МОТИВИ
към присъда по н. о. х. д. № 184
/ 2020 г. по описа на Районен съд – гр. Сливница
Районна
прокуратура – гр. Сливница е внесла обвинителен акт за разглеждане в Районен
съд – гр. Сливница, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия Д.Г.М.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, със
средно образование, безработен, с ЕГН **********, за това, че в гр. Сливница,
Софийска област, с цел да набави за себе си имотна облага – сума в размер на
340.00 лева, в началото на месец декември 2018 г. е възбудил и до 14.12.2018 г.
е поддържал у И.С.П. *** заблуждение, че му продава дамски златен ланец с тегло
7,25 грама на стойност 340.00 (триста и четиридесет) лева, който чрез куриерска
фирма „Еконт Експрес“ ООД ще изпрати от гр. Сливен до гр. Сливница, като вместо
това с пратка № 5300060059181 от 13.12.2018 г. на куриерска фирма „Еконт
Експрес“ ООД му изпратил розова кутия от
картон, съдържаща тоалетна хартия и 1 бр. пиратка и с това причинил на И.С.П.
имотна вреда в размер на 340.00 лева - престъпление по чл.209, ал.1 НК
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура – гр. Сливница поддържа изцяло
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Д.Г.М. като счита, че същото се доказва
по безспорен и несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. Прокурорът заявява, че подсъдимият М. е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Представителят на държавното обвинение поддържа
становище, че от събраните по делото доказателства се установява изцяло
фактическата обстановка, въведена в обвинителния акт, от която е видно, че
подсъдимият Д.Г.М. е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Прокурорът счита, че обективните признаци от състава на
престъплението, в извършването на което е обвинен подс. М. се извеждат от
показанията на всички разпитани в хода на съдебното следствие свидетели.
Прокурорът изтъква, че подсъдимият М. в началото на месец декември 2018 г. е
възбудил и до 14.12.2018 г. е поддържал у И.С.П. *** заблуждение, че му продава
дамски златен ланец на стойност 340 лева, който ще изпрати от гр. Сливен до гр.
Сливница чрез куриерска фирма, като вместо това с пратката от 13.12.2018 г. на
куриерската фирма „Еконт Експрес“ ООД му е изпратил кутия от картон, съдържаща
тоалетна хартия и 1 брой пиратка. Прокурорът счита, че с тези си действия
подсъдимият е причинил на св. П. имотна вреда в размер на 340 лева и по този
начин е осъществил от обективна страна състава на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Прокурорът поддържа, че от субективна страна подсъдимият
е извършил престъплението с пряк умисъл като форма на вината, тъй като съзнателно
е възбудил у И.С.П. заблуждение, че му продава дамски златен ланец на стойност
340 лева, а е поставил в кутията, която е изпратил с куриерската фирма,
тоалетна хартия и пиратка. Според представителя на държавното обвинение
доказана е и целта на подсъдимия да набави за себе си имотна облага. Той е
съзнавал общественоопасния характер на деянието предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
С оглед на тези съображения прокурорът
пледира подсъдимият Д.М. да бъде признат за виновен в извършване на престъплението,
предмет на обвинението. По отношение на наказанието представителят на
държавното обвинение предлага предвид
добрите характеристични данни и чистото съдебно минало, на подсъдимия М.
да бъде наложено наказание “лишаване от свобода“, в размер на 1 (една) година,
чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от 3
години.
Подсъдимият Д.Г.М. не се признава
за виновен по повдигнатото му обвинение и моли съда да бъде оправдан.
Упълномощеният защитник на
подсъдимия М. – адв. С. ***, счита, че обвинението не е доказано по несъмнен
начин. Твърди, че подзащитният му не е реализирал деянието, за което му е
повдигнато обвинение нито от обективна, нито от субективна страна. Защитата посочва, че
не се касае за възбуждане и поддържане на заблуждение у св. П. от страна
на подсъдимия, а за сключен неформален договор за покупко-продажба на
движима вещ, по който е постигнато съгласие за вещта и за нейната цената. Адв. С. счита, че липсва имотната вреда като елемент от
обективната страна на състава на деянието по чл.209, ал.1 НК, тъй като липсва възмездно
и невъзстановимо имуществено разпореждане, което да е довело до намаляване на
актива на св. П.. Защитата поддържа, че е имало възможност за преглед на
пратката, както и, че неговият подзащитен не се е противопоставил на св.
П. да бъде възстановена процесната сума, която не е била във фактическа власт
на подсъдимия. В тази връзка адв. С. изтъква, че в хода на разследването не е
изследван въпросът дали на подсъдимия е причинена имотна вреда. При това
положение адв. С. счита, че в случая не може да се приеме, че подзащитният му е
осъществил състава на престъплението по чл. 209 НК, още по-малко с пряк умисъл
от субективна страна да е искал настъпването на вредоносен резултат. При тези съображения защитата моли съда да признае
подсъдимия за невиновен и да го оправдае по възведеното от прокуратурата
обвинение.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
В началото на м. декември 2018 г. свидетелят И.П.,***,
видял в сайта „OLX.bg“ публикувана обява за продажба на дамски златен ланец с
тегло 7,25 грама на цена от 340.00 лева, със снимки. В обявата бил посочен
телефон за връзка 0898 860001.
На 13.12.2018 год. около 16:30 часа св. П. се обадил
на посочения в обявата телефон и провел разговор с подсъдимият М., който не му
се представил. Двамата се уговорили, че св. П. ще закупи златния ланец, като
подсъдимият М. ще му го изпрати по
куриерско дружество „Еконт“ с наложен платеж до офиса на „Еконт“ в гр.Сливница.
Двамата не коментирали дали пратката ще бъде с право на преглед.
На същата дата 17:00 часа подсъдимият М. предал добре
опакована кутия в офис на „Еконт Експрес“ ООД в град Сливен, пл. „Васил Левски“
№ 5, където на работа била св. М.В., която познавала подсъдимия като клиент на
офиса. Тя поискала личната му карта и проверила данните за самоличността му.
Поинтересувала се за съдържанието на пратката и подсъдимият й обяснил, че е
сувенир. Св. В. приела пратката и попълнила в електронен вариант товарителница с
№ 5300060059181/13.12.2018 г., в която отразила съобщените й от подсъдимия
данни за съдържанието. Също така в документа отразила имената на подсъдимия
като подател, телефонния му номер, дата и час на приемане на пратката,
съдържание – сувенир, сумата от 340.00 лева, която следва да бъде заплатена от
получателя, начина на плащане – наложен платеж, и данните и телефона на
получателя – св. И.П., офисът, до който следва да бъде изпратена. След като св.
В. изготвила документа, подсъдимият М., го подписал електронно на таблет.
Свидетелката В. не е проверявала съдържанието на кутията, дадена й от подсъдимия,
тъй като политиката на дружеството не изисквала извършването на такава проверка.
Поставила кутията в курирески плик и я изпратила за гр. Сливница.
На 14.12.2018 г. в 14:30 часа св. И.П. отишъл в офиса
на „Еконт Експрес“ в гр.Сливница, където се намирали свидетелите Т.П. и К.Г. –
служители на куриерското дружество. Св. П. получил пратка с товарителница №
5300060059181, от която разбрал, че е изпратена от лице с имена Д.М. ***, както
и че е без право на преглед и тест. И
въпреки че не можел според условията на куриерското дружество да отвори
пратката, за да провери съдържанието, св. П. бил мотивиран да плати цената от
340.00 лева, защото всичко изглеждало, така като се бил договорил с
неустановеното лице от мъжки пол по телефона. След това св. П. излязъл от офиса
и се качил в автомобила си. Там отворил пратката и извадил от плика розова картонена
кутия, облепена с тиксо. Отваряйки кутията, св. П. установил, че в същата
вместо златен ланец има руло тоалетна хартия и една пиратка. Св. И.П. веднага
се върнал в офиса на „Еконт“, като междувременно П. позвънил на телефона с
номер 0898 860001, но никой не му отговорил. В офиса св. П. показал на
свидетелите П. и Г. съдържанието на пратката, като им обяснил, че вместо това,
в пратката трябвало да има златна верижка. Св. П. го посъветвала веднага да
пусне жалба до централния офис на „Еконт“, за да спрат получаването на парите
от подсъдимия Д.М., а също така да съобщи и в полицията. От своя страна св. Г. се
свързал със служител от офиса в гр. Сливен и им съобщил за случилото се. През
това време св. П. успял да се свърже по телефона с подсъдимия М., когото разпознал
по гласа, но последният категорично отрекъл да му е пращал тоалетна хартия и
пиратка, заявил му, че всичко е наред и му е изпратил златния ланец, за който
се били договорили. Св. П. *** и подал жалба, след което с издаденото му от РУ
МВР - Сливница удостоверение се върнал в офиса на „Еконт Експрес“ в гр.
Сливница, където също подал жалба. По-късно проверил в интернет и установил, че
обявата вече не е активна.
Въз основа на жалбата на св. П. и оформените от
куриерските служители в гр. Сливница документи, от централата на „Еконт експрес“
ЕООД в гр. Русе било разпоредено в офиса в гр. Сливен да не се изплаща сумата от
340.00 лева по пратка с № 5300060059181 на подс. Д.М.. Когато подсъдимият М.
посетил куриерския офис в гр. Сливен, за да получи парите, св. В. отказала и
обяснила, че от управлението им в град Русе й било разпоредено да не ги
изплаща.
На 27.12.2018 г. в офиса на „Еконт експрес“ св. Г. възстановил
на св. И.П. заплатената при наложения платеж сума от 340.00 лева.
Според заключението на графическата
експертиза подписът срещу „подпис
клиент“ и над „Д.М.“ в заверено копие на електронно изявление от 13.12.2018 г.
за осъществяване на приемо-предаване на суми и пратки от офис в гр. Сливен на
товарителница № 530060059181 с получател И.П. и подател Д.М., е
изображение на положен подпис от подсъдимия
Д.Г.М.. В съдебно заседание вещото лице допълва, че подписът е
изпълнен с лазерен принтер и същият представлява копие, поради което може да
бъде пренесен когато е в цифров вид. Вещото лице заявява, че за изготвяне на
заключението е ползвал сравнителни образци от положени от подсъдимия подписи,
както свободно, условно, така и експериментални образци. Също така посочва, че
при снемането на сравнителен материал подписите на подсъдимия са ръкописни и са
положени лично от него.
Подсъдимият Д.Г.М. е роден на *** ***. Същият е българин, български
гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, безработен. Притежава
ЕГН **********.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани доказателства
и доказателствени средства, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по
делото, прочетени и приети по реда на чл. 283 НПК, а именно: гласни
доказателства, установени чрез показанията на свидетелите И.С.П., М.Ж.В., К.В.Г.
и Т.К.П., дадени в хода на съдебното следствие, писмени доказателства: копие от
етикета на пратка, нах. на л.25 ДП; удостоверение, нах. на л.26 ДП; справка от „Еконт“,
нах. на л.28 – 41 ДП; справка за съдимост на подсъдимия л. 48- 49 ДП;
характеристична справка л. 56 ДП; справка от „Еконт“ в оригинал л.58-65 ДП;
протоколи за вземане на образци за сравнително изследване, нах. на л.87-88 ДП;
справка от „Еконт“, нах. на л.90-100 ДП
и заключението на съдебно – графическата експертиза.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите И.С.П.,
М.Ж.В., К.В.Г. и Т.К.П., тъй като в тези показания не са налице никакви
противоречия, същите са последователни, кореспондиращи помежду си, логични и
достоверни, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от
свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване по делото. При
проверката чрез способите по НПК на показанията на посочените свидетели с
останалите събрани доказателства съдът констатира точност, житейска правдивост,
еднозначност. Показанията на тези свидетели се подкрепят и от останалите събрани
по делото доказателства и доказателствени средства. Досежно конкретно
възприетите от тези свидетели факти, които са от значение за изясняването на
всички елементи от фактическия състав на повдигнато обвинение, съдът не
констатира никакво съществено вътрешно противоречие в показанията на всеки един
от посочените свидетели, като не констатира такова противоречие и между
показанията на отделните свидетели. Съдът кредитира изцяло показанията на св. П.,
В., Г. и П., тъй като в разпита им, тези свидетели описват максимално точно
фактическата обстановка и механизма на извършване на деянието. От показанията
им се установяват обстоятелствата, че в началото на м. декември 2018 г. св. П. видял
публикувана обява за продажба на дамски златен ланец за сумата от 340.00 лева;
че на 13.12.2018 год. св. П. се обадил на посочения в обявата телефон и провел
разговор с подсъдимият М., в който двамата се уговорили св. П. да закупи
златния ланец, а подсъдимият да му го
изпрати по куриерско дружество „Еконт“ с наложен платеж до офиса в гр.Сливница;
че на същата дата подсъдимият М. предал пратка в офис на „Еконт Експрес“ ООД в
град Сливен и подписал в електронен вид съставената от св. В.
товарителница; че на 14.12.2018 г. св. П.
получил пратката в офиса в гр. Сливница от св. П., и
заплатил сумата от 340.00 лева; че непосредствено след напускането на офиса
установил, че в кутията няма златна верижка, а руло тоалетна хартия и пиратка; че
при последвалия разговор на св. П. с подсъдимия на същия телефонен номер, който
бил публикуван в обявата последният твърдял, че всичко е наред с пратката и му
е изпратил именно златна верижка; че впоследствие подсъдимият се явил в офиса
на куриерското дружество в гр. Сливен и държал да получи заплатената от св. П.
сума; че сумата от 340.00 лева не му била заплатена от св. В., поради подадена
жалба от получателя и разпореждане от централата на куриерското дружество.
В показанията си пострадалото лице П. дава пряка
доказателствена информация относно механизма и периода на осъществяване на
деянието, като описва изключително подробно и последователно събитията от
момента, в който е възприел обявата на подсъдимия М. за продаваното златно бижу
в интернет сайта „OLX.bg“ и е взел решение да
направи поръчка, до момента, в който е заплатил посочената в обявата цена (с
наложен платеж) и е получил поръчаната пратка
в офиса на фирма „Еконт“ ООД в гр. Сливница. От показанията на св. П. се
установява обстоятелството, че същият е бил заблуден от представената
информация на сайта, която била потвърдена впоследствие чрез проведен разговор
с подсъдимия М.. В показанията си свидетелят П. дава сведения и относно
констатираното от него впоследствие обстоятелство, че получената от него пратка
въобще не се идентифицира като златно бижу. В показанията на св. П. няма
противоречия, което означава, че те са достоверни, а за този вид престъпления,
показанията на пострадалия са основен източник на доказателства. Следва да се
посочи, че при липсата на противоречия и наличието на хронологична
последователност при излагане на възприетите обстоятелства, за съда не е налице
основание за подлагане на показанията на св. П. под съмнение. Още повече, че при съпоставката им с останалия доказателствен материал, се
установява, че те кореспондират с него - с
показанията на свидетелите В., Г. и П., както и с писмените доказателства и
доказателствени средства. Ето защо настоящият съдебен състав изцяло даде
в. на показанията на св. И.П., чрез които се възпроизвеждат преки първични
доказателства.
При проверката чрез
способите по НПК на показанията на свидетелите П., В., Г. и П., с останалите
събрани доказателства съдът констатира, че същите са достатъчно
информативни, последователни и логични и от тях може да се изведе информация
досежно релевантни към предмета на доказване обстоятелства. Те са източник на
преки доказателства относно деня, мястото, начина на извършване на деянието,
престъпния резултат, публикуваните в обявата заблуждаващи условия относно
продавания предмет, потвърждаването им в телефонния разговор със св. П.,
последващото оформяне от подсъдимия на пратка с различно от уговореното помежду
им съдържание, заплащането на обявената цена от страна на св. П. и стремежът на
подсъдимия да я получи, както и причинната връзка между действията на
подсъдимия и настъпилата имотна вреда. Свидетелите са категорични относно
обстоятелствата по предлагане на златна верижка в обява в интернет; постигането
на уговорка със св. П. за закупуване на бижуто на посочената в обявата цена;
предаването от страна на подсъдимия на пратка в офис на куриерското дружество в
гр. Сливен; получаването на пратката от св. П., заплащането на сумата от 340.00
лева; установяването на различно от представеното в обявата съдържание на
пратката от св. П.; намерението на подсъдимия да получи заплатената от св. П.
сума и предотвратяване на заплащането й поради установените измамни действия. Св.
П. потвърждава, че именно подсъдимият М. е лицето, което е отговорило на
публикувания в обявата телефон и е потвърдил продаваната вещ и нейната цена,
както и че отново той е отговорил на същия телефонен номер след установяването
на съдържанието на пратката от св. П.. От своя страна св. В. заявява, че именно
от подс. М. е получила пратка в офиса на куриерското дружество в гр. Сливен,
която е следвало да бъде изпратена в офиса в гр. Сливница и след няколко дни отново той се е явил, за
да получи заплатената от св. П. сума. В показанията на посочените свидетели се съдържат последователни и добросъвестно
изложени сведения, като пресъздадените от тях лични възприятия са категорични
относно посочените обстоятелства, обхващащи предмета на доказване. Не са налице
основания, които да обуславят тенденциозност на тези показания. По отношение на
обстоятелствата относно предаването от подсъдимия на пратка в офис на
куриерското дружество, получаването на пратка с различно от представеното в
обявата съдържание от св. П., заплащането на сумата от 340.00 лева, намерението
на подсъдимия да получи заплатената от св. П. сума и предотвратяване на
заплащането й, показанията на свидетелите В., Г. и П. се припокриват и взаимно
се допълват. Обсъжданите гласни доказателствени средства са логични,
последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, поради
което настоящата инстанция не намира основания да се съмнява в изложеното от свидетелите.
Споделената от тях информация се намира в пълно съответствие с депозираните от
пострадалия П. показания.
Показанията на посочените
свидетели съответстват на останалите събрани писмени доказателства и конкретно
на копие от етикет на пратка, удостоверения, справки от „Еконт“ и заключението
на съдебно – графическата експертиза.
Съдът
прецени като годни доказателствени средства за отразените в тях факти представените
по делото удостоверения и справки от „Еконт“ ООД, тъй като същите отразяват обстоятелствата
по движението на пратката от офиса, в който е предадена от подсъдимия М. до
офиса, в който е получена от св. П., заплащането на сумата и отказа тя да бъде изплатена
на подсъдимия поради установените измамни действия.
Съдът възприема изцяло
и заключението на приетата по делото
съдебно – графическа експертиза, тъй като това заключение изчерпателно
отговаря на поставените въпроси, ясно и обосновано е и с оглед останалите
доказателства по делото не възниква никакво съмнение за неговата достоверност и
правдивост. Заключението на приетата съдебно – графическа експертиза като
способ за изясняване на обстоятелства от предмета на доказване, за които са
нужни специални знания, е компетентно изготвено. Посредством заключението на съдебно-графическата
експертиза по един безпротиворечив начин се установява, че „подпис клиент“ и над „Д.М.“ в
заверено копие на електронно изявление от 13.12.2018 г. за осъществяване на
приемо-предаване на суми и пратки на товарителница № 530060059181 е изображение на положен
подпис от подсъдимия Д.Г.М., като подписът
е изпълнен с лазерен принтер и същият представлява копие, поради което може да
бъде пренесен когато е в цифров вид. Установените
чрез специални знания обстоятелства съответстват на възприетото от свидетелите П.,
В., Г. и П..
Настоящата
инстанция при прегледа на доказателствения материал констатира, че
доказателствата са еднопосочни досежно деня, мястото на деянието, предлагането
на златна верижка в интернет от страна на подсъдимия; постигането на уговорка
със св. П. за закупуване на бижуто на посочената в обявата цена; предаването от
страна на подсъдимия на пратка в офис на куриерското дружество в гр. Сливен;
получаването на пратката от св. П., заплащането на сумата от 340.00 лева;
установяването на различно от представеното в обявата съдържание на пратката от
св. П.; намерението на подсъдимия да получи заплатената от св. П. сума и
предотвратяване на заплащането й поради установените измамни действия. От
събрания доказателствен материал, разгледан в неговата съвкупност, по един
категоричен и безпротиворечив начин се установява, че въвеждането и
поддържането на заблуждение у св. П. се е осъществило от началото на месец декември 2018
г. до 14.12.2018 г., за което свидетелстват както гласните
доказателствени средства, така и писмените доказателствени средства и
доказателства, надлежно приобщени по делото.
При така възприетата фактическа обстановка настоящият
съдебен състав намира за установено от правна страна следното:
За да е
налице осъществено престъпление „измама“ по смисъла на чл. 209, ал. 1 НК, е необходимо кумулативното наличие на следните
предпоставки: деецът да е наказателно-отговорно лице, същият да въздейства
пряко и непосредствено върху определено физическо лице, в чиято фактическа
власт се намира определено имущество, в резултат от това въздействие у
физическото лице да се породят погрешни представи, в резултат от тези погрешни
представи то да вземе решение и пристъпи към съответно имуществено разпореждане,
деецът следва да действа с пряк умисъл и користна цел.
От доказателствената
съвкупност категорично и несъмнено се установява че е налице извършено
престъпление измама по чл.
209, ал.1 от НК, изразяващо се в следното, а именно в периода от
началото на месец декември 2018 г. е възбудил и до 14.12.2018 г. подсъдимият М.
поддържал заблуждение (изразяващо се във формирането на погрешна представа за
конкретни факти, които не съответстват на действителността) у пострадалото лице
И.П. (чрез публикуването на обява и проведени телефонни разговори), че ще му
бъде продаден дамски златен ланец с тегло 7,25 грама за сумата от 340.00 лв
(тази комуникация се доказа от показанията на пострадалото лице). Не е налице
съмнение и относно обстоятелството, че на 13.12.2018 г. с товарителница №
5300060059181 от 13.12.2018 г. на „Еконт Експрес“ ООД подс. М. изпратил на св. П. картонена кутия, съдържаща
тоалетна хартия и 1 бр. пиратка, които на 14.12.2018 г. св. П. получил в офис
на куриерското дружество в гр. Сливница, след което същият заплатил в брой в
полза на подсъдимия М. процесната сума (340.00 лева плюс сумата за доставка),
като по този начин инкриминираното деяние е завършено. По делото e безспорно
установено и обстоятелството, че пострадалият се е разпоредил с парите си, като
не е получил очакваното златно бижу, а картонена кутия, в която имало тоалетна
хартия и пиратка, с оглед на което доказана се явява и претърпяната имотна
вреда от страна на свидетеля П..
В тази
връзка е необходимо да се подчертае, че по правната си характеристика измамата
представлява резултатно престъпление, което е довършено
(когато не е останало на фазата на опита) с неоснователното излизане на
имущество от патримониума на пострадалия. Пренесено в конкретиката на настоящия
казус, това означава, че твърдяната измама е довършена със заплащането на 340-те
лева от св. П. в полза на подсъдимия.
По делото
липсват данни, които да поставят под съмнение вменяемостта на подсъдимия М., нито
обстоятелства, изключващи отговорността му за деянието. Поради тази причина
следва да се приеме, че като наказателно - отговорно лице същият може да бъде
субект на престъплението по чл.209, ал.1 НК.
С
публикуването на обява в сайта „OLX.bg“ за продажба на дамски златен ланец с тегло 7,25 грама на
цена от 340.00 лева, със снимки и последващото уверение относно тези обстоятелства на посочения в
обявата телефон за връзка 0898 860001, на който позвънил св. П., подсъдимият М. е осъществил въздействие върху физическо
лице, в чиято фактическа власт се намира определено имущество, като е породил,
а впоследствие и активно поддържал вече възникналата у него увереност, че по
куриер ще му изпрати именно златното бижу от обявата срещу заплащане на цената.
С тези си действия подсъдимият е станал причина за формиране на неверни
представи в пострадалия за конкретното основание, свързано със заплащането на
поисканите парични средства. На следващо място,
мотивиран от породената у него представа, при получаване на пратката, въпреки,
че същата била без право на преглед и тест, св. П. заплатил уговорената цена, с
което е извършил акт на имуществено разпореждане от обективна страна.
Участието на подс. М.
в изпълнителното деяние на извършената измама спрямо пострадалия П. се
потвърждава и от безспорно установеното обстоятелство, че именно подсъдимото
лице е предало пратката с товарителница № 5300060059181, както и че същият се е
явил в офис на фирма „Еконт експрес“ ООД в гр. Сливен, за да получи сумата по
наложения платеж. Независимо, че подсъдимият не е придобил търсената от него
имотна облага, която е предвиждал, че ще получи в резултат на измамливите
действия, престъплението е било довършено по смисъла на закона.
Начинът,
по който е реализирано деянието, и поведението на подсъдимия по време и след
него свидетелстват, че то е осъществено при наличие на пряк умисъл, като той е демонстрирал,
че иска настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване, като е налице и специалната предвидена от закона за това користна
цел.
Налице е и предвидената от закона причинно-следствена
връзка между деянието на подсъдимия по заблуждаването на пострадалия, неговото
поведение и настъпилия общественоопасен резултат – настъпилата имотна вреда за
св. П.. За да има измама е необходимо адресатът на заблуждението да бъде
насочен към осъществяване на правно значимо поведение. Причинните връзки между заблуждаването на конкретно лице, неговото
поведение и настъпването на имуществената вреда. Тези причинни връзки се
изразяват в това, че вследствие на заблуждаването у адресата на заблудата се
формират неверни представи за гражданскоправно релевантните обстоятелства от
значение за осъществяване на имуществено разпореждане. Вследствие на тези
създадени неверни представи адресатът на измамата предприема имуществено
разпореждане и като последица от него се стига до имотна вреда за него.
Неоснователно се явява възражението на защитата, че в
конкретния случай се касае за гражданскоправни отношения между подсъдимия и
пострадалия по неформален договор за покупко – продажба. Действително
измамливите действия често приемат една позволена от закона форма, чрез която
функционира гражданския оборот. Но съдебната
практика еднозначно приема, че поначало не е невъзможно договорни отношения да
се използват при осъществянане на наказателноправната измама, но тогава деецът
няма намерение да се задължи по тях, както и няма възможност реално да ги
изпълни, а те са само средството за въвеждане на пострадалия в заблуждение, за
да извърши той съответното имуществено разпореждане, с което да намали своя
патримониум. Така възприетите в практиката принципни положения са напълно
съотносими с извършените от подсъдимия М. измамливи действия, за които защитата
твърди, че са договорни отношения.
Предвид гореизложеното, съдът
призна подсъдимия Д.М. за виновен в извършването на описаното по – горе
престъпление по чл.209, ал.1 НК, поради което и на основание тази разпоредба,
приложени във връзка с разпоредбата на чл.
55, ал. 1, т.1 от НК го осъди на на
“лишаване от свобода” за срок от 6
(шест) месеца.
След извършената преценка на
данните по делото и на отегчаващите и смекчаващите вината и отговорността на
подсъдимия обстоятелства, съдът констатира, че в конкретния случай като
смекчаващи отговорността му обстоятелства следва да се отчетат чистото му
съдебно минало, доброто процесуално поведение и липсата на отрицателни сведения
за личността му. За да определи вида на наложеното на подсъдимия М. наказание,
а именно “лишаване от свобода“, съдът намира, че с оглед конкретиката на
престъпното деяние и обществената опасност на същото, целите на наказанието по
чл. 36 НК могат да бъдат реализирани
именно посредством посочената санкция “лишаване от свобода“. След цялостната
преценка на обстоятелствата относно степента на обществена опасност на деянието
и на подсъдимия, на смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия
обстоятелства, на подбудите за извършването на деянието, съдът определи размера
на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода под минималния размер
от една година лишаване от свобода, предвиден в закона за престъплението измама.
Съдът прецени, че в случая са
налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, тъй
като наложеното на подсъдимия Д.М. наказание по вид и размер съответства на
изискванията на цитираната разпоредба, подсъдимият не е осъждан на наказание
„лишване от свобода“, а и предвид обсъдените по - горе смекчаващи отговорността
обстоятелство, съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на подсъдимия не е наложително той да изтърпи наказанието
ефективно. Поради това съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия Д.Г.М.
наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила. Съдът преценява, че с оглед характера на престъплението,
както и с оглед степента на обществена опасност на същото и на дееца,
изпитателният срок ще следва да бъде определен в неговия минимум, а именно –
три години.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК
съдът възложи на подсъдимия М. направените по делото разноски, като го осъди да
заплати по сметка на РС – гр. Сливница сумата от 41,21 лева, представляващи
възнаграждение за вещо лице.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия:
Съдебни
заседатели:1. (В. М.)
2. (С. Б.)