Р Е Ш Е Н И Е
№ 260355, 09.06.2022 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІІ гр. с.
На 01.04.2022 г.
В публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
СЕКРЕТАР: КАТЯ ГРУДЕВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8411 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
М.В.Х., ЕГН **********,***, е предявила против дъщеря си Е.И. К. (Х.), ЕГН **********,***, иск за разваляне на договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот срещу насрещно задължение за издръжка и гледане, с правно основание в чл. 87 ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.
Според изложеното, на дата 09.07.1993г., между Х. и дъщеря й Е.Х. бил сключен с нотариален акт №*** Т.*, нот. дело№ *********. договор, по силата на който М.Х. прехвърлила на ответника правото на собственост върху ½ (една втора ) ид. част от недвижим имот, представляващ апартамент №** ** в жилищен блок №* на кв. ******************************, с площ от 80 кв. метра , ведно с прилежащото към него избено помещение № ** и идеални части от общите части на блока, а от своя страна , Е.Х. поела задължение да издържа майка си и да й осигурява грижи и спокоен живот до края на живота, такова като до сега. Твърди се обаче , че задълженията към този договор не са изпълнявани от ответника и се моли този договор да бъде развален по чл. 87 от ЗЗД. Моли и за присъждане на разноските по спора.
Понастоящем имота, предмет на договора, е нанесен в кадастралната карта на Пловдив с идентификатор ****************.
Ответникът оспорва иска като неоснователен, макар да го приема за допустим. Признава сключването на договора, но отрича неизпълнение на задълженията си по него – твърди точно изпълнение, включително и чрез полагане на грижи от друго лице. Възразява, че правото на иск на ищеца е погасено с изтичането на предвидената в закона специална петгодишна давност по смисъла на чл. 87 ал. 5 от ЗЗД. Сочи доказателства, моли искът да бъде отхвърлен.
Искът е допустим. Намира правно основание в чл. 87 ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, доколкото се иска разваляне по съдебен ред на догоовр за прехвърляне на вещно право на собственост върху недвижим имот. Проведената психиатрична експертиза дава заключение, че към датата на подаването на исковата молба, ищцата М.Х. е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Искът е допустим и въпреки това, че в хода на делото наследството на М.Х. е било открито и тя е била заместена по реда на чл. 227 от ГПК от другата си дъщеря М.И.Д., ЕГН **********, която поддържа претенцията така , както е била предявена. Съдът не е десезиран и дължи произнасяне по цялото искане, независимо от това, че ответника, един от призованите наследници на ищеца, иска прекратяване на производството. Тъй като самото потестативно право да се развали договора е неделимо, а развалянето на договор по съдебен ред е институт на материалното право, когато то съставлява предмет на спор , съдът е длъжен да се произнесе в цялост, а при евентуално уважен иск за развалянето на договора, следва да се счита, че целия имот – предмет на договора се намира в патримониума на прехвърлителя и отношенията между наследниците му да уредят съобразно наследствените им права.
По същество и с оглед дадените в Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981 г., ОСГК, насоки, съдът съобрази следното :
По сключването на договора страните не спорят, а и то е и доказано вън от съмнение от представеното на л. 4 от делото копие.
Спорно е обаче точното изпълнение на задължението на ответника по него да престира договореното – „да поеме цялостните грижи за гледането на продавачката до края на живота й, като и осигури едно нормално съществуване, такова , както и до сега“. Така договорено , изпълнението на длъжника може да се изрази в полагане на лични грижи за ежедневните нужди на кредитора, в осигуряване на трето лице, което да полага такива, или пък в предоставяне на достатъчно парични средства за осигуряването им. С оглед самия характер на престацията, необходимата грижа следва да се осигурява ежедневно, както и при настъпила необходимост. Установява се обаче от приложеното удостоверение на л. 107 от делото, че отв. К. живее постоянно на територията на ********************, поне от 1996г., и до датата на устните състезания по настоящото производство. Този факт не е бил спорен между страните, а и се потвърждава от показанията на част от разпитаните свидетели; не е имала възможност да полага лични грижи за майка си в този период. Доведените от ищеца свидетели А. и Д. отричат изобщо изпълнение на задължението на ответника за издръжка. Свидетелят А. твърди, че когато ответника К. заминала за чужбина, възрастта на М.Х. още й позволявала да посреща сама нуждите си; с оглед това, че задължението за издръжка произтича не от закона, а от договор, то за изпълнението му е без значение дали кредиторът по него може да задоволява нуждите си по начин, различен от договорения, включително чрез ползване на достъпна социална услуга (срв. договор на л. 183 от делото.).
На следващо място, не се доказа друго лице да е гледало и/или издържало М. Х. в периода на договора.
От данните по делото не личи изпълнение в периода от 1993 до 2013г.
Важно е да се каже, че в периода от 2013г до 2019г е имало плащане на суми в брой и парични преводи от страна на ответника в полза на първоначалния ищец. Това обстоятелство личи от декларациите за издръжка на л. 113 и следващите от делото. Също така, на л. от 104 до 106 от делото има разписки за получени суми от страна на Х. ( 2000 евро – 2019, 1600 евро – 2017г и 1000 евро през 2018г,), в които фигурира подпис на Х.. Както декларациите за подпомагано лице, така и разписките не са оспорени в качеството си на доказателства и съдът приема за доказан факта на плащането на сумите в полза на подпомаганото лице Х.. Отделно, от приложените извлечения от банковата сметка на първоначалния ищец личат и други инцидентно получени други суми от ответника, първото от които през 2013г., като напр. за 2015 г има две доказани плащания на суми от съответно 150 и 100 евро с интервал от половин година помежду им. При всички положения обаче, изпълнението на длъжника по договора следва да бъде точно – в пълен обем и вид съобразно договореното и за договорения период, в случая – до края на живота на прехвърлителя. Посоченото изпълнение е инцидентно , през дълги интервали от време и в никой случай не е достатъчно да задоволи всички основни нужди на прехвърлителя, особено с оглед влошението й в последните години здравословно състояние; дължимата от ответника лична грижа не е заместена адекватно на нуждаещата се от издръжката Х., тоест, налице е неточно в количествено отношение изпълнение. Изпълнението е неточно и във времево отношение – престирано е два или три пъти в годината , през дълги времеви интервали. Както неточното във времеви , така и неточното в количествен аспект изпълнение дава право на прехвърлителя да развали договора, освен когато неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора. С оглед изложеното по – горе , съдът приема , че макар да е налице изпълнение на задължението за издръжка, то в никой случай не е точно: няма данни за каквото и да било изпълнение преди 2013г., в целия период от сключването на договора през 1993 до този момент, а наличното такова след тази дата не е достатъчно да „осигури едно нормално съществуване, такова, както и до сега“ на прехвърлителя. Предвид продължителността си, неизпълнението не може да се приеме и за незначително по смисъла на чл. 87 от ЗЗД.
За отбелязване е също така, че е изпълнявано в пари , но по делото липсват данни за транформацията на задължението за гледане и издръжка в парично такова , чрез иск или съгласие на страните, а и с такова право неизправния длъжник не разполага.
По възражението за изтекла давност за развалянето на договора:
Законът (чл. 87, ал. 5 от ЗЗД) предвижда правото на разваляне на двустранните договори да се погасява с петгодишна давност. Такава тече от датата на всяко неизпълнение, като при договорите с продължаващо изпълнение, давност за развалянето започва да тече от датата, на която длъжникът е изпълнил точно и забавата му е прекратена. Това е така, тъй като ( срв. решение № 239/03.07.2014 г. по гр. дело № 1019/ 2014 г., ВКС , ІV г.о.) бездействие на кредитора да развали договора може да има само тогава, когато има забава на насрещната страна. Каза се, самият характер на договора за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане предполага непрекъснато изпълнение от страна на лицето ,което дължи издръжката. При неточно изпълнение на договор с продължително действие, длъжникът изобщо не се освобождава от последиците на забавата си и за кредитора не започва да тече давност за разваляне на договора. Затова при установено неизпълнение в рамките на пет години преди датата на подаването на исковата молба (в конкретния случай , 15.07.2020 г.,) възражение по смисъла на чл. 87 ал. 5 от ЗЗД за погасяване на правото да се развали договора не може да бъде уважено ( срв. и решение № 346/04.10.2011 г. на ВКС).
Искът е основателен и следва да бъде уважен.
Такси и разноски :
По делото не е внесен пълния размер на дължимата държавна такса; останали са неплатени още 110.83 лева. Х. е била освободена от разноски по делото и дължимия първоначално от нея хонорар на особения предсатвител на ответника е бил платен от бюджета на съда; съобразно изхода на спора , ответната страна следва да бъде осъдена да заплати тези суми.
Право на разноски има ищеца; отчита се факта на наследственото правоприемство в хода на процеса, при съответните квоти, и ответника ще бъде осъден да плати половината от тези, направени от Х. , и пълния размер на тези, направени от Д..Общия размер на действително направените от Х. разноски е 74 лева, дължат се от тях 37 лева.
В хипотеза по чл. 38 от Закона за адвокатурата , дължи се на адвоката на ищеца хонорар – съдът не може да отрече качеството на материално затруднено лице по смисъла на нормата на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА. При цена на иска от 16083.05 лева, изчисления по реда на чл. 7. ал. 2 от Наредбата по чл. 36 от ЗА минимален хонорар е в размер от 1012.49 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
Разваля, на основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД, по иска на М.И.Д.,*** , м. Ч.*************** против Е.И. К., ЕГН **********,***, сключения между М.В.Х., ЕГН **********,*** и ответника договор за продажба на недвижим имот ( ½ ид. част от недвижим имот, представляващ апартамент № *** в жилищен блок №* на кв. **********************, сега цялото жилище – с идентификатор ************************) срещу издръжка и гледане от дата 09.07.1993г., сключен с нотариален акт на пловдивския нотариат № **** т.**, нот. дело№ ************ г. , поради неизпълнение.
Осъжда Е.И. К., ЕГН **********,***, да заплати на М.И.Д.,***, сумата от 37 лева разноски по делото.
Осъжда Е.И. К., ЕГН **********,***, да заплати по сметката на РС Пловдив за таксите държавна такса по делото в размер от 110.83 лева.
Осъжда Е.И. К., ЕГН **********,***, да заплати по сметката на РС Пловдив за депозитите сумата от 500 лева разноски по смисъла на чл. 83 ал. 3 от ГПК.
Осъжда Е.И. К., ЕГН **********,***, да заплати на адв. С. В. К. ,ЕГН **********, адрес ***. ************** , сумата от 1012.49 лева хонорар по делото , на осн. чл. 38 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Пловдивски Окръжен съд, в срок от две седмици от съобщенията до страните , че е изготвено.
На страните , на основание чл. 7 от ГПК, да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
КГ