№ 54
Гр. Силистра, 16 юни 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
Съдия: Елена Чернева
при
секретаря Антония Стоянова като разгледа докладваното от съдията адм. д № 51 по
описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).
Делото
е образувано по жалба на М.П.Д. с ЕГН: **********
***, срещу Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 ДОПК
№3279-1/06.12.2022г., издаден от младши експерт в Дирекция „Местни данъци и
такси“ при община гр.Тутракан и потвърден изцяло с Решение № 6/10.02.2023 г. на
директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Тутракан, в частта, в
която по персоналната партида на оспорващата, относно наследствената ѝ
1/3 идеална част от недвижим имот, намиращ се в с.Белица, представляващ дворно място
(земя) с площ от 800 кв.м и полумасивна жилищна сграда с обща застроена площ от
100 кв.м, са установени публични задължения за данък недвижими имоти и такса
битови отпадъци за годините 2013, 2014, 2015 и 2016 г .
В
жалбата се навежда довод за незаконосъобразност на акта в оспорената част
поради неправилно приложение на материалния закон – несъобразяване с
погасяването по давност на посочените публични вземания, съгласно изготвен
протокол № 5 от 23.12.2022 г., с който вземанията са признати за погасени по
давност съгласно чл. 171 ДОПК и отписани съгласно чл. 173 ДОПК. Претендира се
съдът да отмени акта в оспорената му част, както и да присъди на
жалбоподателката направените по делото разноски, а на упълномощения процесуален
представител адв. Й. *** – възнаграждение на основание чл. 38 ЗА.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Тутракан, е депозирал писмен
отговор (л. 66), според който за жалбоподателя не са настъпили никакви
неблагоприятни последици от постановяването на акта. В съдебно заседание
упълномощеният адвокат на ответника моли за отхвърляне на жалбата, като твърди,
че всички задължения по оспорения акт, освен погасените по давност, вече са
заплатени.
Съдът, след преценка на
събраните в настоящото производство доказателства и наведените от страните
доводи, както и след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:
С оспорения АУЗД с №А3279-1/ 06.12.2022 г. са установени
задължения на жалбоподателката за данък недвижими имоти и ТБО относно притежаваната
от нея 1 / 3 ид. ч. от недвижим имот, намиращ се в с.Белица, представляващ дворно място (земя) с
площ от 800 кв.м и полумасивна жилищна сграда с обща застроена площ от 100 кв.м,
за годините в периода от 2013 г. до 2022 г. включително.
Недоволна
от постановения акт е останала жалбоподателката, която по реда на чл. 144 във
вр. с чл. 155 ДОПК е обжалвала издадения АУЗД пред ответния орган с доводи за
погасяване на публичните задължения за времето от 2013 до 2016 г. по давност. В
тази връзка е издадено оспореното в настоящото производство решение, в мотивите
на което органът е посочил, че е изготвен протокол № 5 / 23.12.2022 г., с който
е било уважено възражението за давност и са отписани задълженията за ТБО и
данък НИ, ведно с лихвите върху тях за времето от 2013 г. до 2016 г. Въпреки
тази констатация, в диспозитива на решението оспореният АУЗД е бил потвърден
изцяло.
При така изяснените обстоятелства съдът следва да извърши проверка
на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК.
Частично обжалваният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК органът по приходите установява служебно размера на дължимия
данък в няколко хипотези, в това число и когато задължението не е платено в
срок, както е в случая. По силата на чл. 4, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗМДТ в производствата по установяване на местните данъци служителите
на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите.
Процесният АУЗД е издаден от О.М.С., младши експерт в отдел „Местни данъци и
такси“ при Община Тутракан, в качеството на орган по приходите, определен като
такъв с нарочна заповед с № РД-04-649 / 20.07.2021 г. на кмета на общината по чл. 4, ал. 1-4 от ЗМДТ (л. 30).
Актът е издаден в писмена форма и съдържа в достатъчна степен
фактически и правни основания, позволяващи проверка за материалната му
законосъобразност. Не са установени допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които биха обусловили постановяването на акт с различно
съдържание. Спорът е концентриран около материалната законосъобразност на акта
и по-конкретно дали погасяването по давност на част от установените публични
задължения следва да обуслови отмяна на акта за същите задължения.
Според настоящата инстанция отговорът на поставения въпрос е
положителен. Влезлият в сила АУЗД съставлява изпълнително основание по смисъла
на чл. 209, ал. 1, т. 3 от ДОПК и в случай, че погасените по давност задължения
фигурират в акта, то същите подлежат на изпълнение. Страните не спорят, че
задълженията за ТБО и данък НИ за четиригодишния период от 2013 г. до 2016 г.,
както и лихвите върху тях, са погасени по давност съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Признание относно този факт фигурира в решението на ответния орган.
Въпреки това обаче, оспореният АУЗД е потвърден изцяло, с което се потвърждава
издаването на изпълнително основание за всички установени вземания, в това
число и погасените по давност, и при влизане в сила на акта се открива
възможност за принудителното им събиране. Обстоятелството, че такива действия все
още не са предприети няма отношение към законосъобразността на акта.
Въз основа на изложеното съдът намира, че оспореният АУЗД подлежи
на отмяна по отношение на погасените по давност вземанията в общ размер на
128.34 лева за периода 2013-2016 г., както следва: ТБО в общ размер на 56.43
лв. с лихва за забава в размер на 48.34 лв. и ДНИ в общ размер на 12.59 лв. с
лихва за забава в размер на 10.98 лева.
Съобразно изхода на спора и на
основание чл. 161, ал. 1 ДОПК искането на жалбоподателката за присъждане на
разноски е основателно и следва да бъдат присъдени такива в размер на 10. 00
лева, формирани от платената държавна такса. Що се касае до искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2 ЗА на адв. Н. Й. ***, същото не може да бъде уважено. Още при постановяването на Разпореждане № 140
/ 16.03.2023 г. за насрочване на делото, на жалбоподателя е указано, че не е
представен договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ постигната
уговорка за оказване на безплатна адвокатска помощ в някоя от хипотезите на чл.
38, ал. 1 ЗА. Присъждането на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА е обвързано
с осъществяване на хипотеза по ал. 1, която най-малкото следва да бъде посочена.
В случая такава хипотеза нито е посочена, нито е доказана.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения
по чл.107 ал.3 ДОПК №3279-1/06.12.2022г., издаден от младши експерт в Дирекция
„Местни данъци и такси“ при община гр.Тутракан и потвърден изцяло с Решение №
6/10.02.2023 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Тутракан, в частта, в която по персоналната партида на М.П.Д. с ЕГН: **********
***, относно наследствената ѝ 1/3 идеална част от недвижим имот, намиращ
се в с.Белица, представляващ дворно място (земя) с площ от 800 кв.м. и
полумасивна жилищна сграда с обща застроена площ от 100 кв.м, са установени
публични задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за
годините 2013, 2014, 2015 и 2016 г., както следва: такса битови отпадъци в общ размер на 56.43 лв. с
лихва за забава в размер на 48.34 лв. и данък върху недвижими имоти в общ
размер на 12.59 лв. с лихва за забава в размер на 10.98 лева.
ОСЪЖДА Община Тутракан да заплати на М.П.Д. с ЕГН: ********** ***, направените по делото разноски в размер на 10.00 (десет) лева.
Решението е окончателно – чл.
160, ал. 7, изр. второ ДОПК.
Съдия: