№ 60
гр. Търговище, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Търговско дело №
20223500900012 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Исковата молба е подадена от И. Ю. И., ЕГН **********, от с. С., общ.
Попово, обл. Търговище, ул. „Т.В.“ № 6, лично и със съгласието на М. К. Т.,
ЕГН **********, негов баща и законен представител, чрез адв. дружество
„Димов и Х.“ от гр. София, представлявано от адвокат Г. Б. Х. - управител,
тел. на кантората: 02 412 00 33, ел. поща: ***************@*****.***, адрес,
в гр. София, район Слатина, ул. „Кадемлия“ № 1, ет. 3, срещу ЗАД „Армеец“,
ЕИК *********, гр. София, район „Средец“, ул.„С.К.“ № 2, представлявано
от Диана Николова Манева и Миролюб Пенчев И.ов – изпълнителни
директори.
В исковата молба се посочва, че на 10.05. 2021 г., около 17.50 ч., по път
Ш-4005 се движи МПС марка „Опел“, модел „Корса“, с peг. № *********
управлявано от О.Р.Е.. В район на км. 3+400 м., поради недостатъчно
внимание, водачът губи контрол над автомобила и катострофира, като се
блъска в крайпътно дърво, вследствие на което автомобилът се преобръща по
таван. При настъпилия пътен инцидент са загинали всички пътници в
автомобила, сред които и С.Т., която пътувала на задната седалка в
1
превозното средство. Ищецът И. Ю. И. е син на починалата в пътния
инцидент С.Т.. При инцидента той изгубил родната си майка, която е била
негова опора и подкрепа в живота. Ищецът е на подрастваща възраст, в която
майчината любов и подкрепа е най-търсена и необходима за изграждането на
човека като личност. И. И. е споделял с майка си всички радости и несгоди и е
разчитал на нея, а тя го подкрепяла във всяко негово начинание. След нейната
смърт той е бил съкрушен, не можел да повярва, че майка му не е сред живите
и никога няма да може да я види и да усети нейната подкрепа и любов.
Виновният за процесното ПТП водач попадал в кръга на лицата, чиято
отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от
застраховката „Гражданска отговорност”, сключена със „ЗАД Армеец“ АД –
застрахователна полица № BG*********, валидна от 16.06. 2020 г. до 15.06.
2021 г.
На 28.10. 2021 г., от името на ищеца неговите адвокати са подали молба,
с вх. № 100-3758/ 28.10. 2021 г., по описа на „ЗАД Армеец“ АД, с която е
претендирано обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
от смъртта на С.Т.. По случая застрахователят е образувал щета №
**********
С уведомление с изх. № Л-6989/ 16.11. 2021 г., по описа на „ЗАД
Армеец“ АД, застрахователното дружество е изискало представянето на
допълнителни документи, а с уведомление с изх. № 10022-ИЗ-137/ 27.01.
2022 г., по описа на „ЗАД Армеец“ АД, е отказано изплащането на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
След постановения отказ няма произнасяне от застрахователното
дружество по преписката.
Предвид на това ищецът И. Ю. Исмалов претендира по съдебен ред
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат от смъртта на С.Т., настъпила на 10.05. 2021
г. на път III-4005 и моли ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение в
размер на 30 000 лв., част от цялостно търсеното обезщетение от 200 000 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на иска, до
окончателното изплащане на обезщетението.
Да бъдат присъдени сторените от разноски по настоящото дело.
2
В законния срок от две седмици, ответникът ЗАД“Армеец“ АД, подаде
писмен отговор. В него се признава валидността на застраховката
„Гражданска отговорност“, сключена от ответното дружество и касаеща МПС
марка „Опел“, модел „Корса“, с peг. № ******* към датата на
произшествието.
Оспорва се всичко останало по фактическия състав, който установява
отговорността на застрахователя: виновно поведение от страна на водача на
застрахования автомобил, причинната връзка между неговите действия и
настъпилата смърт на пострадалата, противоправното поведение. Навеждат се
доводи за наличието на случайно събитие. С оглед на това се оспорва
описаният механизъм на настъпване на произшествието. Твърди се от друга
страна и съпричиняване от страна на пострадалата, която не била с поставен
предпазен колан. Отделно от това се оспорват и неимуществените вреди за
ищеца и техният размер.
След получаване на отговора и връчването му на ищеца, от него постъпи
допълнителна искова молба. В нея се оспорват възраженията на
застрахователя изцяло, като по отношение на доказателствата се изтъква, че
цялостният механизъм на произшествието ще се изясни след приемане на
автотехническата експертиза. Оспорва се твърдението за наличието на
трудови правоотношения с посоченото лице, а също и това, че изобщо се
касае до трудова злополука. Не е ясно и няма доказателства по какъв повод са
били в автомобила всички пътуващи и специално майка на ищеца. Оспорват
се някои от доказателствените искания на ответника. Представят се
допълнително писмени доказателства.
Допълнителната искова молба беше връчена на ответника и от него
постъпи отговор. В него той поддържа всичките си възражения и обосновава
необходимостта от събирането на доказателствата, за които ищецът е
възразил. Правят се и нови искания по повод задачите на експертизата.
В хода на производството по размяна на книжата съдът конституира като
трето лице-помагач „М. г.“ ЕООД гр. Лясковец, по искане на застрахователя.
От него постъпи молба, в която се посочва, че починалата С.Т. никога не е
била в трудови правоотношение с дружеството и затова липсва правен
интерес от участието му.
В хода на делото не бяха направени други искания и двете страни
3
поддържат изразените писмени претенции и становища. Третото лице поиска
производството спрямо него да бъде прекратено, поради това, че от
писмените доказателства се установява, че липсва правен интерес
дружеството да участва, предвид събраните доказателства за липса на трудов
договор между него и починалата С.Т..
В съдебно заседание ищецът увеличи исковата си претенция на
150 000 лв., част от 200 000 лв.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: твърденията за произшествието и настъпилата вследствие на това
смърт на майката на ищеца, не се оспорват от страните и се установяват от
писмените доказателства. Това е станало на 10.05. 2021 г., като починалата
С.Т. е пътувала на задната седалка на л.а. „Опел Корса“, с рег. № *******.
Съдът приема тези факти за безспопрни.
Ищецът И. И. е син на Сн. Т. и към момента на смъртта й е бил на 16
години.
От назначената съвместна автотехническа и съдебно-медицинска
експертиза се установи следното:
На 10.05.2021 г., около 17:50 часа на път III - 4005 при км 3+400 се е
движил лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с peг. № ******* в дясна
пътна лента, управляван от водач О.Р.Е., с посока на движение север от
главен път 1-4 към гр. Стражица. Скоростта на движение на лекия автомобил
е била около 127 км/ч.
Водачът О.Е. губи контрол над управлението на автомобила и задейства
спирачната система на МПС. След блокиране на предните колела
автомобилът започва да се плъзга косо на оста на пътя, пресича лентата за
насрещно движение и напуска платното за движение, навлизайки в банкета на
срещуположната му пътна лента, който достига широчина 3,5 м. и последващ
овраг. Автомобилът изминава около 20,5 м. в банкета, като предно ляво
колело пропада в оврага и се забива в корените на крайпътно дърво.
Вследствие на това и създалите се инерционни сили, лек автомобил „Опел” се
преобръща по оста си на движение като достига почти вертикално положение
и е последвал удар между автомобила и дървото. Ударът е между тавана на
автомобила и ствола на дървото. Вследствие на удара автомобилът отхвръква
в посока северозапад и пада на терен на таван.
При удара в дървото пътничката С.А. Т., която се е намирала на задната
седалка в автомобила е изпаднала от автомобила в посока запад на разстояние
около 10 м. от мястото на удара. Изпадането на пътничката от автомобила е
4
поради факта, че същата е била без правилно поставен предпазен колан.
Вследствие на ПТП са загинали водачът на лекия автомобил и двамата
пътника. Произшествието е станало в светлата част на денонощието, при
добра видимост и сухо пътно платно, прав участък от пътя. Автомобилът се е
движил със забит в задна дясна гума метален елемент, който представлява
метален връх и с по-ниско налягане. Вследствие на високата скорост и
разликата в налягането на гумите, автомобилът е загубил курсова
устойчивост. От техническа и професионална гледна точка следва да се
приеме като техническа причина за настъпване на произшествието това, че
лекият автомобил се е движил с технически превишена скорост, довела до
загуба на контрол и напускане на платното за движение. Второстепенна
причина е пониженото налягане на задна дясна гума на автомобила.
При огледа и аутопсията на трупа на С.Т. са установени следните
травматични увреждания: тежка открита черепно-мозъчна травма – счупване
на черепната основа и черепния свод, разкъсване на главния мозък и
продълговатия мозък, тежка закрита гръдна травма – счупване на ребра
двустранно, разкъсване на белите дробове, излив на кръв в гръдната кухина,
кръвонасядания по гръдния кош, тежка закрита коремна травма – разкъсване
на черния дроб, излив на кръв в коремната кухина. Разкъсно-контузни рани
по главата, охлузвания по шията, гърдите, дясна мишница и предмишница,
охлузване по дясната китка.
Смъртта на С.Т. е вследствие на тежката, съчетана, открита,
несъвместима с живота черепно-мозъчна травма, довела до разкъсване на
главния и продълговатия мозък на фона на гръдно коремна травми довели до
остра масивна кръвозагуба. Налице е пряка причинно-следствена връзка
между получените травми при пътнотранспортно произшествие на 10.05.2021
г. и настъпилата смърт. Травмите са причинени от удари и притискане с или
върху твърди тъпи предмети със значителна сила и травми от косо действие
на твърди тъпи предмети – вероятно от изпадане от купето на автомобила.
Пътният участък, където е станало произшествието, е бил прав, с
видимост над 200 м., без наличието на видими повреди на пътното платно. Не
се установяват данни за наличието на пътни знаци в района на
произшествието.
Максимално разрешената скорост в този участък е 90,0 км/ч. –
максимално разрешена скорост в населено място.
Скоростта на движение на лекия автомобил е била около 127 км/ч.
Автомобилът, след загубата на контрол на водача над него, е изминал,
плъзгайки се по асфалта, 16,75 метра след блокиране на колелата и 20,5 метра
в западния банкет до мястото на удара. Мястото на напускане на пътното
платно е съответно на около 37,25 м. преди мястото на удара. Ударът е между
автомобила и крайпътно дърво, осъществен между тавана на автомобила и
5
ствола на дървото. Преобръщането е след като автомобилът е изминал около
20,5 м. в банкета, след достигане корените на дървото. Загубата на контрол
над автомобила най-вероятно се дължи на неправилно боравене с органите за
управление (кормилно устройство, спирачната система, и др.), в съчетание с
пониженото налягане на задна дясна гума на автомобила и движение със
скорост над разрешената за пътния участък. Високата скорост на движение и
разликата в налягането на гумите, е предпоставка автомобилът да загуби
курсова устойчивост. От техническа гледна точка при движение със скорост
от 90 км/ч, която е в рамките на допустимата за конкретния пътен участък,
еднакво налягане на четирите гуми на автомобила и при правилно боравене с
органите за управление (кормилно устройство, спирачната система, и др.)
водачът е имал техническа възможност да предотврати произшествието. Не са
открити данни за техническа неизправност по системите за управление и
контрол извън тези от увреждане при преобръщането и удар в дърво, както и
удар или засичане от друго превозно средство, които да са обект на
допълнително изследване. От техническа гледна точка не е възможно ПТП да
е настъпило вследствие от удар от друго МПС. Не се установяват данни ПТП
да е настъпило вследствие засичане от друго МПС. Освен това технически не
е възможно ПТП да е настъпило вследствие на неравности и увреждания на
пътното платно, през които „Опел Корса”, с peг. № ******* е преминал.
Степента и тежестта на получените травми на пострадалата С.Т. от
настъпилото ПТП биха били по-леки при правилно поставен обезопасителен
колан от пострадалата. Не е възможно да се отговори по категоричен начин и
с максимална точност какви травматични увреждания би получила
пострадалата ако беше с поставен обезопасителен колан и биха ли довели до
летален изход.
В съдебно заседание, при отговор на поставените въпроси, вещите лица
посочиха, че коланът при всички положения би предотвратил изпадането на
пострадалата от автомобила. С оглед приложените снимки от
местопроизшествието обаче, съдебният лекар даде заключение, че и при
поставен предпазен колан, с оглед деформациите на тавана, това би довело до
натрошаване на черепния покрив и черепната основа. От изпадането от
автомобила са получени едни травми, но вътре в автомобила биха се
получили травми, които са несъвместими с живота – натрошаване на
черепния покрив и основа, с разкъсване на главния и продълговатия мозък,
счупване на ребра с разкъсване на белия дроб. Коремната травма, която е
установена при аутопсията, може да бъде получена при изпадане от
автомобила. Травмите, които са получени в автомобила са черепно-мозъчните
– натрошаване на черепния покрив и основа, с разкъсване на главния и
6
продълговатия мозък. Счупването на ребра и разкъсването на белия дроб,
може да бъде получено вътре в автомобила от удари в предмети в самото
купе – от движението на автомобила, от удари в твърд, тъп предмет и от
интериора. От падането извън автомобила са разкъсно-контузните рани по
главата, охлузванията по ръцете, краката и тялото, като най-вероятно се е
претъркаляла по терена. Според съдебния лекар при поставен предпазен
колан, пострадалата би получила същите травми, касаещи тежката черепно-
мозъчна травма. В случая коланът не би я спасил, би настъпила смърт при
тези деформации.
От разпита на свидетелите се установи, че ищецът И. И., към момента на
смъртта на майка си е живеел при баба си Ф. М. – майка на баща му, в с. С.,
община Попово.
Родителите били разделени от няколко години, като и двамата работели в
чужбина, имали и дъщеря, по-малка от И. с 5 години и та живеела с другата
си баба, в с. Ц.и.. Въпреки раздялата, отношенията между родителите били
нормални, а майката изпращала на сина си средства от чужбина. Двамата
постоянно поддържали връзка по телефона и чрез различни приложения за
видеовръзка. Когато се прибирала в България, което било 1-2 пъти годишно,
майката посещавала сина си и го вземала със себе си, в родното си село, близо
до Стражица, където нейната майка отглеждала дъщеря й. И. обичал майка
си, радвал се, когато се прибирала и я виждал. Отношенията им били много
добри.
През месец март 20221 г. С. се прибрала от Холандия, защото дъщеря й
си счупила ръката в училище. Искала да започне работа в България и да си
гледа децата. Близките й знаели, че е започнала работа и работила 2-3 дни
преди катастрофата.
Когато узнала за смъртта на С., бабата на ищеца нямала сили да му
съобщи тази новина, а само това, че е пострадала. Едва когато са отишли в
селото, детето разбрало и всичко му се отразило много тежко. Бил в шок,
наложило се да му бъде оказвана медицинска помощ, защото припадал, а и
трите погребения – на тримата загинали при същата катастрофа, били в един
ден, на едно място, защото били роднини. Мъката била много голяма.
След като минало погребението И. продължил да живее при баба си Ф. и
тя се грижи и към момента за него. Баща му продължава да работи в чужбина.
7
Постоянно си приказвали по телефона със сестра си, говорели си за майка им,
много често плачели. Детето силно преживявало загубата си и това, че майка
му никога повече няма да бъде с него.
От изисканите от НОИ данни се установява, че починалата С.Т., към
10.05. 2021 г. няма регистрирани трудови договори и не е осигурявана по чл.
4, ал. 1 от КСО, включително и за риск „Трудова злополука“.
Ответникът не оспорва това, че за автомобила, с който е станало
произшествието, има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, която обезщетява вредите, при настъпване на ПТП, виновен
за което е съответният водач.
При така описаните факти, които съдът приема за установени на базата
на изявленията на страните, представените писмени доказателства и
свидетелските показания, се налагат следните изводи:
Искът е установен в своето основание. Според чл. 429, ал. 1, т. 1 от
КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него, на трети лица, имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
От събраните по делото доказателства се установява, че на ищеца са
причинени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие смъртта на
майка му, настъпила при пътно произшествие.
Налице са предпоставките за реализиране на имуществената
отговорност на ответника и според правилата на чл. 477 и следващите от КЗ,
касаещи застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, която
е задължителна. В случая ищецът е трето, увредено лице, като наследник и
син на пострадало лице.
Съдът не установи да са налице предпоставки, които да изключват
гражданската отговорност на застрахователя и да се дължат на случайно
събитие. Застрахователят отговоря и в случаите, когато е налице повреда на
моторното превозно средство, с което е причинено увреждането.
От заключението на съвместната експертиза се установи, че водачът
на лекия автомобил „Опел Корса“ го е управлявал със скорост, която е
8
надвишавала значително позволената за пътния участък. На неговите
действия и бездействия се дължи изгубването на контрол върху управлението,
напускането на пътното платно и ударът в дървото, при което всички
пътници са загинали. Налице е виновно, противоправно действие от страна
на застрахования водач, от което са произтекли вреди и те са в пряка
причинна връзка с поведението на застрахования.
В този смисъл, изложените в отговора възражения, че изобщо не
следва ответникът да отговоря по иска, съдът приема за недоказани и
неоснователни.
По отношение на възражението за съпричиняване на вредите от
страна на пострадалата. В хода на съдебното следствие по този въпрос
съдебният лекар се произнесе, че с оглед характера и интензитета на
уврежданията по автомобила, С.Т. би получила фаталните черепно-мозъчни
увреждания, дори и да беше с поставен предпазен колан. По тази причина
няма пряка връзка между това противоправно поведение на пострадалата и
нейната смърт. Тя би настъпила дори и да имаше предпазен колан.
С оглед на това възражението за съпричиняване следва да се остави
без уважение и на ищеца да се присъди обезщетение, без същото да бъде
намалено.
С оглед на това съдът следва да се произнесе кой е справедливият
размер на обезщетението.
По отношение на неимуществените вреди, понятието справедливост
включва както конкретни субективни обстоятелства, свързани с личността на
пострадалия и ищеца, така и обективни такива.
На първо място съдът отчита изключително близката родствена връзка
между починалата и ищеца, които са майка и син. Установи се, че техните
отношения са били много добри, но също така и това, че от много години не
майката, а бабата на момчето е полагала непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието му. Въпреки това, емоционалната връзка е била
на обичайното нормално ниво, като за толкова близки роднини – обич,
привързаност, грижа. Следва да се отчете и това, че починалата е била млада
и се е очаквало тя и синът й още дълги години да живеят заедно и детето да
разчита на майка си. От свидетелските показания се установи, че майката е
имала планове да живее с децата си в България. Въпреки това, не е ясно колко
9
сериозно е било това, защото, независимо че се е върнала през месец март
2021 г., до смъртта си, тя не е предприела действия да се грижи за сина си и
той е продължил да живее при баба си.
Разбира се, всичко това не може да омаловажи голямата загуба на
момчето, но това следва да се отчете при определяне размера на
обезщетението. Смъртта на майката е била внезапна, изключително голям
шок и непрежалима загуба за децата. Тук следва да се отчете и това, че
ищецът е бил на 16 години, все още е непълнолетен и има нужда от
майчината обич и подкрепа. Независимо от това, че вече е израснал и не е
малко дете, което постоянно да има нужда от майка си, чувството, че вече
никога няма да може да я види, че няма да има нейната подкрепа и обич, го
карат да изпитва голяма мъка.
Като обективни фактори, имащи значение за определянето на размера
на обезщетението, съдът приема икономическата обстановка в страната,
размера на средните доходи, средната продължителност на живота и
съответно възрастта на майката, която е била на 33 г. години към датата на
произшествието. По данни на НСИ за 2021 г. и 2022 г. – първо тримесечие,
средните доходи на човек от домакинство са в размер на 1829 лв. за 2021 г. и
2005 лв. за 2022 г. – ръст с 9,62 % за една година.
При това съдът се съобразява и с действащата съдебна практика по
отношение на размерите на присъжданите обезщетения. Всичко това има
отношение към понятието справедливост, визирано в чл. 52 от ЗЗД. До
голяма степен това понятие е субективно и зависи както от обективните
критерии, така и от собствената практика и опит на съда.
На базата на всички тези критерии и опирайки се на други свои решения
по дела за обезщетение на това основание, съдът определя размер от 140 000
лв. за неимуществените вреди.
В останалата част, до пълния размер от 150 000 лв., искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
В застрахователното обезщетение се включва и отговорността за лихви.
Според чл. 429, ал. 3 от КЗ, в този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване, или на
10
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. Според чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ, именно тази норма се
прилага.
В случая обаче, лихвите се търсят от датата на подаване на исковата
молба и именно от тази дата – 25.02. 2022 г. следва да бъдат присъдени.
По отношение на третото лице помагач, производството по делото
следва да бъде прекратено. След като няма каквито и да било доказателства за
валиден трудов договор между него и пострадалото лице, няма и сключена
застраховка за трудова злополука, то няма правен интерес от привличането на
това трето лице.
По разноските. Ищецът е направил разноски за държавна такса от 6000
лв. и за адвокатски хонорар от 5436 лв., общо 11 436 лв.
Разноските на ответника са 635 лв. за експертизи, свидетели и
удостоверение. За ю.к. възнаграждение съдът определя 150 лв. или общо 785
лв.
Предвид уважения процент на исковата претенция около 93%,
дължимите разноски за ищеца са в размер на 10 674 лв. Дължимите разноски
за ответника са 55 лв. Сумите следва да се компенсират и на ищеца да бъдат
присъдени 10 619 лв. разноски.
На третото лице не се дължат разноски.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, седалище в гр. София,
район „Средец“, ул. „С.К.“ № 2, представлявано от Диана Николова Манева и
Миролюб Пенчев И.ов – изпълнителни директори, а по делото от юрк. Й., ДА
ЗАПЛАТИ на И. Ю. И., ЕГН **********, от с. С., общ. Попово, обл.
Търговище, ул. „Т.В.“ № 6, действащ лично и със съгласието на М. К. Т., ЕГН
**********, негов баща и законен представител, представляван по делото от
адв. дружество „Димов и Х.“ от гр. София, представлявано от адвокат Г. Б. Х.
– управител, тел. на кантората: 02 412 00 33, ел. поща:
***************@*****.***, адрес, в гр. София, район Слатина, ул.
„Кадемлия“ № 1, ет. 3 и конкретно по делото от адвокат Свилен С., сумата от
11
140 000 лв./сто и четиридесет хиляди лева/, ведно със законната лихва,
считано от 25.02. 2022 г., до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, настъпили вследствие
смъртта на майка му С. Аспарухова Т., причинена при ПТП на 10.05. 2021 г.,
както да му заплати и сумата от 10 619 лв. направени по делото разноски,
присъдени след компенсиране на разноските на ответника, според уважения и
отхвърлен размер на иска,
като в останалата част, до пълния размер на иска от 150 000 лв., предявен
като частичен от 200 000 лв., отхвърля същия като неоснователен.
ОТМЕНЯ определението за конституирането по делото като трето лице
помагач на „М. г.“ ЕООД, седалище в гр. Лясковец, ЕИК *********, с
пълномощник по делото адвокат Р. Т., поради липса на правен интерес и
прекратява производството спрямо него.
Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните, пред Апелативен съд – Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
12