РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Бяла, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на тринадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Й.
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20214510100372 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „МАРК
ТРАНС“ЕООД гр.Варна, представлявано от Г. Д. СТ., чрез адв.Б.Р., против
К. Д. К.. Излага подробни съображения в молбата и моли съда да постанови
решение, по силата на което да осъди ответника да заплати сумата в
размер на 9 000 лв. /девет хиляди лева/, представляваща задължение по запис
на заповед от 06.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се и
направените по делото разноски.В съдебно заседание, предвид направеното
с отговора на исковата молба възражение от ответника за липса на кауза,
чрез процесуалния си представител твърди, че е налично каузално
отношение между страните,а именно издаден запис на заповед с
обезпечителна функция - обезпечаване имуществена вреда, причинена от
ответника К. Д. К. на дружеството „Марк транс“ ЕООД. Поддържа,че
ответника е бил назначен в дружеството - ищец, на трудов договор №
15/04.09.2018г., в качеството си на „шофьор“ на товарен автомобил за
международни превози и предоставен товарен с рег.№ В 9885 ВН,
собственост на „Марк транс“ ЕООД. Сочи,че ответникът е получил и
карта за зареждане на гориво с № 7077081031911470019, предназначена и
издадена за посочения товарен автомобил, издадена от „Шел България“
ЕАД. Твърди,че през месец септември 2019 година, К.К. е управлявал
автомобила на територията на Европейския съюз, като на 20.09.2019г.
същият е спрял в Дортмунд - Германия за 48 часа почивка. С посочената
карта на 21 и 22.09.2019г. били извършени транзакции и зареждане на
1
гориво, и заплатени ТОЛ такси на стойност 4600 евро, съответно във
Франция и Белгия. Според пълномощника на ищеца транзакциите не биха
могли да бъдат осъществени за автомобила, който е управлявал ответника,
доколкото не е бил на територията на двете държави, на посочените
дати,като именно в това се изразявала и вредата, причинена на
дружеството- ищец. Твърди,че единствено К.К. е разполагал с пластиката и
ПИН кода към нея. Поддържа още,че известно време след настъпване на
вредата, управителят на дружеството „Марк транс“ ЕООД –Г.С., е
разговарял с К. като последния пред него си е признал, че е предоставил
картата - пластиката и ПИН кода на трети лица, без да има право на това.
Разбрали са се да прекратят трудовите правоотношения и К. да възстанови
вредата. След няколко проведени разговора, на 06.04.2020г. пред дома на К.
била осъществена среща между него и С., на която били подписани
документи за прекратяване на трудовото правоотношение и процесния
запис на заповед.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска. Прави възражение за унищожаване на
менителничната сделка, поради опорочаване на волята му, с оглед
упражнена спрямо него заплаха по смисъла на чл.30 от ЗЗД, вр.чл.465 от ТЗ.
На самостоятелно основание въвежда възражение, че между страните не
съществува каузално правоотношение, по повод на което е издадена
процесната ЗЗ. Моли за отхвърляне на иска, ведно с направените разноски по
делото.
Съдът след като взе предвид доводите на страните и приобщените по
делото писмени доказателства ,намира за установено от фактическа
страна следното:
От представения по делото трудов договор №015/04.09.2018г. сключен
между „Марк Транс" ЕООД и ответника К.Д. е видно, че на ответника е
възложено, а той е приел да изпълнява длъжността „шофьор" в ищцовото
предприятие.От представената по делото длъжностна характеристика на
ответника, се установява,че в трудовите му функции са били включени
задължения и отговорности по повереното МПС, парични и материални
ценности. Установява се от писмо изх.№3970-1/25.03.2022г. , издадено от
Директора на ТД на НАП В.Търново,че е било подадено уведомление по
чл.62,ал.5 от КТ от „Марк Транс“ЕООД за прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника на 30.04.2020г.
От приложения по делото ЗЗ е видно,че на 06.04.2020г. ответника
безусловно и неотменимо се е задължил да заплати на поемателя „Марк
Транс“ЕООД или на негова заповед,без протест и разноски сумата от 9000
лв. Падежът на записа на заповед е определен съгласно чл. 486, ал. 1, т. 1 от
ТЗ - на предявяване, в срок до 36 месеца, считано от издаването. За
предявяването му ищцовото дружество е изготвило и предоставило за
връчване нотариална покана, чрез нотариус Елисавета Джонова, вписана
2
под № 567, PC - гр. Бяла. Същата е била връчена лично на К. Д. К. на 09. 11.
2020г,, удостоверено с разписка от същата дата. В указания в разписката
срок, ответника не се е явил в кантората на нотариус Е. Джонова,
удостоверено с констативен протокол от 12.11.2020г.
От материалите изискани от ОП Варна по ДП.№216/2019г. се
установява,че същото е било образувано с постановление на ОП-Варна от
17.12.2019г. за престъпление по чл.249,ал.1,пр.2 вр.чл.26,ал.1 от
НК,извършено за периода21.09.2019г.-22.09.2019г. в Кралство Белгия и
Република Франция.С постановление на наблюдаващия прокурор от
23.10.2020г. производството по делото е било спряно на основание
чл.244,ал.1,т.2 от НПК,тъй като авторството на деянието е останало
неустановено.
Във връзка с възраженията на ответника направени с отговора на
исковата молба относно унищожаване на менителничната сделка, поради
опорочаване на волята му, с оглед упражнена спрямо него заплаха са
допуснати и събрани гласни доказателства,посредством разпит на
свидетеля А.Ю..Същия установява,че е видял ответника да разписва два
пъти някакви документи,като втория път това се случило през 2020г.Не
видял съдържанието на същите, но го видял ,че разписва. По-късно
ответника споделил на свидетеля,че работодателя му имал някакви
претенции към него след подписване на документите.
Съдът не кредитира показанията на този свидетел,тъй като счита,че
същия няма пряка и непосредствена представа за фактите относно които
свидетелства.
С оглед установеното по-горе съдът от правна страна намира
следното:
Ищецът претендира, че му се дължи сумата 9000 лв. главница,
представляваща задължение по запис на заповед от 06.04.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението.
Настоящият състав намира, че ищецът не е доказал всички релевантни
положителни факти, тежестта за което действие лежи върху него.
Безспорно е, че записът на заповед по своята правна характеристика
представлява едностранна абстрактна сделка. Последната дефинитивно
представлява сделка, при която предоставената имуществена облага не е
свързана с определена кауза (основание, причина) и липсата на кауза при нея
не води до нищожност, както при каузалната сделка.
Също така е вярно и това, че обикновено зад абстрактната сделка
стои каузална сделка. Двете, разбира се, могат да се намират в различно
взаимоотношение помежду си и това, за всеки отделен случай, следва да се
прецени и съобрази с оглед всички останали факти по делото. Това не
означава, че във всеки един случай издаването на записа не е във връзка със
съществуващи други отношения между страните, тоест изначално
3
липсва основание, поради което се поема задължението по него.
Абстрактността се изразява в това, че записът на заповед сам по себе
си не е обвързан с определена кауза, без обаче това да означава пълно
откъсване от повода, който е послужил за издаването
му.Затова действително са допустими такива субективни менителнични
възражения, свързани със съпътстващите записа на заповед каузални
взаимоотношения между страните, които да се основават на воля на
страните да свържат каузалното с менителничното правоотношение.
Именно така стоят нещата в настоящия случай.
За да се установи балансът, който ще мотивира прилагането, или
съответно – дерогирането на правилата на абстрактната сделка, /която
цели бързина и ефективност при реализиране на парично вземане, като се
избегнат именно общите правила за доказване/, е необходимо поне едната
страна да се позове на наличие на такава воля у някоя от тях – да бъде
свързано менителничното с каузалното правоотношение, за да може съдът
да изследва дали във вътрешните им взаимоотношения превес има
каузалното отношение, респективно – менителничното да е поставено в
зависимост от него. Така, за да бъде установена дължимостта на сума по
запис на заповед въз основа на твърдения, изхождащи от свързани каузални
отношения, последните трябва да бъдат заявени или от ищеца с исковата
молба, или от ответника – с отговора. Само така тези въпроси могат да
бъдат поставени на доказателственото поле в процеса.
В случая ищецът не излага твърдения за други правоотношения с
ответника, обусловили по някакъв начин издаването на записа. В
последствие в първото по делото заседание твърди наличие на кауза,като
поддържа,че ЗЗ има обезпечителна функция свързана с имуществената
отговорност на ответника.
На първо място, за да се свърже абстрактната сделка с каузално
правоотношение, е необходимо тази сделка да е действителна. Тук е
налице редовен от външна страна запис на заповед, чието съдържание
отговаря на изискванията на чл. 535 от ТЗ, документът валидно установява
подлежащо на изпълнение вземане, тъй като условията за изискуемостта
му са настъпили. По-нататък, обаче, с оглед релевираните от ищеца доводи,
съгласно еднозначното разрешаване на въпроса в т. 17 на ТР №
4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС на РБ и устойчивата съдебна практика,
съдът е длъжен да изследва наличието на твърдяното каузално
правоотношение, валидността му и годността му да породи паричното
задължение, „обезпечено“ с издадения запис на заповед. Тежестта на
доказване на съществуването на обуславящото каузално правоотношение е
възложена на ищеца и в хода на производството той е не е ангажирал
необходимите и достатъчни доказателства за успешното й понасяне.
Ако ищецът е считал, че е претърпял имуществена вреда, то
ответникът, намиращ се в трудовоправни отношения с него и в качеството
4
му на МОЛ, би следвало да отговаря по реда на чл. 203 ал. 2 от КТ, ако по
надлежен ред се установи извършеното престъпление. В случая
образуваното досъдебно производство, е спряно, на основание
чл.244,ал.1,т.2 от НПК,тъй като авторството на деянието е останало
неустановено.Така спрямо ответника няма влязла в сила присъда и липсва
основание да се приеме, съгласно чл. 203 ал. 2 от КТ, че претърпяната от
работодателя вреда е причинена от него в резултат на престъпление.
Следователно не е доказано по този начин, че каузалното правоотношение
действително е породило парично задължение за ответника.
От друга страна, ако ищецът е считал, че ответникът следва да
отговаря за липси – недостиг на парични или материални ценности с
неустановен произход – това би активирало механизма на чл. 207 вр. чл. 211
от КТ, доколкото вината на отчетника се предполага до опровергаване на
презумпцията от негова страна. При това положение работодателят не е
избрал пътя на осъществяване на пълната имуществена отговорност на
работника по съдебен ред, а е прибегнал до обезпечаване на това парично
задължение чрез фигурата на запис на заповед. В резултат на това
действие обаче се е разместила доказателствената тежест в настоящия
исков процес, като за него възниква тежестта да докаже най-напред
самото наличие на вредата под формата на липса, което би придало
основание на „каузата“ и подписването на записа на заповед. Едва след
това могат да се приложат правните последици от същия, изразяващи се в
признаване дължимостта на сумата, за която той е издаден.
По делото липсват каквито и да е доказателства,установяващи липса
на материални ценности в претендирания размер, както и, че
обезщетяването й се дължи от ответника,респективно тези юридически
факти не са доказани от носещата доказателствената тежест за това
ищцова страна чрез годни и убедителни доказателствени средства. Ето
защо каузалното правоотношение, генерирало абстрактното, се явява
недоказано като основание да създаде паричното задължение, обезпечено с
процесния запис на заповед.Действително законът допуска издаването на
запис на заповед за обезпечаване изпълнението на парично задължение, без
да е налице изискване това задължение да е съществуващо и / или изискуемо,
то може да бъде условно или бъдещо такова,но в случая е поето е
менителнично задължение за заплащане на евентуално, неликвидно и
неизискуемо парично вземане за реализиране на имуществена отговорност
на работник за причинени на работодателя имуществени вреди,като не се
доказа съществуване на обезпеченото парично задължение по записа на
заповед, респ. не се установяват предпоставките за ангажиране на
имуществена отговорност на работника – издател на записа на заповед, за
вреди, причинени на работодателя – ремитент , в хипотезата на чл. 203, ал.
2, предл. 2 от КТ.
Предвид недоказаността на иска съдът счита ,че е безпредметно да
обсъжда направените от ответника с отговора на исковата молба
5
възражения за унищожаемост на менителничния ефект и безпаричност на
ЗЗ.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази
инстанция следва да бъде възложена на ищцовата страна, която следва да
понесе своите, както са направени, и заплати на ответника такива в размер
на 1000 лв.,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от “МАРК ТРАНС“
ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Варна,ул.“Ана
Феликсова“№16,вх.8,ет.2,представляван от Г. Д. СТ. против К. Д. К.,ЕГН
********** ,иск с правно основание чл.535 от ТЗ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата в размер на 9 000 лв. /девет хиляди лева/,
представляваща задължение по запис на заповед от 06.04.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА “МАРК ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление гр.Варна,ул.“Ана Феликсова“№16,вх.8,ет.2,представляван от
Г. Д. СТ. да заплати на К. Д. К.,ЕГН ********** направените разноски по
делото за настоящото производство в размер на 1000 лв./хиляда
лева/,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред РОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
6