РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. Варна, ………….2022 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, XXIII-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
втори ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Пенка Михайлова, разгледа докладваното от
съдия Наталия Дичева административно дело 1844/2022г. по описа
на XXIII-ти
състав на Административен съд – гр. Варна,
като за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.121, вр.чл.124 от Закона
държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по жалба на Х.М.М. ***, против Заповед № 136/22.07.2022г.
на председателя
на Комисия за защита на потребителите (КЗП), с която на осн. чл. 107, ал. 1, т. 5 във връзка с чл.
108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено
служебното правоотношение с М. на длъжност „директор“ на Регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище гр.
Варна в Главна дирекция „Контрол на пазара“, ранг II старши, считано от
25.07.2022г. Като фактическо обстоятелство за издаване на заповедта е посочено,
че е налице обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява
служебните си задължения поради липса на дигитална компетентност, въведена като
изискване в разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за
оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА). В
жалбата са наведени оплаквания, че издадената заповед е неправилна и
незаконосъобразна, издадена в противоречие с изискванията за форма на акта и с
целта на закона, както и в нарушение на материалния закон, доколкото не е
установено наличието на нито една от трите кумулативно предвидени в чл. 107,
ал. 1, т. 5 от ЗДСл предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение. Жалбоподателят
твърди, че притежава дигитална компетентност, което е установено при годишното
му оценяване вкл. и за предходни години. Правят се възражения, че е налице
противоречие между положителната междинна оценка от 21.07.2022г. и заповедта,
като не са посочени никакви конкретни факти, обуславящи обрата в преценката за
изпълнение на длъжността. Представя доказателства за наличието на дигитална
компетентност.
В
съдебно заседание, жалбоподателят лично и чрез процесуалният си представител
поддържа жалбата като моли да бъде уважена по изложените в нея доводи и претендира
направените по делото съдебноделоводни разноски.
Ответната
страна, Председателят на КЗП се представлява от надлежно упълномощеният главен юрисконсулт,
който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият
съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол и доводите
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Според
данните по административната преписка жалбоподателят е бил в служебно
правоотношение с Комисия за защита на потребителите като държавен служител и е
заемал длъжността "Директор" в Регионална дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра в гр. Варна, към Главна
дирекция „Контрол на пазара“, считано от 16.03.2020г. Представена е
Длъжностната характеристика за длъжността "директор" в Регионална
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, към
Главна дирекция „Контрол на пазара“, КЗП, утвърдена на 25.07.2012г. от гл.секретар на КЗП и връчена на М. на 16.03.2020г., видно от отбелязаното.
Със
Заповед № 69ЧР/06.03.2018г. на Председателя на КЗП на основание чл. 75, ал.1 от
ЗДСл, във връзка с чл. 26, т.1, б. „а“ от Наредбата за условията и реда за
оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация, считано от
01.03.2018г. Х.М. е повишен от IV старши ранг в III старши ранг, въз основа на три последователни годишни
оценки "изпълнението надвишава изискванията".
Със Заповед № 20/01.03.2022г. на Председателя на КЗП на
основание чл. 75, ал.1 от ЗДСл, във връзка с чл. 26, т.1, б. „а“ от
Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в
държавната администрация, считано от 01.03.2022г. Х.М. е повишен от III старши
ранг във II старши ранг, въз основа на три последователни годишни оценки
"изпълнението надвишава изискванията".
С
оспорената Заповед № 136/22.07.2022г. на Председателя на КЗП, на основание чл. 107,
ал.1, т.5, вр. чл. 108 от ЗДСл, последният е прекратил, считано от 25.07.2022г.,
служебното правоотношение с Х.М., на длъжност "директор" с втори старши
ранг в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград, Силистра със седалище в гр. Варна в Главна дирекция „Контрол на
пазара“. Като причини за прекратяване на служебното правоотношение е посочил обективна
невъзможност за държавния служител да изпълнява служебните си задължения поради
липса на дигитална компетентност по чл. 15, ал. 2 от НУРОИСДА. Формираното
властническо волеизявление административният орган аргументирал с факта, че
държавният служител среща трудности при създаването на цифрово съдържание чрез
дигитални инструменти, както и при обработката и редактирането на съдържание,
създадено от други. Приел е, че са налице и трудности при прилагането и
промяната на функции и настройки на ползваните в работата софтуер и приложения.
Извел е извод, че липсата на необходимата дигитална компетентност често води до
неспазване на основни правила за информационна сигурност в КЗП, като се
наблюдава недобро ориентиране в работата с правни информационни системи и
системите за електронно управление и неприлагането на добър контрол върху
работата с тях от служителите в поверената му дирекция. Със заповедта е
разпоредено на служителя да се изплати обезщетение на основание чл. 39, във
връзка с чл. 61 от ЗДСл.
Видно
от отбелязването в нея, Заповед № 136/22.07.2022г. е връчена по електронен път
на 22.07.2022г. Жалбата срещу заповедта е постъпила в КЗП, гр. София на
05.08.2022г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок.
По
представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл.
от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Във
връзка с наведените в жалбата оплаквания съдът назначи служебно съдебно-техническа
експертиза. От експертното заключение и направените в съдебно заседание
уточнения се установява, че жалбоподателят притежава дигитална компетентност,
която напълно отговаря на определението в Приложение №1А към НУРОИСДА.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
е редовна по отношение на форма и съдържание. Същата е подписана, подадена е в
предвидения по чл. 149, ал.1
от АПК, във вр. с чл. 124, ал.1
от ЗДСл срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес
от търсената защита пред родово и местно компетентния съд. Насочена е срещу
подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и
становищата на страните, Административен съд- Варна, XXIII-ти състав намира
жалбата за основателна по следните съображения:
Съобразно
изискванията на чл. 168, ал.1
от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за
законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК относно валидността му, спазването на процесуално правните и
материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът, без да се ограничава с обсъждане на тези, посочени от
жалбоподателя.
По
правната си същност обжалваната в настоящото съдебно производство заповед
представлява индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол
на основание чл. 124, ал.1
от ЗДСл.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган – Председателя на КЗП, който
има качеството на орган по назначаването по смисъла на чл. 107, ал. 1
от ЗДСл, в границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност, съобразно чл. 108, ал.1
от ЗДСл във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 6 от Устройствения правилник на Комисията за защита
на потребителите към министъра на икономиката и индустрията и на нейната
администрация. В съответствие с чл. 8, ал. 2, т. 6 от Устройствения правилник, Председателят на КЗП
упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните
служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово
правоотношение.
При
издаването на оспорената заповед е спазена и установената форма. Оспорената
заповед е писмена и съдържа съществените реквизити, изискуеми от специалната
разпоредба на чл. 108, ал.
1 изр. 1 от ЗДСл: посочени са правното основание за прекратяване - чл. 107,
ал.1, т.5 от ЗДСл, придобитият ранг на държавна служба – втори старши,
дължимите обезщетения по чл. 61 от ЗДСл - за неизползван платен годишен отпуск до датата на
прекратяване на служебното правоотношение. В
нарушение, обаче на изискването от чл. 108, ал.1, изр. 2 от ЗДСл в нея не са
посочени фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за
изпълнение на служебните задължения от страна на жалбоподателя, което налага
извод, че немотивираният акт, при изричното нормативно изискване за обратното,
препятства упражняването на правото на защита на уволнения държавен служител,
тъй като същият не е уведомен за причините, довели до прекратяване на
служебното му правоотношение. В заповедта не са посочени конкретни факти за
установена невъзможност от страна на жалбоподателя да изпълнява служебните си
задължения поради липса на „дигитална компетентност“. Не става ясно, дали
изводът на органа за липса на такава компетентност е направен въз основа на
определени критерии и как е установена липсата й. Чл. 108 от ЗДСл изисква, в
случай като процесния задължително да бъдат посочени „фактическите
обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните
задължения". Органът е длъжен да изложи конкретни мотиви, въз основа на
какви обективни данни (факти) и констатации е преценил, че изпълнявайки преди
това, в продължение на повече от 5 години задълженията на регионален директор,
жалбоподателят е бил дигитално некомпетентен дотолкова, че среща трудности при
създаването на цифрово съдържание чрез дигитални инструменти, както и при
обработката и редактирането на съдържание, създадено от други. В Заповедта
липсва конкретика кои са информационните системи, с които жалбоподателят не
може да работи, кое съдържание не умее да дообработва и е неясно въз основа на
чия преценка е направено това заключение. Липсата на посочени конкретни
фактически основания пряко рефлектира върху правното основание за издаване
акта, тъй като не е налице необходимото единство между фактически и правни
основания за издаване на акт от вида на процесния. Съдебната теория и практика
приема константно, че неизлагането на мотиви в административния акт е винаги
съществен порок и абсолютно основание за неговата отмяна, защото лишава
страната от ефективна защита като препятства съдебния контрол за
законосъобразност върху акта. Липсата на фактически основания напълно лишава
страната от възможността да разбере причините, довели до постановяването на
конкретното решение от органа и следователно да организира адекватна защита, а
за съда е невъзможно да извърши съдебен контрол за законосъобразност.
Следователно допуснатото нарушение във формата на акта, както правилно се
твърди в жалбата, е достатъчно основание за неговата отмяна по аргумент от чл.
146, т.2 от АПК.
При констатирания порок във формата, засегнал
задължителното съдържание на заповедта, последната е и материално
незаконосъобразна, тъй като предпоставките на чл. 107, ал.1, т.5 от ЗДСл за
прекратяване на служебното правоотношение не са осъществени. При липсата на
конкретни факти, сочещи на обективна невъзможност служителят да изпълнява
задълженията и функциите си, присъщи на длъжността "регионален директор“
следва да се приеме, че условията на цитирания в заповедта текст, не са
изпълнени и правото на органа да прекрати служебното правоотношение е упражнено
в противоречие със закона.
Разпоредбата на чл. 107, ал.1, т.5 от ЗДСл предвижда
възможност органът по назначаването да прекрати служебното правоотношение без
предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да
изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал.1, т.3 от ЗДСл,
които са свързани с болест, довела до трайна неработоспособност или по здравни
противопоказания, установени от ТЕЛК. Горното определя, че наличието на обективна невъзможност
трябва да е възникнала по време на реализиране на самото служебно
правоотношение.
Независимо, че в ЗДСл липсва легална дефиниция на
понятието "обективна невъзможност", съдебната практика еднозначно приема,
че се касае за състояние, възникнало по причини, стоящи извън волята на
страните по служебното правоотношение, поради което те са непреодолими. За да е
налице обективна невъзможност по смисъла на посочената разпоредба, е необходимо
да са налице три кумулативно дадени условия: - да е създадена нова фактическа
обстановка; - същата да води до невъзможност на служителя да изпълнява
служебните си задължения и - причините за тази невъзможност да не зависят от
волята на страните по правоотношението.
В конкретния
случай длъжностната характеристика, връчена на жалбоподателя на 16.03.2020 г. е
разработена и утвърдена на 24.07.2012г., т.е. преди приемане на разпоредбата на
чл. 15, ал. 2 от НУРОИСДА, като в нея съответно не е включено изискване за
дигитална компетентност. Това изискване е прието с Приложение № 1а към чл. 15,
ал. 2 и е обнародвано в ДВ, бр. 97 от 2019 г., в сила от 10.12.2019 г., но
изменения в длъжностната характеристика не са предприети, а напротив като
изискване за заемане на длъжността е посочена допълнителна
квалификация/обучение – компютърна грамотност. Понятието за "дигитална
компетентност" е дефинирано в Приложение № 1а като "знания и умения
за обработване на информация, създаване на съдържание, дигитална комуникация,
информационна сигурност и решаване на проблеми, които са необходими за успешно
изпълнение на длъжността". Посочено е също, че поведение, отговарящо на
тези изисквания, е налице, когато държавният служител "създава цифрово
съдържание (текст, таблици, изображения) в поне един формат чрез дигитални
инструменти и редактира съдържание, създадено от други; запазва, съхранява,
повторно използва файлове и съдържание, като ги споделя с помощта на
съответните инструменти; търси информация онлайн чрез търсачки, познава и
прилага правилата в тази област; прилага и променя функции и настройки на
софтуер и приложения, които ползва; осъществява дигитална комуникация чрез
използване на функции и инструменти в съответствие с приложимите правила;
демонстрира знания и умения за решаване на рутинни дигитални проблеми съобразно
длъжността си; информира и търси подкрепа за решаване на по-сложни дигитални
проблеми съобразно длъжността си; познава и прилага правилата за информационна
сигурност съобразно длъжността си."
На първо място въведените
изисквания с НУРОИСДА за "дигитална компетентност" за заеманата от
оспорващия длъжност са допълнителни и не представляват изисквания за минимална
степен на образование, както и на изискванията за професионален опит и
минимален ранг. С подзаконовия нормативен акт, посочен в мотивите на оспорената
заповед, се регулират реда и условията за оценяване дейността на служителите в
държавната администрация, от което следва, че преценката дали служителят
отговаря на изискването за "дигитална компетентност" следва да се
извърши в рамките на нормативно регламентираното оценяване (атестиране) на
държавния служител и в контекста на конкретните функции, които последният
изпълнява. Това означава, че липсата на дигитална компетентност би могла да се
прецени при извършване на ежегодната оценка за изпълнение на задълженията,
произтичащи за длъжността, а не представлява изискване, подлежащо на
удостоверяване със съответни документи за придобита квалификация в сферата на
компютърните умения и дигиталната компетентност. В § 1, т. 2 от ДР на НУРОИСДА понятието
"компетентност" е определено като съвкупност от знания, умения,
нагласи и поведения на служителите за постигане на резултати от изпълнението на
дадена длъжност. Следователно „дигиталната компетентност“ на служителя се
отнася именно до конкретните компютърни умения, които служителят проявява и
прилага при изпълнение на своите задължения. В случая при атестирането на жалбоподателя
в последните пет години винаги му е поставяна оценка "изпълнението
надвишава изискванията", видно от приложените формуляри за оценка. Видно
от последния формуляр, който му е връчен на 11.01.2022 г. за работата му през
2021 г. в "мотиви на оценяващия ръководител за определената годишна оценка
на изпълнението" е посочено: "създава цифрово съдържание, обработва
файлове, осъществява дигитална комуникация, демонстрира знания и умения за
решаване на рутинни дигитални проблеми, познава и прилага правилата за
информационна сигурност". Същите изводи се съдържат и в предходните
атестации, касаещи 2019 г., 2020 г., което води до извод, че при атестирането
му е направена оценка именно за наличието на дигитална компетентност, която е
положителна и съответно му дава възможност да изпълнява задълженията си над
изискванията. Нещо повече един ден преди издаването на оспорената Заповед на
21.07.2022г. е проведена междинна среща, на която отново е констатирано, че
жалбоподателят „създава цифрово съдържание, обработва файлове, осъществява
дигитална комуникация, демонстрира знания и умения за решаване на рутинни
дигитални проблеми, познава и прилага правилата за информационна сигурност“,
което е в обратния смисъл на констатираното в заповедта. Смисълът на междинната
среща е именно да се направи преглед на изпълнението на длъжността, който като
резултат може да доведе до изменение и допълнение на целите, заложени в
индивидуалния работен план. В процесния случай изменение на целите и задачите,
заложени в него очевидно не е било необходимо, тъй като в тази насока липсват
мотиви от оценяващия орган. Последното е и в съответствие с мотивите, посочени
в годишната оценка на изпълнението за 2021г., където изрично е отбелязано, че
"оценяваният изпълнява всички цели от индивидуалния си работен план, като
част от целите са изпълнени над изискванията, определени в него и са допринесли
за подобряване на резултатите от дейността на административното звено“.
Видно от гореизложеното в съответствие именно с
разпоредбата на чл.15, ал. 2 от НУРОИСДА, с която е въведено изискването за
дигитална компетентност, жалбоподателят е бил оценяван за 2019 г., 2020 г. и
2021 г. и е прието, че притежава такива умения. Следователно към датата на
настоящата оспорена заповед не е налице "нова фактическа обстановка"
по смисъла чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, която да се различава от установената
при определянето на годишните оценки на жалбоподателя. Повече от две години и
половина е съществувало конкретното изискване, което не е включено в
длъжностната характеристика на жалбоподателя, но независимо от това с
атестационните формуляри е прието, че жалбоподателят притежава дигитална
компетентност, която му е давала възможност да изпълнява задълженията си при
оценка "изпълнението надвишава изискванията" и следователно
изискването за дигитална компетентност не би могло да се счита за
нововъзникнало. Не би могло да се приеме и че е възникнала промяна в уменията
на жалбоподателя, водещи до извод, че той вече не притежава компетентността,
описана в Приложение №1а, след като две години преди това я е притежавал.
Отделно от
изложеното в приложените длъжностни характеристики са налични изисквания единствено
за "компютърна грамотност", което също води до извод, че не е налице
нова фактическа обстановка по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.
Поставените изисквания през 2019 г. не са довели до обективна невъзможност
служителят да изпълнява функциите, задачите и дейността си, тъй като не са
констатирани пропуски в работата, които се дължат на липса на дигитална
компетентност. Отделно от това една от характеристиките, за да бъде прието
наличието на "обективна невъзможност" на служителя да изпълнява
задълженията си е тя да е възникнала въпреки и независимо от волята на страните
по служебното правоотношение. В настоящия случай дори и да е налице хипотеза, в
която не е налице "дигитална компетентност", то пречката не е
непреодолима. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗДСл, органът по
назначаването е длъжен да създава условия за обучение за професионално и
служебно развитие на държавния служител, за това при възникнало изискване за
нови умения и компетенции, същият е следвало да осигури необходимото обучение,
като даде възможност на служителя да придобие необходимата професионална
компетентност за работата си в съответствие с настъпилите нормативни промени,
ако приеме че служителят не притежава нововъведени компетентности. В настоящия
случай е неприемливо след като дълъг период от време органът по назначаването
приема, че държавният служител притежава тази компетентност, в следващ момент
непредизвикан от промяна в нормативната уредба да прецени, че е налице
обективна невъзможност да изпълнява задълженията си.
По посочените аргументи съдът намира, че не е налице нова
фактическа обстановка, по силата на която и извън волята на страните служителят
е поставен в обективна невъзможност да изпълнява служебните функции и задачи,
поради което оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон,
доколкото не е установено наличието на нито една от трите кумулативно
предвидени в чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл предпоставки за прекратяване на
служебното правоотношение на оспорващия.
На следващо място,
по делото не са ангажирани доказателства, сочещи действителната невъзможност на
служителя да изпълнява служебните си задължения поради липса на дигитална
компетентност. В оспорената заповед липсват изводи по отношение на конкретни
задължения, които не може да изпълнява жалбоподателя. Употребените изрази като
„налице са“, "наблюдава се", "често води до неспазване на
правила" не водят до конкретни изводи за несъответствие на дигиталната
компетентност на жалбоподателя с преките му задължения като ръководител. В този
смисъл, съдът намира, че ответната страна, чиято е тежестта да докаже наличието
на обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си
задължения, не ангажира доказателства, установяващи тази невъзможност.
Нещо повече от изготвената СТЕ е видно, че жалбоподателят
притежава дигитална компетентност съгласно Приложение №1А към НУРОИСДА.
Допълнително доказателство, че жалбоподателят притежава дигитални умения,
необходими за изпълнение на заеманата от него длъжност, представлява и факта,
че в ежедневното му изпълнение на
служебните му задължения влиза обмяна на
множество имейли, включително с прикачено съдържание, работа в Единна
Електронна Информационна Система на КЗП (ЕДИС), чрез която е организирал
контролния процес в РД-Варна, като само той е имал права по възлагане,
редактиране и преглед. Чрез ЕДИС е осъществявал контрол над задачите на
служителите като е задавал срок на изпълнение и е следил за просрочени такива.
Следващ аргумент в подкрепа на тезата на жалбоподателя е и факта, че РД-Варна е
единствената дирекция в структурата на КЗП, в която от 2020 г. всички документи
са дигитализирани (с изключение на писма-отговори по жалби, за които
потребителя не е предоставил електронен адрес), като в тази връзка жалбоподателят е обучил лично лицата занимаващи се с
деловодна дейност да създават електронни документи. По време на дистанционната
работа жалбоподателят е настройвал личните компютри на служителите за отдалечен
достъп със софтуера AnyDesk, включително е изградил VPN
(Virtual
Private Network) за достъп до служебните
сървъри. От началото на Ковид пандемията е създал облачна услуга в DropBox, до която достъп имат той, деловодителя и служител изготвящ отговорите до
потребителите. Посредством облака се разменят файлове: от деловодителя към директора
- входящата поща; от директора към деловодителя - насочените от директора към
инспектори задачи и подписаната от него с КЕП изходяща поща. През 2021 год. жалбоподателят
е създал с помощта на Google Suite/Workspace инструмент улесняващ контролната дейност на КЗП по
направление Туризъм. Същия представлява контекстно меню с въпроси и избор на
отговори, които всеки инспектор от КЗП РД- Варна е длъжен да въвежда след
приключване на проверка свързана с туристически обект. Не на последно място ежегодното
участие на жалбоподателя в организирани от Икономически университет – Варна
научно-практически конференции с международни участия, в които подготвяните от
него доклади са били във формат *.pptx (MS Power
Point), а през 2021г. същият е
изнесъл доклада си по Skype, също представляват индиция за наличието на дигитални
умения.
Изложеното обосновава извод, че административният орган
не само не е установил по надлежния ред, че жалбоподателят не притежава
изискуемата съгласно НУРОИСДА дигитална компетентност, но от представените доказателства,
вкл. и СТЕ се установява, че последният притежава такава компетентност.
Нарушаването на материалния закон предполага и
несъответствие с целта на закона, поради превратното му прилагане. Това е така,
доколкото прекратяването на служебното правоотношение на оспорващия е
предприето на основания, който не се обхващат от законовата норма, респективно
правомощието на административния орган за освобождаване на служителя не е
упражнено добросъвестно. В обобщение на изложеното съдът намира, че оспорваната
заповед е издадена в нарушение на материалния закон, доколкото не е установено
наличието на нито една от трите кумулативно предвидени в чл. 107, ал. 1, т. 5
от ЗДСл предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя.
Косвена индиция за този извод е и обстоятелството, че и на останалите
регионални директори на КЗП служебните правоотношения са прекратени с абсолютно
идентични мотиви.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваната
заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса
на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е
немотивирана и издадена в противоречие с материалния закон и неговата цел,
поради което следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в размер на 1400лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2
предложение последно от АПК, Варненски административен съд, 23-ти състав
ОТМЕНЯ Заповед
№ 136/22.07.2022г. на председателя на Комисия за защита на потребителите, с
която на осн. чл. 107, ал. 1, т. 5 във връзка с чл.108 от ЗДСл. е прекратено служебното
правоотношение с Х.М.М.
на длъжност „директор“ на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра
със седалище гр. Варна в Главна дирекция „Контрол на пазара“, ранг II старши,
считано от 25.07.2022 г.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати в полза на
Х.М.М. с ЕГН ********** ***, сумата от 1400 /хиляда и четиристотин лв./ разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: