№ 549
гр. Русе, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520201476 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 1476/2021 г. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К. ХР. Г. до Русенския Районен съд против наказателно
постановление № 38-0001835/05.07.2021г. на Директора на РД ”АА” гр. Русе, в която се
иска съдът да го отмени като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят бил назначен на работа, като шофьор в «Уонда» ЕООД. Това
дружество притежавало лиценз за обществен превоз на пътници срещу заплащане и
извършвало специализиран автобусен превоз на работници на «Каолин» ЕАД с маршрут на
движение гр. Сеново – гр. Русе. На 31.05.2021 г. жалбоподателят, управлявайки микробус
«Мерцедес Спринтер» с ДК№ Р 16 17 КВ, превозвал две служителки на «Каолин» ЕАД по
посочения маршрут. При влизане в гр. Русе бил спрян за проверка от служители на РД »АА»
гр. Русе, които му извършили проверка по спазването на ЗАПр и нормативните актове по
прилагането му. В хода проверката било установено, че за това МПС няма издадено
1
удостоверение, нито за вътрешен лиценз, нито е включено в списъка с превозни средства
към лиценз на общността.
За констатираното нарушение актосъставителят св. Й.П. съставил АУАН против
жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателното постановление
с което му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 000лв. за нарушение
по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
производството доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това
и в този смисъл е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
В случая е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
нарушаване на правото на защита на наказаното лице, което е самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление. Нарушението произтича от това, че за него изобщо
не е ясно за какво нарушение му е наложено наказание.
Съгласно нормата на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр, водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници
или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация
или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв.
- при първо нарушение. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
управляваното от жалбоподателя МПС не е било вписано нито във вътрешния, нито в
международния лиценз на дружеството. Това не се оспорва и от жалбоподателя, който в
съдебно заседание не отрича това и обяснява деянието с това, че не е знаел за подобно
изискване, респ. с това, че от дружеството не са го уведомили.
Нарушението на процесуалния закон се изразява в това, че дружеството е наказано
(цифрово) за нарушение по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр, а видно от обстоятелствената част на
наказателното постановление, АНО е приел, че „в момента на проверката е без на ППС за
обществен превоз на пътници на територията на България или заверено копие към лиценза
на общността“. Текстовата формулировка всъщност сочи на нарушение по чл.93 ал.2 от
ЗАПр, съгласно която се налага наказание на водач, който към момента на проверка не носи
някой от посочените в тази норма (и които са напълно идентични с тези по ал.1) документи.
Граматическото тълкуване на тази разпоредба и сравнителното и тълкуване с нормата на
2
чл.93 ал.1 от ЗАПр водят до извода, че при нарушението по чл.93 ал.2 от с.з. всъщност
посочените документи са налични /издадени/, ППС е вписано като такова за обществен
превоз, но водачът не ги носи по някаква причина в себе си, за разлика от чл.93 ал.1 от
закона, която санкционира поведение, при което те изобщо не са издавани. При това
положение е налице противоречие между цифровата и обстоятелствената (текстовата) част
на наказателното постановление, което допълнително се задълбочава и от посочването в
него, като нарушена разпоредба на основание чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, а именно нормата на
чл.66 т.1 от Наредба № 33/03.11.1999г., съгласно която по време на работа водачът
представя при поискване от контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от
Закона за движението по пътищата и следните документи:
1. удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на пътници на
територията на Република България (при превози с лиценз на Общността се изисква
заверено копие от лиценза).
При това положение се налага извода, че за актосъставителя и особено за АНО
всъщност жалбоподателя е извършил нарушение по чл.93 ал.2 от ЗАПр, а не по състава за
който е наказан – чл.93 ал.1 от с.з.
По този начин, освен че жалбоподателят не може да разбере за какво точно нарушение
му е наложено административно наказание и за съда остава напълно неясна волята на АНО
да разбере за кое от двете нарушения му е наложено такова.
Тъй като административнонаказателното производство е строго нормиран процес, а
описанието на нарушението е напълно неясно и вътрешно противоречиво, то съдът намира,
че водят до невъзможност на жалбоподателя да разбере в извършването на какво точно
нарушение е обвинен и нарушават съществено правото му на защита. Горните съображения
обуславят извод за незаконосъобразност на и необоснованост на АУАН и издаденото НП.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001835/05.07.2022г., издадено от
Директора на РД „АА“-гр.Русе, с което на К. ХР. Г. с ЕГН ********** за нарушение по
чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр му е наложено наказание „глоба“ в размер на 2 000лв.
Препис от решението да се изпрати на жалбаподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3