Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Русе, 07.12.2011
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд в
публично заседание на трети ноември през две хиляди и единадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Л.С.,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4934 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са субективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от Е.И.Г. и Г.Ж.Г.
против Е.Ц.М. и М.С.М., с които ищците молят да бъде признато за установено по
отношение на ответниците, че те са собственици на площ от
В законовоопределения срок ответниците
са подали писмен отговор и са направили възражения по основателността на иска.
Твърдят, че те са собственици на процесната площ, че къщата на ищците не е
построена съобразно протокола за определяне на строителна линия и ниво, поради
което тя не може да служи за ориентир. Оспорват верността на представените
проекти за къщата, като твърдят, че те не са изготвени и одобрени в този вид
през 1963 год. Молят да бъдат отхвърлени предявените искове и да им бъдат
присъдени направените разноски.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни доказателствени
средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение,
прие за установено от фактическа
страна следното:
За село Пиргово, област Русе са
изготвени и приети два кадастрални плана. Първият е кадастрална основа на
регулационния план от 1927 год., а вторият е последващ кадастрален план, основа
на сега действащия регулационен план от 1966 год. Със Заповед № 210 от
20.09.1962 год. е извършено частично изменение на регулационния план и от
парцел ХІІ- 442 са образувани два нови парцела: ХІІ- 442 и ХХVІІІ- 442 в кв.
105 по плана от 1927 год.
На 08.01.1963 год. е съставен
нотариален акт № 6, том І, дело № 12/1963 год. на нотариус при РРС Ц.М., с
който М.Б.Б. (И.) е признат за собственик по давностно владение и наследство на
следния недвижим имот: дворно място от 1020 кв.м. при съседи: улица, П.А.Ц.,
М.Б. и дере, съставляващо парцел ХХVІІІ- 442 в квартал 105 по плана на с.
Пиргово, Русенско (лист 165 от делото).
На същата дата- 08.01.1963 год. е
съставен нотариален акт № 7, том І, дело № 13/1963 год. на нотариус при РРС Ц.М.,
с който М.Б.Б. (И.) е признат за собственик по давностно владение и наследство
на следните три недвижими имота:
-Дворно
място от 1760 кв.м., съставляващо парцел ХІІІ-442 в кв. 105 в с. Пиргово,
заедно с ½ ид.ч. от къща, лятна кухня, хамбар и плевня;
-Дворно
място от 1860 кв.м., съставляващо парцел ХІV-442 в кв. 105 и
-Дворно
място от 1050 кв.м., съставляващо парцел ХІІ-442.
Отново на 08.01.1963 год. е съставен
нотариален акт № 4, том І, дело № 14/1963 год.
на нотариус при РРС Ц.М., с който М.Б. продава на И.К. (баща на ищцата)
дворното място от 1020 кв.м., съставляващо парцел ХХVІІІ- 442 в квартал 105 по
плана на с. Пиргово (лист 7 от делото).
В Скица № 41/25.01.1963 год. (виза за
проектиране), издадена за парцел ХХVІІІ-442, не е посочено лице на парцела, а е
посочено местоположението на бъдещата сграда, която да отстои на три метра от северната граница на парцела. В
съответствие с разпоредбата на чл. 41 от ЗПИНМ техническо лице на
административния орган- ОбНС, който одобрява и прилага регулационните планове,
е определило на място местоположението на границите на парцел ХХVІІІ-442 и в
съответствие с § 186 от ППЗПИНМ е съставило строителен протокол на 21.03.1963
год. съгласно цифровите данни от него, лицето е
Тричленната експертиза установява, че
от съпоставянето на границата между имоти ПИ 269 и ПИ 270 по кадастралния план
от 1966 год. и регулационната граница между парцели ХХVІІІ-442 и ХІІ-442 по
предшестващия план, е налице съществено различие. Планът от 1966 год. е приет
три години след като праводателят на ищците- И.К. е закупил парцел ХХVІІІ-442 и
две години преди ответникът Е.Ц.М. да сключи договор за покупко- продажба на
недвижим имот във формата на нотариален акт № 155, том І, дело № 364/1968 год. на
нотариус при РРС Ц.М., по силата на който придобива 830/1276 идеални части от
дворно място, което по плана на с. Пиргово съставлява УПИ ХV-269 в кв. 35.
Имотната граница в кадастралния план от 1966 год. не е идентична с
регулационната граница по предходния план, по който е придобил право на
собственост праводателят на ищците. Според вещото лице Ф. осова точка 74 е от
КРП, действал до 1966 год. и тя е идентична с осова точка 90 по сега действащия
КРП. След направените замервания на място, като е ползвана като отправна точно
тази точка, от границата, отстояща на
През 1966 год. влиза в сила нов КРП.
Той е последващ кадастрален план, основа на сега действащия регулационен план
от 1966 год. Планът от 1966 год. е дворищно- регулационен план (л.100) и при
него не е променяна уличната регулация. По силата на дворищната регулация са
образувани дворищно- регулационни парцели в т.ч. за имот пл. № 269 са отредени
парцели ХІV-269 и ХV-269, а за имот пл. № 270 е отреден парцел ХVІ-270 в кв. 35
по плана на с. Пиргово. По силата на тази регулация е отчуждена от имот пл. №
269, собственост на М.Б. 50 кв.м. площ, означена с буквите А, Б, В, Г, Д, която
е станала придаваема към парцел ХVІ-270,
а от имот пл. № 270 е отчуждена част от него, означена с буквите Г, Е,
Ж, З по скица Приложение № 1 към тричленната експертиза, която площ е станала
придаваема към парцел ХV-269. На основание разпоредителната сделка на М.Б. с
идеална част от собствения му парцел ХV-269 в кв. 35 по плана на с. Пиргово,
следва да се счита, че регулацинната граница между парцели ХV-269 и ХVІ-270
е приложена,
а собствеността на Е.М., като реално определена част от парцел ХV-269,
придобита по силата на нотариален акт № 155 от 1968 год., се простира до тази
приложена регулационна граница вътре в границите на парцел ХV-269.
Договорът за покупко- продажба във
формата на нотариален акт № 155, том І, дело № 364/1968 год. на нотариус при
РРС Ц.М., по силата на който Е.М. придобива 830/1276 идеални части от дворно
място, което по плана на с. Пиргово съставлява УПИ ХV-269 в кв. 35, е сключен
две години след влизане в сила на плана от 1966 год. и след придаването на 50.5
кв.м. от УПИ ХV-269. Следователно М. не е придобил право на собственост върху
процесната част от имота, заключена между буквите А, Б, В, Г и Д. Индиция за
този извод е и очертаното в нотариалния акт право на изключително реално
ползване, чиито граници са следните: цялата граница със съседа И.Д.К.,
Видно от приложените схеми и към трите
експертизи, синята линия очертава кадастралната граница между имотите.
Придаване на части от имоти се извършва по силата на дворищно- регулационен
план. Регулационните линии по плана, одобрен през 1927 год., респективно с
изменението от 1962 год. навсякъде в скиците са прави, с лека чупка към дъното
на парцела и в това няма противоречие между експертизите и скиците. За пръв път
в плана от 1966 год. границата между имотите е начупена, при положение, че през
всички години и по плановете преди това, е била права с лека чупка в дъното на
парцела. В допълнителното си писмено становище вещото лице К. излага доводи, че
за притежаваното право на собственост следва да се съди от представените
документи, удостоверяващи и материализиращи право на собственост, като
изчерпателно ги изрежда. В нито един от представените по делото титули за
собственост не е записано лицето на съответния парцел, както грешно посочва К..
Единствена индиция в това отношение е даденото право на реално ползване на
ответника по силата на нотариален акт № 155/1968 год. Извършеното измерване на
място от вещите лица, води до извода, че ако действително границата между двата
имота минаваше по северната стена на къщата на ищците, северната граница на
имота на ответника щеше да минава през къщата му и обратно- ако се приеме, че
границата между имотите преминава съобразно отразеното в протокол за строителна
линия и ниво № 2/21.03.1963 год. Съобразно този протокол, границата на имот пл.
№ 269, собственост на М.Б., идеална част от който през 1968 год. са придобили
ответниците, следва да започва на
Ответниците твърдят в отговора на
исковата молба, че гаражите, които се намират на регулационната линия, са
построени от тях и се намират в техния имот, а само единият се ползва от
ищците, което ставало с тяхно съгласие. Като потвърждение на твърдението си, че
процесната площ е тяхна, сочат обстоятелството, че поставената порта, от която
се влиза в гаражите, е тяхна и попада в тяхното място. Установи се, че за
построяването на гаражите липсва разрешение, както и каквато и да е
документация, която да потвърди становището на ответниците. Разпитаните
свидетели установиха, че всеки от съседите е строил собствения си гараж, след
което съответно е бил използван от тях. Праводателят на ищците- И.К. мислел да
строи гараж от другата страна на къщата си, заедно с другия съсед- А.К., но
ответникът му се помолил да строят заедно, защото И. бил по- оправен и имал
свободно време, като Е.М. обещал да помага. Асфалтовата настилка пред гаража на
ищците също била поставена от техния наследодател. Според свидетелите и вещите
лица, ако бъде материализирана границата между имотите и бъде поставена ограда
по регулационната линия, ищците ще могат да ползват гаража си, а ответникът-
не. Според свидетелите не Е.М. е позволявал на ищците да преминават през имота
му, за да влязат в гаража, а обратното. Съседите безпроблемно ползвали всеки
своя гараж от построяването им през 1973 год. допреди две години, когато
ответникът започнал да оспорва правото им на собственост върху гаража, който
баща им построил, земята под него, както и подхода. Споровете възниквали,
когато ответникът употреби алкохол.
Представеният от ответника нотариален
акт за замяна на недвижими имоти на листи 34 и 35 от делото не следва да бъде
ценен, тъй като не носи подписите на нито една от страните.
Съдът,
след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:
Абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск е наличието на
правен интерес. Липсва такъв, когато правото на ищеца не се оспорва от
ответника. От заявеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, настоящият
съдебен състав намира, че е налице правен интерес за ищците, тъй като с
оспорването на правото им на собственост от ответниците се засягат техни и се
накърняват законните им интереси. Поддържаната теза, че ищците са собственици
на процесния имот, обуславя правният им интерес от търсената защита. Въпросът
дали в действителност ищците са собственици на процесния имот и дали имота на
ответника навлиза в този на ищците, е въпрос по който се дължи произнасяне в
настоящото производство. Ищецът по предявен положителен установителен иск за собственост следва да
докаже чрез способа на главното и пълно доказване качеството си на собственик,
съобразно твърдяното придобивно основание, както и действията на ответника,
накърняващи упражняването на правото на собственост, които обуславят и правния
интерес от предявяване на иска. Въз основа на приетите по делото писмени
доказателства, тричленната експертиза и свидетелските показания, съдът приема,
че ищецът е собственик на площ от
Съгласно § 6, ал. 2 от ПРЗУТ
действащите към деня на влизане в сила на този закон дворищнорегулационни
планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на
влизането в сила на закона. Общинската администрация осигурява извършването на
необходимите оценки в едномесечен срок от постъпване на искането. Според § 8,
ал. 1 от ПРЗУТ след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и
4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени
дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или
части от поземлени имоти се прекратява. На основание разпоредителната сделка на
М.Б. с идеална част от собствения му парцел ХV-269 в кв. 35 по плана на с.
Пиргово, следва да се приеме, че регулационната граница между парцели ХV-269 и
ХVІ-270 е приложена. Обективираното в нотариалния акт по сделката разпределение
на реално ползване и фактът на построяване на къщата на ответника в рамките на
това уговорено разпределение (за обратното няма наведени доводи и представени
доказателства), също е индиция за приложена регулация. Въз основа на същата
сделка, материализирана в нотариален акт № 155 от 1968 год., продавачът по нея М.Б.
и купувачът Е.М. са станали съсобственици само на парцел ХV-269 в парцел 35 по
плана на с. Пиргово, но не и на придаваемата по регулация част от имот пл. №
269, собственост на М.Б. към парцел ХVІ-270, собственост на И.К., по отношение
на която последният е прехвърлил на дъщеря си Е.И.Г. собствеността на
04.04.1989 год. с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка, сключен във формата на нотариален акт № 32, том ІІІ, дело № 854/89
год. но нотариус при РРС Ц.М.. Горните факти, както и обстоятелството, че
ищците също са придобили право на собственост въз основа на разпоредителна
сделка след влизане в сила на плана от 1966 год., обосновават извод, че
регулацията е била приложена, а за ищците, респективно за техния праводател е
било налице облигационно отношение да заплатят придадената площ. Предмет на
всички сделки са парцели, при изповядването им са били представяни скици,
границите и в нотариален акт № 155/1968 год., и в нотариален акт № 32/1989
год., са описани съобразно регулацията от 1966 год. и фактически е било
разпределено реалното ползване, което означава, че е било извършено заемане на
придадените части. Само за пълнота на изложението следва да се спомене, че
фактическото заемане не е придобивно основание само по себе си, тъй като
собствеността възниква по силата на закона. Изложените до тук съображения
мотивират съда да направи извод, че регулационният план от 1966 год. е бил
приложен и не намира приложение разпоредбата на
§ 8, ал. 1 от ПРЗУТ.
Според чл. 39, ал. 3 от ЗПИНМ (отм.),
който е действал към момента на влизането в сила на плана на село Пиргово от
1966 год., собствеността на придадените по дворищно-регулационния план
недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия план.
Съобразно чл. 46 от ЗПИНМ (отм.) отчуждените по дворищно-регулационните планове недвижими
имоти трябва да бъдат заети в срок от 2 години, начиная от деня на влизане в
сила на регулацията. Налице е
непосредствено отчуждително действие на дворищно- регулационния план относно
придаваемата част, като то представлява първично основание за възникване право
на собственост върху него по отношение на собственика на парцела, към който се
придава. Този способ за придобиване право на собственост е от уредените в чл.
77 от ЗС. Вещното действие на дворищно- регулационния план е под условие от
прекратителен характер и не настъпва, ако придаваемите се места нито са били
заети от собственика на парцела, към който са били придадени, нито са били
заплатени. В случая заемане е налице.
Страните са поискали да им бъдат присъдени направените по
делото разноски, ищците представят списък по чл. 80 от ГПК. Предвид основателността
на предявените искове, следва разноските да се възложат в тежест на ответника.
същите са в размер 860.00 лева и представляват плащания на дължими държавни и
банкови такси, депозити за възнаграждения на вещи лица. Доказателство за платен
адвокатски хонорар не е представено.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответниците Е.Ц.М. с ЕГН********** и М.С.М. с ЕГН **********, че ищците
Е.И.Г. с ЕГН ********** и Г.Ж.Г. с ЕГН ********** са собственици на площ от
ОСЪЖДА Е.Ц.М. с ЕГН********** и М.С.М. с ЕГН **********
да заплатят на Е.И.Г. с ЕГН ********** и
Г.Ж.Г. с ЕГН ********** сумата 860.00
лева, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/