Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260082
20.08.2020 година,
град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
двадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10024 по описа на съда
за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК въз вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за установяване на задължения на
ответника А.И.С. в размер на 400.98 лева-
главница, представляваща невърната част от предоставена в заем сума по договор
за заем, сключен с „Лайт кредит“ ООД, заплатена от „Лайт кредит консулт“ ЕООД,
съгласно договор за гаранция и 39.54
лева, представляваща неплатено възнаграждение по договор за гаранция; ведно със законната лихва, считано от
датата на постъпването на заявлението в съда до окончателното й погасяване.
Ищецът твърди, че между ответника като заемател и „Лайт
кредит“ ООД, бил сключен договор за заем. По договора останали невърнати
задължения в посочения размер, представляващи главница и договорна лихва. По
силата на договор за гаранция между ответника, „Лайт кредит“ ООД и „Лайт кредит
консулт“ ЕООД, последното дружество се съгласило да гарантира за изпълнението
на задълженията по договора за заем срещу възнаграждение. Сумата по договора за
заем следвало да бъде върната до 24.02.2017г. Поради неизпълнението тя била
платена от „Лайт кредит консулт“ ООД, което встъпило в правата на „Лайт кредит“
ООД на основание договора за гаранция. Иска се уважаването на исковете и
присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е
постъпил отговор на исковата молба.
В хода на производството е вписана промяна на
наименованието на ищеца от „Лайт кредит консулт“ ЕООД на „Гарант кредит
консулт“ ЕООД.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Относно
допустимостта на исковете:
Производството
е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от кредитора „Лайт
кредит консулт“ ООД срещу А.И.С., по което е образувано ч. гр. дело № 3167/2019
г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за процесните суми, както и за разноските.
Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК със събрани сведения и съдът
е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния
срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради
което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявените искове са допустими, доколкото заповедта за изпълнение е
връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Връчването на книжата по настоящото
дело не променя това обстоятелство.
Съдът намира за
безспорно установени по производството следните обстоятелства:
Между „Лайт кредит“
ООД като заемодател и ответника като заемател е подписан договор за паричен
заем от 24.10.2016г. С посочения договор на ответника е предоставена заемна
сума в размер на 500 лева (преведена по сметка съгласно ССЕ). Уговорена е
договорна лихва с фиксиран годишен лихвен процент по заема
от 40.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 47.69 %. Заемателят се е
задължил да върне сумата на 4 месечни погасителни вноски в размер на 135.59
лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан на 542.36 лева. Съгласно
чл. 3, ал. 2 сумата се предава при предоставяне на обезпечение по чл. 6 от
договора, който предвижда предоставянето на обезпечение чрез запис на заповед и
гаранция от третото лице, чрез сключване на договор за гаранция.
Предвид тези
условия за отпускането на заема, на същата дата между „Лайт кредит“ ООД, „Лайт
кредит консулт“ ЕООД и А.И.С. е сключен договор за гаранция, с който „Лайт
кредит консулт“ ЕООД се е задължило да гарантира за изпълнението на
задълженията на заемателя. В чл. 1.2 е уговорено, че заемодателят следва да
насочи претенцията си първо срещу заемателя и едва ако не бъде удовлетворен, за
иска плащане от гаранта. За предоставената гаранция е уговорено възнаграждение,
дължимо от заемателя в размер на 4 вноски по 39.54 лева, или общо 158.16 лева.
Заемодателят е
уведомил гаранта за неизпълнението на задълженията на заемателя на 04.02.2019г.
и е поискал плащане в размер на 400.98 лева. Съгласно приетата ССЕ такъв е и
размерът на непогасеното задължения по заема, като включва 396.21 лева главница
и 4.77 лева договорна лихва. Гарантът-ищец е превел сумата на заемодателя на
06.02.2019г.
Относно
действителсността на процесния договор за заем:
„Лайт
кредит“ ООД представлява финансова институция по ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя
кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Въз основа изложеното се налага
извод, че сключеният между страните договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата
валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон
- ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите
условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница
се подписва от страните по договора.
В
настоящия случай, изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПК не е спазено. Два подписа се
констатират единствено на първата страница, но не и на втората. На последната е
положен само един подпис, без да се отрази лицето, на което принадлежи.
Подписването на всяка страница от общите условия представлява самостоятелно
основание за недействителност на целия договор съгласно чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК
вр. чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК договор за потребителски кредит е недействителен, ако
не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В
случая в договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран – 40.00 %. Липсва
обаче разпоредба за условията за прилагането му. Липсва уточнение за базата,
върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита
или върху остатъчната главница, както и размер на лихвения процент на ден. Т.
е. не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето - върху цялата
дължима главница или е съобразно поетапното й намаляване. Оттук не става ясно
как е формирана възнаградителната лихва. Принципно при фиксирана лихва не се
прилага изискването за предоставяне информация за последователността на
разпределяне на вноските между различните неизплатени суми. Но това изискване е
относимо към чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, а не към чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК, която разпоредба се възразява да е нарушена. Без значение дали
лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са
посочени условията (начините) за прилагането му. Това изискване не е изпълнено.
Не е
спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК – "Обща сума, дължима от потребителя" е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя,
които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
Като обща дължима сума по договора е записана 542.36 лева, но в нея не е
включено допълнителното плащане от 158.16 лева по договора за гаранция, който
съгласно чл. 3, ал. 2 от договора за заем е задължително условие за
предоставянето му. С това допълнително плащане се покриват разходи във
връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в
ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото
ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между
главницата, възнаградителната лихва от 40.00 % и възнаграждението за гаранцията,
представляващо 31.63 % от заема.
Поради изложеното, посочения в договора годишен процент на разходите от
47.69% и обща дължима сума– 542.36 лева не отговарят на действителните такива. Посочените в
договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация
и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. /В
този смисъл: Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
2957/2019 г.; Решение
№ 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./
Следователно
процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. За разлика от
унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за нищожността съдът
следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите при
обсъждане основателността на исковете.
След като договорът за заем е недействителен, недействителен се
явява и тристранният договор за гаранция, който има акцесорен характер спрямо
първия. Поради нищожността, няма задължения по договора за заем, които да бъдат
обезпечени от гаранта. Имайки предвид последиците на тази
недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят – ответника, би
следвало да дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви
или други разходи.
От
представените доказателства се установява, че е налице неплатена главница, но
тя не може да бъде установена за дължима в настоящото производство, тъй като би
се стигнало до подмяна на основанието на вземането. Исковете по чл. 422,
вр. с чл.
415 ГПК следва да са идентични по основание, размер и период на претенциите
в заповедното производство. След като договорите са недействителни, съдът не би
могъл да признае дължимостта на главницата на същото основание. Разпоредбата на
чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД
и се базира на института на неоснователното обогатяване– при липсата на
основание или при отпаднало основание, всеки дължи да върне това, което е
получил. Освен това в случая, сумите не се претендират от заемодателя, на когото
съгласно чл. 23 ЗПК се дължи връщане на главницата, а от трето лице- гарант.
Неговото изпълнение на задълженията също се явява без основание.
Ето защо
предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Гарант кредит консулт“ ЕООД, с
предишно наименование „Лайт кредит консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Полет“ № 1, срещу А.И.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, искове
за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че А.И.С. дължи
на „Гарант кредит консулт“ ЕООД, с
предишно наименование „Лайт кредит консулт“ ЕООД, следните суми:
400.98
лева- представляваща невърната част от
задължение по договор за заем № 10107 от 24.10.2016г.,
сключен с „Лайт кредит“ ООД като заемодател, платена от „Лайт кредит консулт“
ЕООД, съгласно договор за гаранция от 24.10.2016г.; 39.54 лева, представляваща неплатено възнаграждение по договор за
гаранция от 24.10.2016г.; ведно със
законната лихва от датата на постъпването на заявлението в съда- 25.02.2019г.
до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед № ****. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по частно гр. дело № 3167/2019 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно
с оригинала.
Р.М.