /лицензи, разрешителни и др. във
връзка с извършваната дейност/, информация за всичките обекти, информация
за кадровата и техническа обезпеченост за извършване на дейността, годишна
оборотна ведомост и главна книга за 2023г., документи за всички заплащани
сметки /ток, вода, такса поддръжка и др./ за имота, доказателства за
направените подобрения в имота, то такива не са били представени от
задълженото лице и към момента на съставяне на акта. В същия било
посочено, че по този начин В. Г. – ЧФЛ с ЕИК ****, не е оказало съдействие
на органите по приходите при упражняване на правомощията им по чл.12 ад.1
т.1, т.6, т.7, т.9 и т.14 от ДОИК, като нарушението било извършено на
30.01.2024г. и установено на 06.03.2024г., при извършване на проверка в
деловодството на ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик. В АУАН бил извод,
че непредставянето на изисканите документи препятствало извършването на
проверката, което било квалифицирано като нарушение на чл.37 ал.2 вр. чл.13
от ДОПК.
На 15.03.2024г. така съставеният АУАН бил връчен на пълномощник на
дружеството- Светослав Николаев Йорданов, който направил възражение,
свързано с факта на извършване на нарушението.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя за така извършеното нарушение, на
основание чл.273 от ДОПК, била наложена глоба в размер на 500 лева.
Отделно от това в протокол №П-22221423228289-073-
001/17.05.2024г./л.21-23/ св.А. отразил извършените от него в хода на
проверката действия за установяване на факти и обстоятелства по отношение
ЧФЛ В. Г. и посочил, че от страна на същата не са представени доказателства,
че лицето извършва облагаеми доставки, съгласно чл.69 от ЗДДС по
отношение придобития от нея недвижим имот в гр.Банско.
Най-сетне, на 03.09.2024г. св.А. извършил още една справка в
деловодната програма на ТД на НАП относно наличие на представени от
задълженото лице във връзка с искането информация и документи, като по
този начин се уверил, че и към посочената дата такива липсват. По този повод
бил съставен Протокол №1897971/03.09.2024г./л.34,35/.
3
Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на събраните по
делото доказателства: гласни- показанията на актосъставителя- св.Г. А. и
писмени- материалите по АНП, приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдът
кредитира показанията на разпитания свидетел, тъй като те се подкрепят от
писмените доказателства и взаимно се допълват.
Съгласно чл.13 ал.1 от ДОПК участниците в производствата са длъжни
да оказват съдействие и да предоставят информация при условията и по реда
на този кодекс на органа по приходите и публичния изпълнител при
изпълнение на правомощията им по чл.12 ал.1- 4.
Съгласно чл.12 ал.1, т.7 и т.14 от ДОПК, органът по приходите, при
спазване на разпоредбите на този кодекс: изисква и събира оригинални
документи, данни, сведения, книжа, вещи, извлечения по сметки, справки и
други носители на информация с цел установяването на задължения и
отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и
нарушения на данъчното и осигурителното законодателство; изисква заверени
копия на писмените документи и заверени разпечатки на данни от технически
носители; изисква писмени обяснения.
Съгласно чл.37 ал.2 от ДОПК лицето е длъжно да представи всички
данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други
доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и
обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и
да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират
такива, като в чл.37 ал.3 от ДОПК е изрично посочено, че органът по
приходите има право да изиска писмено от лицето представяне на
доказателства по ал. 2 в определен от него срок.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
безспорно установено, че жалбоподателят в качеството му на лице, по
отношение на което е започнало ревизионно производство не е изпълнил
задължението си да представи на органа по приходите данните, предмет на
Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото
лице /ИПДПОЗЛ/ с изх. №П-22221423228289-040- 001/15.01.2024г./л.18-20/.
Доказано по делото, че ЧФЛ е получило искането на посочения от самия него
електронен адрес за кореспонденция с НАП на 15.01.2024г., но в указания 14-
дневен срок до 29.01.2024г. /включително/ не е представило исканите
документи и писмени обяснения, нито е отправило молба за удължаване на
срока за тяхното представяне, като нарушението е извършено чрез
бездействие.
Въпреки това атакуваното НП подлежи на отмяна, поради неправилно
приложение на санкционната норма на чл.273 от ДОПК, вместо на тази
по чл.278б ал.1 от ДОПК.
Санкционната разпоредба, на която се е позовал
административнонаказващият орган е тази на чл.273 от ДОПК, предвиждаща,
че който не окаже съдействие на орган по приходите или публичен
4
изпълнител или възпрепятства упражняването на правомощията им, се
наказва с глоба от 500 до 1000 лв. за физическите лица, а за едноличните
търговци и юридическите лица- с имуществена санкция в същия размер.
За нарушение на чл.13 от ДОПК обаче законодателят е предвидил
специална административнонаказателна разпоредба, а именно тази на чл.278б
ал. 1 от ДОПК. Според нея лице, което не изпълни задължение по чл.13, се
наказва с имуществена санкция в размер от 3 000 до 20 000 лв.- за
юридическите лица и едноличните търговци.
Разпоредбата на чл.278б ал.1 от ДОПК се явява специална и изключва
възможността за прилагане на чл.273 от ДОПК при нарушение на чл.13 от
ДОПК. Още повече, че специалната разпоредба, която е следвало да се
приложи предвижда далеч по-тежко наказание, при което наказващият орган
не се е съобразил с основен принцип за
законоустановеност на наказанието, респ. законовия диапазон за определяне
на наказание, предвидено в чл.278б ал.1 от ДОПК. В този смисъл е актуалната
съдебна практика.
Ето защо, съдът намира, че наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и следва да се отмени.
За пълнота на изложението следва да се обсъдят възраженията на
жалбоподателя срещу наказателното постановление. Те не се споделят от съда.
На първо място неоснователни са доводите на жалбоподателя, че при
издаване на атакуваното НП №764975- F758738/10.04.2024г. на Директор на
дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- Пловдив е допуснато нарушение на чл.8 от
ДОПК, доколкото В. Г. е чуждестранно физическо лице, а съгласно
разпоредбата на чл.8 ал.1 т.5 от ДОПК компетентната териториална дирекция
на НАП е тази по местоизвършването на дейността/управлението на
чуждестранни лица, поради което НП е следвало да бъде издаден от ТД на
НАП- София.
Съгласно чл.12 ал.6 от ДОПК, правилата на чл.7 ал.1 и чл. 8 не се
прилагат за органи по приходите или публични изпълнители, определени от
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от
оправомощен от него заместник изпълнителен директор. Правомощията на
органите по приходите по ал 2 се осъществяват на територията на цялата
страна независимо от компетентността по чл.8. В същото време, съгласно
чл.48 ал.1 от ЗАНН, административнонаказателната преписка се разглежда от
адмннистративнонаказвашия орган, в чийто район е било извършено
нарушението.
В случая административното нарушение е извършено на 30.01.2024г.
при извършване на проверка от орган по приходите в ТД на НАП- Пловдив,
офис Пазарджик, т.е. компетентен да разгледа административнонаказателната
преписка е именно ТД на НАП- Пловдив, офис Пазарджик, където именно е
следвало да бъдат представени документите и обясненията, съгласно
5
изпратеното и получено искане. В същото време, съгласно Заповед № ЗЦУ
384/27.02.2024г. на Изпълнителния Директор на НАП /л.24-26/, оправомощен
да издаде обжалваното НП е Директорът на Дирекция „Контрол“ при ТД на
НАП Пловдив.
На второ място, не се споделят и доводите на жалбоподателя за това, че
нарушението не е извършено виновно. Видно от текста на приложеното по
делото пълномощно /л.11/ ЧФЛ В. Г. е упълномощила адв.Т. да я представлява
пред органите на НАП. В случая и доколкото военните действия на
територията на РИзраел все още не са преустановени, след получаване на
Искане № П-22221423228289-040- 001/15.01.2024г., пълномощникът на
жалбоподателя е имал възможността да поиска удължаване на срока на
проверката, за да може лицето да представи изисканите от органа по
приходите документи, което не е било надлежно сторено.
Най-сетне съдът приема, че неизпълненото задължение на
жалбоподателя към държавата не представлява маловажен случай, по смисъла
на чл.28 от ЗАНН - такъв, при който извършеното административно
нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи
на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното
приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл.11
ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл.93 т.9 от НК следва
да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia
legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР №1/12.12.2007г. на
ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде
освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е
така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията,
в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни
последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се
отнесе към т. нар. "нарушения на просто извършване" или "формални
нарушения". Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на
предвидените в закона и подзаконовите актове по прилагането му задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за
настъпване на определен противоправен резултат. По този начин
законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените
отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили
вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл.28
от ЗАНН (а това се отнася и за чл.9 ал.2 от НК вр. чл.11 от ЗАНН) не е
изключено и при формалните административни нарушения, но преценката
следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а
на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай бездействието на жалбоподателя е
застрашило обществените отношения, свързани с ефективността на
последващ контрол върху оборотни ведомости, т. е. на задължение на лицата,
6
гарантиращо значителна част от републиканския бюджет и обезпечаваща
нормалното функциониране на цялата държава, поради което следва да се
приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен
интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по
административен ред, а не представлява маловажен случай.
Предвид изхода на делото и доколкото жалбоподателят не претендира
разноски, такива не се дължат.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 вр. ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №764975- F758738/10.04.2024г. на Директор на дирекция
„Контрол“ в ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушение на чл.37 ал.2 вр. чл.13
от ДОПК, на основание чл.273 ДОПК, на В. Г.- гражданин на РИзраел, родена
на **********г., с ЕИК **** е наложена глоба в размер на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7