РЕШЕНИЕ
№572/10.07.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на осми юни, две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Съдия:
Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова..........…..……….....................................и в присъствието на прокурор……..……………………...........................................................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №464 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Делото е образувано по жалба от П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощник, против Решение вх. №785/2023г. от 03.04.2023г. на Районен прокурор на Районна прокуратура – Видин, за отказ за предоставяне на достъп до поискана информация.
Жалбоподателят претендира, че оспореният отказ е неправилен, незаконосъобразен и постановен в противоречие на материалния и процесуален закон. Сочи, че на основание чл. 24, ал.2 от ЗДОИ е поискал информация, описана в три точки в подадено от него заявление от 19.03.2023г. до Административен ръководител – Районен прокурор на Районна прокуратура – Видин, заведено с вх. №785/20.03.2023г. Твърди, че на 05.04.2023г. получил процесното решение за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация. Счита, че в същото не са изложени никакви основания по чл.37 ЗДОИ, нито са посочени правните и фактически основания за отказа от предоставяне на търсената информация по смисъла на чл.38 от ЗДОИ. Видно било от мотивите на процесния акт, че липсват откази на трети лица по смисъла на чл.37 ал.1 т.2 ЗДОИ, касаещи искането на оспорващия за име и фамилия на прокурорите, повдигнали обвинения, по които привлечените лица са оправдани. Имената на лицата, заемащи публични длъжности, в т.ч. и на прокурорите, не били защитена информация по ЗЗЛД. Оспорващият счита, че заявителите не са длъжни да обосновават правен интерес от достъп до търсената обществена информация, която в случая била с надделяващ и значим обществен интерес. Сочи, че в случая били налице отменителните основания по смисъла на чл.146 т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Твърди, че правният му интерес от завеждане на делото по смисъла на чл.147 ал.1 от АПК произтичал както от надделяващия и значим обществен интерес от получаване на търсената информация, чрез която би си създал мнение за дейността и слабостите на районната прокуратура и за нейните прокурори, така и от личния му интерес да получи търсената информация, тъй като преди няколко години от Прокурор от РП – Димитровград му били повдигнати обвинения за обсебване и неизгодни сделки – чл.220/1/ , вр. чл.26/2/ от НК, по които бил оправдан с влязла в сила Присъда №496/04.12.2007г. по НОХД №437/2007г., като впоследствие по реда на ЗОДОВ получил нищожна обезвреда от ПРБ в размер от 1500 лева за нанесените му неимуществени вреди. Така с търсената информация искал да сравни – колко лева е размера на общо изплатените от РП – Видин обезщетения по реда на ЗОДОВ за периода 2018-2022г., така и за размера на изплатената обезвреда по ЗОДОВ вследствие на незаконно повдигнато обвинение от същата прокуратура по чл.220/1/ от НК /идентично на обвинението на оспорващия/, както подробно поискал с т.1 и т.2 от заявлението си. Заявява, че е чувал, че в по-големите градове от страната обезвредата в подобни случаи е над 5000 лева до 35 000 лева. Счита, че отказът по т.3 от процесното решение също бил незаконосъобразен, тъй като търсената информация била за общия размер на изплатените допълнителни възнаграждения в РП – Видин, а не поименно за всеки отделен магистрат или служител.
Моли се за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на ответника за ново разглеждане и произнасяне по подаденото заявление вх. №785/20.03.2023г. Претендират се разноски.
Ответникът - Районен прокурор на Районна прокуратура – Видин, в писмено становище излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Сочи, че РП – Видин не разполага с информацията по зададените критерии в т.1 от подаденото заявление и поради това няма задължение да я проучва за целите на конкретното заявление. Навеждат се доводи, че по този закон се предоставя информация само налична, събирана и съхранявана. Отделно от горното, статистика по поставените от заявителя критерии не можело да бъде изведена и с оглед на установената в чл.7 ал.1 от ЗОДОВ подсъдност и по-конкретно – възможността за предявяване на иска за обезщетение по настоящия адрес или седалището на увреденото лице, т.е. пред граждански съд в съдебен район, различен от този, в който се намира прокуратурата, образувала съответното наказателно производство, респективно внесла същото в съда. Относно посоченото в т.2 от заявлението искане се сочи, че в настоящия случай е очевидно, че поисканата информация изначално не отговаря на задължителните кумулативни признаци по чл.2 ал.1 от ЗДОИ. Същата не била обществена такава, доколкото не осъществявала посочената в правната норма цел. Твърди се, че по реда на ЗДОИ може да се иска и получава информация относно дейността на задължените по този закон субекти (чл.3 от ЗДОИ), в случая – Районна прокуратура – Видин, а не за дейността на отделни лица, заети в нейната структура – магистрати или служители. С оглед на това, искането в тази част не съответствало на целта на закона, като този извод следвал не само от самото му съдържание, но и от изрично формулираната цел. Недопустимо било да се надхвърлят целите на ЗДОИ и чрез предвидения в този закон ред да се поставят и постигат нелегитимни цели. Сочи се, че формирането на субективни възприятия, становища, оценки за качеството на изпълнението на служебните задължения на конкретни магистрати или служители било извън приложното поле на ЗДОИ, още повече, че преценка в този смисъл била възложена единствено и само на компетентните органи по съответните нормативни актове по специално предвиден ред, изключващ възможността това да се прави от отделни граждани и то по реда на ЗДОИ. От друга страна, не се установявало и наличие на правен интерес от получаване на търсената информация. Действително законът не поставял изискване за правен интерес, но той се обуславял от целта на закона – заявителят да си състави собствено мнение относно дейността на задължения субект. В случая нямало данни за заявителя действително да съществува някакъв специален интерес от търсенето и получаването на заявената информация. Сочи се също, че независимо от константната съдебна практика, според която имената на лица, заемащи публични длъжности, не могат да бъдат определени като защитени от закона лични данни, доколкото в конкретния случай с търсената информация се цели изграждане на своеобразен професионален профил на магистрати на базата на данни за участието им в наказателни производства, във връзка с което впоследствие са постановени осъдителни решения по ЗОДОВ, можело да се приеме, че искането за достъп има за предмет не обществена информация, а лични данни, предоставянето на които било извън обхвата на ЗДОИ. Относно посоченото в заявлението в т.3 искане се сочи, че на заетите в Прокуратурата на Република България прокурори и съдебни служители не се изплащат извънредни парични възнаграждения, премии и бонуси. От бюджета на ПРБ на магистратите и съдебните служители се изплащат допълнителни трудови възнаграждения (ДТВ). Последните се изплащат по ред, определен от Висшия съдебен съвет съгласно Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, приети с решение на Пленума на ВСС по Протокол №29/22.11.2018г., изменени и допълнени. Също така информацията за размера на изплатените на всеки магистрат или съдебен служител ДТВ представлявала лични данни, достъпът до които бил изключен от приложното поле на ЗДОИ, съгласно чл.2 ал.5 от този закон. По подробно изложените в становището съображения се моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се сочи, че делото не е с фактическа и правна сложност.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е подал по електронен път до Районна прокуратура - Видин Заявление за достъп до обществена информация, заведено с вх. № 785/23 от 20.03.2023г., с което е поискал на основание чл. 24, ал.2 от ЗДОИ да му бъде предоставена следната информация: „ 1. Колко лева е размера на изплатените обезщетения по реда на Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /за краткост: ЗОДОВ/, за които е осъдена Прокуратурата на Република България /за краткост: ПРБ/, заради незаконно повдигнати обвинения от поверената Ви прокуратура, поотделно за всяка една от годините от 2018 до 2022г., вкл.?; 2. Кои са Прокурорите /име и фамилия/ от поверената Ви прокуратура, повдигнали незаконни обвинения /по кои конкретни разпоредби от Наказателния кодекс или Закон за административните нарушения и наказания/, колко лева е размера на изплатеното обезщетение по всяко отделно дело /поотделно за имуществени и неимуществени вреди/ по реда на ЗОДОВ от Прокуратура на РБ и по колко дела за всеки отделен прокурор от поверената Ви прокуратура? Примерно: прокурор 1. И. И.– незаконно обвинение по чл.235/1/ НК – обезщетение по ЗОДОВ 1500 лв., неим. вреди; 3. Колко лева е общия размер на изплатените извънредни парични възнаграждения, премии и бонуси на заетите прокурори и служители в поверената Ви прокуратура, поотделно за всяка една от годините 2018-2022г. вкл.?“ . В заявлението е посочено, че се моли търсената информация да се предостави на посочен имейл, като се пояснява, че същата била необходима на заявителя, за да си състави мнение както за дейността на институцията, така и за всеки отделен прокурор, повдигнал незаконни обвинения.
Във връзка с постъпилото искане е изготвен проекто-доклад №785/2023г. от 30.03.2023г. от Зам. Районен прокурор при Районна Прокуратура – Видин, в който е изразено мотивирано становище.
С процесното Решение вх. № 785/2023г. от 03.04.2023г., издадено от Районен прокурор на Районна прокуратура – Видин, на основание чл.28 ал.2 и чл.37 от ЗДОИ, се отказва да бъде предоставен достъп на П.Т.З. ***, до поисканата информация, чрез изпращането ѝ на посочения имейл адрес. Прието е, че искането представлява заявление за предоставяне на достъп до обществена информация по смисъла на чл.24 ал.1 от ЗДОИ. Посочено е, че заявлението отговаря на изискванията по чл.25 ал.1 от ЗДОИ и подлежи на разглеждане. Прието е, че същото е неоснователно, по следните съображения: По т.1 – Районна прокуратура – Видин не разполага и не съхранява информация за изплатени средства по предявени изпълнителни листове; По т.2 – По реда на ЗДОИ се предоставя информация относно дейността на задължението на субекта с оглед чл.3 от ЗДОИ, а именно Районна прокуратура – Видин, но не и за дейността на отделни лица, в случая на магистрати и служители от Районна прокуратура – Видин; По т.3 Информацията за изплатени възнаграждения по своята същност е информация от личен характер и не попада в обхвата на ЗДОИ по смисъла на чл.2 от закона.
Решението е изпратено по електронен път на жалбоподателя на 03.04.2023г. (л.29).
Жалбата е депозирана на 18.04.2023г.
Въз основа на горе установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като депозирана в законоустановения срок, с оглед разпоредбата на чл.140 ал.1 от АПК, насочена срещу годен за оспорване индивидуален административен акт и изхождаща от надлежна страна, за която този акт поражда правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Съгласно чл. 3, ал.1 от ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България.
Съдът намира, че Районна прокуратура – Видин безспорно може да бъде субект по чл.3 ал.1 от ЗДОИ и като такъв за него ще е налице регламентирано задължение да предоставя информация, която е създадена или съхранявана в кръга на неговата компетентност и е налична. От разпоредбата на чл. 28, ал.2 от ЗДОИ е видно, че органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган, с оглед разпоредбите на чл.28 ал.2 от ЗДОИ, във връзка с чл.3 ал.1 от ЗДОИ, който има правото и задължението да се произнася по заявления за достъп до обществена информация, отправени по реда на ЗДОИ, предвид което оспореният акт е издаден от лице, разполагащо със съответната компетентност.
Оспореният акт е издаден в изискуемата от закона форма, като същият съдържа визираните в ЗДОИ реквизити, с посочване на правните и фактическите основания за неговото издаване, като възраженията на жалбоподателя за липса на такива се явяват неоснователни .
Съдът не установява наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
При преценка на материалната законосъобразност на оспорения акт, съдът взе предвид легалното определение на понятието „обществена информация”, съдържащо се в чл.2, ал.1 от ЗДОИ, според която разпоредба в обсега му попада всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Тоест, за да е налице задължение за предоставяне на определена информация, тя трябва да е обществена по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗДОИ, да е свързана с обществения живот в Република България и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за задължените по закона субекти.
Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в Глава трета от ЗДОИ. В чл.28, ал.1 от закона е установено задължението на субектите по чл.3 от ЗДОИ да разгледат подадените до тях заявления за предоставяне на достъп до обществена информация, като това задължение е скрепено със срок – не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. В нормите на чл.37-39 от ЗДОИ са лимитативно предвидени и основанията за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация, съдържанието на решението за отказ и реда за неговото съобщаване на заявителя.
Относно поисканата информация по т.1 от заявлението, настоящата инстанция намира, с оглед доказателствата по делото, че исканата информация не може да бъде предоставена на заявителя от РП – Видин, доколкото РП – Видин няма задължение да води такава отчетност във вида, както е формулирано искането в тази точка и съответно да съхранява посочената информация. След като ответникът не е нормативно задължен да създава и съхранява посочената в т.1 от заявлението информация, то правилно, в съответствие с предвиденото в разпоредбата на чл.33 от ЗДОИ, органът е уведомил заявителя, че не разполага с исканата информация, тъй като такава не се съхранява в РП – Видин, т.е. след като исканата информация не е създадена, няма как да се предостави.
За пълнота
следва да се посочи, че съгласно чл.519 ал.2 от ГПК (редакция на разпоредбата,
действаща към подаване на заявлението и към издаване на оспореното решение), паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от
предвидените за това средства по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се
предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма такива
средства, съответният първостепенен ръководител с бюджет предприема
необходимите мерки, за да се предвидят най-късно в следващия бюджет.
Посочената разпоредба визира реда и начина за изплащане на паричните вземания срещу държавни учреждения като същата е приложима и по отношение на Прокуратура на Република България чрез нейния финансов орган. РП – Видин няма задължение да проучва тази информация за целите на конкретното заявление, съответно и да я анализира и обобщава например чрез изготвяне на нарочна справка, а и това изцяло ще противоречи на смисъла на ЗДОИ, който регламентира достъп до обществена информация, съгласно определенията ѝ в чл.9 , чл.10 и чл.11 от ЗДОИ, така, както е създадена и съхранена от задължените субекти.
Относно искането по т.2 от подаденото заявление - така формулирано, искането в т.2 от заявлението представлява в известна степен конкретизация и доразвиване на искането, посочено в т.1 от заявлението. Както вече се посочи във връзка с искането по т.1 от заявлението, според настоящата инстанция, с оглед доказателствата по делото, така поисканата информация не може да бъде предоставена на заявителя от РП – Видин, доколкото РП – Видин няма задължение да води такава отчетност и съответно да съхранява посочената информация.
Наред с горното, за пълнота на изложението, във връзка с исканията по т.1 и т.2 от заявлението, следва да се посочи, с оглед и разпоредбите на чл.2 и чл.3 от ЗДОИ, че обществена е не всяка информация, която е свързана с РП – Видин по някакъв начин, а само тази, която отговаря кумулативно на двете законови изисквания – да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданина да си състави собствено мнение относно дейността на задължения по закон субект. Настоящата инстанция намира, че в случая именно тези характеристики на търсената информация не са налице. Информацията по т.1 и т.2 от искането не е свързана с обществения живот в страната и не касае дейността на задължения субект, а се отнася, особено в т.2, до отделни физически лица, работещи в РП – Видин.
ЗДОИ предоставя на всеки гражданин право на достъп до обществена информация, но при условията и реда на закона. Следователно търсенето и предоставянето на информация не може да бъде подчинено на друга, освен на законовата цел. В случая, от изявленията в жалбата е видно, че оспорващият търси с друга цел допълнителна информация – с търсената по т.1 и т.2 информация иска да сравни колко лева е размера на общо изплатените от РП – Видин обезщетения по реда на ЗОДОВ за периода 2018-2022г., така и за размера на изплатената обезвреда по ЗОДОВ вследствие на незаконно повдигнато обвинение от същата прокуратура по чл.220/1/ от НК - идентично на повдигнато му преди години обвинение от прокурор от РП - Димитровград. Ако тази информация е необходима на съответни компетентни органи, то те имат правомощието и механизмите да я получат. При всички положения обаче редът за постигане на този резултат не е чрез искане на информация по реда на ЗДОИ , а чрез отправяне на искане до водещия конкретното производство орган, който да прецени допустимостта, необходимостта и относимостта към съответното производство. Тази информация обаче няма да създаде мнение за дейността на РП – Видин, поради което няма качеството на обществена.
Относно искането в т.3 от заявлението следва да се посочи, че реда, начина и източниците на средства за изплащане на допълнителни трудови възнаграждения /наречени от жалбоподателя „извънредни парични възнаграждения, премии и бонуси“/ за постигнати резултати са регламентирани в Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, приети с решение на Пленума на ВСС по протокол №29/22.11.2018г. (впоследствие същите са изменяни и допълвани). Безспорно е, че търсените от жалбоподателя в тази точка от заявлението данни имат само статистически характер. Освен това, те нито се събират, създават и съхраняват като служебна обществена информация в РП – Видин, нито биха му дали възможност да си състави впечатление за дейността на районната прокуратура по отношение на разходването на бюджетни средства за ДТВ, ако същите се разделят на такива, получени от заетите прокурори и служители. По подобен случай е налице и практика на Върховен административен съд на Република България – Определение №8588 от 11.07.2016г. по адм. д. №7773/2016г., V o.
Неоснователно е твърдението на оспорващия, че поради наличието на надделяващ обществен интерес исканата в заявлението информация се дължи. С оглед изявленията на оспорващия и събраните по делото доказателства следва да се приеме, че в конкретния случай не е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на §1 т.6 от ДР на ЗДОИ. Това е така, тъй като чрез предоставянето на исканите от жалбоподателя сведения не се цели постигането на определени в закона цели – да се повиши прозрачността и отчетността на задължения субект във връзка с дейността му, както и да се гарантира законосъобразното и целесъобразно изпълнение на законови задължения, а се цели постигането на лични цели. Налице е единствено личен интерес от страна на оспорващия, предвид което исканата информация не попада в хипотезата на §1 т.6 от ДР на ЗДОИ, съгласно която разпоредба „надделяващ обществен интерес“ е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. В тази насока е практиката на Върховен административен съд на Република България, изразена в Решение №9539 от 20.06.2019г. по адм. д. №5030/2018г., V o. и др.
С оглед изложеното, жалбата е неоснователна, а така постановеният отказ е законосъобразен.
При този изход на производството, на жалбоподателя не се следват разноски.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Т.З. ***, против Решение вх. №785/2023г. от 03.04.2023г. на Районен прокурор на Районна прокуратура – Видин, за отказ за предоставяне на достъп до поискана информация.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Съдия: