№ 995
гр. П***, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20205220103641 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът М. ИВ. Н. чрез пълномощника си адвокат П. твърди, че против
него е било образувано досъдебно производство № ЗМ-203/2015 г. по описа
на ОДМВР – П*** за това, че на 19.01.2015 г. в гр. П*** пред С*** П*** –
системен оператор в Сектор „ПП” при ОД на МВР, съзнателно се ползвал от
неистински частен документ – договор за покупко-продажба на лек
автомобил „Р*** К***”, като от него за самото му съставяне не може да се
търси наказателна отговорност, престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 309
от НК, както и за това, че на *** г. в гр. П*** е потвърдил неистина в писмена
декларация към чл. 12а, ал. 1, т. 6 и чл. 12б, ал. 1, т. 6 от 09.01.2015 г., която
се дава пред орган на власт – Началник сектор „ПП” при ОД на МВР – П***,
за удостоверяване истинността на определени обстоятелства, а именно, че е
закупил лично на *** г. в Република Г***, гр. П***, от М*** В***, лек
автомобил „Р*** К***”, престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК. Твърди, че на
01.12.2015 г. бил привлечен като обвиняем, била му направена полицейска
регистрация – взети му били пръстови отпечатъци и бил сниман в полицията
в П***. На 19.01.2016 г. Районна прокуратура – П*** внесла в Районен съд –
Пазарджик обвинителен акт срещу него, а с Присъда № *** г., постановена по
НОХД № *** г. по описа на Районен съд – Пазарджик, бил признат за виновен
в това, че на *** г. в гр. П*** пред С*** П*** – системен оператор в Сектор
„ПП” при ОД на МВР, съзнателно се ползвал от неистински частен документ
– договор за покупко-продажба на лек автомобил „Р*** К***”, като от него за
самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност,
престъпление по чл. 316, вр. чл. 309 от НК и на *** г. в гр. П*** е потвърдил
1
неистина в писмена декларация към чл. 12а, ал. 1, т. 6 и чл.12б, ал. 1, т. 6 от
09.01.2015 г., която се дава пред орган на власт – Началник сектор „ПП” при
ОД на МВР – Пазарджик, за удостоверяване истинността на определени
обстоятелства, а именно, че е закупил лично на *** г. в Република Г***, гр.
П***, от М*** В***, лек автомобил „Р*** К***”, престъпление по чл. 313,
ал. 1 от НК. С присъдата му било наложено наказание три месеца лишаване
от свобода за престъплението по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК и наказание
три месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК,
като на основание чл. 23, ал. 1 от НК било определено и наложено едно общо
най-тежко наказание три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на
основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за изпитателен срок от ***. В
тежест на ищеца били възложени разноските по делото в размер на 99.20 лв.
Присъдата била обжалвана от ищеца, в резултат от което с Присъда № *** от
*** г. по ВНОХД № *** г. по описа на Окръжен съд – П*** присъдата на
районния съд била отменена изцяло ищецът бил признат за невиновен и по
двете обвинения. Тази присъда била протестирана от Окръжна прокуратура –
П***. С Решение № *** г. по н.д. № *** г. по описа на ВКС присъдата по
ВНОХД № *** г. по описа на Окръжен съд – П*** била оставена в сила.
Твърди, че по време на висящността на наказателното производство той
и семейството му живеели в непрекъснат стрес и тревоги. Влошило се
здравословното му състояние като през 2015 г. получил есенциална
(първична) хипертония. Влошило се психическото и емоционалното му
състояние – станал нервен, раздразнителен, конфликтен, нарушил се нощният
му сън, увеличил консумацията на алкохол, станал разсеян. Наложило се на
два пъти да посещава специалист-психиатър. Било му назначено лечение.
Вследствие на получената хипертония през месец ноември 2016 г. получил
хеморагия (кръвоизливи) в лявото око, което намалило зрението му. На
03.11.2016 г. бил хоспитализиран в МБАЛ „Централ Хоспитал” – П*** за
диагностика и лазерно лечение на получените в окото кръвоизливи, както и за
възстановяване на зрението. Бил изписан на 05.11.2016 г. с подобрение, но с
остатъчни хеморагии (кръвоизливи) и все още с намалено зрение. Вследствие
на това ищецът бил общо 62 дни в болнични, през което време не можел да
работи. „Замразил” членството си в Камарата на архитектите, тъй нямал
физическата възможност да проектира и до ден днешен все още не бил в
състояние да продължи тази си дейност.
Поради воденото срещу него наказателно производство сектор „Пътна
полиция“ отказал да регистрира автомобила, което наложило всеки месец
ищецът да иска временна регистрация за периода от месец февруари до месец
септември 2015 г. и да заплаща такси общо в размер на 188.28 лв. (9 месеца
по 20.92 лв.). Наложило се също така да заплати адвокатско възнаграждение в
общ размер на 1 200 лв.
С воденото срещу ищеца наказателно производство било накърнено
доброто му име, професионалната му чест, репутацията му в обществото и
достойнството му. Негови близки и приятели се отдръпнали от него или се
2
отнасяли към него с недоверие и като към човек, който е нарушител на
законите на страната и извършител на престъпление. По време на
наказателното производство ищецът бил силно притеснен, изпитвал
непреодолим страх, бил обезнадежден, изпитвал голямо напрежение и
тревожност поради обстоятелството, че е подсъдим за две престъпления,
наказуеми с лишаване от свобода. Бил принуден да понася всички
ограничения, които качеството му на обвиняем и подсъдим му налагали, а
именно да бъде сниман в полицията и да му бъдат снемани пръстови
отпечатъци; да има наложена мярка за неотклонение, която не му позволявала
да отсъства свободно от адреса си; да се явява на всички призовавания в
полицията, в съдебни заседания и други.
По тези съображения моли да бъде осъден ответникът Прокуратурата на
Република Б*** да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени в
размер на 14 000 лв., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 22.12.2016 г., както и обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1 200 лв. заплатени адвокатски възнаграждения и 188.28 лв.
заплатени такси за временна регистрация на автомобила, ведно със законната
лихва от завеждане на исковата молба в съда до окончателното заплащане на
главницата.
Претендира заплащане на разноските по делото.
Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Прокуратурата на
Република Б***, представлявана от прокурор П*** от Районна прокуратура –
П***, оспорва изцяло исковете по основание и размер. Предвид
представените от ищеца доказателства оспорва настъпването на имуществени
и неимуществени вреди за ищеца и наличието на причинно-следствена връзка
с действията на прокуратурата. Прави възражение по чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ за
изключителна вина на пострадалия. Твърди, че съдът е приел, че ищецът е
осъществил деянието от обективна и субективна страна, с което е станал
единствената причина за образуване на наказателно производство против
него. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди като прекомерно завишен, несъответстващ на принципа на
справедливостта, на установената съдебна практика и на социално-
икономическите условия в страната. Оспорва претендираното обезщетение за
имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение като недоказано
от представените по делото писмени доказателства, а за заплатени такси за
временна регистрация на автомобила – като недължими, тъй като са били
платени преди датата на образуване на досъдебното производство. Оспорва
прокуратурата да носи отговорност за действия, свързани с регистрацията,
временната регистрация и други действия от изключителната компетентност
на МВР. Допълва, че таксите са заплатени въз основа на закона, а не по
усмотрение на МВР или на прокуратурата. Прави възражение за погасяване
по давност на иска за лихва за забава за периода, надхвърлящ 3 години назад
3
от предявяване на иска.
Ангажира доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
На 12.10.2015 г. срещу М. ИВ. Н. е било образувано досъдебно
производство по преписка № *** г. по описа на ОДМВР – П*** за това, че на
*** г. в гр. П***, пред системен оператор в РОППССВ в сектор „ПП“ при
ОДМВР – П***, съзнателно се е ползвал от неистински частен документ –
договор за покупко-продажба на автомобил от *** г., като за него за самото
му съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по
чл. 316 във връзка с чл. 309, ал. 1 от НК, и за това, че на *** г. в гр. П*** е
потвърдил неистина в писмена декларация към чл. 12а, ал. 1, т. 6 с дата
09.01.2015 г., която се дава пред орган на властта за удостоверяване
истинността на определени обстоятелства, а именно, че е закупил лично на
05.01.2015 г. в Г***, гр. П***, от М*** В***, лек автомобил „Р*** К***“ –
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
С постановление от 01.12.2015 г. М. ИВ. Н. е бил привлечен като
обвиняем в извършване на престъпление от общ характер, както следва: на
*** г. в гр. П*** пред С*** П*** – системен оператор в Сектор „ПП” при ОД
на МВР, съзнателно се ползвал от неистински частен документ – договор за
покупко-продажба на лек автомобил „Р*** К***” с рама № ***, изготвен на
немски език – „K*** u. R***“ от 05.01.2015 г., като от него за самото му
съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.
316 във връзка с чл. 309 от НК, и за това, че на *** г. в гр. П*** е потвърдил
неистина в писмена декларация към чл. 12а, ал. 1, т. 6 и чл. 12б, ал. 1, т. 6 от
09.01.2015 г., която се дава пред орган на власт – Началник сектор „ПП” при
ОД на МВР – П***, за удостоверяване истинността на определени
обстоятелства, а именно, че е закупил лично на 05.01.2015 г. в Република
Г***, гр. П***, от М*** В***, лек автомобил „Р*** К***” с рама № *** –
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
Спрямо обвиняемия е била взета мярка за неотклонение „подписка“.
С Присъда № *** г., постановена по НОХД № *** г. по описа на
Районен съд – Пазарджик, М. ИВ. Н. е бил признат за виновен за това, че на
*** г. в гр. П*** пред С*** П. П*** – системен администратор в Сектор ПП
при ОД на МВР – П***, съзнателно се е ползвал от неистински частен
документ – договор за покупко-продажба на лек автомобил „Р*** К***” с
рама № ***, изготвен на немски език – „K*** u.R***” от *** г., като от него
за самото му съставяне не може да търси наказателна отговорност, поради
което и на основание чл. 316 във връзка с чл. 309, ал. 1 от НК във връзка с чл.
54 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода.
Със същата присъда М. ИВ. Н. е бил признат за виновен за това, че на
*** г. в гр. П*** е потвърдил неистина в писмена декларация от 09.01.2015 г.
по чл. 12а, ал. 1, т. 6 и чл. 12б, ал.1, т. 6 от Наредба I-45/2000 г. на МВР, която
4
се дава пред орган на власт – началника на Сектор ПП при ОД на МВР –
П***, за удостоверяване истинността на определени обстоятелства, а именно,
че е закупил лично на *** г. в Република Г***, гр. П*** от М*** В*** лек
автомобил „Р*** К***” с рама № ***, поради което и на основание чл. 313,
ал. 1 от НК във връзка с чл. 54 от НК е осъден на три месеца лишаване от
свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е наложено едно общо
най-тежко наказание в размер на три месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от ***, а
възпитателната работа с условно осъдения е възложена на Наблюдателната
комисия при Община Б***.
С Присъда № *** от *** г. по ВНОХД № *** г. по описа на Окръжен
съд – П*** Присъда № *** г. по НОХД № *** г. по описа на Районен съд –
Пазарджик е била отменена изцяло, като вместо това съдът е признал
подсъдимия за невиновен в това, че на *** г. в град П***, пред С*** П. П***
– системен администратор в Сектор ПП при ОД на МВР – П***, съзнателно
се е ползвал от неистински частен документ – договор за покупко-продажба
на лек автомобил „Р*** К***” с рама № ***, изготвен на немски език – „K***
u.R***” от *** г., като от него за самото му съставяне не може да търси
наказателна отговорност и е бил оправдан по обвинението по чл. 316 във
връзка с чл. 309, ал. 1 от НК.
Със същата присъда М. ИВ. Н. е бил признат за невиновен в това, че на
*** г. в гр. П*** е потвърдил неистина в писмена декларация от 09.01.2015 г.
по чл. 12а, ал. 1, т. 6 и чл. 12б, ал.1, т. 6 от Наредба I-45/2000 г. на МВР, която
се дава пред орган на власт – началника на Сектор ПП при ОД на МВР –
П***, за удостоверяване истинността на определени обстоятелства, а именно,
че е закупил лично на *** г. в Република Г***, гр. П*** от М*** В*** лек
автомобил „Р*** К***” с рама № *** и е бил оправдан по обвинението по чл.
313, ал. 1 от НК.
С Решение № *** г. по к.н.д. № *** г. по описа на ВКС Присъда № ***
от *** г., постановена по ВНОХД № *** г. по описа на Окръжен съд – П***, е
била оставена в сила.
За адвокатска защита в съдебната фаза на образуваното против него
наказателно производство М. ИВ. Н. е заплатил адвокатско възнаграждение в
общ размер на 1 200 лв., както следва: на 25.02.2016 г. – 400 лв. в брой на
основание договор за правна защита и съдействие по НОХД № *** г. по описа
на Районен съд – Пазарджик, на 21.09.2016 г. – 400 лв. в брой на основание
договор за правна защита и съдействие по ВНОХД № *** г. по описа на
Окръжен съд – П*** и на 24.10.2016 г. – 400 лв. в брой на основание договор
за правна защита и съдействие по к.н.д. № *** г. по описа на ВКС.
През 2015 г. ищецът е заплатил в полза на ОДМВР – П*** сума в общ
размер на 222.*** лв. за транзитни табели с временно разрешение за
управление, както следва: на 09.02.2015 г. – 26.92 лв., на 10.03.2015 г. – 27.92
5
лв., 09.04.2015 г. – 27.92 лв., на 08.05.2015 г. – 27.92 лв., на 05.06.2015 г. –
27.92 лв., на 03.07.2015 г. – 27.92 лв., на 31.07.2015 г. – 27.92 лв., на
28.08.2015 г. – 27.92 лв., както и 3 лв. за издаване на заявление за
регистрация, заплатени на 25.09.2015 г., за което по делото са представени
вносни бележки.
На 08.12.2015 г. и на 13.12.2016 г. ищецът е посетил за консултация
лекар-психиатър с оплаквания от нервност, раздразнителност, конфликтност,
нарушен нощен сън, увеличена консумация на алкохол, разсеяност, което се
установява от приетите по делото амбулаторни листове. Поставена е диагноза
„Генерализирана тревожност“. Предписана му е антидепресивна терапия.
От 03.11.2016 г. до 05.11.2016 г. и от 04.01.2017 г. до 06.01.2017 г.
ищецът е бил хоспитализиран в МБАЛ „Централ Хоспитал“ – П***,
Отделение по очни болести, съгласно представените епикризи, амбулаторен
лист и болничен лист. Проведено му е лечение.
Съгласно показанията на свидетелката Д*** С*** Н.а, съпруга на
ищеца, проблемите на ищеца с КАТ, прокуратурата и съда започнали през
2015 г. след закупуването на кола. Даването на показания в полицията,
направата на снимки и вземането на отпечатъци му се отразило много зле,
защото бил третиран като престъпник. Когато бил обвинен от прокуратурата,
психичното му състояние се усложнило – станал нервен и тревожен. В цялото
семейство се създала нервна обстановка и нямало как да го успокоят. Най-зле
се отразила на ищеца присъдата, която получил от районния съд. За него това
било голям удар, защото цял живот се бил ползвал с авторитет и изведнъж го
признали за престъпник. Страдал от безсъние и понякога избухвал. Започнал
да страда от високо кръвно. От цялото напрежение получил инфаркт на
окото. Търсил много лекари. Накрая му помогнало лекарство, което струвало
1 000 евро и не се поемало от Здравната каса. Ищецът преживял зле
посещенията на полицията в дома им и отнемането на ловджийската му
пушка. Променило се отношението му към околните, чувствал се уязвен.
Променило се и отношението на останалите към него. Наложило се
консултация с психиатъра д-р Щ*** и вземане на медикаменти, за да може да
спи. Имал изтръпване на крайниците. Започнал по-често да употребява
алкохол – като успокоително, за да изключи проблемите. Търсил усамотение.
Отишъл в С*** Б***, за да остане сам, да сложи ред в мислите си и да се
откъсне от тези преживявания. Свидетелката не си спомня по време на
наказателното производство да са имали семейни проблеми или проблеми в
работата, които да са се отразили на здравословното състояние на ищеца и на
психиката му.
Съгласно показанията на свидетеля Й*** Ж*** Ф***, без родство с
ищеца, същият познава ищеца от 1996 г. Бил приятел със сина му, а след това
ищецът му преподавал „Строителство и архитектура“ в техникума в Б***.
Според свидетеля ищецът винаги е бил честен и откровен човек, постигнал
доста неща в живота си. Никога не бил имал проблеми със закона, освен
6
обвинението след закупуване на колата. Ищецът споделял на свидетеля
притесненията си всяка сутрин и видимо не бил добре. Бил разстроен,
стресиран и изпаднал в депресия. Имал доста приятели и те често се шегували
с него, че едва ли не е престъпник. Той го изживявал тежко, макар че било на
шега. Някой от приятелите му продължили да контактуват с него, но с
няколко прекъснал отношения. Влошило се здравословното му състояние.
Започнал да вдига кръвно, а дотогава не бил имал проблеми с кръвното.
Ходел по доктори. Получил инфаркт на лявото око и не можел да вижда.
Пиел много лекарства, но без подобрение. Подобрил се, едва когато му били
инжекция, която била много скъпа. Преди проблемите с полицията ищецът
бил жизнен, енергичен човек. Нямал кръвно. Точно след тези проблеми
започнала депресията и се появили проблемите с кръвното и с окото.
Дотогава нямал други сериозни проблеми. Синът му Иван Н. имал
минимални отклонения, но това не натоварвало ищеца.
Съгласно заключението на съдебно-психологичната експертиза, прието
по делото, ищецът е с нормален интелект, съответен на възрастта, социалния
му опит и придобитото образование. Той има добре развито мислене, с
възможност за логическо опериране, съобразяване и оценка. Налице е добра
асоциативност и темпо, целенасоченост и продуктивност на съжденията.
Липсват съдържателни или други специфични мисловни нарушения, които да
видоизменят общите познавателни способности. Възприятията и представите
изцяло съответстват на реалността. Той е с нормално за възрастта си
индивидуално психо-социално развитие и интелект. Няма дефицит в
познавателната сфера и познавателните психични процеси. Няма
интелектуални нарушения, не проявява склонност да фантазира и преиначава
факти и обстоятелства. Притежава емоционална лабилност и високо ниво на
личностна тревожност. Видимо е спокоен, няма патологични нарушения. При
него не се установяват болестни отклонения, акцентуации и девиации. Той не
страда и никога не е страдал от психично заболяване, нито от умствено
дефицитно страдание. Същият не се води на психиатричен отчет.
Обикновено е спокоен и уравновесен, но понякога се поддава на
тревога. Когато е подложен на стрес дълго време, може да действа
импулсивно и необмислено, за което впоследствие съжалява. Той е
емоционално нестабилна личност. Неспокоен, тревожен, човек на
настроенията. Висока тревожност в съчетание с бърза изтощаемост, висока
впечатлителност и ранимост, страх от неизвестното, неадекватност на силата
на дразнителя със силата на преживяването, страх от възможен неуспех,
силно преживяване на отговорността, предразположен е към стрес.
Депресивен тип – характеризира се със самокритичност, потиснатост,
сдържаност, склонност да се затваря в себе си, интроспекция, трудна
адаптация при промяната на външните условия.
Притежава интравертна личностова структура и се характеризира със
склонност към самонаблюдение и самоанализ. В общуването е резервиран и
дистанциран. Той е склонен предварително да обмисля нещата, недоверчив е
7
към импулсите на момента. Такива хора обичат да са сами и да не са център
на внимание. Не обича възбудата и силните преживявания, приема нещата от
всекидневието твърде сериозно и се стреми към порядък. Контролира
чувствата си, рядко се държи агресивно и не се ядосва лесно. Надежден е в
поведението си, дълго може да се концентрира върху едно нещо.
Психологическата реакция на ищеца, веднага след стресогенното
събитие се проявява с разнообразни негативни емоции и мисловни
преработки, като повишено чувство за напрежение, тревожност,
безпокойство, страх от неизвестния бъдещ развой на събитията, потиснато
настроение, чувство на изолираност. Ищецът е изживял и протрахирани във
времето психотравмиращи емоции, изводими от настъпилата промяна в
здравословния му статус, като загуба на работоспособност за определен
период от време. Тази фрустрираща обстановка неминуемо поражда у ищеца
преживяване на нарушено цялостно социално функциониране.
Подекспертният твърди, че няма семейни проблеми, а диагнозата на сина му е
поставена преди много години и няма никаква пряка или косвена връзка с
психическото или физиологичното му състояние в момента.
При психологическото тестиране на ищеца той е показал резултат в
ниските нормативни групи по скала „социална желателност” или „скала на
лъжата“, което показва, че той не се опива да дава социално приемливи
отговори, това, което той мисли, смята за най-правилно и в поведението си
следва своите разбирания за нещата.
Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза, приета по
делото, мозъчно-съдовата болест представлява нарушение на мозъчното
кръвообращение, което води до увреждане на мозъчната тъкан. Това
състояние е записано като придружаващо заболяване в посочената епикриза,
като диагнозата и лечението на това заболяване се извършват от специалист
по нервни болести. Кръвоизливите в очите, следствие на венозна тромбоза,
могат да се дължат на различни фактори, по-важни от които са: повишено
кръвно налягане, нарушена реология на кръвта, дължащо се на увреждане на
стените на кръвоносните съдове, нарушена мастна обмяна, нарушен баланс
между съсирваща и противосъсирваща система, нелекувана глаукома на
очите, нервно-психическо напрежение, водещо до спазъм на съдовете,
тютюнопушене и злоупотреба с алкохол. В конкретния случай най-вероятно
се касае за комплекс от причини, довели до това състояние, действащи за
относително дълъг период от време – месеци и години. Запушването на
кръвоносен съд в окото не е изолирано заболяване на окото. Това е следствие
на генерализирана съдова болест на организма, което е многофакторно
заболяване.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ за обезщетяване на причинените имуществени и неимуществени
8
вреди от незаконно обвинение, ведно със законната лихва за забава от
преустановяване на нарушението до окончателното изплащане.
Основателността на иска предполага осъществяване на всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане: обвинение в извършване
на престъпление, за което ищецът е оправдан; настъпване на имуществени и
неимуществени вреди; причинно-следствена връзка между вредите и
незаконното обвинение. Тези правнорелевантни факти следва да бъдат
установени по делото при условията на пълно и главно доказване от ищеца.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
Обезщетението се дължи за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени виновно от длъжностни лица.
Отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи е
обективна и не зависи от наличието или липсата на вина у определено
длъжностно лице, причинител на вредата. Елемент от фактическия състав на
отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта,
действието или бездействието на държавния орган. Длъжник по материалното
правоотношение е държавата, която отговаря пред гражданите за
причинените им вреди от незаконосъобразната дейност на своите
правозащитни органи. За разлика от общата деликтна отговорност на
държавата, която е за вреди от противоправно поведение на нейни служители,
а вината им се предполага до доказване на противното, специалната
отговорност на държавата по чл. 2 от ЗОДОВ е за вреди от неоснователно
осъществена процесуална принуда, която може да е процесуално
законосъобразна, а вината е без правно значение. Характерът на отношенията
при осъществяване на производството по НПК не винаги обуславя наличие на
процесуално незаконосъобразна дейност на конкретното длъжностно лице
или орган, причинител на вредата. След като според изричната разпоредба на
чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение независимо от това, дали
вредите са причинени виновно от длъжностното лице, то наличието или не на
вина е извън предмета на делото по искове с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ.
При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината.
Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на
длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който е създал
риска. При обвинение в извършване на престъпление рискът не е за съда, а за
прокуратурата, на която е предоставена държавната функция по обвинение в
наказателния процес.
9
С ТР № 5/2015 г. по тълк.д. № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС е прието, че
без повдигане на неоснователно обвинение от Прокуратурата на Република
Б*** не биха настъпили каквито и да било вреди от съдебни актове и по
специално, че държавата не отговаря чрез съда, а чрез прокуратурата по
искове за обезщетение за вреди при наличие на влязла в сила присъда, с която
лицето е било признато за виновно и осъдено на наказание по НК и по реда на
възобновяване на наказателните дела е признато за невиновно и оправдано.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се
направи извод, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността
на държавата за непозволено увреждане по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ.
Срещу ищеца е било образувано досъдебно производство за
престъпления по чл. 316 във връзка с чл. 309, ал. 1 от НК и чл. 313, ал. 1 от
НК. В хода на досъдебното производство същият е бил привлечен като
обвиняем и спрямо него е била взета мярка за неотклонение „подписка“. С
присъда от *** г. по НОХД № *** г. по описа на Районен съд – Пазарджик е
бил признат за виновен в извършване на престъпленията по чл. 316 във връзка
с чл. 309, ал. 1 от НК и чл. 313, ал. 1 от НК. Наложено му е едно общо
наказание – лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от ***. С присъда от
*** г. по ВНОХД № *** г. по описа на Окръжен съд – П*** присъдата на
първоинстанционния съд е била изцяло отменена, като ищецът е бил
оправдан по всички повдигнати против него обвинения. Присъдата на
въззивния съд е била оставена в сила с решение от 22.12.2016 г. по к.н.д. №
*** г. по описа на ВКС, което е окончателно.
Постановената оправдателна присъда, с която ищецът е бил признат за
невиновен и оправдан по повдигнатите против него обвинения, очертава
хипотезата на „незаконно обвинение“ по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ и е основание за обезщетяване на причинените на ищеца вреди, които
са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Ответникът е направил възражение с правно основание чл. 5, ал. 1 от
ЗОДОВ за изключителна вина на пострадалия.
Възражението е неоснователно.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ ако увреждането е причинено поради
изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи, а съгласно чл.
5, ал. 2 от ЗОДОВ когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането,
обезщетението се намалява. В този случай съгласно ТР № 3/2005 г. тълк.д. №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС се изследва доколко поведението на пострадалия е
в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от
незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от
отговорност. Ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия,
държавният орган не отговоря. Ако само е допринесъл – обезщетението се
намалява с оглед особеностите на всеки конкретен случай.
10
Константната практика на Върховния касационен съд по приложението
на чл. 5, ал. 1 и 2 от ЗОДОВ, обективирана в Решение № *** от *** г. по гр.д.
№ *** г., ІV г.о., приема, че действия или бездействия, дали основание за
предявяване на обвинението, могат да са недобросъвестни в
гражданскоправен смисъл, да са административно нарушение или деликт,
което не означава, че с осъществяването им гражданинът има принос в това
да бъде обвинен, ако не е извършил престъпление. При повдигане на
обвинение Прокуратурата на Република Б*** носи пълна отговорност
престъпленията да бъдат различавани от други укорими действия. В Решение
№ *** от *** г. по гр.д. № *** г. на ІV г.о. и Решение № *** от *** г. по гр.д.
№ *** г., ІІІ г.о. се приема, че пострадалият виновно е допринесъл за
увреждането, когато с действията си по време на наказателното преследване
недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на
незаконно обвинение. Такива действия могат да са недобросъвестно
направени неистински признания; въвеждането на органите на разследването
в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави
или опорочи разследването на престъпление.
В случая основание за изключване или ограничаване на отговорността
на държавата не е налице. Наказателният съд е приел, че формално ищецът е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 316 във връзка с чл. 309, ал. 1 НК и това по чл. 313, ал. 1 НК. Но също така
е приел, че в случая тези деяния са малозначителни, тъй като обществената
им опасност е явно незначителна. Малозначителните деяния съгласно чл. 9,
ал. 2 от НК не са престъпления, т.е. в случая съдът е приел, че ищецът не е
извършил престъпление и поради това го е признал за невиновен и го е
оправдал по повдигнатите обвинения. След като извършените от ищеца
деяния не са били престъпни, това е следвало да бъде отчетено от прокурора
и той не е трябвало да повдига обвинение срещу ищеца. Затова именно
незаконосъобразното обвинение е довело до настъпване на вредоносния
резултат, а поведението на ищеца не се намира в причинно-следствена връзка
с него. В този смисъл е
По иска за заплащане на неимуществени вреди:
Образуваното против ищеца наказателно производство е повлияло
негативно на психическото и здравословното му състояние. По време на
висящността на наказателното производство той е бил притеснен за изхода
му, изпитвал е неудобство, чувствал се е унизен, накърнило се е социалното
му общуване, била е засегната репутацията му в обществото, породило се е
напрежение в семейството, изолирал се е от близките си, страдал е от
безсъние, раздразнителност и нервност, които са наложили консултации с
лекар-психиатър и лечение. Изложените обстоятелства се установяват по
убедителен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели Д***
С*** Н.а и Й*** Ж*** Ф***. Тези свидетели имат преки впечатления от
живота на ищеца и начина, по който му се е отразило воденото срещу него
наказателно производство. Показанията им са детайлни и установяват
11
конкретните претърпени от ищеца неимуществени вреди. Те се подкрепят
изцяло от приетото по делото заключение на съдебно-психологичната
експертиза, според което психологическата реакция на ищеца, веднага след
стресогенното събитие се е проявила с разнообразни негативни емоции и
мисловни преработки, като повишено чувство за напрежение, тревожност,
безпокойство, страх от неизвестния бъдещ развой на събитията, потиснато
настроение, чувство на изолираност. Нещо повече – вещото лице е
категорично с оглед проведеното психологично изследване, че ищецът не
проявява склонност да фантазира и преиначава факти и обстоятелства. Тези
негативни психически и физически преживявания на ищеца са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение и се намират в
причинна връзка с него, което налага да бъдат обезщетени.
Ищецът излага твърдения, че незаконното обвинение против него е
предизвикало физически увреждания над обичайните, а именно: есенциална
(първична) хипертония, довела до хеморагия (кръвоизливи) в лявото око и
намаляване на зрението. От ангажираните от ищеца писмени доказателства –
епикризи, болнични листове, амбулаторни листове и лична амбулаторна
карта, които са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК и се
ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, се установява,
че същите са действително претърпени от ищеца. Въпреки това по делото
липсват доказателства, които по безспорен начин да установят, че тези вреди
са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Причинната
връзка означава, че един факт (незаконно обвинение) е необходимо условие
за настъпването на друг факт (емоционално и физическо страдание), а
последицата (вредата) е типичният резултат, който възниква всеки път при
реализиране на условието. Фактът, че посочените здравословни проблеми на
ищеца са се проявили по време на наказателното производство срещу него, не
е достатъчен, за да се обоснове извод, че са резултат от незаконното
обвинение. Такъв извод не следва нито от показанията на разпитаните
свидетели, тъй като те свидетелстват единствено за времето на появата на
тези здравословни проблеми, но не и за причинно-следствената връзка с
наказателното преследване против ищеца, а и свидетелите нямат специални
знания, за да установят това, нито от приетото по делото заключение на
съдебномедицинската експертиза, според което кръвоизливите в очите,
следствие на венозна тромбоза, могат да се дължат на различни фактори, а в
конкретния случай най-вероятно се дължи за комплекс от причини,
действащи за относително дълъг период от време – месеци и години. Поради
това съдът приема, че тези вреди не са резултат от незаконното обвинение и
не подлежат на обезщетение по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
По съображения, че липсват убедителни доказателства за причинно-
следствената връзка между незаконното обвинение и кръвоизлива в окото на
ищеца следва да бъдат отхвърлени и твърденията му, че намаленото зрение е
довело до „замразяване“ на членството му в Камарата на архитектите.
Справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото
12
изисква чл. 52 от ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент
на моралните страдания и поражения върху психиката и здравето на
увреденото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии.
Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.
При непозволено увреждане по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ размерът на
справедливото обезщетение за увреденото лице се обуславя от конкретното
проявление на претендираните вреди и относимите обстоятелства, като
тежестта и характера на повдигнатото обвинение, неговата продължителност,
принудителните мерки за неотклонение и ограничения и как са се отразили те
на личността, без да отдава изолирано или прекомерно значение на едни от
тях за сметка на други. Преценява се и степента на вредоносния ефект от
обвинението върху социалната, професионалната или друг вид реализация на
лицето, отчита се каква е била същата преди, по време и след приключване на
наказателното производство. Връзката на тези факти с наказателното
преследване за извършено престъпление е предпоставка да се преценят
конкретно и обезщетят съответно накърнените морални ценности от
злепоставящото въздействие на незаконното обвинение върху личността.
Критерий за определяне на справедливо обезщетение са и разрешенията в
съдебната практика при сходни случаи и обществено-икономическите
условия в страната по време на висящността на наказателното производство.
В случая се касае за обвинение в две престъпления, извършени в
съвкупност, които не са тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК – едното е
наказуемо с лишаване от свобода до две години, а другото – с лишаване от
свобода до ***. Наказателното производство в двете му фази е проведено в
разумен срок – продължило е малко повече от 14 месеца от образуването му
на 12.10.2015 г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 22.12.2016 г.
Спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“,
която не налага твърде съществени ограничения за личността му, за начина на
живот и свободата на придвижване. В хода на наказателното производство
спрямо ищеца не са предприемани други мерки за процесуална принуда. През
периода на висящност на наказателното производство социално-
икономическите условия в страната се характеризират с динамично
нарастване на стандарта на живот, повишение на размера на минималната
работна заплата от 380 лв. на 420 лв. и средна работна заплата в диапазона от
902 лв. до 1 012 лв. Като съобрази тези обстоятелства и ги съпостави с
претърпените от ищеца морални болки и физически страдания, които не се
отличават със значително по-висок интензитет от обичайните за подобни
случаи (виж Решение № *** от *** г. по гр.д. № *** г., ІV г.о.), съдът намира,
че обезщетение в размер на 6 000 лв. е справедливо по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД. Този размер на обезщетението удовлетворява най-пълно обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-
икономически условия на живот и репарира вредите с оглед конкретните
обстоятелства по делото. Определянето на обезщетение в по-висок размер би
било неоправдано и би довело до неоснователно обогатяване за ищеца,
13
предвид липсата на трайни морални, физически и/или емоционални
увреждания за ищеца, които да са резултат от незаконното обвинение.
Поради това искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ следва да бъде уважен
до размера от 6 000 лв., а за горницата над този размер до предявения размер
от 14 000 лв., искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По иска за заплащане на имуществени вреди:
Ищецът претендира заплащане на имуществени вреди в размер на 1 200
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство.
Заплатеното от подсъдимия, впоследствие признат за невиновен,
адвокатско възнаграждение в наказателното производство е имуществена
вреда, представляваща пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение и подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ.
От приложеното по делото НОХД № *** г. по описа на Районен съд –
Пазарджик се установява, че в съдебната фаза на наказателното производство
ищецът е бил защитаван от адвокат по силата на сключени между тях
договори за правна защита и съдействие. За защитата пред всяка от
инстанциите ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на по
400 лв. съгласно отбелязването в договорите. Съгласно т. 1 на ТР № 6/2013 г.
по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС ако адвокатското възнаграждение е
заплатено в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Следователно
договорите за правна защита и съдействие, сключени между ищеца и
защитника му имат характер на разписка за извършените плащания в общ
размер на 1 200 лв. и удостоверяват направата на разноските от страна на
ищеца. Разходите за адвокатска защита против незаконното обвинение са
имуществени вреди за ищеца, поради което искът за обезщетяването им по
реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ следва да бъде уважен изцяло.
Ищецът е предявил и претенция за заплащане на обезщетение в размер
на 188.28 лв. за заплатени от него такси за временна регистрация на МПС.
Действително извършването на тези плащания от страна на ищеца и
размера на всяко от тях е установено по делото с писмени доказателства. Тези
плащания обаче не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, тъй като не са последица от незаконното обвинение. Наличието на
причинно-следствена връзка с незаконното обвинение изисква последното да
е причина за направата на разходите, а те от своя страна да са последица от
незаконното обвинение. Причината винаги предхожда във времето
следствието. Поради това юридическите факти, които са се осъществили
преди наказателното производство, не могат да са закономерна последица от
същото. В случая се твърди и се сочат доказателства за направата на разходи
за временна регистрация на МПС през периода от месец февруари до месец
септември 2015 г. Наказателното производство против ищеца е било
образувано на 12.10.2015 г., т.е. около месец след заплащането на последната
такса, поради което няма как то да е било причина за направата на тези
14
разходи. По тези съображения тази претенция на ищеца следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По претенцията за заплащане на лихва за забава:
Ищецът претендира заплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила
на оправдателната присъда до окончателното плащане.
Съгласно ТР № 3/2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС при
незаконни актове на правозащитни органи началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на мораторната лихва възниква от влизане в сила
на оправдателната присъда за извършено престъпление.
Оправдателната присъда е влязла в сила на 22.12.2016 г. с
постановяване на Решение № *** г. по к.н.д. № *** г. по описа на ВКС.
Следователно лихва за забава се дължи от 22.12.2016 г.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е направил
възражение за погасяване по давност на вземането за лихви.
Възражението е основателно.
Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. В
случая лихва за забава се дължи от 22.12.2016 г. Искът е предявен на
21.12.2020 г., след изтичане на давностния срок за вземанията за лихви за
забава, дължими преди 21.12.2017 г. Поради това лихвата за забава,
представляваща законна последица от уважаването на иска, следва да бъде
присъдена за периода от 21.12.2017 г. до окончателното плащане и отречена
за периода от 22.12.2016 г. до 20.12.2017 г. като погасена по давност.
При този изход на делото на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца внесената държавна
такса и възнаграждение за един адвокат съразмерно с уважената част от иска.
В тежест на ответника следва да се възложат платените от бюджета на
съда възнаграждения за вещи лица.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б*** с адрес: гр. С***, бул.
„В***“ № *** да заплати на М. ИВ. Н., ЕГН ********** от гр. Б***, ул.
„С*** Д***“ № *** на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетение в
размер на 6 000 лв. за претърпените неимуществени вреди в резултат от
незаконно обвинение по НОХД № *** г. по описа на Районен съд –
Пазарджик, приключило с оправдателна присъда, ведно със законната лихва
от 21.12.2017 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над 6 000 лв. до предявения размер от 14 000 лв., както и искането
за присъждане на законна лихва от 22.12.2016 г. до 20.12.2017 г.
15
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б*** с адрес: гр. С***, бул.
„В***“ № *** да заплати на М. ИВ. Н., ЕГН ********** от гр. Б***, ул.
„С*** Д***“ № *** на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетение в
размер на 1 200 лв. за претърпените имуществени вреди – заплатено
адвокатско възнаграждение, в резултат от незаконно обвинение по НОХД №
*** г. по описа на Районен съд – Пазарджик, приключило с оправдателна
присъда, ведно със законната лихва от 21.12.2017 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва от
22.12.2016 г. до 20.12.2017 г., както и иска за заплащане на имуществени
вреди в размер на 188.28 лв. за платени такси за временна регистрация на
МПС, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б*** с адрес: гр. С***, бул.
„В***“ № *** да заплати на М. ИВ. Н., ЕГН ********** от гр. Б***, ул.
„С*** Д***“ № *** разноски за държавна такса в размер на 10 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 538.07 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б*** с адрес: гр. С***, бул.
„В***“ № *** да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик
възнаграждения за вещи лица в размер на 768.43 лв.
Решението може да обжалва пред Окръжен съд – П*** в двуседмичен
срок съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
16