Решение по дело №7250/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 722
Дата: 15 юни 2020 г.
Съдия: Десислава Николаева Великова
Дело: 20194520107250
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

722

 

гр. Русе, 15.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХII граждански състав…в публично заседание на 28 май през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                Председател: Десислава Великова

 

при секретаря Светла Георгиева  и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №7250 по описа на 2019 г., за да се произнесе съобрази:

 

 

Производството е образувано по иска за делба на недвижим имот с правно основание чл.34 от ЗС и се намира във фазата по допускане на делбата.  

Ищцата П.С.К. твърди, че с ответника П.А.П. били бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен с решение от 18.01.2006 г. по гр. дело № 4437/2005 г. по описа на Русенски районен съд. Заявява, че по време на брака си на 19.06.2001 г. придобили недвижим имот, представляващ: жилище-апартамент, находящ се *************, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 63427.7.442.1.56, при съседни имоти: на същия етаж имоти 63427.7.442.1.55, 63427.7.442.1.113, под обекта имот 63427.7.442.1.52, над обекта имот 63427.7.442.1.60, находящ се на 14 етаж в сграда с идентификатор 63427.7.442.1, брой надземни етажи 15, с предназначение многофамилна жилищна сграда, разположена в обект с идентификатор 63427.7.442, едно ниво на обекта, с площ 60,29 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, изба № 7 от 2,29 кв. м. и 0,976 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, а съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 159 от 19.06.2001 г., том ІV, рег. № 8577, нот. дело 556 по описа за 2001 г. на нотариус Ц.М., вписан в регистъра на Нотариалната камара с № 180, с район на действие РРС: Апартамент № ****, находящ се в гр. **********, състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, с площ 60,29 кв. м., при съседи на запад – коридор, от север – тревна площ, от юг – тревна площ, заедно с мазе № 7, заедно с 0,976 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, но тъй като немогат да се поделят доброволно искат посочения недвижим имот да бъде допуснат до делба при равни права на съделителите.

Ответникът П.А.П. счита предявения иск  за неоснователен, заявява, че е придобил частта на ищцата по давност.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

 От представения заверен препис на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 159 от 19.06.2001 г., том ІV, рег. № 8577, нот. дело 556 по описа за 2001 г. на нотариус Ц.М., вписан в регистъра на Нотариалната камара с № 180, с район на действие РРС, се установява, че страните по делото по време на брака си придобили собствеността на  апартамент****, находящ се в гр. ********, състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, с площ 60,29 кв. м., при съседи на западкоридор, от севертревна площ, от югтревна площ, заедно с мазе № 7, заедно с 0,976 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Според представените Удостоверение, изх. № 4437/05 от 24.02.2006 г.и Решение № 246/18.01.2006 г. по гр. дело № 4437/2005 по описа на РРС,  страните прекратили своя граждански брак с развод по взаимно съгласие, като в утвърденото от съда споразумение било отразено , че имуществото придобито по време на бака останало в обикновена съсобственост между тях с равни права.

Видно от Справка от за предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.2009 г. и 2 бр. Удостоверения за раждане,  ответницата и О.Д.Т. са родители на детето М., родено на *** г. /само един месец след прекратяване на брака и с ответника/ и детето  Н.- родено на  се *** г.

Според разпитания по делото свидетел Л.Д.Л., приятел на ищеца, последният живеел в кв. „*******“. От фирмата, в която работил му дали апартамент и там си живеел и до сега от около 2000 г. След развода живеел сам  в него. Когато П. се върнал в него след командировка видял, че ответницата се изнесла от жилището, като била взела мебелите, телевизора и апартамента бил празен. Знае, че оттогава страните не се били чували и виждали. Ищецът след раздялата  сменил патрона на вратата и го е обзавел наново. През годините, когато  правили ремонт на входа, на покрива, само той ги бил плащал- сменили вратата на входа с нова с чип, покрива бил ремонтиран. П. през тези години нямала интерес от жилището, не го била посещавала.

Свидетелят Г.А.П., сестра на ответника, изнася данни, че П. не живеела в жилището на брат и от есента на 2004 г. От тогава до настоящия момент не били поддържали никакви отношения. Брат и не бил в гр. *****, когато тя си тръгнала. След като той се върнал от командировка заварил жилището опразнено. П. си взела техника, мебели, всичко. След този случай брат и сменил бравата на жилището и с течение на годините го обзавел наново. П. ***. През тези години не била ходила в апартамента при брат и. Не е плащала средства за поддръжка по жилището и по общите части в жилищния блок, брат и си плащал всичко сам.

С оглед на установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

Съдебната делба е правен институт, който има за цел да прекрати съсобствеността върху определена движима или недвижима вещ, независимо от начина, по който е възникнала общността. В производството следва да се установи налице ли е съсобственост върху недвижимите имоти- предмет на иска, между кои лица и какви са правата им в общността.

Предмет на иска за делба е жилище-апартамент, находящ се в гр. *******, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 63427.7.442.1.56, при съседни имоти: на същия етаж имоти 63427.7.442.1.55, 63427.7.442.1.113, под обекта имот 63427.7.442.1.52, над обекта имот 63427.7.442.1.60, находящ се на 14 етаж в сграда с идентификатор 63427.7.442.1, брой надземни етажи 15, с предназначение многофамилна жилищна сграда, разположена в обект с идентификатор 63427.7.442, едно ниво на обекта, с площ 60,29 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, изба № 7 от 2,29 кв. м. и 0,976 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж.

При анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът счита за доказано, че процесният имот е придобит по давност от ответника,  който е упражнявал върху него непрекъснато владение в продължение на 10 години, поради което не е съсобствен и не следва да се допуска до делба.

Това е така, тъй като, когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху имота, той е владелец само на притежаваната от него идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите съсобственици. За да се приеме, че този съсобственик е установил владение и върху притежаваните от другите съсъбственици идеални части от имота, не е достатъчно той да упражнява фактическа власт върху целия наследствен имот, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на останалите съсъбственици, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да владее целия имот само за себе си. Това следва да стане с конкретни действия на отричане правата на останалите съсъбственици върху имота, които действия да са станали достояние на тези съсъбственици. Такива действия могат да бъдат например ползването на имота по начин, който ясно показва, че изключва владението на останалите сънаследници. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът изцяло кредитира, представящи лични впечатления и подкрепени от доказателствата по делото, ответникът е считал процесния имот само за свой- той се сменил веднага след напускането на ищцата патрона на бравата на жилището , а ищцата- никога е нямала претенции за него, не го е посещавала след развода и през 2006 г. 

Съдът приема,  че единствено ответникът е заплащал дължимите разходи за жилището. Следва да се посочи още, че заплащането им за целия имот, също съставлява обективиране на намерението да се свои имота за себе си.

Както бе посочено, след изтичане на предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС-10-годишен давностен срок, сънаследник може да придобие по давност и частите на останалите сънаследници, ако в този период упражнява фактическата власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато. Прекъсването на давността в подобна хипотеза се изразява в извършване на действие по отстраняване на владелеца от имота, предявяване на права по съдебен ред или установяване на фактическа власт върху същия имот от трето лице, вкл. и от друг сънаследник самостоятелно или наред с първоначалния владелец, т.е. във фактическо въздействие върху самия имот или заявяване на права за имота по съдебен ред. Започналата да тече придобивна давност следователно може да бъде прекъсната чрез предявяване на иск, посредством който останалите сънаследници заявяват правата си върху имота или чрез признаване на техните права. Само по този начин владението може да бъде обезпокоено, респ. прекъснато. Видно от събраните по делото писмени доказателства близо 14 години след развода на страните по делото, ответникът е упражнявал фактическата власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато, като едва  с предявяване на настоящата искова молба са претендирани права от ищцата върху порцесния апартамент. Липсва житейска логика ищцата след развода си с ответника да посещава общото им семейно жилище. Същата има ново семейство и две децата, първото от които е родено само месец след развода и с ответника.

Съдът намира за несъстоятелни и навадените от ищцата възражения, че за ответника липсва правна възможност да  го придобие въз основа на давностно владение. Според такста на  чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно- необходимо е заинтересованата страна да се позове на нея пред органа, сезиран за защита на субективното право, за да прояви погасителния си ефект. Съответното приложение на тази разпоредба при придобивната давност обаче, не включва позоваването като елемент от състава й. Позоваването на придобивната давност е необходимо при спор за собственост или чрез констатирането и за имота с нотариален акт по обстоятелствена проверка, но не и за самото придобиване на правото на собственост по давност. Владението върху имота след изтичане на законния срок за придобиването му по давност се превръща автоматично в право на собственост.

С оглед изложеното съдът намира, че не е налице съсбоственост между страните по делото по отношение на процесния имот, с оглед което предявеният иск като неоснователен следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора на основание чл.78, а л.3 от ГПК, ищцата дължат на ответника направените по делото разноски в общ размер от 600 лв.

На основание чл.71 от ГПК ищците следва да заплатят по сметка на РРС, сумата от 50 лв. – държавна така за отхвърления иск за делба.

По изложените съображения съдът

 

                                Р   Е   Ш   И  : 

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения от П.С.К. ЕГН ********** *** срещу П.А.П., ЕГН**********,***  иск за делба на  жилище-апартамент, находящ се в гр. ********, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 63427.7.442.1.56, при съседни имоти: на същия етаж имоти 63427.7.442.1.55, 63427.7.442.1.113, под обекта имот 63427.7.442.1.52, над обекта имот 63427.7.442.1.60, находящ се на 14 етаж в сграда с идентификатор 63427.7.442.1, брой надземни етажи 15, с предназначение многофамилна жилищна сграда, разположена в обект с идентификатор 63427.7.442, едно ниво на обекта, с площ 60,29 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, изба № 7 от 2,29 кв. м. и 0,976 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, а съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 159 от 19.06.2001 г., том ІV, рег. № 8577, нот. дело 556 по описа за 2001 г. на нотариус Ц.М., вписан в регистъра на Нотариалната камара с № 180, с район на действие РРС: Апартамент № ***, находящ се в гр. *********, състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, с площ 60,29 кв. м., при съседи на запад – коридор, от север – тревна площ, от юг – тревна площ, заедно с мазе № 7, заедно с 0,976 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като неоснователен.

ОСЪЖДА П.С.К. ЕГН ********** ***  да заплати на П.А.П., ЕГН**********,***  сумата от 600 лв.- разноски в производството.

ОСЪЖДА П.С.К. ЕГН ********** ***  да заплати по сметка на РРС сумата от 50 лв.- държавна такса за производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред  Русенски  окръжен  съд  в двуседмичен срок от връчване на препис от решението до страните.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: