РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Монтана, 03.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. А.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20241630200113 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № НП-13 от 06.04.2023 година,
издадено от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране на
„Е.м.З.“ ЕАД, ЕИК ХХХ, за нарушение по т.3.3.1 от лицензия № Л-135-
07 от 13.08.2004г., на основание чл. 206, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Закона за
енергетиката е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 60 000,00 лева.
Недоволно от така издаденото Наказателно постановление е останало
дружеството „Е.м.З.“ ЕАД, което обжалва същото с оплакване за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни
доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се
отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В
съдебно заседание се подържа жалбата, като се доразвиват изложените в нея
доводи.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител, моли съда
да потвърди наказателното постановление, като излага подробни доводи в
тази насока в писмени бележки.
1
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, приетото заключение по назначена и изготвена съдебно
– техническа експертиза (СТЕ), доводите на жалбоподателя и посочените в
жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
М. М. В. е абонат на „Е.м.З.“ ЕАД с абонатен № **********, за
обект на адрес: с. Г.К. община Ч., област Монтана, ул. „Д.“ № 15. Недоволна
от качеството на предоставяната и електроенергия В. подава жалба вх. №
100000132417 от 02.04.2021 г., за имота си в с. Г.К. ул. „Д.“ № 15, общ. Ч.,
като се оплаква от „ниско напрежение“. Електроразпределителното
дружество приема жалбата за основателна. С писмо от 22.11.2021 г.
електроразпределителното дружество изпраща отговор до жалбоподателя. В
колона „Предприети мерки“ е посочено „Реконструкция на мрежа и
съоръжения, изнасяне на табла“ и е отразено, че към 01.09.2022 г.
предприетите мерки не са завършени.
Така подадената жалба от В. е препратена в ДКЕВР, заедно с други
около 1500 жалби от различни потребители, като след подбор на случаен
принцип е попаднала в обхвата на проверка, разпоредена със Заповед № З-Е-
1129/11.08.2022 г на председателя на Комисията. В хода на проверката по
отношение на жалбата на В. на електроразпределителното дружество е
възложено извършване на измерване на качеството на доставяната
електрическа енергия.
Извършена е и проверка на място в с. Г.К. общ. Ч., ул. „Д.“ № 15, при
която видно от свидетелските показания на Г. В. П. и Е. С. К. – гл. експерти в
КЕВР и приложените писмени доказателствени средства е установено, че се
извършва реконструкция на мрежата и съоръженията и изнасяне на табла.
Подменено е енергийното оборудване в ТП, обособен е нов извод с УИП,
монтирани са допълнителни заземления по извод ниско напрежение,
симетрирани са товарите и е извършено кастрене. Подменена е изолацията по
2
извод средно напрежение, захранващ ТП.
Резултатите от проверката на КЕВР са отразени в Констативен
протокол № Е-8 от 06.12.2022 г.. В него изрично е посочено, че съгласно
Констативен протокол № ПЛ-КЕВР-6/26.10.2022 г. за периода от 18.10.2022 г.
до 25.10.2022 г. е извършено измерване на качеството на доставяната
електрическа енергия по подадената жалба на В., с място на монтаж на уред
за измерване Меg 38, сер. № 787 и свидетелство за калибриране №
210608095101/787 от 08.06.2021 г. в с. Г.К. ул. „10“ № 15. ТП-1, кл. В, в
електромерно табло на абоната на главен предпазител. Отбелязано е че
приблизителното отстояние от ТП е 1100 м. В констативния протокол се
съдържа заключението, че средните ефективни стойности на захранващото
напрежение не отговарят на Стандарта, регистрирана е моментна флуктуация
на напрежението от неустановен характер.
Въз основа на отразеното в Констативен протокол № Е-8 от
06.12.2022 г. по отношение на установеното несъответствие на Стандарта на
захранващото напрежение на обекта на жалбоподателката М.М. В., аб. №
********** на ул „10“ № 10 в село Г.К. общ. Ч., обл. Монтана е съставен Акт
№ Е-КРС-13/21.01.2023 година. Срещу АУАН е подадено възражение № Е-
13-62-29/30.01.2023 година. Същото е счетено за неоснователно и
Председателя на КЕВР издава атакуваното НП-13 от 06.04.2023 година. В
него е отразено, че нарушението е извършено в режим на повторност, тъй
като за нарушение на т. 3.3.1. от Лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г. на
„Е.м.З.“ ЕАД, ЕИК ХХХ е издадено Наказателно постановление № 43 от
12.05.2021 г, което е потвърдено с Решение № 4112 от 20.06.2022 г,
постановено по КАНД № 3497 по описа за 2022 г. на Административен съд
София град.
Два месеца преди издаването на наказателното постановление
реконструкцията на мрежата във връзка с предприетите мерки от страна на
електроразпределителното дружество в село Горна Ковачица приключват и в
периода от 02.02.2023 година до 09.02.2023 година „Е.м.З.“ ЕАД извършва
ново измерване на качеството на доставяната ел. енергия на
жалбоподателката. Видно от Констативен протокол № РП-25/10.02.2023
година резултатите от направените измервания за горепосочения период
съответстват на 100% на Стандарта.
3
Така установената фактическа обстановка, се потвърждава от всичкия
събран и проверен в хода на настоящото производство доказателствен
материал. Свидетелските показания на разпитаните в хода на разследването
свидетели съответстват на приложените към материалите по делото писмени
доказателствени средства. По същество настоящият съд констатира, че между
двете страни не е налице спор относно фактите, а относно правните изводи,
които следва да се направят въз основа на тези факти.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на
изискванията на процесуалния закон. Видно от приложената по делото
Заповед № З-Е-1129/11.08.2022 г на председателя на КЕВР, актосъставителят
по делото е оправомощен да съставя актове за установяване на
административни нарушения по ЗЕ. НП също е издадено от компетентно
длъжностно лице.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от открИ.е на
нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от
административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания
при издаването на двата административни акта относно техните
задължителни реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и
чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Неправилно се явява изложеното в жалбата твърдение, че
атакуваното НП е неправилно, непълно, необосновано и постановен при
редица неточности и грешки. Спазени са всички задължителни реквизити,
необходими за законосъобразното ангажиране на предвидена в ЗАНН
административнонакзателна отговорност на виновното лице. Налице е
съотвествие между отразеното в АУАН и НП.
Разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
4
Безспорно е установено, че жалбата с вх. № 100000132417 на М.М.
В. е подадена на 02.04.2021 г. Същата е счетена за основателна от
електроразпределителното дружество. След изтичане на едногодишния срок
по член 75 от Правилата за управление на електроразпределителните мрежи
от подаване на жалбата Председателят на КЕВР извършва проверка по
подадения сигнал. Установено е че след подадения сигнал са предприети
действия по реконструкция на мрежата, но за периода от 18.10.2022 г. до
25.10.2022 г., когато е извършено измерване на качеството на доставяната
електрическа енергия е установено видно от Констативен протокол № ПЛ-
КЕВР-6/26.10.2022 г., отклонение от Стандарта на предоставяната ел. енергия
на абоната. Така установеното безспорно доказва извършеното от страна на
дружеството нарушение по т.3.3.1. от Лицензия № Л-135-07/13.08.2004г. вр. с
чл.206 от ЗЕ.
Съгласно т.3.3.1 от лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004г.,
издадена на дружеството за дейността „разпределение на електрическа
енергия“ лицензиантът осигурява непрекъснато разпределение на
електрическа енергия по мрежата с определено качество и предоставя
услуги на потребителите в съответствие с показателите за качество на
електроснабдяването, определени с решение на Комисията. Съгласно
т.3.2.1.3.2. от приетата с решение по Протокол № 87 от 17.06.2010г.
Методика, при нормални условия на работа 95 % от усреднените за 10
минути ефективни стойности на захранващото напрежение, в продължение
на произволен период от една седмица, трябва да бъдат в обхвата на Un +_ 10
%; всички усреднени за 10 минути ефективни стойности на захранващото
напрежение, трябва да бъдат в обхвата на Un = +10 %/ - 15 %. В конкретния
случай безспорно е установено с Констативен протокол № ПЛ-КЕВР-6 от
26.10.2022г. по отношение на изискването всички усреднени за 10 минути
ефективни стойности на захранващото напрежение, да бъдат в обхвата
на Un = + 10 %/ - 15 % , че в рамките на допустимите отклонения са 99,7
% от регистрираните стойности.
В хода на производството от страна на административнонаказаното
дружество се ангажираха следните съществени възражения по същество,
които настоящият съд намери за необосновани по следните съображения:
1. Не е спорно по делото, че „Е.м.З.“ ЕАД, ЕИК ХХХ има лицензия
5
за дейността „разпределение на електрическа енергия“, като осигурява
непрекъснато разпределение на електрическа енергия по мрежата с
определено качество и предоставя услуги на потребителите в съответствие с
показателите за качество на електроснабдяването, определени с решение на
Комисията. С Решение № 87 от 17.06.2010 г. Комисията приема Методика за
отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за
качество на електрическата енергия и качеството на обслужването на
мрежовите оператори, обществените доставчици и крайните снабдители.
Съгласно т. 3. 2 на Методиката при нормални работни условия, напрежението
трябва да съответства на стандарт БДС ЕN 50160: 2007. Съдът кредитира
изложеното от КЕВР, че в действителност в глава ІV, т. 2 е записано че, , за
базисната година при определяне стойностите на показателите за качество на
електрическа енергия и на обслужването се приема 2008 г., крайният срок за
постигане на целените стойности е 31.12.2013 г. „но целеви показател е
„показател за качество на ел. енергия и качество на обслужване, чиято
стойност Комисията поставя като цел и която стойност трябва да бъде трайно
постигната след изтичане на определения от Комисията срок“ (съгласно глава
ІІ, т. 4 от Методиката). Поради което неоснователно е твърдението на
касатора „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, че след този краен срок са
липсвали установени по надлежния ред задължителни показатели за качество,
които да са задължителни за „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Освен това
Методиката не е променяна в тази част. Именно с неизпълнението на това
задължение е осъществено нарушението по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ от
санкционираното дружество. В тази насока, настоящият съд споделя изцяло и
подробните, обективни и компетентни показания на разпитаните свидетели.
2. Доводът, изложен в касационната жалба на санкционираното
дружество, че Стандарт БДС № 50160/2007 е отменен и към датата на
твърдяното нарушение е действал новоприет Стандарт БДС EN № 50160/2010
„Характеристики на напрежението на електричеството, доставяно от
разпределителните системи“ също не съответства на обективната
действителност. Настоящият съдебен състав счита, че Стандарт БДС ЕN №
50160/2007 е определен в действащата към датата на извършване на
нарушението Методика, приета с Решение № 87/17.06.2010 г. на КЕВР. В
глава ІІ е посочено, че качеството е „съвкупност свойства, характеристики и
показатели на продукти или услуги... „ в съответствие с БДС ЕN ІЅО - 8402,
6
респ. БДС ЕN ІЅО 9000: 2007. Изричното му посочване, предполага
задължително прилагане. И от изготвения констативен протокол е видно, че
стойностите на захранващото напрежение са съобразени с изискванията на
Стандарт БДС 50160: 2007. Тъй като настоящият касационен състав намира,
че нарушението е извършено от обективна страна, като от приложения КП
безспорно е установено и неговото изпълнително деяние, поради което и
извършеното нарушение по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ се явява и доказано.
3. Настоящото съдебно производство е второ по ред пред въззивиния
съд, тъй като АС Монтана с решение № 768/18.12.2023 година връща делото
за ново разглеждане от нов състав на РС Монтана. В хода на първото съдебно
производство е назначена, приета и огласена СТЕ от вещо лице с отговор на
конкретно поставени въпроси. Дружеството жалбоподател още тогава не
изразява съгласие с отразеното в експертното заключение. В решението си
АС Монтана посочва че „в заключението на вещото лице и в съдебното
заседание не са намерили отговор всички поставени и относими въпроси, като
направените в тази насока възражения на оспорващата страна не са
разгледани от въззивния съд, а всъщност са възпроизведени от
административния орган доводи“. В хода на настоящото производство също е
направено искане за назначаване на нова СТЕ от друг експерт. След като се
запозна с изготвената съдебно-техническа експертиза и в частност
заключението на експерта, мотивировката на отговорите и съотносимата
правна регламенцаия на конкретната материя настоящият съд намира, че
изготвеното СТЕ прието от първоинстанционния съд е пълно, обективно и
мотивирано. Засегнати са всички поставени от жалбоподателя въпроси, като
на същите е даден аргументиран, изчерпателен и в съответствие със
законовите разпоредби отговор. В частност отправените възражения са с
оглед спецификата на случая и касаят твърдения на жалбоподателя, че
определени фактори влияят на направените измервания. Конкретни
възражения посочени от жалбоподателя са дали отдалечеността на обекта от
захранващият го трафопост влияе на качеството на предоставяната
електроенергия, тъй като е налице „отдалечен обект“ или „дълга линия“,
както и дали са взети под внимание при изготвяне на експертизата
непредвидените прекъсвания на електрозахранването по време на
замерването и дали включването на големи консуматори по време на
замерването, могат да повлияят на качеството на доставяната ел. енергия.
7
По отношение на първото възражение, че вещото лице не е взело
предвид обстоятелството, че обектът е „отдалечен“ и захранен с „Дълга
линия“. В отговорът на въпрос № 3, на стр. 7 от СТЕ, експертът изрично е
посочил, че в Методиката не са дадени критерии, според които да се определи
кой обект може да се приеме за отдалечен. В отговора на въпрос № 4, на стр.
8 от СТЕ е посочено че в Методиката не са дадени критерии, според които да
се определи каква дължина на линията предполага допустимите стойности на
напрежението да се разширят от изрично посочените в Стандарта. Т.е.
експертът изрично е отговорил, че няма нормативно регламентирано понятие
за „отдалечен обект“ или „дълга линия“. Същевременно в отговора на Въпрос
№ 2, стр. 7 от СТЕ експертът изрично посочва, че съгласно Забележка 2 към
точка 3.2.1.3.1. от Методиката при захранване на райони с дълги линии,
напрежението може да бъде извън обхвата от номиналното съгласно
Стандарта но мрежовите потребители трябва да са информирани за
условията. В хода на производството съдът изрично запита представителят
на дружеството дали абонатът, е изрично уведомен, че дружеството счита
обекта за отдалечен и захранен с дълга линия, поради което качеството на
доставяната ел. енергия ще отговаря на различни показатели. Доказателства в
тази връзка не бяха ангажирани.
По отношение на второто възражение дали са взети под внимание при
изготвяне на експертизата непредвидените прекъсвания на
електрозахранването на по време на замерването, вещото лице в отговора на
въпрос № 6, стр. 10 от СТЕ изрично е посочило, че е взело предвид двете
прекъсвания на електрозахранването изрично твърдяни от дружеството, но
същите не могат да повлияят на цялостното измерване.
По отношение на третото възражение, в отговора си на въпрос № 6,
стр. 9 от СТЕ вещото лице изрично посочва, че в конкретния случай не е
имало фактори, които да влияят на стойностите на напрежението да са извън
допустимите граници от +10/-15%, както и че не е възможно отклонението на
напрежението да се дължи на причини у клиента. Обстоятелството, че
дружеството представи в хода на съдебното следствие заверено копие от
Констативен протокол № 3018522 от 05.06.2017 година изготвен по
отношение на обекта на абонат № ********** в село Г.К. настоящият съд
намира, че същият е несъотносим към настоящото производство. Същият е
8
изготвен за нарушение от страна на потребителя пет години преди
процесното нарушение от страна на електроразпределителното дружество.
С оглед гореизложеното и след като се запозна с изготвената СТЕ в
цялост настоящият съд намери, че същата е пълна, ясна и обоснована, поради
което не допусна назначаване на назначаването на повторна такава, а прие и
огласи заключеното по вече изготвената.
4. Направено е възражение и че нарушението не е извършено в
условията на повторност, тъй като в ЗЕ липсва дефиниция за повторно
нарушение и с оглед това тази непълнота е недопустимо да бъде преодоляна
по аналогия. Дефиниция за повторност се съдържа в редица нормативни
актове, в т.ч. и в ЗАНН - § 1, ал.2 (Нова – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.) Общоприето е, че „Повторно“ е нарушението, извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с
което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. Процесното
нарушение е извършено за времето от 18.10. – 25.10.2022г., а НП № НП-13 от
06.04.2023 година е издадено в едногодишния срок от постановяване на
Решение № 4112/20.06.2022г. по дело № 3497/22г. по описа на
Административен съд - София град във връзка с НП № НП-13/12.05.2021
година. Съгласно тези обстоятелства, според настоящия съд е налице
„повторност”, като не се установи и разминаване между посеченото в АУАН
и НП основание за повторност.
4. На практика дружеството само признава, че е налице отклонение от
стойностите на стандарта, тъй като приема жалбата за основателна и
предприема действия по реконструкция на мрежата, които действия обаче, не
са извършени в едногодишния срок съгласно изискването на член 75 от
ПУЕМ. В хода на производството безспорно е доказано, че година и половина
след подаване на жалбата дружеството не е отстранило причините водещи до
предоставяне на ел. енергия отговаряща на стандартите, с което е
осъществило състава на административно нарушение по т.3.3.1. от Лицензия
№ Л-135-07/13.08.2004г. вр. с чл.206 от ЗЕ. Обстоятелството, че дружеството
представи Констативен протокол № РП-25/10.02.2023 година, видно от който
към 10.02.2023 г – почти две години след подаване на жалбата, 100% от
регистрираните стойности са в рамките на допустимите отклонения следва да
се отчита не дали е налице извършено или не административно нарушение, а
9
да се вземе предвид при индивидуализация на имуществената отговорност.
Имайки предвид гореизложеното настоящият съд намира, че в случая
безспорно е доказано нарушение по смисъла на т.3.3.1 от лицензия № Л-
135-07 от 13.08.2004г. вр. с чл.206, ал.1 от ЗЕ. При условията на чл.206
от ЗЕ правилно е наложена имуществена санкция на виновното юридическо
лице извършило нарушението. С оглед обстоятелството, че е налице
„повторност” правилно размерът на наложената имуществена санкция е
определен съгласно чл.206, ал.3 вр. с ал.1 от ЗЕ, в трикратен размер на
санкцията по ал.1 (от 20000 до 1000000 лв).
Съдът намира, че при определяне размера на наложената
санкция, АНО е отчел в достатъчна степен обстоятелствата по чл.27 и
чл.83 от ЗАНН, като наложеният трикратен размер е минимално
предвидения в закона, съобразен със значимостта на защитените обществени
отношения и с тежестта на процесното нарушение. Съдът не споделя
доводите че е следвало да се приложи чл.28 от ЗАНН и намира, че
правилно АНО не е квалифицирал нарушението като маловажно, вземайки
предвид тежестта на нарушението и последиците му за потребителите на ел.
енергия. Нарушението по настоящето дело не е и първо по ред.
Обстоятелството, че почти две години след подаване на жалбата дружеството
е отстранило причините за лошото качество на доставяната ел. енергия следва
да бъде счетено като смекчаващо отговорността обстоятелство и
имуществената санкция да бъде предела към минимума, какво АНО е
направил в действителност.
Настоящето решение е съобразено и с практиката на АС Монтана по
подобен вид дела - Решение № 67/28.022022 година по касационно Дело №
50/2022 година и Решение № 107/16.03.2022 г. по касационно дело № 51/2022
година.
С оглед изхода на делото и претендираните разноски, в конкретния
случай такива следва да бъдат присъдени на КЕВР в размер на 100,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Районен съд - Монтана
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-13 от 06.04.2023
година, издадено от Председателя на Комисията за енергийно и водно
регулиране, с което на „Е.м.З.“ ЕАД, ЕИК ХХХ, за нарушение по т.3.3.1
от лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004г. е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 60 000,00 лева на основание чл.
206, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Закона за енергетиката.
ОСЪЖДА „Е.м.З.“ ЕАД, ЕИК ХХХ, да заплати разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева на КЕВР град
София.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-
дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
11