Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2070
град Пловдив, 23
октомври 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.ПЛОВДИВ, І
отд., ХІV състав в
открито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИНА ЧИРАКОВА,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1279 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.27, ал.6 от Закона за закрила на детето
във връзка с Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Д.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адвокат Т.Д.Т.,***, офис 10 против заповед № ЗД/Д-РВ-111/23.04.2019 год.
на д-р Н.Т., директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ Пловдив, с която заповед е настанено временно детето Р. Д.
А., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** в ЦНСТ „Детска къща“-гр. Пловдив, ул.
****до произнасяне на съда по чл. 28 от закона за закрила на детето (ЗЗДЕт).
В жалбата са наведени основания за
незаконосъобразност на заповедта, поради немотивираност,нецелесъобразност,
както и неправилно приложение на материалния закон. Възразява се, че изложените в заповедта констатации
не отговарят на действителността, поради което се твърди, че не може да се
направи обоснован извод, че Р. А. е в риск, излагат се доводи, че
жалбоподателката използва и съдейства активно на ДСП Пловдив за повишаване на
родителския капацитет. Иска се заповедта да бъде отменена и да бъдат присъдени
сторените в производството разноски.
Ответникът
– Директор на Дирекция “Социално подпомагане”, град Пловдив, чрез процесуалния
си представител юрск. Т. оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да
бъде отхвърлена и да се потвърди заповедта като правилна и законосъобразна. Подробни
съображения са изложени в представена писмена защита.
Съдът като съобрази, че като родово и
местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с предявена по реда на
глава Х, раздел І АПК вр. чл. 27, ал. 6 ЗЗДет жалба на процесуално легитимирано
лице в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, намира производството по делото за
процесуално допустимо и като такова – за подлежащо на разглеждане по
основателността на заявеното оспорване. Подаването на жалбата в рамките на
предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, налагат
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
По
съществото на спора съдът прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Детето
Р. Д. А. е родена на *** г. Майката на
детето е неомъжена. Д.А. има две дъщери-Р. и Й., които отглежда сама. Двете
деца са родени извънбрачно и не са припознати от биологичните си бащи. По данни
на Д.А. бащата на Р. е клошар, а на Й.е семеен и има
две деца. Майката не поддържа контакт с биологичните бащи на дъщерите си.
Бабата на децата е починала през 2014 г., а дядо им през месец април 2017 г.
Спрямо
Й.А. е предприета мярка за закрила и същата е настанена в ЦНСТ „Детска къща“-гр.
Пловдив. Малолетната Р. А. също е била по мярка на закрила съгласно ЗЗДет.
Майката
Д.А. е с ЕР на ТЕЛК, определена е 54% трайно намалена неработоспособност с
диагноза: спастична церебрална парализа. Получава инвалидна пенсия в размер на
130 лв. и месечни социални помощи за едно дете на основание чл. 7 от ЗСПД.
По
данни на ДСП Пловдив на 22.04.2019 г. е получен
сигнал от Анна Костадинова, която е личен лекар на Р. А., с информация, че Д.А.
е завела дъщеря си Р. на преглед, при който от д-р Костадинова е установено, че
Р. е с кръвонасядане и отток на дясното око, повече на долния клепач, по-малък
отток на долния клепач на дясното око с точковиден кръвоизлив на лявата склера.
Кръвонасядане в областта на лявата ушна мида. Социални работници незабавно са
посетили дома на Д. А., която е съобщила,
че на 19.04.2019 г. детето е паднало от люлка, но не може да посочи мястото,
където това се е случило. При посещението в дома е констатирано от социалните
работници и отразено в оспорената заповед, че жилищните условия в дома на А. са
крайно занемарени - има разхвърляни дрехи, много лоша миризма, детето е гладно,
показва симптоми на страх.
Последвало
е издаване на процесната заповед № ЗД/Д-РВ-111/23.04.2019 год., издадена
от директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ Пловдив, с която на основание чл. 27, ал.1 и чл. 4, ал.1, т.5 във
вр. с чл. 25, ал.1, т.3 и т. 4 от ЗЗДет и чл. 33 от ППЗЗД е наредено да бъде
настанено временно детето Р. Д. А., с родители майка: Д.Р.А. и баща: непосочен
в удостоверението за раждане в ЦНСТ „Детска къща“-гр. Пловдив, ул. ****до
произнасяне на съда по чл. 28 от Закона за закрила на детето. На 24.04.2019 г.
със съдействието на служителите на I РПУ Пловдив детето
е изведено спешно от семейството и е настанено в ЦНСТ.
По
делото в настоящото производство са приобщени документи по опис, между които: писмо
с изх. № 1604-24-00-2812 от 25.04.2019г. до началника на РУО Пловдив, в което
се съдържа информация за постъпил сигнал на 22.04.2019г. и се посочва, че е
предприета спешна мярка за закрила. Описано в писмото е, че при изпълнение на
мярката Р. е видимо много изплашена от майка си, без нейно присъствие детето
споделя, че ежедневно е малтретирано от майка си-детето е бито, удряно е,
заключвано е в банята, а отоците и кръвонасяданията по лицето са получени в
следствие от удар със стол от страна на Д.А.. (л.15).
Приложени
по делото са също писмо с изх. № ДК/Д-РВ-230 до РП-Пловдив: съдебномедицинско
удостоверение № 369/2019 г., протоколи от среща по свикан Координационен
механизъм за деца жертва на насилие или в риск от насилие, доклад от ЦСРИ,
писма от СУ „Константин Величков.
Приложен по делото са също и социален доклад от 14.05.2019 г., в който е
отразено, че майката Д.А. не е в състояние да осигури сигурна и спокойна
семейна среда, поради това, че у нея липсват социални умения и знания, които са
необходими за посрещане на потребностите на детето, съобразно възрастта.
Описано е също, че въпреки проведените консултации, личната хигиена на Р. е
занемарена, банята в жилището не се ползва по предназначение, Отбелязано е още,
че въпреки че на А. е отпусната еднократна помощ за реинтеграция на детето за
закупуване на ел. печка, стаята, в която се отглежда детето Р. е отоплявана от
стара ел. печка, а новозакупената не се ползва. Описано е, че майката не
демонстрира емоционална близост с детето си чрез прегръдки и внимание.
В
социалния доклад е посочено, че от получената писмена информация от ЦНСТДБУ
„Детска къща“ Р. е споделила, че майка й я наказва да стои заключена в банята
на тъмно, удряла е с шамари и юмруци, като последният път я ударила с дървен
стол по главата, в следствие на което детето е с травми в областта на главата.
Приети
по делото в хода на съдебното производство са представените от Районен съд – Пловдив и Окръжен съд - Пловдив
доказателства, съответно с писмо с изх. № 15727 от 12.06.2019 г. и писмо изх. №
10824 от 12.06.2019 г., писмо с изх. № ЗД03-1367 от 19.06.2019 г. от директора
на КСУДС - Пловдив
Към
справката са приложени: Решение № 1173 от 10.04.2018 г. по гр. дело № 2671/2018
г. на ПРС, с което е допуснато настаняването на детето й Р. А. в Център за
настаняване от семеен тип за деца/младежи без увреждания в гр. Пловдив, ул. ****.
Решението е отменено с Решение № 999/13.07.2018 г. по в. гр. дело № 2671/2018
г.Решението на ПОС е окончателно.
Представено
по делото е също Решение № 271 от
22.01.2018 г. по гр. дело № 10646/2017 г. на ПРС, с което е оставена без
уважение молба от ДСП за настаняване на детето Р. А. в Център за настаняване от
семеен тип за деца/младежи без увреждания в гр. Пловдив, ул. ****. Решението е
влязло в законна сила на 02.02.2018 г.
Представени
са също Решение № 1044 от 18.03.2019 г. по гр. дело № 12876/2018 г. на ПРС, с
което е оставено без уважение искането на Д.А. да бъде прекратено настаняването
на детето й Й.А. в Център за настаняване от семеен тип за деца/младежи без
увреждания в гр. Пловдив, ул. ****, допуснато с Решение № 1174 от 10.04.2018
г., постановено по гр. дело № 2672/2018 г. на ПРС. Решението е потвърдено с
Решение № 1044/18.03.2019 г. по в. гр. дело № 867/2019г. Решението на ПОС е
окончателно.
Приети по делото са още 2 бр. с изх. №
ЗД-03-2247 от 24.10.2017 г. и с изх. №
18-255 от 09.11.2018 г. г., както и писмо от ОД на МВР, Първо РП Пловдив с рег.
№ 432000-9754 от 20.06.2019 г. и писмо рег. № 432000-10495 от 03.07.2019 г.,
ведно с писмено доказателство Дневник за получени и предадени сигнали и
разпореждания в ОДЧ на Първо РУ на МВР гр. Пловдив, както и 7 бр. протоколи и
копие от молба от 02.07.2019 г. на жалбоподателката до директора на ДСП. Приобщено
като доказателства е и писмо от Агенция „Социално подпомагане“ изх. №
ДК/Д-РВ/530 от 16.08.2019 г., ведно със съпътстваща епикриза от Клиника по
педиатрия от УМБАЛ „Свети Георги.
По
делото се изслуша и детето Р. А., съгласно изискването на чл.15 от ЗЗДет.
Заседанието е проведено извън сградата на съда в специализирано помещение в
Комплекс за социални услуги за деца и семейства, в присъствието на социален
работник от отдел „Закрила на детето“
От
разказа на детето Р. А., съдът преценя, че тя се чувства добре в ЦНСТ „Детска
къща“-гр. Пловдив. Детето разказва, че обича всички учители. В отговор на
въпроса дали майката я посещава, тя отговаря отрицателно. Заявява също „…мама
не ме е удряла. Преди да, но скоро не…“, след което обяснява, че не си спомня
дали майка й не е удряла. Р. сочи също,
че, когато е била в дома на майка си, тя е готвила или е купувала готова храна.
Р. споделя, че ще ходи на море от детската къща на 9-ти юли с „..госпожата и
Мишо..“.
Във
връзка с изслушването на детето е приет протокол от изнесено съдебно заседание
извън сградата на съда, проведено на 05.07.2019 г. в специализирано помещение в
„Комплекс за социални услуги за деца и семейства“ гр. Пловдив.
Изслушани
като свидетели са М.Д.У.- социален работник, както и А.В.Д.- социален
ръководител в отдел Закрила на детето.
Според
показанията на свидетелката У след получен сигнал в отдел „Закрила на детето”, е извършено посещение в дома на А., при което
са установили, че майката живее сама с двете деца, жилищните условия са били „крайно
занижени и опасни за децата – имало е миризма на мухъл. Външният вид на децата е
бил занемарен – с мръсни дрехи, с лекета, със сплъстени коси. Социалните
работници са предложили на майката да настанят децата в “Детска къща” до
момента, до който се помогне да оправи тези лоши жилищни условия. Според
свидетелката от страна на общината и училището е оказана помощ на Д.А. във
връзка с подобряване на жилищните условия. При постъпване на децата в „Детска къща” е
установено, че и двете деца са със заболявания. На Р. заболяването е крива шия,
държи си главата настрана, има треперене на ръцете и плоскостъпие. Второто дете
Й.има тежка анемия, което е довело до силно
изкривяване на краката. Установено е, че на децата не е било провеждано
лечение. По данни на майката тя е гледала баща си и затова малкото дете почти
не е извеждано навън. Свидетелката сочи, че здравните потребности на децата не
са посрещнати от майката и са силно занемарени, а в „Детска къща” е започнало провеждане на
лечение на децата. През това време децата са посещавани от майката и контактували с нея.
Свидетелката
дава показания, че през 2018 г. след отмяна на мярката от ПРС Д.А. е подала
заявление, че желае децата отново да бъдат настанени в ЦНСТ, защото в момента
не можела да посрещне здравните им потребности. По нейно желание децата са били
настанени отново през м. януари 2018 г.
В
последствие след обжалване на мярката от Дарина А. и отмяната й от ПОС, детето Р.
се е върнала при майката, като от страна на социалните работници е подадено
направление през този период за реинтеграция, за да бъде подкрепено семейството
от социални услуги, да бъде консултирано от във връзка със здравословни
проблеми, които има детето, като е определена еднократно една помощ около 370
лв. Сумата е била отпусната с цел майката да купи електрическа печка за
отопление, която да не е с открити реотани. При посещение в семейството е
установено, че е била закупена печка, но отоплението е било със старата печка с
откритите реотани с обяснение от Д.А., че няма достатъчно удължител за тази
печка, затова не била включена.
Свидетелката
сочи, че по информация на нейни колеги при последващи посещения в дома на А. е
установено, че при посещението си Центъра за социални услуги отношението към Р.
от страна на майката е грубо, Д.А. в повишавала е тон, викала е на Р., както и
се сочи, че в семейството почти няма храна, когато са ходили на посещение.
Свидетелката
дава показания, че във връзка със здравословното състояние на детето Р. е
проведено лечение, като на майката е указано, че периодично трябва да води
детето на невролог. Свидетелката е заявила, че майката е казала, че го е водила
на невролог и той й казал да спре хапчетата и да иде на определена дата да
изпише сироп на детето. Но според свидетелката Д.А. не е водила повече детето
на лекар и е спряла лечението, защото е преценила, че няма нужда.
По
отношение на образователните потребности е посочено, че детето в първи и втори
клас е ползвало ресурсен учител. Когато майката е взела детето, е трябвало да
подготви съответните документи, за да се осигури ресурсен учител, което не е
сторено от нея. Свидетелката дава показания, че социалните услуги не отчитат
положителен резултат при работа с майката.
Относно
последното извеждане на Р., в отдел „Закрила на детето” е посочено от
свидетелката, че след постъпил сигнал от личния лекар на детето, че детето Р. е
заведено при нея по повод на това да издаде бележка дали има паразити, е
установено, че Р. има кръвонасядания в областта на главата, като по данни от
майката детето е паднало от люлка.
Свидетелката
е заявила, че „…Самото дете е казало, че ударите са от неговата майка. В
началото майката отричаше това. Аз съм се видяла няколко пъти с нея. Имахме
дори една екипна среща и тя каза пред мен и пред другите присъстващи на
срещата, че детето я ядосало и тя го е ударила. На въпроса ми знае ли какво би
причинило удар в главата на толкова малко дете – тя не можа да ми отговори….“
На
следващо място свидетелката си спомня, че е извършена оценка на родителския
капацитет на Й.от Център за социална
рехабилитация и интеграция на деца от рискови групи, като оценката е, че
майката няма необходимия родителски капацитет да посрещне специфични нужди, и
това е по отношение и на двете деца. Д. няма подкрепа от страна на роднини и
близки.
Свидетелката
Д.дава показания, че е ръководител съм на Центъра за настаняване от семеен тип
„Детска къща”, кв. „Коматево” към КСУДС и познава детето Р. от лятото на 2017
г., когато е била настанена със заповед
от Отдел „Закрила на детето”.
Според
показанията на свидетелката, Р. А. е била настанена спешно в ЦНСТ на
23.04.2019г., след получен сигнал от
личния лекар на детето, сочи, че травмите са били в областта на главата –
кръвонасядания в двете очи, като в едното око имало повече кръвонасядания, в
другото по-малко, както и кръвонасядания в областта на ушите. Свидетелката
сочи, че Д.А. е била изнервена, заплашвала е и е обиждала Р.. Заявява, че
същият ден Д.А. е посетила по-малкото й дете Й.А., като по време на посещението
Д.А. е продължила да се държи агресивно
към служителите, карала се е и е викала на детето. Свидетелката твърди, че при
разговор с Р. и по отношение на това какви са синините, как ги е получила -
детето е споделило, че майка й я е ударила. След получените данни от детето и
медицинско удостоверение от Съдебна медицина е подаден сигнал в Районна
прокуратура. Свидетелката си спомня, че
когато попитала Р. защо е избягала, тя е
казала, че не знае и че М. й е казал да избяга.
След
преценка на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира от правна страна следното.
Заповедта
е съобразена с изискванията на материалния закон и е в съответствие с целта на
Закона за закрила на детето.
Според
чл. 25. Ал.1 от ЗЗДет може да бъде
настанено извън семейството дете:1. чиито родители са починали, неизвестни,
лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени;2. чиито
родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат
грижи за детето;3. чиито родители, настойници или попечители се намират в
трайна невъзможност да го отглеждат;4. което е жертва на насилие в семейството
и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие;5. в случаите по чл. 11 от Конвенцията
от 1996 г.;6. чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и
отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото
и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо,
нравствено и социално развитие.
Видно
е от цитирания текст, че съществуването на някое от посочените в разпоредбата
обстоятелства не задължава компетентния орган да настани детето за отглеждане,
а е основание за предприемане на подобно действие, след преценка на конкретния
случай. Същевременно, в ал. 2 на разпоредбата, законодателят поставя
ограничение настаняването на детето извън семейството да се налага като мярка
за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството,
освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Следователно,
действия по настаняване на детето за отглеждане извън семейна среда могат да
бъдат предприети при наличие на някое от обстоятелствата, посочени в чл. 25,
ал.1 от ЗЗД и при изчерпване на възможностите за закрила в семейството, освен в
случаите, когато се налага спешното му извеждане.
В
случая Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив е направил извод за наличие на обстоятелства
по т.3 и т. 4 на чл. 25, ал.1 от ЗЗД, като е приел, че Д.А. се намира в трайна
невъзможност да отглежда детето Р., както и че детето е жертва на насилие в семейството
и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие
Според
чл. 26, ал.1 от ЗЗД, настаняването на дете в семейство на роднини или близки,
както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална
услуга - резидентен тип или специализирана институция се извършва от съда, като
е посочено, че до произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане"
по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен
ред. Видно е от горното, че настаняването на детето за отглеждане по
административен ред е временна мярка, която ЗЗД предвижда, в случаите, в които
са налице основания да се предприеме настаняване на детето за постоянно
отглеждане по реда на чл. 26, ал.1 от ЗЗД. В този смисъл, едни и същи
обстоятелства обуславят предприемането на мерки по настаняване на детето за
отглеждане извън семейната среда, временно или постоянно.
Разпоредбата
на чл. 1, ал. 2 от Закона за закрила на детето предвижда, че държавата защитава
и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за
всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото,
здравословното и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща
икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и
сигурност. Принципите, на които се основава закрилата на детето, включват
осигуряване на най-добрия му интерес и специална закрила на дете в риск, вкл.
незабавност на действията по закрила на детето; грижа в съответствие с
потребностите на детето - чл. 3, т. 2, 3, 4, 8 и 9 от ЗЗДет. Съгласно чл. 10
ЗЗДет. всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено,
нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси чрез
прилагане на мерки за закрила. Закрилата на детето е система от законодателни,
административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете /§ 1, т. 1
ДР ЗЗДет./, при спазване на установените от закона принципи, в т.ч. и при
осигуряване най-добрия интерес на детето. Действия по настаняване на детето за
отглеждане извън семейна среда могат да бъдат предприети при наличие на някое
от основанията, посочени в чл. 25, ал. 1 ЗЗДет.
Наложената
мярка за закрила е предвидена в нормата на чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДет; същата
е напълно адекватна на създалата се обстановка предвид поведението на майката,
което се установява от всички събрани по делото доказателства, която се налага,
е ограничено до произнасяне на компетентния районен съд.
От
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът намира, че са
налице правилни фактически констатации, поради което направените въз основа на
тях изводи са законосъобразни касателно приложението на материалния закон. От
събраните в преписката документи става ясно, че майката не полага грижи за
децата си, в т.ч. и за Р. и с оглед здравословното й състояние, не може да
осигури стабилна и спокойна среда за отглеждане на детето си, поради което
мярката е предприета в "най-добър интерес" на детето по смисъла на §
1, т. 5 ДР ЗЗДет. Този текст изисква цялостна преценка на желанията и чувствата
на детето; неговите физически, психически и емоционални потребности; възрастта,
миналото и други характеристики; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да
се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна
обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.
В
случая от доказателствата се установява, че от личния лекар е бил подаден
сигнал във връзка с установено кръвонасядане и оток на дясното око и
кръвонасядане в областта на лявата ушна мида.
Същевременно
самото дете е разказало, че майка й я наказва да стои заключена в банята на
тъмно, удряла е с шамари и юмруци, като последният път я ударила с дървен стол
по главата, в следствие на което детето е с травми в областта на главата. Видно
от показанията на свидетелката Д.при посещението на Д.А. е била агресивна и е
заплашвала и обиждала Р..
Подобно
поведение е отразено и в социалните
доклади, като е посочено, че в
извършената комплексна съдебно-психиатрична психологична експертиза на Д.А. и
записано: "Емоционално и личностово незряла, с дискретни белези на
враждебност и отчуждено отношение, слаб контакт с реалността, с чувство на
зависимост, индиректни белези за нежелание и неудовлетворение от провеждане на
експертната процедури. Налице е лоша личностна организация, затруднения в
социалното функциониране". Всички тези личностови особености затрудняват
майката да полага пълноценни грижи за децата. Посочено е още, че по време на
наблюдаваните контакти с децата й е констатирано, че майката се държи грубо с
тях, вменява им чувство за вина, обвинява социалните работници, "които са
й взели децата". Формиран е извод, че А. е ползвала социални услуги за
надграждане на родителския капацитет, но не е постигнат резултат. Въпреки
оказаната й финансова помощ майката не е подобрила битовите си условия(л.116).
В
изготвеният заключителен доклад за предоставяне на услуги в ЦСРИДГ Пловдив е
описано, че при посещение на социалните работници на 22.08.2018г., е
констатирано, че детето Р. не изглежда здравословно добре-ръцете на Р.
треперят, наблюдава се напрежение в шията и при завъртане на главата.
Установено е, че майката Д.А. „по свое усмотрение и преценка известно време не
закупува необходимото лекарство, свързано с лечението на дъщеря й, което тя
трябва ад приема редовно всяка вечер…“ Установено е, че храната на семейството
е еднообразна-закуската се състои от варени макарони само с вода, а събота и
неделя се купува готова храна (л. 26). При следващото посещение на 01.10.2018
г., А. се е държала враждебно, установено е влошено здравословно състояние на Р.
и неспазване от страна на майка й на указанията на лекаря за редовно приемане
на лекарства. Детето Р. е споделила, че се храни с пържена кайма, закусва
варени тестени изделия и вечеря кисело мляко.
В
същия социален доклад е отразено, че от страна на жалбоподателката е посочено,
че се случва Р. да не приема лекарството всяка вечер и то когато детето не вечеряло.
В представената епикриза от 02.07.2019 г. е
посочено, че се касае за момиче с перитална анамнеза, забавено интелектуално
развитие предимно поради социална занемареност.Започната е била терапия
с Баклофен и ЛФК с добро повлияване, след връщане в семейна среда с обратно
развитие на симптоматиката. При прегледите е установено, че аритметичните умения
на детето Р. са ограничени. Не извършва елементарни аритметични действия, чете
побуквено, без да срича, но не разбира прочетеното. Забавена е скоростта на
обработка на информацията, Към момента функционира като дете с лека умствена
изостаналост. Налице са дефицити в областта на вниманието и паметта. Назначено
е лечение с лекарства.
Приобщените по административната преписка доказателства /протоколи от екипни срещи по чл. 16а ал. 3 ППЗЗДет, социални доклади по чл. 22, ал. 2 ППЗЗДет, протоколи от преглед на плана за грижи безпротиворечиво сочат, че до издаването на заповедта по чл. 27, ал. 1 ЗЗДет майката на детето е проявявала системна невъзможност да се справи с родителските задължения. Документите са изготвени от длъжностни лица в кръга на служебните им задължения и във връзка с уредбата на процесните отношения в специалните нормативни актове /ЗЗДет и ППЗЗДет/, поради което в частта на направените с тях констатации са с характер на официални удостоверителни документи, които при липсата на изрично направено по делото и успешно проведено оспорване на верността им, доказателствената тежест за което е на жалбоподателя, изцяло обвързват съда. Съдът намира също, че изготвеният социален доклад съдържа подробни фактически констатации, които съставляват мотиви на издадения административен акт.
Събраните
доказателства за здравословното състояние на майката, ниският й социален
статус, свързан с липсата на достатъчно доходи и на перспектива за увеличението
им, недвусмислено сочат на наличието на предпоставката по чл. 25, ал. 1, т. 3 и
т. 4 ЗЗДет – съществуваща към момента на издаване на заповедта по чл. 27, ал. 1
ЗЗДет трайна невъзможност на майката да отглежда и възпитава детето Р..
Съгласно
§ 1, т. 2 ДР на ЗЗДт: "Дете в риск" е дете: а) което няма родители
или е останало трайно без тяхната грижа; б) което е жертва на злоупотреба,
насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или
наказание в или извън семейството му; в) за което съществува опасност от
увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие; г) което страда от увреждания, както и от трудно лечими
заболявания.
От
събраните по делото и неоспорени писмени доказателства се установява по
несъмнен начин, че действително майката не е била в състояние да полага
адекватни грижи за детето си и не е успяла да осигури благополучието му в
семейна среда, да му гарантират сигурна и безопасна семейна среда за нормалното
му развитие.
В
този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателката, че
така както са описани обстоятелствата не са верни и няма никакви доказателства,
че майката може да се грижи за децата си и да ги отглежда в спокойна и
здравословна среда.
При
проведеното административно производство и при разглеждане на спора е взето
предвид не само заболяването на жалбоподателката, но и неуспеха на взетите
други мерки за закрила, липсата на подкрепа от роднините й, както и
материалното й положение. Както бе посочено, установено е, че А. е ползвала
социални услуги за надграждане на родителския капацитет, но не е постигнат
резултат и въпреки оказаната й финансова помощ майката не е подобрила битовите
си условия.
Административният
орган е спазил регламентираните в Закона за закрила на детето и Правилника за
неговото прилагане процесуални правила, като съобразно правомощията си по чл.
26, ал. 1, изречение второ във връзка с чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет е издал заповед
за временно настаняване на малолетната Р. А.
в ЦНСТ „Детска къща“ гр. Пловдив.
В
съответствие с чл. 9, ал. 1 от във вр. с чл. 10, ал. 1 от същия правилник
административното производство е образувано по писмен сигнал, разглеждането, на
който е от компетентността на ответния административен орган по настоящия адрес
на детето.
Оспореният
административен акт е постановен след като са изяснени, разгледани, обсъдени и
преценени всички релевантни за случая факти и обстоятелства, като в този смисъл
не е налице соченото от жалбоподателя съществено процесуално нарушение, основано
на твърдения за неспазено изискване по чл. 35 от АПК и за непълнота на
фактическия и доказателствен материал. Не е нарушена и разпоредбата на чл. 35
от АПК, тъй като оспорената заповед е издадена по реда на бързото производство
на чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет, в който случай с оглед охраняване на най-важните
обществени отношения във връзка със защита здравето и живота на децата изисква
провеждане на бързо административно производство, като административното
решение следва да бъде взето незабавно.
Ето
защо, съблюдавайки основния принцип по чл. 3, т. 3 ЗЗДет за осигуряване чрез
мерките за закрила на най-добрия интерес на детето, административният орган
законосъобразно е пристъпил към издаването на заповед за настаняването му в ЦНСТ
„Детска къща“-гр. Пловдив. При това определената временна мярка за закрила до
окончателното произнасяне на съда по реда на чл. 28 ЗЗДет е съобразена със
заложения в чл. 6 АПК принцип за съразмерност като, бранейки интересите на
детето, тя същевременно не прекъсва връзката му с биологичния родител.
По
делото с оглед горните критерии несъмнено се установява, че е правилна
преценката на ответния орган, към датата на постановяване на оспорената
заповед, за наличие на основанията по чл. 33 от ППЗЗД, приложени с цел - защита
на висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията и интересите
на родителя. Предметното съдържание на понятието "висши интереси на
детето" може да бъде изведено от разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗЗДет., като
в конкретния случай приоритетно значение има правото на детето да се развива
физически и психически по здравословен и нормален начин, предвид възрастта му и
установеното неспазване от страна на родителя на режима на лечение, включително
и, че Д.А. не е водила детето на лекар и е спряла лечението по свое решение,
защото е преценила, че няма нужда.
Тези
права и интереси са изцяло защитени с издаването на заповедта, за което в
специализираната институция-ЦНСТ „Детска къща“-гр. Пловдив, се полагат
съответните медицински грижи, видно от показанията на свидетелите.
С оглед гореизложеното с предприетата мярка е
постигната и целта на закона да бъде защитен интереса на детето, който в случая
се изразява в осигуряване на неговото физическо здраве.
Следва
да се отбележи, че родителските чувства на майката към децата изобщо не са били
подложени на съмнение от социалните работници, а тъкмо обратното, във всички
изготвени социални доклади изрично се посочва, че майката изразява желание да
отглежда децата в семейството си, спазва определения режим на контакт с
по-малкото дете-Й..
Тези
обстоятелства обаче не игнорират обективно установените факти за възможностите
на родителя да полага адекватни грижи за детето Р., съобразени със
здравословното му състояние и нуждите на възрастта му.
От
съвкупния анализ на данните, събрани при осъщественото системно наблюдение на
случая след първото настаняване на детето в социалната институция, проведено от
социалните работници, обосновано е прието от административния орган, че Д.А. не
разполага с необходимия родителски капацитет да отглеждат и възпитава детето Р.,
а условията, в които живее, личните й контакти и социално-битови навици, не
дават възможност за отглеждане на детето в подходяща семейна среда. По делото
не са представени доказателства, от които да може да се направи обоснован извод
за обратното.
Казаното налага окончателния извод, че
издадената заповед е правилна и обоснована, подкрепена с необходимите
доказателства и съответстваща на законовите норми, поради което жалбата ще
следва да бъде оставена без уважение.
От страна на ответника не са
претендирани разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***, против заповед №
ЗД/Д-РВ-111/23.04.2019 год., издадена от директора на дирекция “Социално
подпомагане” Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването
за неговото изготвяне с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: