РЕШЕНИЕ
№
260057/18.05.2021 година,
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд
наказателна
колегия
На
двадесет и пети март две хиляди двадесет
и първа година
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛИНА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ СВЕТЛА
ДАСКАЛОВА
Секретар: Соня Дичева
Прокурор: Анна Помакова
като
разгледа докладваното от съдия Даскалова НДВ № 38 по описа за 2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по Глава
тридесет и трета от НПК.
Образувано
е по искане на осъдения за престъпление от общ характер Н.К.Н., чрез адвокат Р.К.
***/ за възобновяване на ВНОХД № 74/2020 г., по описа на РОС, по което е
потвърдена присъда на РРС, постановена по
НОХД № 702/2019 г.
Искането
се основава на чл.422, ал.1, т 5 от НПК, вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че първоинстанционната
присъда и въззивното решение са постановени при допуснати нарушения на
материалния закон и съществени процесуални нарушения, които са довели до
ограничаване процесуалните права на осъдения. Излагат се съображения за
неизпълнение задължението на съда за обективно, всестранно и пълно изясняване
на обстоятелствата по делото. Сочи се недоказаност на обвинението, липса на
доказателства за авторство на деянието. Изтъква се, че инстанциите са нарушили
разпоредбите на чл.13 и чл.14, ал.1 от НПК, като не са осигурили разкриването
на обективната истина, тъй като оценката на доказателствения материал не почива
на задълбочен анализ. В допълнение, на практика се посочва липса на
обоснованост в мотивите към първоинстанционната присъда и въззивното решение.
Отправеното искане е за постановяване на съдебен акт, с който осъденото лице да
бъде оправдано, а - в условията на евентуалност - отмяна на постановения акт и връщане на делото
за ново разглеждане.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция, осъденият Тодоров не се е явил, не
се е явил и защитникът му - адвокат Р.К. ***. Депозирана е молба от
22.03.2021г., с която последният уведомява съда, че поради ковид-19 заболяване не може да се яви
в с.з. и моли, то да бъде разгледано в негово и на подзащитния му отсъствие.
Представителят
на Апелативна прокуратура – Варна намира искането за възобновяване на
наказателното дело за неоснователно, като моли съда да го остави без уважение.
Счита, че постановените съдебни актове са правилни и законосъобразни, като
отсъстват каквито и да било процесуални нарушения.
Варненският
Апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите
на страните в пределите на правомощията си, направи следните констатации:
Искането
за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от
осъден за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл.421, ал.3
от НПК шестмесечен срок. Искането има за предмет на претендираната
проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1
и чл.422, ал.1,
т.5, вр. чл.348, ал.1,
т.2 от НПК
- присъда, непроверена по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто
интерес се претендира отмяната, като по своята същност, то се явява
неоснователно.
Районен
съд - Разград с присъда № 35/08.01.2020 г. по НОХД № 702/2019 г. е признал Н.К.Н. за виновен в това, че на
15/16.09.2018 г., в гр. Разград, произвеждайки изстрели с пневматична пушка
марка „Хатсан“, модел „125“, с фабричен номер *********, калибър 5,5 мм, е
повредил противозаконно чужди движими вещи:
- л.а.“Форд Фокус“ с рег.№ РР 7011
АТ, собственост на Христо Стефанов Шопов от гр.Разград, като е унищожил
предното панорамно стъкло и повредил предният капак и облицовката на предната
броня на автомобила, с което причинил щети общо в размер на 481,10 лева и
-
л.а.“Ауди А4 Авант“ с рег.№ РР 5754 ВА, собственост на Пламен Петров Петров от
гр.Разград, като е унищожил предното панорамно стъкло и предната декоративна
решетка на автомобила и повредил предният капак и предната регистрационна
табела на автомобила, с което причинил щети общо в размер на 571.20лева, като
общият размер на нанесените щети е в размер на 1052,30 лева - престъпление по
чл.216, ал.1 от НК, за което и на основание чл. 54 от НК му е наложил наказание
в размер на пет месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК
е отложил изтърпяването на така наложеното наказание с изпитателен срок от три
години.
Със
същата присъда, Н.К.Н. е бил осъден да заплати на гражданския ищец Христо
Стефанов Шопов сумата 481.10 лв., а на гражданския ищец Пламен Петров Петров -
сумата 571.30 лв., представляващи обезщетение за претърпените от тях
имуществени вреди от престъплението.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъдил Н.К.Н. да заплати в полза на
държавата, по сметка на ОДМВР-Разград сумата 411.45 лв., представляваща
разноски на досъдебното производство, а по сметка на РС-Разград да заплати
сумата 140.00 лв., представляваща разноски в съдебното производство, както и
сумата от 100.00 лв., представляваща държавна такса върху уважените граждански
искове.
Съдът
се произнесъл и по отношение на веществените доказателства като присъдил:
Вещественото
доказателство - пневматична пушка марка “Хатсан“, модел “125“, с фабричен номер
*********, калибър 5.5 мм. - предадена за съхранение в служба “КОС“ при
РУМВР-Разград, на основание чл.53, ал.1,6.“а“ от НК да се отнеме в полза на
държавата, като вещ, послужила за извършване на престъплението;
Вещественото
доказателство - декоративна решетка (маска) на л.а. “Ауди А4“, с конусовиден отвор
в горната част на лайсната, с диаметър около 6 мм, да бъде върнато на
собственика Пламен Петров Петров от гр. Разград;
Веществените
доказателства - 3 бр. боеприпаси за пневматично оръжие, цвят кафяво-жьлт, кал
5.5 мм., приложени към делото в джоб на л. 16, предоставени от подсъдимия и 2
бр. проектили, представляващи чашки за пневматично оръжие, кал. 5.5 мм.,
приложени към делото в джоб на л. 103, установени при извършен оглед, да
останат приложени към делото.
С решение № 34/14.07.2020г. на ОС-Разград, по
в.н.о.х.д. № 74/20г., присъдата е потвърдена изцяло.
ПО
ИСКАНЕТО за възобновяване:
Претендираните
в настоящото производство допуснати съществени процесуални нарушения, в
голямата си част на практика касаят обосноваността на постановените съдебни
актове. С оглед спецификата на производството по възобновяване, оплакването за
необоснованост на съдебния акт не представлява касационно основание по чл.348,
ал.1 от НПК, поради което не може да бъде предмет на проверка и в настоящото
производството по глава ХХХІІІ от НПК, доколкото в него не могат да бъдат
приети нови фактически положения, а извършваната проверка е в рамките на
установените от решаващите съдилища факти. При преценката за наличието на това
основание следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е
извънреден способ за контрол на влязлата в сила присъда, акт, ползващ се със
стабилитет и изпълняемост. Целта на производството е да установи наличието на
предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на
влезлия в сила съдебен акт. Такива основания, с оглед направеното оплакване,
биха били допуснати при постановяване на акта в нарушения на процесуалните
правила, от категорията на съществените, които пороци да поставят под съмнение
законосъобразността му. В този смисъл е
и трайната практика на ВКС на РБ, напр. Решение № 20 от 21.01.2009 г. на ВКС по
н. д. № 608/2008 г., III н. о, Решение № 21 от 11.02.2013 г. на ВКС по н. д. №
2309/2013 г., III н. о., Решение № 23 от 25.02.2015 г. на ВКС по н. д. №
1759/2014 г., III н. о. и др. Настоящата инстанция не може да подменя
вътрешното убеждение на съда по същество. Подлежи на проверка само правилността
на подхода при формиране на вътрешното убеждение във връзка с оценката на
доказателствата и при изпълнение на задълженията за обективно, всестранно и
пълно изследване на обстоятелствата по делото.
Искането
за възобновяване се основава на доводи, които вече са били изтъквани пред двете
редовни съдебни инстанции и в мотивите към постановените съдебни актове те са
получили пространен отговор. Внимателният прочит на материалите по делото
показва, че не са налице твърдените от защитата пороци при формиране на волята
от страна на двете съдебни инстанции. Аналитичната дейност на съда,
обективирана в проверяваните съдебни актове, е обхванала всички доказателствени
източници и е извършена в съответствие с правилата на логиката, като
доказателствата са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и значение.
Внимателно е била проверена и обсъдена
събраната по делото и относима към предмета на доказване доказателствена
съвкупност - показанията на свидетелите Пламен Петров, Мирена Симова, Иван
Симов, Галин Цонев, Валентина Габровска, Снежинка Маринова, Йордан Тодоров,
частично обясненията на осъдения Н., констативен протокол от 16.09.2018 г.,
Докладна записка от 04.10.2018г.,
протокол за доброволно предаване от 17.09.2018 г., приемо-предавателен протокол
от 16.10.2018 г., два протокола за оглед на местопроизшествие от 26.11.2018 г.
с фотоалбуми към тях, протокол за оглед на местопроизшествие от 25.01.2019 г. с
фотоалбум към него, Автотехническа оценителна експертиза
на МПС, съдебно-балистична експертиза № 123/10.12.2018 г., допълнително
съдебно-балистична експертиза № 47/22.04.2019 г. приемо-предавателен
протокол от 21.12.2018 г., справка
за съдимост, характеристична справка, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние.
Доколкото
не са налице преки доказателства за авторството на престъплението, двете
съдебни инстанции е трябвало да изградят своите правни изводи на базата на
множество косвени. За да се постанови осъдителна присъда, в такива случаи е
необходимо, освен да са многочислени, косвените доказателства да се намират в
причинно-следствена обусловеност едно от друг, както и да водят до един-единствен
възможен извод. Именно такъв е настоящият случай – по делото е категорично
установено, чрез заключението на балистичната експертиза, че единият проектил
/чашка/, намерен в единият от увредените автомобили, е изстрелян от
притежаваната от осъдения пушка. По установените повреди, нанесени по едно и
също време, се определя вероятния калибър на проектила – 5,5 мм. Въпреки, че
само един проектил е бил годен за идентификация и е идентифициран, правилата на
формалната логика водят до извода, че и останалите повреди по двата автомобила
са причинени със същото огнестрелно оръжие – притежаваната от осъдения
пневматична пушка. Фактът, че процесната пушка се явява средство на
престъплението, се потвърждава от липсата на данни осъдения да я е предоставял
на друго лице или такова да е имало достъп до нея. Пушката е била във
фактическата власт на осъдения до предаването й на полицейските органи и това
води до извод за авторството на деянието. Свидетелските показания насочват към
вероятен мотив на престъплението – спорове между дееца и пострадалите, но дори
и без доказването на мотива, изводът за авторството на деянието е категоричен.
Логиката на посочения извод се подкрепя и от това, че деянието е извършено в
непосредствена близост до жилището на осъдения. В т. 8 от заключението на
допълнителната съдебно-балистична експертиза (л. 121) се сочи, че е възможно
чашка от произведените изстрели, при рикошет, да попадне в близост до терасата
на жилището на Н.. Този, макар и вероятностен, извод, „затваря“ веригата на косвените
доказателства относно авторството на деянието. С оглед възражението на защитата
за недостатъчна задълбоченост на двете предходни инстанции при оценката на
доказателствата, всички изложени по-горе факти и констатации водят до извода за
правилност, последователност и логичност на начина на формиране фактическите и
правни изводи на редовните инстанции.
Подробно
са анализирани заключенията на Автотехническа оценителна експертиза на МПС,
съдебно-балистична експертиза № 123/10.12.2018 г., допълнително съдебно-балистична
експертиза № 47/22.04.2019 г. и становищата на вещите лица пред съда, както и
веществените и писмени материали, приобщени по делото. Съдът правилно е дал
вяра на показанията на свид. Симова във връзка с разположението на автомобилите
и намерените от нея сачми, едната от които под терасата на осъдения и на свид. Цонев относно намерените проектили.
Показанията на тези свидетели съответстват на останалия доказателствен материал
и се подкрепят от него. Направените
от първоинстанционния и въззивния съд фактически и правни изводи са правилни,
обосновани и законосъобразни. Събраната и проверена доказателствена съвкупност
е позволила обосноваване на стабилни фактически изводи по отношение на главния
предмет на доказването, актовете са мотивирани, което дава възможност да се провери правилността на
формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд и да се обоснове извод, че
претенцията на осъдения се явява неоснователна.
Поради
всичко изложено по-горе, настоящият състав на Апелативен съд -Варна не
констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на особено
съществените и в тази връзка, не са налице основания за възобновяване на делото
с постановяване на oправдателен
съдебен акт, евентуална отмяна на въззивното решение и връщане на делото за
ново разглеждане, каквото искане се прави, с оглед на което искането за
възобновяване на наказателното дело като неоснователно, следва да бъде оставено
без уважение.
Водим
от горното, съставът на Апелативен съд –Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, направено от осъдения Н.К.Н. за възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД № 74/2020 г., по описа на РОС, по което е
потвърдена присъда на РРС, постановена по
НОХД № 702/2019 г.
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: