№ 13873
гр. София, 24.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110148126 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на И. И. З. срещу
ФИРМА.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от същия.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146,
ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
недопустимост на производството поради липса на образувано изпълнително дело.
Съдът намира така направеното възражение за неоснователно, доколкото предявеният
от ищеца иск не се основава на твърдения за наличие на изпълнителен титул в полза на
ответника, респ. предявеният иск не е с правно основание чл. 439 ГПК. Допустимостта
на иск за несъществуване на вземане се свързва с правен интерес, а той е налице
винаги, когато ответникът е имал поведение или твърдения преди или по време на
процеса, че в негова полза съществува отричаното с иска вземане, включително, че е
канил ищеца да плати процесната сума, поради което искът е допустим с оглед
вписванията в ЦКР.
Доказателствените искания на страните за събиране на писмени доказателства са
допустими и относими за изясняване на спора, предмет на делото. Следва да бъде
уважено доказателственото искане на ответника за изискване на изпълнително дело
№2007***0400370 по описа на ЧСИ Р. В., рег. №***.
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на
30.04.2025 г. от 12:00 часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото
определение, а ищецът – с препис и от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за
доклад на делото:
Предявени иск от И. И. З. срещу ФИРМА с правно основание чл. 124, ал. 1,
предл. 3 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в
1
размер на 3528 лева – главница по договор за потребителски кредит от 09.12.2004 г.,
както и сумата в размер на 1067,37 лева – претендирана от ответника лихва върху
главницата за срока от 09.12.2024 г. до датата на подаване на исковата молба поради
погасяването им по давност.
Ищецът извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че след
справка в централния кредитнен регистър на *** установил, че ответникът има
претенции спрямо него с оглед вземане с идентификатор № EOSDP000000001******.
Сочи, че вземането на ответника произтичало от договор за потребителски кредит от
09.12.2004 г., сключен между ищеца и ФИРМА. На 06.12.2013 г. между ФИРМА и
ФИРМА бил сключен договор за цесия, за което обаче ищецът получил уведомление
едва на 22.04.2024 г. Ищецът твърди, че не му е известно за посоченото вземане да е
водено дело, но към настоящия момент ответникът продължава да претендира сумата
по кредита. Сочи, че на 19.03.2024 г. подал молба до ответника, с която изразил
желанието си да избегне съдебен процес, като поискал от кредитора – ФИРМА, че
задължението е погасено по давност и същото да бъде отписано от ЦКР към ***. На
22.04.2024 г. получил отговор от ответника, че отказва да отпише задълженията като
погасени по давност и продължава да ги претендира, доколкото въпросът дали едно
задължение е погасено по давност или не е въпрос от компетентността на съда.
Ищецът обосновава правния си интерес от водене на делото с твърдението, че
ответникът отказва да отпише задължението и продължава да го претендира от него.
Ето защо ищецът предявява настоящия иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорва предявения иск. Сочи, че предявеният иск бил недопустим за
разликата над 1719,29 лева – главница по договор за кредит от 09.12.2004 г., тъй като
това била главницата по кредита, предмет на договора за цесия. Позовава се на
разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, според която погасяването по давност на главните
задължения погасява по давност и акцесорните, поради което липсвал правен интерес
от предявяване на иск по отношение на тях. Процесното задължение произтичало от
договор за кредит от 09.12.2004 г., за което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№3231/2007 г. по описа на СРС. Вземането било прехвърлено на ответника с договор
за цесия от 06.12.2013 г. Размерът на главницата по цедираното вземане била в размер
на 1719,29 лева, като с този размер задължението фигурирало в представената от
ищеца справка. В този смисъл неясно било как с допълнителната молба ищецът е
конкретизирал цената на иска на 3528 лева. Намира искът за недопустим и доколкото
липсва образувано изпълнително дело за принудително събиране на вземането. По
процесния изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело
№2007***0400370 по описа на ЧСИ Р. В., рег. №***, като същото било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК още през 2017 г., като към момента на завеждане на
иска нямало висящо изпълнително дело. Не можело да се обективира правен интерес
от абстрактната възможност кредиторът да образува ново изпълнително дело. Моли
производството по делото да бъде прекратено поради липса на правен интерес. По
същество намира, че дори вземането да било погасено по давност, за ФИРМА в
качеството му на финансова институция по чл. 3 от ЗКИ възниквало нормативно
определено задължение да предоставя информация за кредитна задлъжнялост на
всички свои клиенти, което задължение не отпадало при липса на притезателно право
на принудително изпълнение. Изпълнението на задължението на ответника не можело
да бъде категоризирано като основание за предявяване на отрицателен установителен
иск. Излага съображения относно характера на погасените по давност вземания, като
сочи, че същите продължават да съществуват като естествени задължения, поради
което съдът не можел да се произнесе с диспозитив, че ищецът не дължи сумите. По
изложените съображения моли съда да прекрати производството като недопустимо,
2
евентуално – да отхвърли предявения иск.
Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК,
като УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже възникването на
процесните вземания в полза на цедента, размер на същите, валиден договор за
прехвърляне на вземания с цедента и съобщаване на прехвърлянето на длъжника; че са
налице обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността, или до отказ
от изтекла давност.
ПРИЕМА представените от ищеца и ответника писмени доказателства,
приложени към исковата молба и отговора на същата, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на
ищеца да изрази становище по писмените доказателства, представени от ответника,
най-късно в съдебно заседание.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ Р. В., рег. №*** в 1-седмичен срок от получаване на
определението да представи заверен препис от изпълнително дело №2007***0400370
по описа на ЧСИ Р. В..
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за
разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3