Р Е Ш Е Н И Е
№
...........
гр.Плевен, 12,01,2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІХ-ти граждански състав, в открито заседание на четиринадесети
декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като
разгледа докладваното от съдията
НАЙДЕНОВА гражданско дело №5227
по описа на съда за 2017 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Пред РС Плевен е
постъпила искова молба от ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от председателя на ***, против Р.П.Д., ЕГН **********,***. В
молбата се твърди, че на 14,08,2015 г. е сключен Договор за придобиване на
допълнителна квалификация, в предвид на сключен ТД от същата дата. Сочи се, че
съгласно договора, обучаващият се е задължен да премина курс на обучение за
придобиване на допълнителна квалификация и да придобие акредитация и сертификат
за Регистриран поведенчески технолог от Американския сертифициращ борд на
поведенческите аналитици; уговорено е, че за срока на договора /24 месеца/
обучаващият се ще поддържа посочената квалификация и ще преминава през
ежемесечни проверки /супервизии/ от сертифициран
поведенчески аналитик, член на Американския сертифициращ борд на поведенческите
аналитици, като всички разходи по обучението и поддържането на валидността на
акредитацията за срока на договора са за сметка на работодателя. Твърди се, че
работодателят е изпълнил своите договорни задължения, като е заплатил таксата
за първоначално обучение и ежемесечни супервизии, но
ответницата не е изпълнила договорните си задължения по чл.7, ал.3 от договора
да работи при работодателя за срок от поне две години, считано от завършване на
обучението и придобиване на акредитация и сертификат. Сочи се, че на 03,11,2016
г. ответницата е подала заявление за прекратяване на трудовия договор, считано
от 01,12,2016 г., като е издадена и заповед от работодателя от тази дата. Сочи
се, че на 22,11,2016 г. ответницата била поканена да заплати доброволно всички
направени по договора за придобиване на допълнителна квалификация и супервизии разходи, в общ размер на 3190,38 евро, както и
неустойка, предвидена в договора в размер на 2000,00 лева, но плащане не
последвало. В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответницата да заплати на сдружението сумата от 3190,38 евро, представляваща
дължима сума за направени от ищеца разходи за придобиване на допълнителна
квалификация и поддържане на същата квалификация от ответницата, за периода от
сключване на договора до неговото прекратяване /от които 1000,00 евро – разходи
за придобиване на допълнителна квалификация, 53,55 евро за супервизии
за периода 01,10,2015 г. – 23,12,2015 г., 35,70 евро за периода 01,01,2016 г. – 31,01,2016 г., 66,30 евро за периода
01,02,2016 г. – 29,02,2016 г., 54,83 евро за периода 01,03,2016 г. – 31,03,2016
г., 220,00 евро за периода 09,05,2016 г. – 12,05,2016 г. и 1760,00 евро за периода
01,04,2016 г. – 30,08,2016 г./, както и сумата от 2000,00 лева, представляваща
неустойка по чл.9, ал.2 от Договора за придобиване на допълнителна
квалификация. Ищецът претендира и сторените деловодни разноски. В с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи исковете, като прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ответницата адвокатско
възнаграждение. В писмени бележки, депозирани в дадения от съда срок,
пълномощникът на ищеца сочи, че ищеца претендира заплащане на първоначалното
обучение и на това, провеждано от сертифициран поведенчески аналитик, а не и за
супервизиите, провеждани от ***. Сочи се, че
минималният срок на работа при ищеца е две години най-вече с оглед характера на
работата, която е свързана с работа с деца с аутизъм.
Твърди се, че неустойката е предвидена като гаранция и обезпечение, че
задължението за работа за срок от две години ще бъде изпълнено, и е в размер,
напълно съразмерен с цената на предвидените в договора обучения.
В срока по чл.131 от ГПК
е депозиран писмен отговор от ответницата, в който е направено възражение за
местна неподсъдност на делото, като се сочи, че делото следва да се разгледа от
СРС, тъй като полаганият от ответницата труд в изпълнение на договора е полаган
в гр.***, а освен това настоящият адрес на ответницата е в гр.***. По
основателността на иска се сочи, че същият е неоснователен, тъй като на
практика работодателят не осигурявал редовно условия за поддържане на
придобитата квалификация чрез супервизии, а от
м.септември 2016 г. въобще престанал да изпълнява това свое задължение. Твърди
се, че от м.септември 2016 г. нямало осигурен представител на борда за
ежемесечните проверки, необходими за поддържане валидността на акредитациите,
поради което ответницата и нейните колеги били поставени в обективна
невъзможност да поддържат валидността на акредитацията си. Твърди се, че с
молба вх.№2/13,10,2016 г. поставили въпроса пред работодателя, като го помолили
да ги информира относно виждането си за развитие на договорните отношения за
придобиване на допълнителна квалификация, и дали не е целесъобразно тези
договори да бъдат прекратени поради невъзможност да бъдат изпълнявани. Сочи се,
че тъй като работодателя не предприел никакви мерки за преодоляване на
възникналото неизпълнение от негова страна на договора, с колективно писмено
известие с вх.№3/28,10,2016 г. било заявено прекратяване на Договора за
придобиване на допълнителна квалификация. Твърди се, че неустойка не се дължи,
доколкото работодателят е този, който не е изпълнил задълженията си по
договора, което е поставило ответницата в невъзможност да поддържа придобитата
и сертифицирана квалификация. Сочи се, че трудовия договор е прекратен
правомерно след прекратяване на действието на Договора за придобиване на
допълнителна квалификация. Ответницата е оспорила представеното от ищеца
„заявление“, като сочи, че такъв документ не й е връчван и не го е подписвала,
а разписката от „***“, която също е оспорена, не удостоверява каквото и да
било. Представени са писмени доказателства и е направено доказателствено искане
за разпит на двама свидетели при режим на довеждане. В с.з. процесуалният
представител на ответницата – адв.Л. от САК, моли
съда да отхвърли първия иск, тъй като няма представени доказателства, че сумите
които се претендират от ищеца, действително са заплатени на супервайзорите. Твърди се също така, че претенцията се
основава на чл.7, ал.3 от Договора, която норма противоречи на чл.48 от Конституцията, а именно – свободата на избор на място на работа и работодател.
Твърди се също така, че претендираната неустойка е нищожна, тъй като не й е
присъща нито една от предвидените от законодателя функции, съгласно ТР
№1/15,06,2010 г.на ОСТК на ВКС. В писмена защита, депозирана в дадения от съда
срок, процесуалният представител на ответницата отново навежда доводи, че няма
данни претендираните суми да са веднъж платени от
ищеца и съответно след това да се иска възстановяването им от ответницата.
Освен това се сочи, че е не е установено да е провеждано такова обучение
съобразно с уговореното в договора – не са осигурени сертифицирани специалисти.
Твърди се, че нормата на чл.7, ал.3 от договора за придобиване на допълнителна
квалификация е противоконституционна, а неустойката, предвидена в чл.9 на същия
договор е нищожна по смисъла на т.3 на ТР №1/15,06,2010 г. на ОСТК на ВКС.
Навеждат се и доводи, че санкционна клауза в трудов договор /по арг.чл.9, ал.2 от договора/, която поставя трудово-правната
връзка в зависимост, или добавя към нея допълнителни уговорки с гражданско-правен
характер, чийто предмет е поведение и действия на работника след евентуално
прекратяване на ТПО, подлежи на установяване като недействителна по чл.74, ал.4
от КТ.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа
страна:
От представения в
заверено копие Трудов договор №002/14,08,2015 г. се установява, че от
01,09,2015 г. между страните е възникнало трудово правоотношение.
Видно от представения в
заверено копие Договор за придобиване на допълнителна квалификация
№2/14,08,2015 г., страните, на основание чл.234 от КТ са се договорили ответницата
да премине през курс на обучение за придобиване акредитация и сертификат за
Регистриран поведенчески технолог, както и да поддържа квалификацията за срока
на договора, като всички разходи са за сметка на работодателя. Посочено е, че
работодателят поема и разходите за ежемесечните супервизии,
като е длъжен да предоставя информация на обучаващото се лице за размера на
разходите. Съгласно клаузите на договора обучаващото се лице се задължава да
работи при работодателя за срок от поне две години, считан от завършване на
обучението и придобиване на акредитацията. Страните са се съгласили, че при
прекратяване на договора или на трудовото правоотношение преди изтичане на две
години, по искане, по вина или по причина на работника, последният дължи на
работодателя всички разходи във връзка с обучението и придобиването на
акредитацията, както за ежемесечните супервизии,
проведени до момента на прекратяване на договора. Уговорена е и неустойка в
размер на 2000,00 лева при прекратяване на договора или на ТПО по вина или по
причина на работника преди изтичане на срока на договора, която е дължима
заедно със възстановяване на направените разходи за обучение, акредитация и супервизии.
От
представеното Приложение 1 към Договор за придобиване на допълнителна
квалификация №2/14,08,2015 г., от 20,01,2016 г., се установява, че за месеците
октомври, ноември и декември 2015 г., съгласно фактура №20151187/23,12,2015 г.,
работодателят е заплатил на Супервайзор сумата от
53,55 евро за индивидуални и групови супервизии /за
периода 01,10,2015 г. – 23,12,2015 г./ на ответницата Р.Д.. Р.Д. е подписала
приложението.
От представеното
Приложение 2 към Договор за придобиване на допълнителна квалификация
№2/14,08,2015 г., от 05,02,2016 г., се установява, че за периода 01,01,2016 г. – 31,01,2016 г., на 05,02,2016 г. работодателят
е заплатил на Супервайзор сумата от 35,70 евро за
индивидуални и групови супервизии на ответницата Р.Д..
Р.Д. е подписала приложението.
От представеното Приложение 3 към Договор за придобиване на
допълнителна квалификация №2/14,08,2015 г., от 10,03,2016 г., се установява, че
за периода 01,02,2016 г. – 29,02,2016 г., на 09,02,2016 г. работодателят е
заплатил на Супервайзор сумата от 66,30 евро за
индивидуални и групови супервизии на ответницата Р.Д..
Р.Д. е подписала приложението.
От
представеното Приложение 4 към Договор за придобиване на допълнителна
квалификация №2/14,08,2015 г., от 03,08,2016 г., се установява, че за периода
01,03,2016 г. – 31,03,2016 г., съгласно фактура №2016-41/01,04,2016 г., работодателят
е заплатил на Супервайзор сумата от 54,83 евро за
индивидуални и групови супервизии /за периода 01,03,2016
г. – 31,03,2016 г./ на ответницата Р.Д.. Р.Д. е подписала приложението.
От
представеното Приложение 5 към Договор за придобиване на допълнителна
квалификация №2/14,08,2015 г., от 04,08,2016 г., се установява, че за периода
09,05,2016 г. – 12,05,2016 г., съгласно фактура от 18,05,2016 г., работодателят
е заплатил на Супервайзор сумата от 220,00 евро за
индивидуални и групови супервизии /за периода 09,05,2016
г. – 12,05,2016 г./ на ответницата Р.Д.. Р.Д. е подписала приложението.
От
представеното Приложение 6 към Договор за придобиване на допълнителна
квалификация №2/14,08,2015 г., от 04,11,2016 г., се установява, че за периода
01,04,2016 г. – 30,08,2016 г., работодателят е заплатил на Супервайзор
сумата от 1760,00 евро за индивидуални и групови супервизии
/за периода 01,04,2016 г. – 30,08,2016 г./ на ответницата Р.Д.. Р.Д. не е подписала
приложението.
От
представеното копие от Заявление вх.№004/03,11,2016 г. се установява, че
ответницата е заявила желание за прекратяване на трудовия й договор с ищеца по
взаимно съгласие, а ако не се постигне такова – заявлението да се счита за
предизвестие за прекратяване на трудовия договор.
От
представеното копие от Молба вх.№002/13,10,2016 г., подадена от четири лица,
между които и ответницата, до Председателя на УС на ищцовото сдружение, се
установява, че представляващия сдружението е бил уведомен за липсата на
представител на Борда, който да извършва предвидените в Договора за придобиване
на допълнителна квалификация месечни супервизии,
необходими за поддържане валидността на акредитациите.
От
представената разпечатка от електронна кореспонденция е видно, че на 13,10,2016
г. от ел.поща на ***е изпратено писмо до група потребители, между които и
ответницата, в отговор на „Молба от RBT екипа на ***. От
текста на писмото се установява, че представляващия сдружението е успокоил
работещите, че прекъсването на супервизиите ще
продължи незначителен период от време.
От представеното копие
от Уведомление вх.№004/28,10,2016 г., подадена от четири лица, между които и
ответницата, до Председателя на УС на ищцовото сдружение, се установява, че
посочените служители на сдружението са заявили прекратяване на Договора си за
придобиване на допълнителна квалификация поради неизпълнение на задължението за
осигуряване на представител на АСБПА, който да осъществява супервизии.
Посочено е, че тази ситуация поставя служителите в обективна невъзможност да
поддържат валидността на акредитациите си, което се изисква от договорите за
придобиване на допълнителна квалификация.
От представената
разпечатка от електронна кореспонденция е видно, че на 28,10,2016 г., в 13,53
ч., от ел.поща на ***е изпратено писмо до група потребители, между които и
ответницата, в отговор на „Уведомление 003/28,10,2016“. От текста на писмото се
установява, че представляващия сдружението е уведомил служителите, че на
възстановяване подлежат само разходите за обучения, които са получили.
От показанията на св.***се
установява, че сдружението е било длъжно да осигурява супервизия
и са я предоставяли – първоначално супервизии от ***и
***, а после – от българка – ***, която е била помощник-супервайзор
към онзи момент. Свидетелката сочи, че българката-супервайзор,
е била сертифициран член на ***и е извършвала супервизии
след август 2016 г. Твърди се, че останалите психолози може и да не са
разбрали, че са супервизирани от ***, но тя им е
изготвяла програми, наблюдавала ги е, давала им е съвети.
От показанията на св.***
се установява, че от м.април до края на август 2016 г. са били правени супервизии от две жени, но е било под въпрос дали е
адекватна супервизията, тъй като едната жена не била
сертифицирана. Свидетелката сочи, че след м.август 2016 г. в Центъра имало едно
момиче –, която пишела програми на децата, и тези програми се изпълнявали от
свидетелката. Твърди се обаче, че към онзи момент *** не била сертифицирана. Сочи
се, че от април до август свидетелката е изпълнявала програми от двама супервайзори – един сертифициран и един несертифициран, а
след това – от септември до декември е продължила да работи по вече изготвените
програми, но не е имала супервизия.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
На първо място съдът
счита за необходимо да отговори на въпроса - по искане, по вина или по причина
на работника-обучаващо се лице е прекратен договорът за придобиване на
допълнителна квалификация. След съвкупен анализ на събраните по делото писмени
и гласни доказателства съдът счита, че отговорът на този въпрос е положителен. От
представеното заявление вх.№003/28,10,2016 г. се установява, че ответницата е
заявила желанието си да прекрати Договора за придобиване на допълнителна
квалификация – тоест може да се приеме, че договорът е прекратен по искане на
обучаващото се лице. Ответницата основава възраженията си за недължимост на претендираните
суми, тъй като счита, че работодателят не е изпълнявал след м.септември 2016 г.
задължението си да осигури супервизии и съответно той
е неизправната страна по договора. И двете свидетелки, изслушани по делото, обаче,
заявиха, че все пак програми са изработвани от *** и съответно са изпълнявани
от психолозите в центъра, същата е
наблюдавала работата им с децата, давала е съвети. Ето защо съдът
приема, че работодателят е осигурил необходимата супервизия
по договора и е бил изправната страна по него.
Тук следва да бъде
обсъдено и възражението на ответницата за недействителност на клаузата в
договора, задължаваща я да работи две години при работодателя. С договора
за повишаване на квалификацията, страните по трудово
правоотношение целят постигането на
благоприятни за тях последици
чрез повишаване на
равнището, степента на знанията
и уменията на работника или
служителя в рамките на определена
професия или специалност. По правило процесът на допълнително
квалифициране се осъществява извън
рамките на обичайния
трудов процес по
предоставяне на работната сила, като същото може да
бъде извършено пряко от работодателя или опосредено
от него /чрез ангажиране на външни обучители
или дори само чрез финансиране на обучението/. Доколкото договорът по чл.234 от КТ няма за предмет престирането
на работна сила срещу възнаграждение, той не е същински трудов, а съставлява
граждански такъв, който е функционално обусловен от съществуващо или
непосредствено предстоящо за възникване трудово правоотношение. Поради това
специалната му регламентация в КТ е ограничена до предвиденото в чл.234, ал.1 и
ал.2 от КТ минимално необходимо съдържание. Извън него страните могат да
уговарят свободно допълнителни клаузи, но в рамките на делегираната с чл.234,
ал.3 от КТ договорна автономия и в предписаната от закона писмена форма. Налице е трайна и последователна
практика на ВКС във
връзка с договора за повишаване на
квалификацията, уреден в разпоредбата на чл.234
от КТ, съгласно която с договора за повишаване на
квалификацията страните могат да предвидят
отговорност при неизпълнение на поетото от работника/служителя задължение да работи при
работодателя определен срок, като целта
на разпоредбата е работата в определения в договора срок при
този работодател да компенсира разходите
за обучение, направени от същия.
ВКС приема, че
за разлика от договора за
ученичество липсва императивна уредба относно размера на обезщетението
при неспазване на срока за
работа при същия работодател, поради което във
всеки конкретен случай договорът следва да се
тълкува по правилото на чл. 20 ЗЗД като се търси действителната
воля на страните
и клаузите се схващат в смисъла, който най-пълно съответства на целта на договора,
обичаите в практиката и добросъвестността.
По иска с правно
основание чл.9, ал.1 вр.чл.7, ал.3 от Договор за
придобиване на допълнителна квалификация №2/14,08,2015 г. вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД
С оглед неспазване на
срока на договора за придобиване на допълнителна квалификация и прекратяването
му по искане на обучаващото се лице, за същото на основание чл.9, ал.1 от
Договора е възникнало задължение да възстанови на работодателя направените от
него разходи във връзка с обучението. В чл.2, ал.3 от Договора за придобиване
на допълнителна квалификация №2/14,08,2015 г. е посочено, че разходите за
обучение за придобиване на допълнителна квалификация са в размер на хиляда
евро. Доколкото ответницата е подписала договора, съдът приема, че същата се е
съгласила с посочената сума. С идентични разсъждения съдът приема за доказани
като направени разходи за супервизия и сумите,
посочени в Приложения от №1 до №5 – цитираните приложения са подписани от
ответницата, поради което може да се направи извод, че същата се е съгласила с
посочения разход и го е „одобрила“. Не така стоят нещата с Приложение №6 –
същото е съставено след получаване на изявлението на ответницата за
прекратяване на договора за допълнителна квалификация, не е конкретизирано – не
са посочени часовете за индивидуална и групова супервизия,
а няма и данни – каквито се съдържат в другите Приложения, дали и кога сумата е
платена на супервайзора. Ето защо, доколкото и
приложение №6 не е подписано от ответницата, съдът счита, че посочената в него
сума не е доказана като направен разход и не следва да бъде възстановявана от
ответницата. Ето защо, с оглед всичко гореизложено, съдът счита, че предявеният
иск с правно основание чл.9, ал.1 вр.чл.7, ал.3 от
Договор за придобиване на допълнителна квалификация №2/14,08,2015 г. вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД е основателен до размера от 1430,38 евро,
а за разликата до претендираните 3190,38 евро следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По иска с правно
основание чл.9, ал.2 от Договор за придобиване на допълнителна квалификация
№2/14,08,2015 г.
Неоснователни
са възраженията на процесуалния представител на ответницата, за нищожност на
клаузата за неустойка, по смисъла на т.3 от ТР №1/15,06,2010 г. на ОСТК на ВКС.
Съдържанието
на Договора съдържа непротиворечащи на закона и морала клаузи, в обхвата на
чл.234, ал.1 и ал.2 от КТ. Следва да се отбележи, че относно договора по чл.234
от КТ намират приложение правилата на ЗЗД, като отговорността по чл.234, ал.3 от КТ съставлява специална хипотеза на чл.79, ал.1 от ЗЗД. А по силата на общите
правила на ЗЗД, обезщетение за неизпълнение на договорно задължение се дължи,
само ако неизпълнението е резултат от виновно поведение на длъжника. Правилото
е напълно приложимо и когато размерът на обезщетението е предваритено определен, защото съгласно чл.92 от ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението и служи за обезщетение за вредите, без те
да се доказват. В решение №272/05.10.2011 г. по гр.д. №1637/2010 г., ІІІ г.о., ВКС приема, че
задължението за работа през определен
срок не е неделимо, поради което добросъвестността и забраната за неоснователно
обогатяване изискват компенсацията да обхваща действително претърпените вреди, а те в случая се
съизмеряват с неизпълнената част от договора. В решение № 272/05.10.2011 г. по гр.д. № 1637/2010 г., ІІІ г.о., ВКС приема,
че съдът може да намали
съразмерно на частта на уговорения
срок неустойката за период, през
който е престирано изпълнение. В
чл.2, ал.1 от договора е посочено, че продължителността на обучението за
придобиване на допълнителна квалификация е от 18,08,2015 г. – 17,09,2015 г.,
поради което съдът приема, че считано от 18,09,2015 г. ответницата е придобила
допълнителната квалификация и от тази дата тече двугодишният срок, в който се
задължава да работи при този работодател. До датата на подаване на молбата за
прекратяване на срока е изтекъл срок малко повече от година – тоест ответницата
е спазила половината срок, поради което съдът приема, че следва да намали договорената неустойка в размер на 2000,00 лева съобразно неизпълнената част от договора между
страните. С оглед
изложените по-горе изводи относно момента на придобиване
на допълнителната квалификация, съдът счита, че следва да съобрази изпълнението
от страна на ответницата по договора
за периода от 18,09,2015
г. до 28,10,2016 г. и да намали уговорената неустойка съобразно изпълнената част от договора със
сумата от 1000,00 лева до размер на сумата от 1 000,00 лева. Ето
защо искът се явява основателен до размера от 1000,00 лева и следва да се
отхвърли за разликата до претендираните две хиляди
лева.
По отношение на
разноските - ищецът е претендирал
разноски в размер на 1030,00 лева, от които, с оглед изхода на делото, ответницата
следва да репарира разноски в размер на 463,50 лева. Ответницата също има право
на разноски, като е претендирала такива в размер на 1250,00 лева за адвокатско
възнаграждение. Преди обсъждане на разноските, претендирани
от ответницата, съдът следва да обсъди направеното в последното с.з. възражение
за прекомерност на заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение. Същото
е основателно по следните съображения – делото не е с фактическа и правна
сложност, не са събирани допълнителни доказателства освен разпит на свидетели, реално
е разгледано в едно съдебно заседание /не е приключено в с.з. на 03,11,2017 г.
по вина на страните – не са водили свидетелите си/. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение по първия иск, на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата
възлиза на 642,00 лева, а по втория иск – на основание чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата – на 370,00 лева. Ето защо съдът счита, че ответницата има право на
адвокатско възнаграждение в размер на 1012,00 лева. Ищецът й дължи част от тези
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, или разноски в размер на
657,80 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.9, ал.1 вр.чл.7,
ал.3 от Договор за придобиване на допълнителна квалификация №2/14,08,2015 г. вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, Р.П.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от председателя на ***, сумата от 1430,38 евро, представляваща дължима сума за направени от
разходи за придобиване на допълнителна квалификация и поддържане на същата
квалификация, за периода от сключване на договора до неговото прекратяване /от
които 1000,00 евро – разходи за придобиване на допълнителна квалификация, 53,55
евро за супервизии за периода 01,10,2015 г. –
23,12,2015 г., 35,70 евро за периода 01,01,2016 г. –
31,01,2016 г., 66,30 евро за периода 01,02,2016 г. – 29,02,2016 г., 54,83 евро
за периода 01,03,2016 г. – 31,03,2016 г., 220,00 евро за периода 09,05,2016 г.
– 12,05,2016 г./, като за разликата до претендираните 3190,38 евро /или за сумата от 1760,00
евро, представляващи разходи за супервизии за периода
01,04,2016 г. – 30,08,2016 г./ ОТХВЪРЛЯ предявения
иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.9, ал.2 от Договор за придобиване на
допълнителна квалификация №2/14,08,2015 г. Р.П.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от председателя на ***, сумата от 1000,00 лева, представляваща неустойка, като за разликата
до претендираните 2000,00 лева ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р.П.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от председателя на ***, сторените по делото
разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 463,50 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от председателя на ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.П.Д., ЕГН **********,***, сторените по
делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 457,80 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: