Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 585
гр. Пловдив, 15.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V
състав в открито съдебно заседание на
двадесет и осми май, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН АНАСТАСОВ
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Петя Цонкова,
като разгледа докладваното от младши съдия Зорница Тухчиева въззивно гражданско
дело № 450 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
Образувано е по въззивна жалба вх. № 71160/04.11.2019
г. по описа на РС – Пловдив, депозирана от адв. В. в качеството му на пълномощник
на „Хеброс Олд Таун“ ЕООД против решение № 4068 от 24.10.2019 г., постановено
по гр. дело № 927 по описа на РС-Пловдив за 2019 г., XIV – ти граждански
състав, допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 286 от 24.01.2020 г., постановено
по същото гражданско дело.
С обжалвания съдебен акт е отхвърлен предявения от дружеството
- жалбоподател срещу Х.Х.П. иск за осъждане на въззиваемия да заплати на „Хеброс
Олд Таун“ ЕООД сумата от 2990.06 лв., представляваща стойност на ремонт за
отстраняване на вреди от теч по стените и тавана на фоайе (вестибюл), коридор,
кухня и две стаи на апартамент, разположен на първи етаж на сграда с адрес гр.
Пловдив, ул. „****, предоставен за управление по договор от 01.01.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба
на 17.01.2019г. до окончателното погасяване, като „Хеброс Олд Таун“ ЕООД е
осъден да заплати на Х.Х.П. и сумата от 440 лв. - разноски по делото.
С постановения по реда на чл. 250 ГПК съдебен акт
горецитираното решение е допълнено, като е отхвърлен предявения от дружеството
- жалбоподател срещу въззиваемия иск за осъждането на същия да заплати на „Хеброс
Олд Таун“ ЕООД сумата от 577.25 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата от 2990.06 лв. за периода от 22.02.2017 г. до
подаването на исковата молба на 17.01.2019 г.
С въззивната жалба срещу основния съдебен акт процесуалният
представител на жалбоподателя развива няколко групи подробни съображения за
необоснованост на атакуваното решение с искане за отмяна на първоинстанционния
съдебен акт като незаконосъобразен, необоснован и неправилен и постановяване на
решение от въззивния съд, с което да се уважи исковата претенция, ведно съд
законните последици.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба, депозиран от адв. К., в качеството му на пълномощник на Х.Х.П., в който се
поддържа становище за неоснователност на жалбата и оплакванията за порочност на
първоинстанционния съдебен акт. В тази насока представителят на въззиваемия
излага изключително подробни съображения, също формулирани в няколко основни
групи. Иска се така депозираната въззивна жалба да бъде оставена без уважение и
съответно първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане
на направените в производството разноски.
Постъпила е и въззивна жалба с вх. № 7713/31.01.2020
г. по описа на РС - Пловдив против решение № 286 от 24.01.2020г., с което е
допълнено по реда на чл. 250 ГПК горецитираното основно първоинстанционно решение.
Със същата се излагат съображения, че доколкото уважаването на този иск е
обусловено от уважаване на главния иск следва да се имат предвид доводите,
релевирани с основната жалба. Предвид това е формулирано искане за уважаване на
жалбата и отмяна на решението като незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
Насрещната страна по жалбата не е ангажирала становище.
В
проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, всяка от страните поддържа, съответно въззивните
жалби и писмения отговор. От страна на въззивника се претендират съдебно –
деловодни разноски за двете инстанции, включително за адвокатски хонорар.
Настоящият съдебен състав на Пловдивски
окръжен съд, след като провери обжалваните решения съобразно правомощията си по
чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията, доводите
и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивните жалби са подадени
в срок, от страна, която притежава активна процесуална легитимация да обжалва и
срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което се явяват процесуално
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Атакуваните решения са
валидни и допустими.
По
делото не се спори, а и във въззивните жалби не са наведени конкретни твърдения
за неправилно установени факти от страна на първостепенния съд, поради което и
с оглед разясненията в т. 3 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд не може да приеме различни от посочените факти.
Не се спори, а и от представения по делото Нотариален
акт № 160, том III, рег. № 3096, дело № 540 по
описа за 2008 г. на Нотариус с рег. № 057 на НК, се установява, че собственик
на първи жилищен етаж от триетажна масивна жилищна сграда, находяща се в град Пловдив,
Старинен Пловдив, ул. „**** е Г.В.Т..
От Нотариален акт № 134, том 19, дело № 6234/1991 г.
на Нотариус при Пловдивски районен съд, както и от Нотариален акт № 64, том I, рег. № 1775, нот. дело № 64 по описа за 2014 г. на
Нотариус с рег. №326 на НК се установява, че втори и трети жилищен етаж от
горепосочената жилищна сграда са собственост на ответника – въззиваем в
настоящото производство – Х.Х.П..
Видно от Договор за оперативно управление на недвижим
имот, сключен на 01.01.2017 г. при условията на чл. 38 ЗЗД, между собственикът
на процесния недвижим имот /първи етаж от гореописаната сграда/ Г.Т. и представляваното от същия ищцово дружество
– въззивник в настоящото производство, е възникнало валидно облигационно
отношение във връзка с отдаването под наем и оперативното управление на имота.
Дружеството – жалбоподател в качеството си на изпълнител по цитирания договор е
приело да осъществява оперативно управление и да менажира обекта като
осъществява всички фактически действия, свързани със стопанисването,
поддръжката на обекта и предоставяне за ползване и нощувки от трети лица.
Съгласно чл. 5.2, чл. 5.7 от договора, ищцовото дружество се е задължило да
осъществява изпълнението на всички ремонти и дейности по поддръжката на имота,
като сторените във връзка с това разходи са за негова сметка.
От представеното по делото писмено доказателство - Писмо изх. № 3400 – 24213/ 04.04.2017 г. на
Община Пловдив, район Централен, както и от събраните в хода на
първоинстанционното производство гласни доказателства – показанията на
свидетелите Г. Т. и С.В., се установява
наличието на течове в процесния недвижим имот по таваните и стените на
вестибюла, коридора, кухнята и една от стаите.
Видно от Протокол Акт 19 от 13.08.2018 г., Фактура №
194/ 28.08.2018 г. и преводно нареждане от 20.09.2018 г. се установява и
извършването на ремонтни дейности, възложени и заплатени от „Хеброс Олд Таун“
ЕООД и изпълнени от „Дивил- Т“ ЕООД на
обща стойност от 2990,06 лева.
От назначената в хода на първоинстанционното
производство съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Н.
П. /приета от съда и неоспорена от страните/ се установява, че при извършения на 11.05.2019 г. оглед не са констатирани наличието на
елементи на отоплителната инсталация /тръби и радиатори/ в помещенията на
втория, третия и мансардния етаж от процесната сграда – собственост на
ответника П.. Вещото лице е констатирало наличието на извършен ремонт в близък минал период от време в
следните помещения на първия етаж от сградата – фоайе, източноориентирана от
фоайето спалня, коридор и кухня. Екпертът е посочил, че предвид осъществените
ремонтни дейност, няма как да изследва и съответно отговори на въпроса за
наличието на причинно – следствена връзка между твърдения в исковата молба теч от
жилището на втори етаж и нанесените от него щети в първи жилищен етаж. По
същата причина, вещото лице не се е ангажирало и със становище по въпроса за
характера, вида и количеството на нанесените щети.
За да възникне за ответника извъндоговорната
гражданска отговорност за непозволено увреждане, от обективна страна е
необходимо безспорно да са осъществени в съвкупност следните юридически факти –
противоправно деяние, респ. авторство на деянието, вреда и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и
вредоносния резултат. В зависимист от това дали се касае за отговорност,
намираща своето основание в чл. 45 или в чл. 50 от ЗЗД, последният юридически
факт, завършващ фактическия състав, обуславящ възникването на правото на
увредения да претендира обезщетение за причинените му вреди, е от субективно
естество, а именно вина на делинквента, която в хипотезата на иск с правно
основание чл. 50 не се изисква, доколкото отговорността за вреди, настъпили
поради свойствата на самата вещ е безвиновна. В контекста на посоченото
разграничение между двата вида отговорност, следва да се подчертае, че
изискването за наличие на причинно – следствена връзка като част от
правопораждащия отговорността фактически състав е наложително.
За да постанови обжалвания съдебен акт,
първостепенният съд правилно е приел, че не е проведено пълно и главно
доказване от страна на ищцовото дружество, така щото от събраните по делото
доказателства да се формира безспорен извод за наличието на причинно –
следствена връзка между появата на течовете и противоправно поведение на
ответника.
Така както и първостепенния съд е посочил, наличието
на причинно -следствена връзка не може да се
изведе и от останалите събрани по делото доказателства, доколкото по
делото не са ангажирани такива за това къде в помещенията на сградата е
разположена водопроводната инсталация.
Първостепенния съд е анализирал и показанията на
свидетеля С. И., от които се установява, че в имота на ответника е имало
радиатори, на липсват данни какви точно са били те и какво е тяхното
разположение, така че да се изследва дали теч от тях би могъл да доведе до
нанасянето на всички или поне част от описаните в исковата молба вреди.
Що се отнася до изявлението на ответника П.,
възпроизведено в Писмо изх. № 3400 – 24213/ 04.04.2017 г. на Община Пловдив,
район Централен, че изградената и неработеща вътрешна инсталация за отопление
не е източена, което може да е вероятна
причина за течовете, същото не
съставлява самопризнание за възникване на причинно- следствената връзка
между теча и нанесените щети. В този смисъл коментираното изявление не сочи
конкретния източник на уврежданията. Гореизложеното обуславя правилност и
законосъобразност на извода на районния съд за неоснователност на главната
претенция, респективно за неоснователност на акцесорната такава.
В аспект на гореизложеното изцяло неоснователни и
недоказани се явяват възраженията, изложени от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя, поради което въззивните жалби следва да се
оставят без уважение, а атакуваните първоинстанционни решения подлежат на
потвърждаване като правилни и законосъобразно постановени.
По разноските:
С оглед изхода на спора, сторените от въззиваемия
разноски подлежат на присъждане в негова полза. Същият е направил изрично
искане в тази насока с отговора на въззивната жалба и своевременно е представил
Договор за правна защита и съдействие от 26.05.2020 г. /л. 29 от ВГД № 450/20
г./, видно от който въззиваемия е заплатил в брой 500,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл.
280, ал. 3 т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
4068 от 24.10.2019 г., постановено по гр. дело № 927 по описа на РС-Пловдив за
2019 г., XIV – ти граждански състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 286 от 24.01.2020г. постановено
по реда на чл. 250 ГПК по гр. дело № 927 по описа на РС-Пловдив за 2019 г.,
XIV – ти граждански състав.
ОСЪЖДА „Хеброс Олд Таун“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Х.Х.П., ЕГН ********** сумата от 500,00 лв. - разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: