РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Русе, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд
– Русе, VІ - ти състав, в публично заседание на тринадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря
ДИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА административно дело
№ 138 по описа за 2023 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 165 от Закона за Министерство на
вътрешните работи /ЗМВР/.
Делото е образувано по жалбата
на М.Д.Р., чрез адв.О.Б. против Заповед № 336з-754/24.02.2023г. на ВПД Директор
на ОД на МВР-Русе, с която жалбоподателят, заемащ
длъжност –полицейски инспектор IV
степен в група ”Отчет на
пътно-транспортните произшествия, административно-наказателна дейност и
информационно-аналитична дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел
“Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Русе е временно преназначен за срок до 1
година, считано от деня следващ датата на запознаването му със заповедта, на
изпълнителска длъжност старши разследващ полицай в ОДМВР-Русе към отдел
„Разследване“ при ОДМВР-Русе със специфично наименования на длъжността “инспектор“ и следващото му се основно
месечно възнаграждение.
Заповедта се оспорва като
незаконосъобразна и се прави искане за нейната отмяна. Твърди се наличието на
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на
материалния закон, както и несъответствие с целта на закона. Претендират се
съдебни разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38
ЗА.
Ответникът – директор на
ОДМВР-Русе, чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна.
Развиват се и съображения за недопустимост на жалбата поради отпаднал правен
интерес с оглед твърдяно оттегляне на оспорената заповед, тъй като със Заповед
№ 336з-1545/26.04.2023г. на директора на ОДМВР-Русе е прекратено временното
преназначаване на инспектор Р., считано от акта за сдаване на длъжност-26.04.2023г.
и със заповед № 336з-1552/26.04.2023г на директора на ОДМВР-Русе, инспектор М.Р.,
полицейски инспектор IV
степен в група ”Отчет на пътно-транспортните произшествия,
административно-наказателна дейност и информационно-аналитична дейност“ на
сектор „Пътна полиция“ към отдел
“Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Русе е преназначен на изпълнителска
длъжност – Полицейски инспектор V степен/ ПК/ в група „Охранителна полиция“ към РУ-Бяла
при ОДМВР-Русе със съответното за длъжността основно месечно възнаграждение,
считано от датата на встъпване в длъжност-26.04.2023г.
За да обоснове допустимостта
на жалбата от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е изразено
несъгласие по чл.156 ал.2 АПК по съображения, че претендираното оттегляне е
направено след първото по делото с.з. и се представя писмо рег № 336р-13942/03.05.2023г. от ВИД
Директор на ОДМВР-Русе до инспектор М.Р. по повод негова молба от 27.04.2023г.
С това писмо държавния служител е уведомен за МЗ № 8121К-3922/25.04.2023г за
изменение на заповед рег.№ 8121К-546/24.02.2015г. за утвърждаване на щат на ОД
на МВР-Русе и съкращаване на длъжността-Полицейски инспектор IV – VI степен в група” Отчет на
пътно-транспортните произшествия, административно-наказателна дейност и информационно-аналитична
дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел “Охранителна полиция“ при ОД на
МВР-Русе, по повод на която е била проведена среща на 26.04.2023г., на която му
е било предложено на основание чл.7 ал.1
т.1 и ал.4 от НАРЕДБА № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи заемането на
вакантна изпълнителска длъжност - Полицейски инспектор V степен/ ПК/ в група „ Охранителна
полиция“ към РУ-Бяла при ОДМВР-Русе, с което се е съгласил, което е надлежно
удостоверено. Тъй като инспектор М.Р. в молбата си е твърдял, че не му е
предложена предходната длъжност, отговорът е ,че не е имало вакантни
изпълнителски длъжности по чл.7 ал.3 от Наредбата, тъй като на едната вакантна
изпълнителска длъжност вече е бил временно предназначен за 1 година, считано от
21.12.2022г инспектор М. Д., а по отношение на втората изпълнителска длъжност,
с докладна записка рег.№ 336р-11901/10.04.2023г. и заповед на МВР №
8121з-3910/25.04.2023г.е обявен конкурс за преминаване в по-висока по вид
длъжност.
Жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител в две свои становища вх.№ 2156/23.05.2023г. и вх.№
2453/12.06.2023г. счита, че не са налице основания за прекратяване на
производството по наведените от ответната страна основания- оттегляне на
оспорения акт и липса на правен интерес/ чл.159 т.3 и т.4 АПК/, като отново
набляга на липса на съгласие от оттеглянето и за наличието на правен интерес,
наличен към момента на оспорването и по-настоящем, с мотиви, че оспорената
заповед е довела до промяна на местоработата и функциите му и защото
заповед № 336з-1545/26.04.2023г.на
директора на ОДМВР-Русе, с която е прекратено временното преназначаване на
инспектор Р. действа за напред и не е заличила последиците от оспорената
заповед № 336з-754/24.02.2023г., тъй като след нейното издаване тази длъжност е
останала незаета и съответно закрита/ съкратена/, респ.ако Р. е заемал тази
длъжност, същата не би била закрита , а заемането на длъжността по заповед №
336з-1552/26.04.2023г на директора на ОДМВР-Русе е поради факта, че в противен
случай правоотношението с инсп.Р. би било прекратено на основание чл.226 ал.1
т.5 ЗМВР. Допълнително се изтъква довод за наличието на правен интерес, че в случай на отмяна на оспорената
заповед възниква процесуалната възможност да предяви иск за вреди (ако е
претърпял такива от тази заповед , явно в смисъл за разлика във
възнаграждението), както и да бъде възстановено съществуващото фактическо
положение, а това обстоятелство обуславя
правен интерес от решаване на заявения с жалбата спор по същество.
Съдът, като разгледа
направените възражения и приложената административна преписка, намери за
установено следното:
По допустимостта:
Спорът по допустимостта на
оспорването е формиран относно това налице ли е оттегляне на оспорения
административен акт, ако е налице - направено ли е след първото съдебно
заседание, респ. необходимо ли е съгласието на оспорващия по аргумент на чл.156
ал.2 АПК вр.чл.159 т.3 АПК и налице ли е все още правен интерес от оспорването.
Производството пред АС-Русе
е образувано по оспорване на Заповед № 336з-754/24.02.2023г. на ВПД
Директор на ОД на МВР-Русе, с която на основание чл.165 ал.1,ал.2 пр.2,ал.3 и 5
от ЗМВР и чл.12 ал.1 т.2 и чл.14 ал.1 и ал.2 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за
преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с
която държавния служител инспектор М.Р., заемащ към тази дата длъжност
–полицейски инспектор IV
степен в група ”Отчет на пътно-транспортните произшествия,
административно-наказателна дейност и информационно-аналитична дейност“ на
сектор „Пътна полиция“ към отдел“ Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Русе е
временно преназначен за срок до 1 година, считано от деня следващ датата на
запознаването му със заповедта/ в случая 06.03.2023г/, на изпълнителска
длъжност старши разследващ полицай в ОДМВР-Русе към отдел „ Разследване“ при
ОДМВР-Русе със специфично наименование на длъжността“ инспектор“ и следващото
му се основно месечно възнаграждение.
Оспорващият е встъпил в тази
длъжност на 06.03.2023г.
Със заповед №
336з-1545/26.04.2023г.на директора на ОДМВР-Русе е прекратено временното
преназначаване на инспектор Р., считано от акта за сдаване на длъжност -
26.04.2023г.
С последваща заповед №
336з-1552/26.04.2023г на директора на ОДМВР-Русе инспектор М.Р. полицейски
инспектор IV
степен в група ”Отчет на
пътно-транспортните произшествия, административно-наказателна дейност и
информационно-аналитична дейност“ на сектор „ Пътна полиция“ към отдел“
Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Русе е преназначен на изпълнителска длъжност
–Полицейски инспектор V
степен/ ПК/ в група
„Охранителна полиция“ към РУ-Бяла при ОДМВР-Русе със съответното за
длъжността основно месечно възнаграждение, считано от датата на встъпване в
длъжност-26.04.2023г.
Сочи
се от ответната страна, че срока на оспорената заповед е с прекратено действие
, считано от 26.04.2023г.
Съгласно
чл.14 ал.4 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за
преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
временното преназначаване може да се прекрати и преди изтичане на определения
срок отново със заповед на органа по чл.159 вр.чл.37 ЗМВР-директора на
ОДМВР, която хипотеза е налице, но прекратяването на срока на временното
преназначаване не е идентично с оттегляне на оспорената заповед.
От съдържанието на заповед 336з-1545/26.04.2023г. на директора
на ОДМВР-Русе е видно, че е прекратено временното преназначаване на инспектор Р.,
т.е прекратен е срока на действието й. Действието с оглед на съдържанието на
тази заповед е прекратяване занапред на срока на преназначаването, т.е само относно срока на действие на оспорената
заповед и не е налице хипотезата на оттеглен адм.акт по см. на чл.91 и чл.159
т.3 АПК, тъй като тази заповед действа за
напред и не е заличила последиците от оспорената заповед № 336з-754/24.02.2023г.,
тъй като след нейното издаване тази длъжност е останала незаета и съответно
закрита ден преди заповедта 336з-1545/26.04.2023г. и № 336з-1552/26.04.2023г. с
МЗ № 8121К-3922/25.04.2023г за изменение на заповед рег .№
8121К-546/24.02.2015г. за утвърждаване на щат на ОД на МВР-Русе и съкращаване
на длъжността-Полицейски инспектор IV – VI степен в група ”Отчет на
пътно-транспортните произшествия, административно-наказателна дейност и
информационно-аналитична дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел“ Охранителна
полиция“ при ОД на МВР-Русе /налична на интернет сайта на МВР/. Т.е основателни
са доводите на процесуалния представител на жалбаподателя, че ако инспектор Р.
е заемал тази длъжност, същата не би била закрита съответно правния интерес
предпоставя предотвратяването на неблагоприятни правни последици, които вече са
настъпили и с оглед на съдържанието й пряко и непосредствено въздейства върху
правната сфера на оспорващия субект, най-малко поради промяна на функции и
възнаграждение.
Принципно с оттеглянето на
административния акт, респ. с неговата отмяна се заличават с обратна сила
породените от него правни последици, т.е с обратна сила назад във времето до
неговото издаване в общия случай, като тези условия не са налице.
Прекратяването за напред на срока на действие на адмнистративния акт не води до
отпадане на правен интерес при положение, че вече е налице проява на правни
последици и то такива засягащи сферата на адресата.
В този смисъл при аналогични
случаи на издаване на административен акт със срок на действие, т.е за
определен срок, дори изтичането на срока или неговото намаляване не води до
отпадане на правния интерес, а единствено до прекратяване на действието на
заповедта за напред.С последващата заповед не е отменена изцяло оспорената заповедта,
а по същество е намален срока на действието й, при което за жалбодателят е
налице правен интерес от оспорване на акта/ опр. 4510/ 27.03.2019г по адм.д
15580/2018 на ВАС, Определение № 2897 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. №
1293/2020 г., V о.,/
В случая преустановяването
на действието на оспорената заповед е за в бъдеще на посоченото основание
–чл.14 ал. 4 от Наредбата, но тя не се дължи на призната от органа по
назначаването незаконосъобразност или нецелесъобразност на вече издадената и
оспорена негова заповед, а е в резултат на нови юридически факти, основание за
издаването на новата заповед № 336з-1552/26.04.2023г на директора на
ОДМВР-Русе, т.е не е налице хипотезата на преразглеждане на оспорената заповед
по реда на чл.91 АПК и чл.159 т.3 АПК / правото на отзив и на оттегляне на акта
от издалия го адм.орган/, защото оспорената заповед не е изрично оттеглена или
отменена, а само преждевременно е прекратено действието й, при наличната такава
правна възможност по чл.14 ал.4 от Наредбата /цитирана по-горе/, с което е
ликвидирано само частично съществуващите дотогава правоотношения с адресата на
акта по повод на временното преназначаване и то по отношение единствено на
срока, видно от следващата нова заповед № 336з-1552/26.04.2023г на директора на
ОДМВР-Русе.
Разпореденото със заповед
336з-1545/26.04.2023г.на директора на ОДМВР-Русе не е по реда на чл.91 АПК
, а по чл.156 АПК при висящото съдебно производство, и както вече се посочи
касае преустановяване занапред на разпоредените правни последици, които вече са
възникнали, но не е възстановено съществуващото преди издаването на оспорената
заповед фактическо положение, за да се приеме за оттеглена.
„Оттеглянето“ на
адм.акт по смисъла на чл.91 ал.1 и
чл.156 ал.1 АПК е изрично волеизявление на органа, което е насочено към
едностранно прекратяване на вече разпоредени права и/или задължения и свързано
с определен срок - до първото съдебно
заседание при вече надлежно оспорване, за да не е необходимо съгласието на оспорващия
по смисъла на чл.156 ал.2 АПК.
В случая е налице проведено
първо съдебно заседание на 25.04.2023 г., макар и отложено поради обективни
причини относно невъзможността на жалбоподателя и неговия процесуален
представител за явяване, т.е дори фактът, че не е даден ход на делото в това
първо с.з., при което все пак съдът е
разпоредил събирането на допълнителни писмени доказателства на база
своевременно представена молба за изясняване на спора по същество, следва да се
отчете съдържанието на чл.156 ал.2 АПК: за оттегляне след първото по делото
заседание /а такова е проведено/ е необходимо и съгласието на оспорващия, като
такова изрично не е дадено. Нормата на чл.156 ал.2 АПК въобще не детайлизира
процесуалните действия при първото съдебно заседание: даван ли е ход,
извършвани ли са процесуални действия, най-малкото защото преди това ответната
страна е била известена за образуваното съдебно оспорване, конституирането на
страните, разпределена е доказателствената тежест, изпратени са преписи и т.н.,
а изисква съгласие на оспорващия след първото с.з., в случая такова е проведено
и липсва изразено писмено съгласие. Противно на становището на ответната
страна. С
последващата заповед 336з-1545/26.04.2023г. на директора на ОДМВР-Русе
не е оттеглена предходната такава, не е изрично отменена, а е изменена/
прекратена само досежно срока на действие – вместо 1 година, до посочения срок
26.04.2023г. И дори в правния мир по волята на издателя на оспорената заповед
тя вече да не съществува, поради прекратеното й действие, тя е произвела своето
правно действие и към датата на издаването и оспорването й, и с оглед на
съдържанието й пряко и непосредствено въздейства върху правната сфера на
оспорващия субект и защото с оглед съдържанието на заповед
336з-1552/26.04.2023г. - касае инсп.М.Р., заемащ тогава длъжност полицейски
инспектор IV
степен в група” Отчет на пътно-транспортните произшествия,
административно-наказателна дейност и информационно-аналитична дейност“ на
сектор „ Пътна полиция“ към отдел“ Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Русе,
която всъщност длъжност вече е била съкратена предходния ден. Т.е. налице е
пряко и непосредствено въздействие на атакувания административен акт върху
съответния субект и жалбата се явява допустима.
Т.е претендираното от
ответната страна оттегляне като процесуални последици не е налице, още повече
че оспорената заповед с оглед на предварителното й изпълнение е произвела
правните си последици. За да е налице реално „ оттегляне“ на оспорената заповед
следва същестуването й и разпоредените правни последици да се заличат или
по-точно казано да отпаднат с обратна сила, поради и което защитата срещу тях
вече да е безпредметна. Случаят, както вече се посочи не е такъв и съществува
правен интерес у жалбоподателя за оспорването, поради и което съдът намира
жалбата срещу Заповед № 336з-754/24.02.2023г. на ВПД Директор на ОД на МВР-Русе
за ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На 27.01.2023г. от началника
на отдел “Разследване“ при ОДМВР-Русе до директора на ОД на МВР – Русе е
изготвено предложение за промени в щата на ОДМВР-Русе, утвърден с МЗ рег. №
8121К-546/24.02.2015г. като се предлага да се включи в щата на ОД на МВР-Русе 1
щатна бройка за държавен служител с висше образование „младши-старши разследващ
полицай“ в отдел „Разследване“ при същата дирекция за сметка на съкращаването
на щатна бройка в някое от звената, които са със значително по-слаба служебна
натовареност. В мотивите на предложението /л.1-2 от преписката/ е посочено, че
щатът на отдел „Разследване“ при ОДМВР-Русе е 52 души, от които 1 началник, 1
системен оператор и 50 разследващи полицаи, като щатът „ разследващ полицай в
ОДМВР-Русе“ е 12 души-зает изцяло, като от тях 6 души разследват престъпления
по транспорта-оптималния брой, 5- икономически престъпления и 1-тежки
криминални престъпления, като последният е натоварен с 22 производства и част
от тях касаят усложнена престъпна дейност. Изложени са съображения за
необходимостта последният да извършва неотложни действия по разследването и
събирането на доказателства, като в табличен вид са посочени данните, според
които били увеличени броя на образуваните досъдебни производства, тези на
производство и извършените неотложни действия по претърсване и изземване.
Твърди се в предложението, че броя на служителите в трите сектора, и с оглед
тези специализирани в разследването на престъпления против транспорта е
съобразен с броя месечни дежурства на разположение и натовареността, поради
което е изчерпана възможността за пренасочване на служителите в отдел „
Разследване“ и именно за това е предложено увеличаването на щата на този отдел.
Липсват данни с тази
докладна да е запознат жалбоподателя, но независимо от това, че служителят не е
запознат с доклада, съгласно чл.13 ал.1 от Наредбата, това не е съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като в хипотезата на едностранна промяна на мястото на изпълнение на
длъжностните задължения,независимо от това, че съгласие на засегнатия
служител не се изисква, на която норма се е позовал и органа по назначаването.
С резолюция от 13.02.2023г.
на ВПД директор на ОДМВР-Русе е разпоредено да се изготви заповед за временно
преназначаване на длъжност на инспектор М.Р.
по чл. 14, ал. 2 от Наредба № 8121з-310
от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи
/Наредбата/ на длъжност ст.разследващ полицай в ОДМВР до завръщането на
титуляра на длъжността Мария Найденова,ползващ отпуск за временна нетрудоспособност.
Последвало е издаването на
оспорената в настоящото производство Заповед № 336з-754/24.02.2023г. на ВПД
Директор на ОД на МВР-Русе, с която жалбоподателят М.Р., заемащ длъжност
–полицейски инспектор IV
степен в група” Отчет на пътно-транспортните произшествия,
административно-наказателна дейност и информационно-аналитична дейност“ на
сектор „ Пътна полиция“ към отдел“ Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Русе е
временно преназначен за срок до 1 година, считано от деня следващ датата на
запознаването му със заповедта, на изпълнителска длъжност старши разследващ
полицай в ОДМВР-Русе към отдел „ Разследване“ при ОДМВР-Русе със специфично
наименования на длъжността“ инспектор“ и следващото му се основно месечно
възнаграждение.
Не се спори по делото, че
към момента на издаване на процесната заповед М.Р. е заемал длъжността
полицейски инспектор IV
степен в група ”Отчет на пътно-транспортните произшествия,
административно-наказателна дейност и информационно-аналитична дейност“ на
сектор „ Пътна полиция“ към отдел“ Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Русе
В мотивите на тази заповед е
посочено „мотивирана служебна необходимост за преназначаване на държавен
служител на изпълнителска длъжност в МВР“- необходимост от допълнителен
служител към отдел „ Разследване“ – поради временна нетрудоспособност на
служител-инспектор М. Н.-И. и невъзможността от пренасочване на държавни служители от същия отдел, поради
големия брой месечни дежурства и натовареност, свързана с разследване на
досъдебно производства, и възникналата нужда от необходимост от временно
преназначаване на подходящ държавен служител с необходимите образование,
квалификация, компетентност, знания, достъп до класифицирана информация,
осигурявайки бързина, точност, срочност
и ефективност на разследване на тежки криминални престъпления.
От страна на ответника е
приобщена към доказателствения материал по делото преписката по издаване на
оспорваната заповед, ведно с множество допълнителни доказателства.
При така
установеното, съдът прави следните правни изводи.
Съгласно
чл. 165, ал. 1 - 3 от ЗМВР държавният служител може да бъде временно
преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност до заемането й или при
отсъствие на титуляра над 30 дни по ред, определен с наредба на Министъра на
вътрешните работи (ал. 1), като временното преназначаване се извършва със
съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост
(ал. 2), за срок до една година с възможност за еднократното удължаване на
срока с още една година (ал. 3).
Редът за
временно преназначаване на държавните служители в МВР е определен в Наредба №
8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, като
съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 от наредбата, временното преназначаване на
държавния служител се извършва в два случая: 1) при необходимост от
преназначаване на служители на вакантни длъжности в щатовете на структурите на
МВР и 2) при отсъствие на титуляра над 30 дни освен в случаите на ползване на
платен годишен отпуск. В случая от съдържанието на оспорената заповед се
констатира, че се касае за необходимост от преназначаване на служител на
вакантна длъжност.
Според
чл. 14, ал. 1 от Наредбата, временното преназначаване на държавен служител се
извършва със заповед на съответния орган по чл. 158 или чл. 159, ал. 1 от ЗМВР за срок до една
година с възможност за еднократно удължаване на срока на временното
преназначаване с още една година (ал. 1). При тази нормативна уредба, с оглед
обстоятелството, че оспорената в настоящото производство заповед предвид
заеманата от оспорващия длъжност е издадена от ВПД Директор на ОДМВР-Русе, то административният акт е издаден от материално
компетентен орган по смисъла на чл. 159 вр.чл.37 от ЗМВР,
вр. чл. 14, ал. 1 от
Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители
в Министерството на вътрешните работи(Наредбата).
Заповедта
е постановена в писмена форма. Като правно основание за издаването й са
посочени: чл. 43, ал.4, чл. 159, ал.1, т.3, чл. 165, ал. 1, ал. 2 предложение второ, ал. 3 и ал. 5 от ЗМВР, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г.
Според
чл. 14, ал. 2 от Наредбата, при временно преназначаване в случаите на служебна
необходимост, тя се мотивира в заповедта по ал. 1., т. е "служебната
необходимост" трябва да е надлежно и ясно мотивирана.
При това на доказване от страна на ответника
подлежат юридическите факти, представляващи проявление на поддържаната служебна необходимост и именно тези
юридически факти представляват фактическо основание за издаване на акта.
Тяхното посочване е задължителен елемент от съдържанието на административния
акт (арг. от чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК),
доколкото наличието им поражда компетентността на административния орган да
измени едностранно, макар и временно, съществен елемент от съдържанието на
служебното правоотношение на държавния служител - мястото на работа, поради
наличие на служебна необходимост.
Легалното
определение на понятието "служебна необходимост" е дадено в нормата
на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, според
която такава необходимост е налице при извънредни промени в оперативната
обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени
и/или промени във функционалните задължения на структурите. В тази връзка,
фактическите основания за издаване на процесната заповед следва да се състоят в
излагане на факти от обективната действителност, които сочат на някоя или
няколко от алтернативните хипотези - "извънредни промени в оперативната
обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред" и/или
"нормативни промени" и/или "промени във функционалните
задължения на структурите". Безспорно преценката за т. нар. "служебна
необходимост" е предоставена на оперативната самостоятелност на
административния орган при издаването на акта по чл. 165 от ЗМВР, но последният подлежи на съдебен контрол
за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 169 от АПК (в този смисъл Решение №
2393 от 15.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10950/2021 г., V о.).
При тази проверка следва да се прецени дали правомощието на органа е упражнено
в рамките на закона, т. е. дали фактите, на които се позовава административният
орган, могат да бъдат подведени под приложената от него правна норма.
Видно от
съдържанието на заповедта, наличието на служебна необходимост било мотивирано в
докладната записка от 27.01.2023 г., а в нея не са изброени конкретни факти,
които обуславят наличие на "извънредни промени в оперативната обстановка,
състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или
промени във функционалните задължения на структурите", по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР.
Реално такива факти не са посочени в
оспорвания административен акт.
В
заповедта и докладната записка и в последващо представените и изискани от
органа писмени доказателства - Отчет-анализ на дейността на ОДМВР Русе за 2022 г. дори не
се твърди "усложняваща се оперативна обстановка" или "нарастващ
брой престъпления или нарастващ обем на постъпили сигнали". Напротив там
са изказани мнения и благодарности от ръководителя на РОП-Русе за намаляла
икономическа престъпност. В доклада липсват данни за променена оперативна
обстановка , напротив състоянието на престъпността и оперативната обстановка на
територията на ОДМВР –Русе са в положителна насока, като е намаляла средната
натовареност.
Посочените мотиви не
аргументират извънредни промени в оперативната обстановка или състоянието на
престъпността, нито пък нормативни промени или промени във функционалните задължения
на структурата, респективно - не представлява излагане на мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, а и на изричната нормата на чл. 14,
ал. 2 от Наредба № 8121з-310.
Липсата на фактически
основания от една страна накърнява правото на защита на адресата на акта, тъй
като осуетява възможността му да се снабди с относимите доказателства във
връзка с поддържаните от административния орган фактически обстоятелства, а от
друга - препятства съдебния контрол за законосъобразност административния акт.
Единственият
обективен факт, визиран в заповедта, е продължителното отсъствие на служителката инсп. М. И. - старши разледващ
полицай, която видно от представената справка е отсъствала
и значително време преди заповедта, а на нейно производство са само 3
бр.преписки , които не са за тежки престъпления по см на чл.97 НК. Затова в
тази част мотивите по заповедта са недоказани.
Представените
в хода на съдебното производство доказателства от страна на ответника като
статистически таблици, доклади, писма, от една страна не са цитирани в
административната преписка преди издаване на заповедта, а и част от тези
документи са създадени след издаване на заповедта, така че не биха могли да
мотивират твърденията на органа за възникнала служебна необходимост.
Нещо
повече органа сам си противоречи, че е възникнала такава „служебна
необходимост“ след като месец и половина по-късно сам прекратява действието на
оспорената заповед. С този акт явно се признава липсата на предпоставките на
твърдяната служебна необходимост, ако тя бързо е отпаднала в рамките на този
кратък период и по-скоро води до извод за липсата й.
От
всичко изложено следва, че в оспорения административен акт липсват или са
недоказани фактически обстоятелства, от които да се направи извод, че в
конкретния случай е необходимо преназначаването на жалбоподателя на посочената
длъжност в отдел „Разследване“, поради което съдът приема, че не е било налице
материално- правното основание за издаване на заповедта.
В
заключение, следва да се отбележи, че преназначаването в хипотезата на
"служебна необходимост", следва да е за преодоляване на извънредни,
стоящи извън волята на органа непредвидими и непредотвратими събития, очертани
от нормата на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, поради
което оспорената заповед не съответства и на целта на закона (в този смисъл Решение №
1018 от 3.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8298/2021 г.).
Посочените като фактическо
основание в заповедта обстоятелства се явяват недостатъчни, бланкетни и
немотивирани по смисъла на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба №
8121з-310/17.07.2014 г.
вр. § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, поради което същите не могат да
обосноват наличие на основанието за временно преназначаване на служителя по чл. 165, ал. 2
от ЗМВР.
Посочените мотиви не аргументират извънредни промени в оперативната обстановка
или състоянието на престъпността, нито пък нормативни промени или промени във
функционалните задължения на структурата, респективно - не представлява
излагане на мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, а и на изричната нормата на чл. 14,
ал. 2 от Наредба № 8121з-310.
Нещо повече
представените писмени
доказателства от ответника – Писмо Рег. № 336р-16974/31.05.2023 г. ведно с
приложения към него; Писмо Рег. № 17085/01.06.2023 г., ведно с приложения към
него копие от доклад за състоянието на разследването в ОДМВР-Русе за периода
01.01.2022 г.-31.12.2022 г. сочат, че с
издаването на осторената такава е
нарушено и изискването за спазване целта на закона по чл. 146, т. 5 от АПК, доколкото от
наличните по делото данни става несъмнено ясно, че процесната заповед
представлява пряк израз на превратно упражняване на власт.
Оспорената в настоящото производство заповед
като незаконосъобразна, следва да бъде отменена.
При този изход на спора е
основателно искането за присъждане на разноски – държавна такса заплатена
такава в размер на 10лв. и за присъждане на адв.възнаграждение на основание
чл.38 ЗА вр. Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, при наличие на
представен договор за правна защита и съдействие сключен на основание чл.38 т.3
ЗА е основателно искането на процесуалния представител за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 750 лв. съгласно чл. 8, ал.
2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 за адвокатските възнаграждение
вр.чл.38 ЗА
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 336з-754/24.02.2023г. на
ВПД Директор на ОД на МВР-Русе, с която М.Д.Р., заемащ длъжност –полицейски
инспектор IV
степен в група ”Отчет на пътно-транспортните произшествия,
административно-наказателна дейност и информационно-аналитична дейност“ на
сектор „Пътна полиция“ към отдел
“Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Русе е временно преназначен за срок до 1
година, считано от деня следващ датата на запознаването му със заповедта, на
изпълнителска длъжност старши разследващ полицай в ОДМВР-Русе към отдел
„Разследване“ при ОДМВР-Русе със специфично наименования на длъжността
“инспектор“ и следващото му се основно месечно възнаграждение
ОСЪЖДА ОДМВР-Русе да заплати на М.Д.Р.
сумата в размер на 10 лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА ОДМВР-Русе да заплати на адвокат О.И.Б.,***
размер 750 лв. представляваща адвокатско възнаграждение съгласно чл. 8, ал.
2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 за адвокатските възнаграждение във
връзка с чл.38 ЗА
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: