Решение по НАХД №4087/2021 на Районен съд - Варна
| Номер на акта: | 820 |
| Дата: | 8 ноември 2021 г. (в сила от 24 ноември 2021 г.) |
| Съдия: | Атанас Шкодров |
| Дело: | 20213110204087 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 8 октомври 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Срещу обвиняемия В. ИЛК. Б. е образувано и водено досъдебно производство за
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 от НК, за това, че на 09.01.2017г., в гр.
Варна, причинил на Д. П. С. лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните
кости с разместване на фрагментите, разкъсно-контузна рана по носа, кръвонасядания по
лицето, травматичен оток но окосмената част на главата, като в своята съвкупност
описаните травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди.
С постановление от 07.10.2021г. прокурор при ВРП е намерил, че са налице
предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия с налагане на
административно наказание и е направил предложение за това.
Съдът, като е взел предвид, че са налице предпоставките за насрочване на делото по
реда на глава ХХVІІІ от НПК е насрочил делото по този ред.
Пред съда обв. Б. не оспорва описаната в постановлението на ВРП фактическа
обстановка като цяло, но оспорва визираното от ВРП, че е нанесъл удари на св.С..
Сочи, че при пресичане на пешеходна пътека е бил затруднен от паркирано МПС-
джип върху нея и почукал леко по едното стъкло като показал с жест на шофьора, че
затруднява пешеходците, след което продължил по пътя си.
Отминал няколко метра като след това чул, че някой крещи след него и забелязал
шофьора да го ругае и заплашва с убийство, след което се нахвърлил върху него като се
опитвал да му нанесе удари с ръце както и направил опит да извади оръжие от калана на
дрехите си.
Обв.Б. сочи, че се изплашил много от заплахите на лицето и в един момент успял да
се отскубне, докато едната ръка била на колана на лицето и тръгнал да бяга. При това
забелязал че лицето се подхлъзнало и паднало на снега по лице. Сочи че лицето се
изправило с окървавено лице и го последвало и тъй като било по-бързо го застигнало,
съборил го на земята и започнал да го души. След това притискайки обвиняемия към земята
лицето бръкнало в чантичката му и извадило от там личните му документи, като
продължавал да го заплашва. На место пристигнал и бащата на лицето който също отправил
заплахи към обвиняемия и членовете на семейството му.
Сочи, че след инцидента търсил свидетели на случилоото се като разлепил флаери в
околността, но не открил такива.
След известно време при случайно среща с бивш съученик споделил че има
неприятности и тогава установили, че всъщност той и трето лице са неволни очевидци на
случилото се на инкриминираната дата, но не го разпознали предвид разстоянието и
множеството зимни дрехи вкл. и шапка на главата закриваща част от лицето му.
Сочи, че след инцидента следствие на преживеният стрес и отправените заплахи към
него и семейството му се нолижил консулт с психиатър и прием на медикаменти.
Изразява съжаление за това че се е стигнало до това да бъде обвиняем.
В последната си дума отново изразява съжаление. Моли съда за справедливо
решение.
За ВРП редовно призовани представител не се явява, не е изразил становище по
същество.
1
Защитата на обв.Б. по същество на делото също сочи, че описаното в
постановлението на ВРП е вярно с изключение на нанасянето на удари от страна на Б. срещу
пострадалия. Акцентира на обстоятелството, че само пострадалия твърди, че са му нанесени
удари доколкото св.Т.С.а – негова майка, сочи в показанията си, че го е възприела вече с
окървавено лице и не визира да е възприела нанасяне на удари.
Акцентира и на очевадната разлика във физиките на обвиняемия – програмист по
професия и неспортуващ от една страна и тази на пострадалия – водолаз с много добра
физическа подготовка и въоражен.
Обръща внимание на показанията на св.К. и Е. - очевидци на случилото се според
които падането на С. не се дължи на удар от обвиняемия а на подхлъзване и падане при
което едната му ръка е била заета да търси оръжието си.
Сочи, че от случилото се на обвиняемият също са причинени телесни повреди.
Счита че обвинението не е доказано и моли за оправдателен диспозитив.
След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 09.01.2017г., около 13.00ч., св. Д. С. закарал майка си - св. Т. С.а, до хранителен
магазин, находящ се в гр. Варна, ул."Д-р Железкова, в кооперацията до заведение "Ескада",
с управлявания от него автомобил "Джип Гранд Чероки" с peг. № В 44 01 ВХ.
Тъй като наблизо нямало свободни места за паркиране, св. Д. С. спрял автомобила
на самата улица, на пътното платно,върху пешеходна пътека, като на около два-три метра
пред него имало спрян друг автомобил. Пътната настилка и тротоарите били покрити със
сняг. Св. С.а слязла от автомобила и отишла да пазарува в магазина, а св. Д. С. останал в
автомобила.
Междувременно от отсрещният край на платното обв. В.Б. предприел пресичане по
пешеходната пътека срещу автомобила, в който стоял св. Д. С. минал.
Същият бил затруднен от паркираното МПС о от св. Д. С. и почукал с ръка по
стъклото на предната лява врата, след което продължил по пътя си.
Св. С. от своя страна се засегнал от действията на обв. Б. и видял как той след това
минава пред автомобила му и се качил на тротоара като продължил движението си.
Св. С. излязъл от автомобила си застигнал обв.Б. и ругаейки се нахвърлил върху
него като се опитвал да му нанесе удари с ръце. Св.С. отправил закани към Б., че ще го убие
като същевременно се опитвал с едната си ръка да извади предмет от областта на кръста си,
а с другата го дърпал за якето.
Обв.Б. се изплашил много и възползвайки се от ситуацията при което С. го държал
само с едната си ръка се отскубнал от хватката му и побягнал по ул.“Каймакчалан“. В този
момент св.С. се подхлъзнал и докато едната му ръка била в областта на кръста паднал по
лице на заледената земя. При падането не успял да се предпази и от удара в земята получил
разкъсно контузна рана на носа и счупване на носните кости, както и кръвонасядания в
областта на лицето и кръвотечение от областта на носа.
Неволни свидетели очевидци на случилото се станали намиращите се в близост
свидетели К. и КЕ..
Веднага след това св. С. се изправил и тръгнал да бяга след обв.Б.. Тъй като бил в
ного добра физическа форма св.С. бързо застигнал бягащия от него обв. Б. и успял да го
задържи като го съборил на земята. След това затискайки го с тяло св.С. взел от чантичката
на обвиняемия личните му документи и продължил да отправя заплахи както към Б. така и
към членовете на семейството му. По същото време при тях дошли св. Т. С.а и св. Д. С. -
служител в намиращия се наблизо магазин за бяла и черна техника, като св. С.а се обадила
на тел. 112 и съобщила за случилото се. Междувременно св. Д. С. се обадил на баща си - св.
2
П. С., като последният пристигнал на място, малко преди полицейските служители. Като
видял носът на сина си, св. Д. С. също отправил заплахи към обв. Б.. На мястото на
инцидента пристигнали св. М. М. и св. А. Т. - служители при Второ РУ ОД на МВР - Варна.
Същите отвели обв. Б. в сградата на Второ РУ ОД на МВР - Варна, за изясняване на случая.
Предвид състоянието си, св. Д. С. бил отведен от своите родители в Спешен център при
МБАЛ "Св. Анна - Варна" АД, където бил прегледан и му били извършени необходимите
медицински манипулации.
Видно от заключението на назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза №
99/17г. на началник Отделение Съдебна медицина при МБАЛ "Св. Аниа-Варна" АД, е, че от
представената по ДП медицинска документация, показанията на свидетелите, проведения
клиничен преглед и допълнително представената медицинска документация се установява,
че на 09.01.2017год. св. Д. П. С. е получил счупване на носните кости с разместване на
фрагментите, разкъсно-контузна рана по носа, кръвонасядания по лицето, травматичен оток
по окосмената част на главата.
Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети, респективно удари с юмруци реализирани в областта на лицето в посока отпред
назад и удар реализиран в централната тилна област на главата, в посока отзад напред.
Видно от представения Амбулаторен лист, към настоящия момент не се установява
видима деформация на носа и е налице съхранено по обем носно дишане.
В своята съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
Видно от заключението на назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза №
413/17г. на Отделение Съдебна медицина при МБАЛ "Св. Анна-Варна" АД, е, че на
09.01.2017г. обв.Б. е получил ивицести кръвонасядания по предна повъхност на шията,
горния етаж на корема, задната повърхност на пояса, контузия на гръдния кош в областта на
двете ребрени дъги и кръвонасядания в областта на двете колена.
Според вещото лице нараняванията по шията, корема и пояса са резултат от удари с
ръце, стискане за шията и др.
Контузията на гръдния кош би могла да бъде получена при удари с юмруци.
Всички телесни увреждания биха могли да бъдат причинени по описаният от обв.Б.
начин.
В хода на разследването по отношение на обв.Б. е била назначена и изготвена и
съдебно-психиатрична експертиза.
Според вещото лице при обв.Б. са налице данни за Реакция на тежък стрес. Б. е
възприел поведението на св.С. като застрашаващо неговия и на семейството му живот.
Стресът е изиграл роля на остра психотравма, която той с времето не е бил в състояние да се
освободи от въздействието й.
Според вещото лице при случилото се на 09.01.2017г. Б. се е почувствал силно
застрашен за собственият си и на семейството си живот /Особено при наличието на
пистолет у св.С./ и стеничната негативна емоция на страх е отключила защитна двигателна
реакция, която освен бягство може да включва и замахване към застрашаващия обект.
Към датата на освидетелстването – 6 месеца след деянието тези симптоми не са били
отшумели.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
всички събрани по делото доказателства, които като непротиворечиви и взаимно допълващи
се.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че с деянието си обв.В. ИЛК. Б. не е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.131 ал.1 т.12
3
вр.чл.130 ал.1 от НК, и на основание чл.378 ал.4 т.2 от НПК го оправда по обвинението за
това на 09.01.2017г., в гр. Варна, да е причинил на Д. П. С. лека телесна повреда, изразяваща
се в счупване на носните кости с разместване на фрагментите, разкъсно-контузна рана по
носа, кръвонасядания по лицето, травматичен оток но окосмената част на главата, като в
своята съвкупност описаните травматични увреждания да са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието да е извършено по хулигански
подбуди.
За да оправдае обвиняемия по възведените му обвинения съдът преди всичко взе
предвид разпоредбата на чл.303 от НПК, съобразно която присъдата не може да почива на
предположения и подсъдимия се признава за виновен, когато обвинението е доказано по
несъмнен начин.
В конкретния случай по делото не са събрани доказателства, сочещи по категоричен
начин, че обвиняемият е причинил получените от св.С. телесни повреди.
На първо място съдът взе предвид депозираните от обвиняемия обяснения в съдебно
заседание, където същият сочи, че не е нанасял удари на С., а напротив бил е нападнат от
него, заплашван и при бягството му от нападателя си, същият се е подхлъзнал и паднал.
Обясненията на обвиняемия сочат на обективна и субективна несъставомерност на
възведеното обвинение, доколкото същият не е причинил съставомерните телесни повреди,
и още по малко е имал хулигански мотив за причиняването им.
Обясненията на обвиняемия не само, че не се оборват от събрания доказателствен
материал, дори напротив те се подкрепят и допълват и от показанията на разпитаните в хода
на ДП свидетели К. и КЕ., явяващи се единствени очевидци на случилото се.
Разпитани в хода на досъдебното производство и двамата свидетели сочат, че са
возприели лицето отговарящо по описанието им на св.С. да проявява огресия чред дърпане,
бетане и опити да нанесе удари на друго лице, отговарящо по описание на обв.Б., като в
един момент стояно е извадил с ръка от областта на кръста си предмет опричичен като
пистолет.
И двамата свидетели сочат, че не са възприели удари, а С. е паднал следствие на
подхлъзване на земята.
Обясненията на обв.Б. и показанията на св. К. и КЕ. се подкрепят и от приложената
на л.126 от ДП справка от служба КОС при МВР видно от която е че св.С. притежава
огнестрелно оръжие – пистолет.
Съдът намира, че обясненията на обвиняемия не се оборват и от показанията на
св.Т.С.а – майка на св.С. доколкото същата сочи, че е възприела случилото се едва след
падането на С. на земята и вече при неговото изправяне.
Така от събраните гласни догказателства единствено св.С. сочи, че телесната
повреда е била получена следствие множество нанесени удари от страна на обв.С..
Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на св.С., доколкото същите
противоречат и се оборват от визираните по-горе гласни и писмени доказателства.
Отделно от горното съдът намира, че показанията на св.С. косвено се оборват и от
заключенията по изготвените в хода на ДП съдебномедицинска експертиза № 413/17г. и
съдебно-психиатрична експертиза, и на практика подкрепят тезата на обвиняемия Б.,
съобразно които при случилото се на 09.01.2017г. на обв. Б. са били причинени множество
телесни наранявания които според вещото лице е възможно да се получат по описаният от
него начин т.е. чрез нанасяне на множество удари с ръце, душене и притискане върху твърда
настилка. Случилото се на инкриминираната дата е причинило на обв.Б. и Реакция на тежък
стрес. Б. е възприел поведението на св.С. като застрашаващо неговия и на семейството му
живот. Стресът е изиграл роля на остра психотравма, която той с времето не е бил в
4
състояние да се освободи от въздействието й.
Така след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намери, че деянието, вменено на обв.Б. е несъставомерно както от
обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна : не са събрани доказателства сочещи, че обв. Б. е причинил с
действията си телесните повреди на св.С., а са налице доказателства че същите са получени
при подхлъзване и падане на пострадалия на заледената земна повърхност.
От субективна страна ни са събрани доказателства действията и поведението на
обв.Б. да са били продиктувани от хулигански подбуди.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намери, че не се извежда
воля към постигане на съставомерен резултат.
Водим от горното съдът постанови решението си, като ОПРАВДА обвиняемия по
възведеното му обвинение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5