Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, …….2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание в състав:
Председател:
Георги Иванов
Членове: Валерия Банкова
Десислава Зисова
като разгледа
докладваното от съдия Десислава Зисова ч.гр.д. №3032/2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба от Т.С. ЕАД – длъжник по изп.д. №20217850400038 срещу постановление на
съдебния изпълнител за определяне на разноските, в частта му относно разноските
на взискателя за адвокатско възнаграждение и таксата по т.26 от Тарифата към
ЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че постановлението
за разноските е незаконосъобразно, а определеното адвокатско възнаграждение на
взискателя – прекомерно. Иска същото да се намали до минимума от 200 лв., а таксата по чл.26 от Тарифата да се
преизчисли, като в сумата, върху която се начислява, да не се включват
разноските за адвокат на взискателя.
Взискателят оспорва жалбата.
В мотивите си съдебния изпълнител
сочи, че постановлението за разноските е правилно.
Въззивният съд намира следното:
1. Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са основателни. Единственото процесуално действие, извършено от представителя на взискателя, е да подаде молба за образуване на изпълнителното производство, която е уточнил след 4 дни с нова молба относно изпълнителния способ. По силата на чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв. (така в редакцията към ДВ, бр. 68 от 2020 г.). Други действия по делото не са извършвани и правната помощ, предоставена от адвоката, се е изчерпала с образуване на делото и посочване на начина на изпълнение, което е задължително съдържание на молбата съгласно чл.426, ал.2 ГПК. Поради това адвокатското възнаграждение, уговорено с представения договор за правна помощ в размер на 230 лв. се явява прекомерно. Поради това незаконосъобразно е постановлението от 10.02.2021 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя. Съобразявайки всичко това съдът приема, че на взискателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Поради това обжалваното разноските, в частта относно адвокатското възнаграждение, следва да се отмени за разликата над тази сума.
2. Възраженията на жалбоподателя за
незаконосъобразност на начислената такса по чл.26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ са основателни. Видно от мотивите на съдебни изпълнител, в обективирана в поканата за
доброволно изпълнение сума за разноските, определената от съдебния изпълнител пропорционална
такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ е в размер на 40,67 лв. Размерът на дължимата такса се определя съобразно
сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист - при изчислението
й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват
разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на
взискателя. Това следва пряко от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ и по-специално –
т.4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите
такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и
същи характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които
той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са
за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките
на изпълнителното производство, те не се включват в „паричното вземане“,
съобразно което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата. Ето защо таксата
следва да се определи от сумата, посочена в изпълнителния лист – 50 лв. и
размерът й е 10 лв. или 12 лв. с ДДС. Обжалваното постановление следва да се
отмени за разликата над действително дължимия размер от 12 лв. до определения
от 40,67 лв.
Неоснователни са исканията на страните за присъждане
на разноски за настоящото производство – при отмяна на незаконосъобразни
действия на съдебния изпълнител отговорността за тези разноски не е за взискателя/длъжника,
а се осъществява по общия исков ред - за вреди, причинени от действията на
съдебния изпълнител.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановлението от 10.02.2021
г. на съдебния изпълнител по изп.д. №20217850400038, в частта за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя над сумата от 200 лв. до определения размер от 230
лв., и в частта за определяне на
таксата по т.26 ТТРЗЧСИ над сумата от 12 лв. до 40,67 лв., като вместо това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение - за сумата от 200 лв.
ОПРЕДЕЛЯ размер на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ – за сумата от 12 лв. с ДДС.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.