Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 17.09.2019
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, в закрито заседание на седемнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН СТАНЧЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Чеуз ч.гр.д. № 11 234 по описа на съда за 2019 г.,
констатира следното:
Производството
е по реда на чл. 435 ал.2 т.6 от ГПК.
Съдът е сезиран с жалба, депозирана от П.К.М. и М.В.В.,
чрез процесуален представител адв. Н.Д.срещу отказа на ЧСИ – М.Б.по изп.дело № 2086/2010 г., с което е оставено без
уважение искането да бъде прекратено делото на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК. В жалбата са развити съображения, относно неправилността на обжалвания акт
на ЧСИ и съдът е сезиран с искане за неговата отмяна.
Ответникът по жалбата, взискател в производството, „Т.С.“
ЕАД не е заявил становище.
По делото са представени мотиви по реда на чл. 436 ал.3
от ГПК от ЧСИ М.Б., с които е заявено становище
за неоснователност
на депозираната жалба.
Приложен е препис от изпълнителното
дело.
Софийски градски съд, като прецени становищата и доводите
на страните и доказателствата по делото и на основание
чл. 437 от ГПК, приема следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от легитимирана страна - длъжник по изпълнението. Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал.1
от ГПК.
В приложното
поле на лимитивната и императивна норма на чл. 435 ал.2
от ГПК е предоставена правна възможност на длъжника да
обжалва отказа да се прекрати изпълнителното производство с оглед т.6 на
цитираната по-горе норма.
Разгледана по същество настоящият
съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнителното
дело е образувано по молба от 27.04.2010 г. на взискателя „Т.С.“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 17.03.2010г., издаден на
основание заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК от 22.10.20091 г. по ч.гр. дело № 11 911/2009 г. на СРС, 85 състав.
Изпълнителният лист е издаден срещу К.П.М.. Видно от молбата, с която е
образувано изпълнителното производство изпълнителният лист е за парични
вземания, произтичащи от неизпълнение на договорни задължения.
Видно от
приложените по изпълнителното дело писмени доказателства, настоящите
жалбоподатели са наследници по закон като преживяла съпруга и низходящ от първи
ред на длъжника в производството.
На 12.05.2010
г. ЧСИ е постановил изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника и
налагане на запор на банковите му сметки.
Поканата за
доброволно изпълнение и 20 броя запорни съобщения са изпратени на 14.05.2010 г.
На 07.06.2013
г. е изпратено запорно съобщение до СРУ „СО“, с което е наложен запор върху
пенсията на длъжника в производството при спазване изискванията на чл. 446 от ГПК.
Върху
изпълнителния лист са сторени отбелязвания, е в периода 29.07.2013 г. –
27.06.2019 г. на взискателя са превеждани ежемесечно постъпили суми по
изпълнителното дело.
При тези установени факти по делото,
настоящият съдебен състав намира, че е настъпила по съответния ред перемция на
изпълнителното производство в резултат на бездействие на взискателя, изразяващо
се в непоискване извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години каквото е изискването на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК. Видно от данните по
делото в периода от 14.05.2010 г. до 07.06.2013 г. по делото не са предприемани
изпълнителни действия. Този период във времево отношение надвишава
законодателно установения такъв от две години, поради което прекратяването на
изпълнителното дело е настъпило по право на 15.05.2012 г. т.е. ГПК не отдава
правно значение на обстоятелството дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение, предвид декларативния
характер на този акт.
Действията, извършени след перимиране на делото са
недействителнит, доколкото са извършени по дело, което на по-ранен етап по
силата на законовата разпоредба на чл. 433 ал.1 т. 8 ГПК е
било прекратено ex lege.
Тъй като постановлението за прекратява на
изпълнителното дело подлежи на самостоятелно обжалване, настоящият съдебен
състав намира, че няма правомощие да констатира, че изпълнителното дело е било
прекратено, поради което делото трябва да бъде върнато на ЧСИ Бъзински за
издаване на постановление, с което да се констатира настъпилото прекратяване по
силата на разпоредбата на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 01.08.2019 г. по изпълнително дело № 2086/2010
г., с което е отказано да бъде прекратено делото на основание чл. 433 ал.1 т. 8
от ГПК.
ВРЪЩА изпълнително дело 2086/2010 г., на ЧСИ М.Б.с рег. № 838 КЧСИ, с район на действие СГС за
предприемане на процесуални действия съобразно мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.