Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… май 2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА РАДЕВА
ЦВЕТАНКА БЕНИНА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева ч.гр.д.№3211 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.435, ал.2, т.2 ГПК.
Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№1941/25.01.2021
година, подадена от С.Н.Н., с която атакува наложен запор върху притежаваната
от него, в качеството му на осъден, изтърпяващ наказанието си в затвора-
гр.София, лична партида. В резултат на наложения запор от притежаваната от него
партида е преведена сума от 77лева, по
изп.дело №2394/2020г. Твърди, че в хода на изпълнителното производства са
нарушени правилата на ГПК относно връчване на покана за доброволно изпълнение,
тъй като книжата са му връчени чрез другата страна в производството; не му е
връчено запорното съобщение лично,
връчването на този документ е станала по-късно, пак от служители на насрещната
страна по делото, а запорът върху посочената сума е нарушил негови права, тъй
като с тази сума той задоволява свои жизненоважни нужди. Позовава се на правата
на лишените от свобода, като изброява на какво същите имат право в своето
ежедневие. В резултат на запора на картата за пазаруване от лавката
жалбоподателят не можи да си набави и да се ползва от изброените храни и
тоалетни принадлежности. Не може да си закупи и фонокарта за телефон. Твърди,
че не притежава никакво имущество. Твърди, че парите по картата (партидата)
получава от свои близки, тъй като не получава трудово възнаграждение, наем,
рента и т.н. Наложеният запор го е лишил от законовите му възможности. Твърди,
че средствата па тази карта(партидата) са несеквестируеми и неправило
изпълнението е насочено срещу тях. Ето защо запорът противоречи на нормата на
чл.442 ГПК, поради което моли съда да го отмени.
В срока за отговор другата страна в процеса Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ заема становище за неоснователност на
жалбата.
ДСИ излага мотиви, на основание чл.436, ал.3 ГПК,
за допустимост, но неоснователност на жалбата. Твърди, че личната партида
(карта за пазаруване) е вид сметка на затвора и по нея постъпват различни по
основание и размер суми, които ставата собственост на осъденото лице, макар и
внесени по сметка на затвора. С тези средства осъденото лице разполага, но не
са налични доказателства, че тези суми са несеквестируеми, за да е недопустимо
от гледна точка на закона, да бъдат обект на принудително изпълнение. Моли
жалбата да се остави без уважение.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Изп.дело№2394/2020г.по описа на ДСИ към СРС е
образувано въз основа на молба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
за образуване на изпълнително дело за принудително изпълнение на присъдени на
взискателя суми в размер на 150лева. Към молбата е представен изп.лист от 24.0.2020г.,
издаден по адм.дело№5479/2018г. по описа на АССГ, с което С.Н.Н. е осъден да
заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сумата от 150лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение. Към молбата е представено е пълномощно
на юрисконсулт Н.Д..
На 17.11.2020г. е изпратена покана за доброволно
изпълнение до длъжника С.Н.Н. с адрес ***, където страната изтърпява наказание
„лишаване от свобода“. Документът е връчен лично на страната, на
30.11.2020година, за който факт се съдържа удостоверяване на разписката към
поканата за доброволно изпълнение.
На 16.12.2020г. ДСИ налага запор върху личната
партида на длъжника, като запорното съобщение е отправено до Началника на
затвора- гр.София, получена от адресата на 14.01.2021 година.
С определение №266720/13.04.2021 година,
постановено по това делото, съдът е изискал от въззиваемата страна следните
доказателства: изплатено ли е на С.Н.Н., ЕГН **********, изтърпяващ наказание
“Лишаване от свобода“ в Централен затвор- гр.София, присъдено му обезщетение с
влязло в сила решение №4208/20.06.2019г., постановено по адм.д.№5479/2018г. по
описа на АССГ, кога, в какъв размер и по какъв начин/по коя сметка; какво
предоставя на изтърпяващите наказанието „Лишаване от свобода“ месечно пенитенциарното заведение, необходимо
за издръжката на осъдените лице; каква е парична наличност по индивидуалната
партида/карта на осъдения С.Н.Н. за периода от м. ноември 2020 година до март,
включително 2021 година и какви суми от тази наличност е изразходвало осъденото
лице за този период; по какъв начин е захранвана тази партида/карта с парични
средства и в какъв размер за посочения период от време; извършва ли трудова
дейност осъденото лице за този период от време и ако извършва такава, какво е заплащането му за този период от
време; да представи актуална Таблица№1 за състава на дневната дажба и
полагаемите се хранителни продукти на 1 лишен от свобода-възрастен, актуална
Таблица№6 за полагащите се безвъзмездно перилни и миещи препарати в местата за
лишаване от свобода за един месец, както и
списък на разрешени лични вещи, предмети и хранителни продукти, които
могат да получават, ползват и държат при себе си или на определени за целта
места лишените от свобода в затворите, поправителните домове и затворническите
общежития, утвърдени от министъра на правосъдието; да представи последния
доклад от извършена проверка в Затвора- гр.София от Европейския комитет против
изтезанията.
С писмо вх.№314065/05.05.2021 година, докладвано
на съда на 10.05.2021 година са представени следните документи: справка за
получени и разходвани средства от жалбоподателя С.Н.Н.; Наредба за определяне
на стандарти за годишна бюджетна издържка на един лишен от свобода; копие от
Заповед №460/19-08-2020г. за възлагане на работа съгласно чл.80 ЗИНЗС(доброволен
неплатен труд) на лицето; копие от Таблица №1 за състава на дневна дажба и
полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода-възрастен; копие на
Таблица №6 за перилни, миещи, дезифенкциращи препарати и хигиенни консумативи в
местата за лишаване от свобода за 1 месец; копие на утвърден от министъра на
правосъдието списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти,
които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за
целта места лишените от свобода и задържаните под стража; становище от Камарата
на ЧСИ за удръжките съгласно наложени запори.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните изводи:
Жалбата е допустима – подадена в срок от надлежна
страна, имаща интерес от обжалването.
Принудителното изпълнение се насочва върху
отделен имуществен обект с налагане на запор или възбрана върху него.
В случая се твърди, че
несеквестируеми са вземанията на жалбоподателя находящи се по неговата лична
партида/карта за ползване.
Ето защо съдът дължи произнасяне
относно това дали вземанията на длъжника по тази партида/карта са
несеквестируеми вземания.
Разпоредбата
на чл. 444 от ГПК очертава лимитативно вещите, които не могат да бъдат обекта на принудително
изпълнениеи, а в чл. 446 от
Кодекса се определя размера на несеквестируемия доход от трудово възнаграждение
или друго възнаграждение за труд, както и от пенсия, в случай, че същите са в
размери над минималната работна заплата. Несеквестируемостта на паричните
вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът.
Институтът на
несеквестируемостта има за цел да осигури екзистенциалния минимум от вещи за
живот и упражняване на професия и средства за издръжката на длъжника и неговото
семейство. С нея се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде
упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и
възможността да преживява нормално за в бъдеще. Целта е да се
гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива
рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява
нормално за в бъдеще. Когато обаче едно лице се разпорежда с право, по
отношение на което процесуалният закон му дава гаранцията на чл. 444 от ГПК, отчуждителят сам е преценил, че това право
не е сред необходимите за оцеляването му.
В
конкретния случай жалбоподателят се позовава на несеквестируемост на средствата
по личната му партида в затвора, които обаче нямат
характер на дохода, посочен в разпоредбата на
чл.446 ГПК. По твърдение на страната средствата в тази партида са
набавяни от негови близки. Всъщност, тези суми, които са постъпили по сметката
на лишения от свобода Н. са преведени от пенитенциарното заведение и за
процесния период от време общата сума, получена от жалбоподателя е в размер на 8 036,20лева.
От тази сума Н. се е разпоредил със сумата от 7 300лева, които е превел на
трети лица, без да посочи какво е основанието за тези разпореждания. Разпореждането
е извършено преди датата на налагане на запора: на сумата от 6 000лева на
29.09.2020година и сумата от 1 300лева през октомври 2020г. Остатък от
тази сума е 736,20лева. От представената справка по личната партида на лишения
от свобода се установява, че сумата от 77 лева, която е запорирана от ДСИ е
преведена по сметка на СИ на 04.01.2021 година.
От представените от
въззиваемата страна доказателства не се установява лишенията от свобода настоящ
жалбоподател Н. да е полагал възмезден труд в затвора, за който да му се следва
трудово възнаграждение, каквато възможност дава законът. Следователно
издръжката на този лишен от свобода е осигурявана от държавата и от наличните
средства по личната му партида.
Както е посочени и
по-горе след разпореждането с преведените му от затвора средства лишенията от
свобода длъжник се е разпоредил с по-голяма част от сумата, с което сам се е
поставил в затруднено финансово положение(каквото твърди, че е налице), тъй
като не се установява на какво основание е извършено разпореждането. Получените
суми нямат характер на трудово възнаграждение, пенсия или каквото и да е възнаграждение за труд. Дори и да се приеме, че част от тези суми гарантират екзистенц
минимума, то съдът приема, че самият жалбоподател е направил преценка, че
остатъкът от сумата от 736,20лева се явява достатъчен за задоволяване на
неговите нужди от храна и хигиенни материали. В противен случай ще се достигне
до положение, при което лишените от свобода ще се явят в по-благоприятно
положение от останалите граждани.
Ето защо в тази част жалбата му се явява неоснователна.
По отношение на оплакванията за това, че
книжата по делото не са му връчени.
Както съдът е констатирал по- горе поканата
за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника, чрез служители на
затвора, който факт е удостоверен от самата страна на разписката. Смисълът на
цитираната от жалбоподателя разпоредба, че книжата не могат да се връчат чрез
другата страна е да се осигури получаването на книжата, което в този случай е
налице.
Относно запорното
съобщение – то се връчва на третото задължено лице, а не на самия длъжник, тъй
като се касае за запор на вземане, а не на запор върху вещ, която е във
фактическата власт на длъжника.
При
изложеното съдът приема жалбата за неоснователна, поради което намира, че
следва да я остави без уважение.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№1941/25.01.2021 година, подадена от С.Н.Н.,
с която атакува наложен запор върху притежаваната от него, в качеството му на
осъден, изтърпяващ наказанието си в затвора- гр.София, партида/ карта, по
изп.дело №2394/2020г. по описа на СИС при СРС.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.