Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 13.03.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 4983 по описа за
2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен от С.Д.Б. и Д.Н.Г. против Н.Д.Г. иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗС за установяване правото на собственост
върху недвижим имот-Целият първи надпартерен етаж от масивна
постройка /къща/ със застроена площ 146 кв.м., заедно с принадлежащите към него избени помещения, при
граници: от юг-двор на имота; от запад-калкан, от север-ул.Цар Симеон, от
изток-мазета на Софжилфонд и Л.З.К., стълбище и
дворно място на имота; заедно с таван, при граници: от запад-калкан и двор на
имота; от север-ул.Цар Симеон, от изток-помещения на Софжилфонд
и Л.З.К. и общо антре; заедно с 60/100 ид.ч. от
общите части на сградата и 40/100 ид.ч. от цялото
дворно място-застроено и незастроено, на площ от 469 кв.м., находящ
се в гр.София, ул.*******парцел 3, имот 7 в кв.524 по плана на
гр.София, при граници на парцела
по нотариален акт: Т.Д., С.С.Г., Л.Ц.и ул.*******
Ищците са съответно бивша съпруга и син на
ответника, който притежавал в лична собственост посочения имот и през време
на брака представлявал семейно жилище. При прекратяване
на брака през 1995г. с решение на СРС по гр.д.№
3062/1994г. било постановено
съвместното му ползване чрез разпределение
на помещенията между ответника и ищцата С.Б., която упражнявала
родителските права. След развода живели
съвместно няколко месеца, след което
ответникът се оженил повторно, напуснал имота и в продължение на години не го
посещавал и не се интересувал от него. После
за кратко през 2005-2006г. се върнал, но поради
силно влошаване отношенията им окончателно го напуснал през 2008г., когато заминал за Германия. Твърди
се от 2008г. в продължение на повече от
10г., включително и понастоящем
ищците да упражняват върху целия имот явно, несмущавано и непрекъснато фактическа власт с намерение за своене-живеят в него, извършили ремонтни дейности и цялостна поддръжка, заплащали консумативни разходи и данъци. Упражняваната за себе си фактическа
власт демонстрирали неведнъж на ответника,
когото на конкретни дати през 2012г., 2017г. и 2019г. не допуснали до имота.
С оглед на това твърдят да
са придобили правото на собственост
по давност на основание по
чл.79, ал.1 ЗС.
Ответникът оспорва иска с
възраженията, че живял съвместно с ищците в собствения си имот, разпределен за
ползване с решението за развод, до 2011г., когато по финансови причини заминал
за Германия. После при завръщанията си през 2012г. и 2017г. отново пребивавал за кратко в имота. Отрича да
се е дезинтересирал от собствеността си, като твърди,
че през целия
период на престоя си в Германия
от 2011г. до 2018г. подпомагал финансово ищците, които го
уверявали, че поддържат жилището. След завръщането си в края на
2018г. им заявил, че има намерение
да го продаде,
което довело до влошаване на
отношенията им и причина да не
бъде допуснат в имота. В тази връзка
навежда, че не е налице фактическия
състав на чл.79, ал.1 ЗС, тъй като не
е изтекъл предвидения в разпоредбата период от време, както
и липса на намерение за своене,
което да е било демонстрирано пред него.
По делото е приет за разглеждане
насрещен иск по чл.211 ГПК на ответника против ищците с правно основание чл.108
ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението на процесния имот. Обоснован е с твърдението, че ищците го
държат и ползват без правно основание и въпреки отправената покана отказали да
го напуснат.
Оспорването от ищците на
насрещния иск е въз основа обстоятелствата и съображенията, послужили като
основание да предявят главния иск за придобиване правото на собственост поради
изтекла в тяхна полза давност по чл.79, ал.1 ЗС.
Поради настъпила смърт на ищцата С.Б.
в хода на делото, производството спрямо нея е прекратено с определение от
съдебно заседание на 08.02.2022г. Другият ищец Д.Г. е неин единствен наследник
по закон /чл.5, ал.1 ЗН/, спрямо когото съдът следва да се произнесе по спора
за собственост.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Не се спори, че С.Б. и ответникът
са били в граждански брак, прекратен с развод с влязло в сила съдебно решение по
гр.д.№ 3062/1994г. на СРС, 90 състав. От брака си имат едно дете-ищецът Д.Г., роден
през 1980г.
Процесният имот в гр.София, ул.*******е бил
семейно жилище и придобит от ответника по време на брака по завещание, поради
което на основание чл.20, ал.1 СК /отм./ е негова лична собственост. С
решението за развод от 26.04.1995г. по гр.д.№ 3062/1994г. на СРС упражняването
на родителските права върху непълнолетния тогава Д.Г. са възложени на майката,
а семейното жилище разпределено за ползване по следния начин: югоизточна стая с
балкон, средна стая с остъклен балкон, кухня, баня и тоалетна безвъзмездно от С.Б.,
съответно западна стая с други две северни стаи, клозет и банята между тях от
ответника.
Не се спори, че оттогава С.Б. и Д.Г.
живеят в имота, което фактическо положение е налице и към настоящия момент, а
ответникът живял съвместно с тях с различна продължителност в следващите години, но впоследствие го напуснал и заминал
да работи в Германия.
Спори се кога е станало това и
дали след напускането в продължение 10 години ответникът отново е пребивавал в
имота или достъпът му бил възпрепятстван. По делото са събрани гласни и писмени
доказателства.
Свидетелят А.Ш.живее в съседен
апартамент на същия етаж от сградата от 15 години и познава страните. В
показанията си сочи, че от 2005г. или 2006г. ответникът не е живял в имота. За
всичките години го е виждал два пъти-около 2005г-2006г. и през м.01.2019г.,
когато станал свидетел на разговор на висок тон между ответника и сина му Д. на
улицата пред къщата. Чул, че ответникът иска да влезе в къщата, но синът му не
го допуснал, след което си заминал. Сочи, че през цялото време ищецът и
неговата майка С.Б. са живели в процесния имот и са
го поддържали. Д. извършил ремонт, като споделял на свидетеля, че е с лични
средства. Също от споделеното от тях знае, че поради проблемното поведение на
ответника не са в добри отношения с него.
Свидетелката Л.Н.познава страните
още от времето, когато ответникът и С. са били съпрузи. В показанията си сочи,
че след развода през 1994г. С. и синът им Д. останали в имота. За времето след
това до 2008г. живели съвместно с ответника, който периодично го напускал и се
връщал по различни причини-развод със следващата си съпруга и работа в Русия и
Гърция. В този период отношенията помежду им били лоши. За Германия заминал
през 2008г. като заявил, че отива за да изкара пари за къщата, защото е голяма
и има нужда от ремонт, но от споделеното от тях знае, че не е изпращал парични
средства. С. и Д. осъществявали цялостната поддръжка на имота, със свои
средства от заплати и получени от С. от продажба на наследен от баща й имот
извършили ремонти в жилището, а през 2019г. синът направил парно и сменил
водопровода. Сочи, че за времето след 2008г. до окончателното си завръщане в Българя
през 2018г. или 2019г. ответникът направил три опита да влезе в жилището-през
2012г. или 2013г., 2017г. и 2019г., но не бил допуснат. Свидетелката
присъствала на този през 2017г., а за останалите знае от разказаното й от ищеца
и майка му. Не знае къде е живял ответникът след 2018г.
Свидетелката Даяна Б. познава
ответника от 2004г. покрай своята баба, с която поддържал приятелски отношения.
В показанията си сочи, че в периода 2009г.-2011г. го виждала доста често, тъй
като работел като охранител във фирма в близост до нейния апартамент и ползвала
услугите му за ремонтни дейности в него. Преди това живеела съвместно с баба си
и неведнъж ответникът ги посещавал. Споделял им, че живее в жилище на ул.Цар Симеон,
което е много старо, не е в добро състояние и се нуждае от ремонти. През 2010г.
споменал, че планува да отиде в Германия за да събере пари и да си оправи
жилището. Свидетелката знае от баба си, че заминал през 2011г., а на следващата
година /2012г./ се прибрал в България за кратко и пребивавал в имота си на ул.*******
През 2013г. отново заминал за Германия заедно с баба й, при завръщанията на
която изпращал колети за сина си с парична сума и друго. Свидетелката се
свързала с Д.Г. и два пъти се срещали за да му предаде колетите. Не помни
точното време, но било между 2014г. и 2017г. След това ответникът си дошъл отново в
България за известно време през 2017г. Свидетелката го закарала до входната
врата на имота му и видяла да си отключва и да влиза. После при гостуването му
у тях казвал, че си е в къщи, апартамента не бил ремонтиран и тогава започнал
да обмисля да го продаде, защото не може да го стопанисва. Сочи, че окончателно
се прибрал в края на 2018г. и тъй като на успял да събере нужните пари взел
решение за продажба. От него знае, че през м.01.2019г. отишъл до имота, но
бравата била сменена, а синът му не го пуснал да влезе.
Свидетелката Е.К.също познава
ответника покрай своята леля /бабата на предходната свидетелка/. Знае, че
притежава жилище в гр.София, ул.Цар Симеон, в което живял съвместно с бившата
си съпруга и сина си. В показанията си сочи, че работил като охранител до
началото на 2011г., когато заминал за Германия. Върнал се в страната през
2018г., като за този период си идвал може би веднъж през 2012г. или 2017г. за
около седмица. През това време изпращал редовно пари поне по 200 евро. След
като се прибрал окончателно през 2018г. имал здравословни проблеми и оттогава пребивава
в жилището на леля й. В началото на 2019г. споделил, че не могъл да влезе в
имота си, защото бравата била сменена, а при разговор по телефона синът му
отказал да го пусне. Казал още, че не успял да събере достатъчно средства и
имал намерение да продаде имота за да купи апартамент за сина си.
Като доказателство по делото е
приет документ от общинската администрация на гр.Фюрт,
Германия, удостоверяващ адресна регистрация на ответника в жилище с дата на
настаняване 31.10.2011г.
От представеното копие от трудова
книжка и справка от НАП е видно, че ответникът е имал сключени трудови договори
с три търговски дружества в периода след 2007г., които са били прекратени през
2011г., най-късно с работодателя „М.Ф.-59“ ЕООД на 01.12.2011г.
С постановление от 11.03.2019г.
на СРП е отказано образуване на досъдебно производство по молба на ответника
срещу сина му Д.Г. за това, че възпрепятствал достъпа до имота и пречи за
евентуалната му продажба.
Представена е нотариална покана
от 22.04.2019г. до ищеца Д.Г., в която ответникът посочил намерението си да
продаде имота и предоставил срок да го освободи. Видно от удостовереното от
нотариуса поканата е връчена на 06.06.2019г. по реда
на чл.47, ал.1 и ал.2 ГПК след поставяне на уведомление на адреса и изтичане
срока за получаване.
При така установеното съдът намира
от правна страна следното: Придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС за правото на
собственост по давност върху недвижим имот предпоставя
непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Съгласно дефиницията на чл.68, ал.1
ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя. Признаците на владението са
два-упражняване на фактическа власт върху вещта лично или чрез другиго
непрекъснато, явно и несмущавано /обективен/ и осъществяването му с намерение
за своене /субективен/. За разлика от владението, държането
е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя-чл.68,
ал.2 ЗС. Държателят няма намерение да свои вещта, поради което в негова полза
не тече придобивна давност.
При установена фактическа власт
върху вещ с разпоредбата на чл.69 ЗС е въведено предположението, че владелецът
я държи като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Презумпцията е в
полза на владелеца и касае субективния елемент, а оборването й чрез доказване
на противното е в тежест на страната, която оспорва намерението за своене.
Когато
фактическата власт върху вещ се упражнява от две или повече лица е налице съвладение. В този случай съобразно чл.68 ЗС трябва да са
налице и двата признака на владението. Тогава фактическата власт се упражнява
едновременно от две или повече лица, които държат вещта заедно като своя, а за
всеки един от тях владението има самостоятелно действие. При съвладение всяко от лицата, които го придобиват, трябва да
има намерение да държи вещта като своя обща заедно с останалите. Това намерение
следва да е налице при установяването на фактическата власт /ТР № 1/06.08.2012г.
по тълк.д.№ 1/2012г., ОСГК на ВКС/.
Според
трайно установената съдебна практика, включително и разрешенията дадени в
посоченото ТР № 1/2012г., в случаите, в които фактическата власт е получена на
правно основание и упражняващият я има положението на държател, за да започне
да тече в негова полза придобивна давност е
необходимо да превърне с едностранни действия държането във владение изключително
за себе си. Действията трябва да бъдат от такова естество, че по явен и
недвусмислен начин да показват отричане правата или владението на собственика,
да манифестират намерението за своене и да са сведени
до неговото знание. При спор за собственост те подлежат на доказване от
страната, която се позовава на придобивна давност.
По
делото е установено, че процесният имот е лична
собственост на ответника и служил като семейно жилище по време на брака му с
починалата в хода на производството ищца С.Б., прекратен с влязло в сила
съдебно решение през 1995г. Като упражняваща родителските права и въз основа
съдебното решение за разпределение ползването на имота по чл.107 СК /отм./, останала
да живее в него заедно с ответника и сина им Д.Г. /тогава на 15г./. В тази
връзка е безспорно, че осъществяваната фактическа власт от бившата съпруга и
сина е на правно основание, определящо ги като държатели по чл.68, ал.2 ЗС. Това
качество са запазили и след навършване пълнолетие от сина през 1998г., когато е
отпаднало основанието за ползване /арг. от чл.107,
ал.3 СК-отм./, при липсата на спор за съвместно съжителство между тримата в
продължение на години след това. Не е спорно още, че през цялото време ищецът и майка му
са живели в имота, включително и понастоящем, т.е. упражнявали са фактическа власт,
която не е била изгубвана или прекъсвана.
Релевантно
за разрешаването на правния спор е от кой момент са започнали владение /в
условията на съвладение/ с намерението за своене, по какъв начин е обективирано
и сведено до знанието на ответника с оглед преценката дали към датата на предявяване
на иска е изтекъл законоустановения срок от 10 години
за придобиване правото на собственост. Твърдението в исковата молба е това да е
станало през 2008г. по отношение целия имот, когато след скандал ответникът напуснал
имота и отишъл да работи в чужбина, а последващите му
опити да влезе осуетени.
По
делото е установено, че ответникът пребивавал в Германия до 2018г., като преди
това се връщал в страната за кратко през 2012г. и 2017г. За времето на
отсъствието му ищецът и неговата майка осъществявали цялостната поддръжка на
имота, извършили ремонти, подменили водопровода и направили парно. Относно
произхода на средствата съдът кредитира показанията на св.Ш. и св.Н., според
които са лични и получени от продажба на наследен от С.Б. апартамент. Показанията
на св.К. ответникът да е изпращал редовно парични средства са неубедителни, а даването
на подаръци на Д.Г., предавани от св.Б., могат да бъдат възприети като материално
подпомагане и лична загриженост за сина, но не и за извод в подкрепа на твърдението, че са
били предназначени за поддръжка на имота. Дори и такива средства да са
получили, респ. вложени в поддръжката и ремонта, това не е достатъчно за оборване презумпцията по чл.69
ЗС.
Наред с тези
действия сменили бравата на апартамента, от която ответникът нямал ключ и по
този начин възпрепятстван достъпа му. В тази връзка не е спорно, а и доказано
от свидетелските показания, че през 2019г. поискал да влезе, но не бил допуснат
от сина си. Съдът приема за установено, че такива опити направил преди това при
завръщането си за известно време в България през 2012г. и 2017г., които също
били осуетени. За този през 2017г. кредитира показанията на св.Н., която в този
момент е била в жилището. Заявеното от св.Б., че след като го закарала с
автомобила си до входната врата и лично го видяла да си отключва и да влиза
доказва достъп единствено до двора, но не и до самия апартамент, предвид показанията
на св.Ш. относно местоположението му в сградата и наличието на общ вход с
неговото жилище към тротоара. За този през 2012г. разпитаните свидетели, в
частност св.Н. и св.Б., не са основани на лични и преки възприятия, доколкото
за отказан достъп на първата е споделено от ищцовата
страна, а втората знае от баба си, на която ответникът казал, че при престоя си
в страната през тази година живял в собствения си имот. Но предвид посочения от
двете свидетелки източник на сведенията и с оглед обстоятелството, че св.Н.
познава страните от дълги години, поддържа личен контакт с ищеца и майка му и
често ги посещава, има преки впечатления за отношенията им с ответника, както и
присъствието й на случката през 2017г., съдът възприема с висока степен на
достоверност нейните показания и ги кредитира.
Същевременно
събраните по делото доказателства установяват, че ответникът не е заминал за
Германия през 2008г., а това е станало през 2011г. В тази посока са данните за
адресна регистрация в гр.Фюрт през м.10.2011г.,
наличието на сключени трудови договори с работодатели в България в периода
2007г.-2011г. и показанията на св.Б. и св.К., които често са го срещали не само
на работното място в друг квартал на гр.София, но лично и чрез своя близка са
имали взаимоотношения с него до заминаването му.
Фактът в
този период 2008г.-2011г. да е продължил да живее съвместно със сина и бившата
си съпруга в имота, както се твърди в писмения отговор, не е доказан, но и опроверган по несъмнен начин от
наличните доказателства. Така показанията на посочените свидетелки установяват
единствено, че през това време е бил в гр.София, не и да е живял в имота, а
показанията на св.Ш. се ограничават само до това да го е виждал там два пъти
години преди този период и през 2019г.
Независимо
от това, от съществено значение за делото е не толкова дали е пребивавал в
имота от 2008г. до 2011г., нито факта на отсъствието му от страната след това, а
дали в този период ищецът и майка му са осъществили действия или имали поведение,
явно и недвусмислено обективиращи промяна в
намерението да владеят изключително за себе си, което да е сведено до знанието
на ответника, с начало 2008г. Както бе посочено и в съответствие с чл.154 ГПК
доказването на тези обстоятелства е в тежест на страната, която претендира
правото на собственост по давностно владение, т.е.
трябва да установи качеството си на владелец по смисъла чл.68, ал.1 ЗС в
продължение на 10 години. При доказване се ползва от презумпцията на чл.69 ЗС,
чието оборване относно намерението за своене е в
тежест на страната, на която владението се противопоставя.
При непрекъснато обитаване на имота, осъществените
от бившата съпруга и сина ремонт и поддръжка, включително смяната бравата на
апартамента с цел ограничаване достъпа, съставляват външно обективирани
действия по съвладение с намерение за своене, което явно и недвусмислено е демонстрирано на ответника
с недопускането му в имота, но с оглед събраните доказателства това се отнася
за периода след 2012г., когато за първи път е била отблъсната фактическата му
власт като собственик. При установеното, че е заминал за чужбина през 2011г.,
доказателства в подкрепа на твърдението да е напуснал имота по тяхно настояване
още през 2008г. не са ангажирани, нито такива да са имали посоченото поведение спрямо
имота и спрямо ответника и за времето до 2011г. Предвид това не може да се
приеме за доказано владение по чл.68, ал.1 ЗС в продължение на 10 години,
считано от 2008г., въз основа на което правото на собственост към 2018г. /преди
подаване на исковата молба/ да е било придобито на основание чл.79, ал.1 ЗС от
ищеца, лично и като наследник на починалата в хода на делото С.Б.. Ето защо
съдът намира иска за неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Изводът, че ответникът не е
изгубил правото на собственост предпоставя
основателност на насрещния ревандикационен иск по
чл.108 ЗС. Упражняваната от сина и бившата съпруга фактическа власт е била на правно
основание /решението за развод/ до 1998г.,
когато с навършване на пълнолетие отпаднало занапред и за двамата. Оставането
да живеят години след това в имота със знанието и позволението на ответника е състояние
на фактическа власт в условията на търпимост, но без правно основание, на което
се противопоставил през 2019г. с отправяне на нотариална покана да го напуснат.
Поради смъртта на ищцата С.Б. след образуване на делото осъдителен диспозитив за предаване владението по чл.108 ЗС следва да
се постанови по отношение ищеца Д.Г..
При този изход на делото в полза
на ответника следва да се присъдят направените разноски в общ размер на
4 709.46лв., от които 2099.46лв. за платена държавна такса по насрещния
иск, 210лв. такса за вписване исковата молба по същия и 2400лв. заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по главния и
насрещния иск.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.Н.Г. ЕГН **********, с адрес ***, лично и като правоприемник по чл.227 ГПК
на починалата в хода на делото ищца С.Д.Б., ЕГН **********, против Н.Д.Г., ЕГН **********,
с адрес ***,Красно село, ********* и съдебен адрес ***, иск с правно основание
чл.79, ал.1 ЗС за признаване правото на собственост по давностно
владение върху следния недвижим имот- Целият първи надпартерен етаж
от масивна постройка /къща/ със застроена площ 146 кв.м., заедно с принадлежащите към него избени помещения, при
граници: от юг-двор на имота; от запад-калкан, от север-ул.Цар Симеон, от
изток-мазета на Софжилфонд и Л.З.К., стълбище и
дворно място на имота; заедно с таван, при граници: от запад-калкан и двор на
имота; от север-ул.Цар Симеон, от изток-помещения на Софжилфонд
и Л.З.К. и общо антре; заедно с 60/100 ид.ч. от
общите части на сградата и 40/100 ид.ч. от цялото
дворно място-застроено и незастроено, на площ от 469 кв.м., находящ
се в гр.София, ул.*******парцел 3, имот 7 в кв.524 по плана на гр.София, при
граници на парцела по нотариален акт: Т.Д., С.С.Г., Л.Ц.и
ул.*******
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Д.Н.Г. ЕГН **********, с адрес ***, /лично и като
правоприемник по чл.227 ГПК на починалата в хода на делото ищца С.Д.Б., ЕГН **********,/,
по насрещния иск на Н.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.Красно село, *********
и съдебен адрес ***, че е собственик на недвижим имот-Целият първи надпартерен етаж от масивна постройка /къща/ със застроена
площ 146 кв.м., заедно с принадлежащите
към него избени помещения, при граници: от юг-двор на имота; от запад-калкан,
от север-ул.Цар Симеон, от изток-мазета на Софжилфонд
и Л.З.К., стълбище и дворно място на имота; заедно с таван, при граници: от
запад-калкан и двор на имота; от север-ул.Цар Симеон, от изток-помещения на Софжилфонд и Л.З.К. и общо антре; заедно с 60/100 ид.ч. от общите части на сградата и 40/100 ид.ч. от цялото дворно място-застроено и незастроено, на
площ от 469 кв.м., находящ се в гр.София, ул.*******парцел
3, имот 7 в кв.524 по плана на гр.София, при граници на парцела по нотариален
акт: Т.Д., С.С.Г., Л.Ц.и ул.Цар Симеон, като ОСЪЖДА
на основание чл.108 ЗС Д.Н.Г. ЕГН **********, да предаде владението върху
този имот.
ОСЪЖДА Д.Н.Г.
ЕГН **********, от гр.София, да заплати на Н.Д.Г., ЕГН **********,***, разноски
по делото от 4 709.46лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: