№ 6255
гр. София, 12.12.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стоян Михов
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА
и прокурора В. К. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Стоян Михов Частно наказателно
дело № 20241100206408 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Т. Б. Ф. се явява лично, доведен от органите на ОД
„Охрана“ от ЗО „Кремиковци“ гр. София.
В залата се явява адв. Д. Т. АК Кюстендил, упълномощен защитник.
Началникът на Затвора – град София, редовно уведомен, се
представлява от инспектор М..
СГП с представител.
Съдът ДОКЛАДВА, че по делото не е постъпил пробационен доклад,
възложен чрез началника на пенитенциарното заведение, чрез определен от
него служител.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ не констатира наличието на процесуални пречки по хода на
делото и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На основание чл. 276, ал.1 НПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
АДВ. Т.: Нямам доказателствени искания.
ОСЪДЕНИЯТ: Нямам искания.
ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм с молбата, нямам искания по
доказателствата.
ИНСПЕКТОР М.: Представям справка за изтърпяното към момента
наказание и пробационен доклад.
АДВ. Т.: Представям и моля да приемете от фирма „Х 65“ ЕООД писмен
ангажимент, в случай че осъденото лице бъде освободено, същите управители
на фирмата заявяват, че ще бъде назначен на работа.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат доказателствата.
Съдът, съобразявайки становището на страните констатира, че
представените писмени доказателства са допустими и относими към предмета
на доказване по делото и следва да бъдат приобщени към доказателствената
съвкупност, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените в днешното съдебно заседание писмени
доказателства от страна на затворническата администрация и защитата.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.
На основание чл. 283 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени материали,
ПРИКЛЮЧВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. Т.: В качеството на упълномощен по делото защитник на
осъдения Ф., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗО
„Кремиковци“ - София в размер на 16 години, с остатък към днешна дата от 5
години и 8 месеца, считам че към съдържанието на депозираната молба за
УПО, следва да бъдат изложени и следните допълнителни съображения: Ясно
2
е, че формалната предпоставка за изтърпяване на една втора от наложеното
наказание е налице. От работни дни при остатъка от наложеното наказание, на
осн. чл. 41, ал. 3, вр. чл. 178 от ЗИНЗС, към датата на депозиране на молбата за
предсрочно освобождаване, осъденият е намалил наложеното му наказание с
допълнителен времеви период от 2 години и 1 месец. Относно изискуемата
материално-правна, така наречената изискуема предпоставка, свързана с
поправянето на осъденото лице, визирана в чл. 70, ал.1 НК, чл. 439а, ал.1, и ал.
2 НПК, мога да заявя, че същата е изпълнена. До подобен извод е стигнала и
самата затворническа администрация на пенитенциарното заведение. По
време на изтърпяване на наказанието си в затвора гр. София, доверителят ми е
работил непрекъснато, от което следва, че същият е показал съзнателна,
активна позиция към труда, чувствал го е за свое морално задължение. Видно
от представените доказателства по делото, е че Ф. е упражнявал труд на
обекти, като някои от тях са с особен статут и отговорност. По време на
престоя си в пенитенциарните заведения доверителят ми е имал примерно
поведение, положително отношение към режимните изисквания и
дисциплината, което доказват многобройните заповеди общо 10 на брой по
смисъла на чл. 98, ал.1 от ЗИНЗС. Същото се доказва и от изготвения доклад
за настоящото съдебно заседание от инспектор Димитрова, като прави
впечатление, че както заповедите, така и доклада са в пълен анонс с
прогресивния пенитенциарен модел свързан с условията за изтърпяване на
наложените наказание на лишените от свобода. Данни за положително
поправяне на осъденото лице могат да се намерят и в текущите доклади,
изготвяне по време на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, а
така също и в индивидуалните планове за присъдата, изготвени на основание
на чл. 156 от ЗИНЗС. Ф. се счита за ненаказван, показателя на оценката от
риска за рецидив е в ниските зони – 33т. Същият по отношение на
обществените си отношения и по отношение на изготвената оценка за риска
към вреди от обществото в условията на контролирана среда би следвало да се
вгради адекватно и регулярно и в условията на неконтролирана среда. Няма
данни по време на наградите „домашен отпуск“ да е нарушавал обществената
сигурност и обществено спокойствие. Прогресивният пенитенциарен модел
свързан с лицето е свързан и с това, че на същият е заменен режимът от
„строг“ на „общ“, заменено е типа на затворническото заведение от “закрит“ в
„открит“ тип и е достигната кулминацията на прогресивния пенитенциарен
модел, а именно към настоящия момент осъденото лице е с „лек“ режим.
Хомогенно запазената връзка както със семейството му така и с неговите
близки е поредното доказателство, че Ф. притежава ресурса да се внедри в
обществото по безпроблемен и предвидим начин. В заключение намирам, че
отличителните характеристики на поведението на осъденото лице в местата за
лишаване от свобода, както и множеството изразени положителни
предпоставки покриват стандартите и критериите за УПО преобладаващи в
съдебната практика по подобен род производства в окръжните съдилища в
страната, същото акомпанира и с визираните в чл. 70, ал.1 от НК
предпоставки, визираните в чл.439а, ал. 1 и ал. 2 изисквания, и не на последно
място поведението и състоянието на лицето рамкира и се препокрива в пълна
3
степен с указанията маркирани в т.II, т. IVa, т. VII, т. IX, т. XI, т. X от
препоръка 2003/22 от Съвета на Европа относно УПО, приета на 24.09.2003 г.
от Комитета на министрите на държавите членки на ЕС. Поведението на
осъденото лице се припокрива и със съдебната практика визирана в
постановление № 7/75г. на Пленума на ВС на НРБ, изменено с Постановление
№ 7 от 06.07.87г. на Пленума на ВС на Република България. Воден от горното
считам, че оставащият/
размер от наказанието не е предпоставка да не бъде постановено УПО
на осъденото лице и в тази връзка е и правната регламентация, визирана в чл.
439а, ал.3 НПК, където е посочено, че размерът на неизтърпяната част от
наказанието не могат да бъдат единствени основания за отказ от
постановяване на УПО без да се изследва цялостното поведение на осъденото
лице по време на изтърпяване на наказанието. Именно заключението от
изследването на цялостното поведение на осъдения по време на изтърпяване
на наложеното му наказание, напълно предполага правната възможност
спрямо същия целесъобразно да бъде приложен института на предсрочно
условно освобождаване от местата за лишаване от свобода, като на основание
депозирания доклад за пробационен надзор, изготвен от инсп. Николова за
днешното съдебно заседание, защитата намира, че целесъобразно с оглед
следене допълнително поведението на осъденото лице, да бъдат наложени
пробационни мерки съгласно чл. 42а от НК. Именно за това от името на
подзащитният ми, моля същият да бъде освободен предсрочно условно от ЗО
от „закрит“ тип „Кремиковци“, при затвора гр. София.
ОСЪДЕНИЯТ: Присъединявам се към казаното от защитата ми.
ПРОКУРОРЪТ: Целите на наказанието са изпълнени, изискванията на
закона са удовлетворени, поради което моля молбата да бъде уважена, като
основателна. Ако съдът направи това, моля за пробационен надзор в
изпитателен срок.
ИНСПЕКТОР М.: Становището на началника на затвора съвпада с
изложеното от представителя на прокуратурата и защитата, тоест че са налице
двете изискуеми от закона предпоставки, а именно, че същият е изтърпял
повече от половината от наложеното наказание към настоящия момент, както
и че от наличните по делото доказателства може да се направи обоснован
извод за настъпила трайна тенденция за поправянето и превъзпитание относно
постигане целите на наказанието, като за процесуална икономия няма да
преповтарям мотивите. С оглед на изложеното Ви моля да уважите молбата за
УПО и ако прецените, че е налице такова основание да постановите
пробационни мерки в изпитателния период, съобразно пробационния доклад
за максимално допустимия от закона срок.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
4
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ.
ОСЪДЕНИЯТ: Моля да бъда освободен, да се грижа за семейството и
децата си.
Съдът, съобразявайки становището на страните, намери за установено
следното
Производството е по реда на чл. 437 и сл. НПК, образувано по молба на
защитник на осъдения Т. Б. Ф., с установена самоличност за постановяване на
УПО от остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Съдът,
съобразявайки относимите материалноправни предпоставки във връзка с
предмета на делото намери, че е налице първата законоустановена
материалноправна предпоставка за постановяване на УПО по отношения на
лишения от свобода. Спрямо лицето Т. Б. Ф. се изпълнява наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 16 години, наложено му по НОХД №
4674/2012 г. на СГС. От представената в днешното съдебно заседание справка
от затворническата администрация се установява, че към днешна дата лицето
е изтърпяло фактически 8 години, 3месеца и 4 дни от така наложеното му
наказание „лишаване от свобода“. Остатъкът за изтърпяване възлиза на 5
години, 8 месеца и 6 дни. В този смисъл, лицето е изтърпяло повече от
половината от наложеното наказание „лишаване от свобода“, поради което и
първото изискване на закона се явява удовлетворено. По отношение на
следващата предпоставка за постановяване на УПО, а именно наличието на
доказателства за поправяне на осъденото лице, необратимо такова и в този
смисъл постигане целите на наказанието преди изтичане на постановения от
съда срок на наложеното наказание, при което последващо изпълнение на
наказание „лишаване от свобода“ се явява необосновано и непропорционално
на преследваната цел, съдът намира, че е налице, което дефинира и молбата за
УПО на осъдения като основателна.
Съдът, съобразявайки относимите към преценката на тези предпоставка
обстоятелства по смисъла на чл. 439а, ал 2, а именно: оценката за осъдения по
смисъла на чл. 155 от ЗИНЗС, плана за изпълнение на присъдата, както и
всички останали писмени доказателства приложени по делото, констатира, че
положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието е
настъпила по начин обосноваващ признаване на правото му за предсрочно
условно освобождаване. Това е така, тъй като от писмените доказателства се
установява активно участие на лишения от свобода в трудови и образователни
дейности в рамките на пенитенциарното заведение, установява се наличието
на добро поведение, като същият е многократно награждаван и не е наказван
към настоящия момент. Същевременно с това се установява, че във връзка с
участие в образователни програми, лицето е завършило първи гимназиален
етап на средно образование, за което са ангажирани писмени доказателства от
страна на защитата. В допълнение на така посочените обстоятелства се
констатира, че вследствие на проведената корекционна дейност, първоначално
установения риск от рецидив и вреди, от определените средни стойности – 52
5
т., към настоящият момент е редуциран значително, до ниски стойности от
33т. Констатира се наред с това, положителна промяна вследствие на
корекционната дейност и в констатираните зони с преобладаващи дефицити,
видно от приложения доклад. Към настоящия момент, съобразно същия,
лицето не представлява съществен риск за обществото, а при осъденото лице е
налице ресурс във връзка с реинтеграцията му в обществото след УПО, като
този ресурс е констатиран във връзка с положителните характеристики, а
именно: трудоспособна възраст, съхранени социални контакти, трудови
навици и умения, липса на злоупотреба с алкохол и наркотични вещества, в
резултат на което и прогнозата на лишения от свобода е изцяло благоприятна
предвид досегашното му поведение.
Не на последно място, съдът съобрази ангажираните доказателства от
страна на защитата в днешното съдебно заседание, свързани с поет
ангажимент във връзка с осигуряване на работно място на лишения от свобода
в случай на условно предсрочно освобождаване, по постоянен трудов договор,
като в обобщение, всички горепосочени обстоятелства дават основание на
съда да приеме, че молбата за УПО намира своето законово основание.
Остатъкът за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“,
съобразно чл.439а, ал. 3 от НК, не е водещ елемент за преценка дали са
налице предпоставките за постановяване на УПО, като същевременно с това,
съдът следва да съобрази приложения в днешното съдебно заседание
пробационен доклад по повод продължаване наблюдението на осъденото лице
след неговото УПО, като законосъобразно и обосновано се явява в случая
постановяване на пробационна мярка в определения от съда изпитателен срок
– „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ от допустимия
по смисъла на НК срок от три години.
Отчитайки всички гореизложени съображения, СГС, НО, 2 състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА УПО на лишения от свобода Т. Б. Ф. с ЕГН
**********, от остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода“
по НОХД № 4674/12г. на СГС, в размер на 5 години, 8 месеца и 6 дни.
ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на 5 (пет) години, 8 (осем)
месеца и 6 (шест) дни.
ПОСТАНОВЯВА изпълнение в определения изпитателен срок на
пробационна мярка по смисъла на чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“, за срок от 3 (три) години.
Определението подлежи на обжалване и протест пред САС, по реда на
гл. 22 НПК.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
6
10:20 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
7