№ 250
гр. Варна, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100502915 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 296041 от
11.08.2021 г. подадена от съделителите Г. П. ИВ. и Р. СТ. ИВ. и двамата представлявани от
адв. Пл. П. срещу Решение № 262135 от 01.07.2021 г. по гр.д. № 73 /2017 г. по описа на
ВРС във всички негови части, като се излага, че решението е неправилно поради нарушения
на материалния и процесуален закон и се отправя искане за неговата отмяна и вместо него
съдът да уважи претенцията за възлагане, да присъди увеличена стойност на имота в размер
на 6 480 лева и претенция за стойността на монтираните климатици в общ размер на 3 150
лева и отхвърли претенцията за заплащане на обезщетение за неползване на имота.
В писмен отговор съделителят от И.М. П. оспорва въззивната жалба като
неоснователна и отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение.
В съдебно заседание, пр. представител на въззивните жалбоподатели поддържа
въззивната жалба и направените с нея искания.
Предмет на въззината проверка е Решение № 262135 от 01.07.2021 г. по гр.д. № 73
/2017 г. по описа на ВРС. С обжалвания съдебен акт, съдът е изнесъл на публична продан
Апартамент на втори етаж над партера, застроен на 187 кв.м., находящ се в В., ул. ****,
съС.щ се от четири стаи, кухня и вестибюл, заемащ целия етаж, ведно с 27% ид.ч. от общите
части на сградата и дворното място, цялото от 436 кв.м., представляващо имот с
идентификатор ****** по КККР на гр. Варна, между съделитетелите и при квоти: 1/3 ид.ч.
за ИЛК. М. П., 1/3 ид.ч. за Г. П. ИВ.и 1/3 ид.ч. за Р. СТ. ИВ., , постановил е получената от
проданта сума да бъде разпределена от съдебния изпълнител между горните съделители и
при посочените квоти; осъдил е ИЛК. М. П., да заплати на Р. СТ. ИВ., сумата от 7 928.80
1
лева (седем хиляди деветстотин двадесет и осем лева и осемдесет стотинки),
представляваща припадащата се съобразно квотата му в съсобствеността част от
направените от съделителя И. в периода м. юни-септември 2020г. разходи за ремонт и
подмяна на ВиК инсталация; ремонт и подмяна на ел.инсталация; ремонт на стени и тавани
– изкърпване на вътрешна мазилка, шпакловка по стени и тавани и боядисване по стени и
тавани; доставка и монтаж на теракот и фаянс; изграждане на кухня; демонтаж и монтаж на
ПВЦ дограма; ремонт на вътрешни врати; подмяна на настилка с настилка с ламиниран
паркет и первази и извозване на строителни отпадъци и е отхвърлил ретенцията за разликата
над 7928.80 лева до предявения размер от 17988.00 лева; изменил е размера на присъдената с
решение № 135/10.01.2019г., постановено по гр.д. № 73/2017г., по описа на ВРС, 34-ти
състав, сума за ползването на делбения имот дължима от Г. П. ИВ.и от Р. СТ. ИВ. в полза на
ИЛК. М. П., като я увеличава от общо 200 лева на общо 233.32 лева месечно, считано от
датата на влизане в сила на решението до окончателното извършване на делбата, на
основание чл. 344, ал. 3 ГПК Осъдил е Г. П. ИВ. и Р. СТ. ИВ. да заплатят на ИЛК. М. П.по
289.00 лева, представляващи сторените разноски по ликвидиране на съсобствеността, на
основание чл. 355 ГПК. Осъдил е ИЛК. М. П. да заплати на Г. П. ИВ. и на Р. СТ. ИВ.по
225.83 лева (двеста двадесет и пет лева и осемдесет и три стотинки) за всеки,
представляващи сторените разноски по ликвидиране на съсобствеността, на основание чл.
355 ГПК.Осъдил е ИЛК. М. П., да заплати на адв. П.Г. П. от АК-Варна, с адрес на кантората:
В., ул. ****, сумата от 471.48 лева (четиристотин седемдесет и един лева и четиридесет и
осем стотинки), представляваща възнаграждение за оказано процесуално представителство
на Р. СТ. ИВ., ЕГН **********, по приетата за съвместно разглеждане претенция по сметки,
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Районен съд – Варна, сумата от 3376.00 лева (три хиляди триста седемдесет и шест лева),
представляваща дължимата държавна такса върху стойността на дела му в съсобствеността,
на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, както и сумата от 317.15 лева (триста и седемнадесет лева и петнадесет
стотинки), представляваща дължимата държавна такса по уважената претенция по сметка,
на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК. Осъдил е Г. П. ИВ., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Варна и Р. СТ. ИВ., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Варна, да заплатят по 3456.00 лева (три хиляди четиристотин
петдесет и шест лева), представляващи дължимата държавна такса върху стойността на дела
му в съсобствеността, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 402.37 лева (четиристотин и два
лева и тридесет и седем стотинки, представляваща дължимата държавна такса по
отхвърлената претенция по сметка, на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. По неговата правилност, съдът
приема следното:
С решение № 1214 от 24.10.2019 г. постановено по в.гр.д. № 1216 по опис на ВОС за
2019 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 485 485 от 06.11.1010 г. ,
въззивният съд е отменил първоинстанционно решение № 135 от 10.01.2019 г. постановено
по гр.д. № 73/2017г. и е допуснал до съдебна делба процесния апартамент при квоти по 1/3
за всеки от съделителите. Потвърдил е решението в останалата част, с която съделителката
Г. П. И. е осъдена да заплаща 100 лева месечно, за ползването на допуснатия до делба
недвижим имот на съделителя ИЛК. М. П.. В тази част решението има характер на съдебно
определение и потвърдено от въззивния съд, има действие до влизане в сила на решението
по извършване на делбата.
По претенцията на седелителите Г. П. И. и Р. СТ. ИВ., за възлагане на допуснатия до
делба недвижим имот, наС.щия въззивен съд приема следното:
Във втора фаза на съдебната делба, съделителите Г. П. И. и Р. СТ. ИВ. са
претендирали за общо възлагане процесния имот, като са твърдели, че нито един от тях не
2
притежава собствено жилище. Не е спорно във въззивното производство, че допуснатия до
делба недвижим имот представлява самоС.телен обект на право на собственост, който е
реално неподеляем на три отделни дяла. Не е спорно, че имота не може да бъде поделен и на
два отделни дяла, общ за съдебителите И. и отделно за съделителя И.П..
Първоинстанционния съд не е уважил искането за възлагане направено от И.и, които
са го претендирали общо, като е приел, че не е налице елемент от фактическия състав на чл.
349, ал.2 от ГПК - живеене в имота при откриване на наследството и липсата на друг
жилищен имот. Релевантните факти към искането за възлагане е за всеки от съделителите
поотделно – дали е живял с наследодателя пир откриване на наследството и дали разполага
с друг жилищен имот. Съсобствеността е възникнала по наследяване. Съделителите И.и са
съответно съпруга и син на общия наследодател С. И. М., но не са живели в имота на
наследодателя заедно с него, защото още приживе този имот е отдаван под наем. НаС.щият
въззивен съд прима, че хипотезата за възлагане на имот при условията на чл. 349, ал.2 от
ГПК има предвид поставане в привилигировано положение съделител, който е живял в имот
с наследодателя и който няма друго жилище, а не съделител, чиито наследодател е отдавал
имота под наем. Съвместното живеене предполага трайно установяване на съделителя в
имота преди и по време на откриване на наследството. Доказателства за такъв факт не са
събрани както по отношение на Г. П. И.,така и по отношение на Р. СТ. ИВ.. Преценката на
релевантите факти направена от първоинстанционния съд е правилна и в тази част
решението следва да бъде потвърдено. Имота се ползва от въззивинте жалбоподатели
понаС.щем. Този факт е релевантен факт само към претенциите по сметки.
По претенциите по сметки. Съделителят Р. СТ. ИВ. е поискал от съда да присъди в
негова полза и в тежест на съделителя ИЛК. М. П. извършени в имота необходими и
неотложни ремонти, довели до увеличаване стойността на имота с 54 964 лева. Съделителят
Р. СТ. ИВ. е претендирала за осъждане на ИЛК. М. П. да заплати 1/3 от таци сума – 17 988
лева, от които първоинстанционния съд е уважил 7 928. 80 лева и отхвърлил иска за
разликата над тази сума до претендираната. По правилността на решението в тази част
съдът намира следното: В ТР №85/02.12.1968г. на ОСГК на ВС е прието,че в случаите,
когато съсобственикът упражнява фактическа власт над съсобствен имот не би могло да се
счете по предположение,че той владее само за себе си. Счита се, че той владее както за себе
си, така и за останалите съсобственици до доказване на противното. Затова поначало в
отношенията между съсобствениците въпросът за добросъвестност или недобросъвестност
на владението се поставя само в случаите, когато съсобственикът е манифестирал намерение
да владее имота само за себе си. В този случай отношенията между съсобствениците във
връзка с подобренията ще се уредят по начина, посочен в чл.72 и чл.74 ЗС с оглед на това
дали е добросъвестен или приравнен с него от закона недобросъвестен владелец.
Ако обаче съсобственикът е извършил подобренията като съсобственик какъвто е
наС.щия случай, т.е. без да е изменил намерението си да владее като такъв, отношенията
между него и останалите съсобственици ще се уредят съобразно правилата на водене на
чужда работа без пълномощие,ако липсва съгласието на останалите съсобственици;
съобразно чл.30,ал.3 ЗС - ако подобрението е извършено със съгласието на останалите
съсобственици; и съобразно правилата за неоснователно обогатяване - ако останалите
съсобственици са се противопоставили на извършването на подобренията.
Отношенията с останалите съсобственици се уреждат за добивите от правилото на
чл.93 и 30,ал.3 ЗС,а за необходимите разноски за запазването на имота и подобренията - от
правилото на чл.30,ал.3 ЗС и тези за водене на чужда работа без пълномощие.
В т.2 на Постановление №7 от 1973г. на Пленума на ВС пък е прието, че
сънаследниците,които са спомогнали да се увеличи наследството по време,когато
наследодателят е бил жив и не са били възнаградени по никакъв начин за този свой
принос,имат право да получат срещу това имот или пари по чл.12,ал.2 ЗН,като претенцията
се заявява по реда на чл.286 ГПК/отм./,аналогичен на чл.346 от сега действащия ГПК, като
според указанията,дадени в т.4,буква”б” от същото постановление давността за упражняване
на правото по чл.12,ал.2 ЗН започва да тече от предявяване на иска за делба.
3
Тези теоретични уточнения са необходими при мотивиране на диспозитива на
съдебните решения и съответно посочване на правната квалификация на осъдителните
претенции.
Първоинстанционния съд е приел, че е липсвало съгласие за извършване на
ремонтните дейности, но е било налице знание, без противопоставяне от страна на
съделителя П., което ангажира неговата имуществена отговорност по правилата за водене на
чужда работа без пълномощие. В решението е извършен анализ на дейностите и на
поставените вещи, които са движими и могат да бъдат демонтирани и не са предмет на
делбата. В тази част, наС.щия въззивен съд препраща към мотивите на
първоинстнационния.
По претенцията на съделителя ИЛК. М. П., за присъждане на обезщетение за
ползване на имота от съделителите И.и. В първото по делото съдебно заседание във втора
фаза на съдената делба, съделителят П., чрез пр. представител е поискал да бъде присъдено
обезщетение в размер на определеното в първата фаза на съдебната делба и е поискал
изменение на размера на определеното месечно обезщетение. Осъдителната претенция на
този съделител е с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС, а искането за изменение на размера
на дължимото обезщетение е с правно основание чл. 344, ал.2 от ГПК.
Първоинснанционният съд неправилно е преценил процесуалното действие на страната,
като е приел, че това искане само инкорпорира претенция за изменение на привременната
мярка, до окончателното извършване на делбата, а претенцията с правно основание чл. 31,
ал.2 от ЗС не е била надлежно предявена. Видно от съдържанието на протокол за проведено
първо по делото съдебно заседание във втора фаза на съдебната делба, съделителят П. е
поискал от съда присъждане на обезщетение в размера на определения по реда 344, ал.2 от
ГПК. От това следва, че претенцията, макар и непосочена с математическо число е
предявена за периода от предявяване на исковата молба до окончателно влизане на
решението в сила, а за периода във втора фаза страната е поискал изменение на размера по
реда на чл. 344, ал.2 от ГПК. По второто искане, което има характер на съдебно
определение, съдът се е произнесъл с решение, без да е указал характера му на определение
и различния срок за неговото обжалване. Съдът не се е произнесъл по целия предмет на
спора, но въззивния съд не преценява служебно пропуските на съда, ако не е постъпило
искане за допълване на непълно решение от страната, която има правен интерес.
Произнасянето по чл. 344, ал.2 от ГПК не подлежи на вззивна проверка за правилност на
съдебното определение, тъй като то е влязло в законна сила за съделителя П.. За
съделителите И.и, които са мотивирали възражение върху твърдение за неправилно
интерпретирани от първоинстнационния съд факти, наС.щият въззивен съд намира
следното: Изменението в размера на обезщетението е за период, които следва ремонта на
процесното жилище, тъй като началния момент на изискуемостта е влизане в сила на
обжалваното решение.
Мотивиран от гореизложеото, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262135 от 01.07.2021 г. по гр.д. № 73 /2017 г. по
описа на ВРС.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в 1
месечен срок от връчване на препис от наС.щия съдебен акт.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5