Р Е Ш Е Н И Е
№ 1594
град Пловдив, 09.10.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ
к.с., в открито заседание на двадесет
и седми септември през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ИВАН ИЛЕВСКИ, като разгледа
докладваното от Председателя Ангелов касационно АНД № 401 по описа за 2023
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XII от АПК.
Делото е
образувано по касационна жалба на М.Г.К., с ЕГН **********, срещу Решение № 2381
от 19.12.2022г. по АНД № 4378/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 22-0432-000705 от 08.06.2022г., издадено
от Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, 01 РУ Пловдив, с което на М.Г.К. е
наложена на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на решението и
на НП изцяло.
В съдебното заседаниe - М.Г.К. лично и с адв. К.Д.
поддържа жалбата по изложените съображения, претендира разноски.
Ответникът – Първо РУ при ОД на МВР Пловдив не се представлява.
Прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив, в свое
заключение, намира жалбата за основателна, като обосновава наличието на
маловажен случай, поради което решението на първоинстанционния съд и НП следва
да се отменят.
Административен
съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на
обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на
чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и
съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока
по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.
За да обоснове крайния си извод за законосъобразност
на атакуваното НП състав на Районен съд Пловдив е приел, че от една страна по
несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна
на М.Г.К. на вмененото и нарушение на ЗДв.П, а от друга че не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, осъществени в хода на развитие на
административно – наказателното производство.
Съдът е приел, че при издаването на НП са спазени
изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно задължителните му реквизити, като правилно
е квалифицирано описаното нарушение със съответната му цифрова квалификация и правилно е съотнесено към съответстващата санкционна разпоредба.
Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. С касационната жалба не се обосновават
възражения и не се ангажират доказателства водещи до извод за пороци в
административно наказателното производство. Районният съд правилно възприема
фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации
постановява правилно решение, като потвърждава оспореното пред него НП, предвид
установената му законосъобразност, като издадено при липса на съществени
нарушения на процесуалните правила. Подробните
съображения, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия
състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още
повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за
препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Фактическата обстановка е
детайлно и точно описана, същата е възприета за несъмнено установена след
подробен анализ на съвкупния доказателствен материал по делото, в това число и разпита
на актосъставителя. На 30.03.2022г., около 01,47ч., З.К. /съпруг на касатора/. управлявал лек автомобил Мерцедес ЦЛК 200 с рег.
№ *** СТ, собственост на Георги М. /баща
на касатора/. К. е спрян от полицейски служители,
които констатирали извършването на няколко нарушения, включително и това, че
управлява автомобила, без да притежава съответното валидно свидетелство за
управление на МПС. Съставен е АУАН № 153879 от 30.03.2022г., като с АУАН били
иззети и 2 бр. рег. Табели *** СТ и СРМПС част II № *********. За така извършените
от полицейските служители действия била съставена и Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0432-000081 от 30.03.2022г., която била
връчена на собственика на автомобила – М.
на сутринта на 30.03.2022г. около 10 часа. Няма спор между страните, че на
30.03.2022г., около 20,15ч., касатора К. решила да
прибере автомобила. За целта отишла до мястото, където била оставена колата
след спирането на съпруга й К., качила се на него, и предприела управлението
му, като на същият все още били свалени табелите. Докато управлявала
автомобила, в 20,15ч. в гр. Пловдив на бул.
„Александър Стамболийски“ до бензиностанция „Еко“ с посока на движение от запад
към изток, К. била спряна от полицейски служители от Първо РУ към ОД на МВР,
които констатирали, че автомобилът е със свалени регистрационни табели.
Полицейските служители повикали служител/актосъставител
К. за съставянето на АУАН. К. установил, че е изтекъл 12-часовият срок от
свалянето на табелите, поради което съставил на К. АУАН за нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Регистрацията на автомобила е била прекратена с оглед
констатирането на нарушения от К. и изземването на регистрационните табели и
СРМПС на основание чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП. В посочената норма изрично е
предвидено, че се прекратява регистрацията на ППС на собственик, чието МПС е
управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство –
обстоятелства, които са били установени от полицейските служители, издали АУАН
№ 153879/30.03.2022г. и иззели регистрационните табели и СРМПС на процесното
МПС. В случая, с оглед възраженията на касатора
спорният въпрос пред РС Пловдив и в настоящото производство е от кой момент
започва да тече 12-часовият срок по чл. 172, ал. 7 от ЗДвП за транспортиране на
автомобила от правоспособен водач до място за съхранение или до най-близкото
населено място. Правилно съдът е приел, че отговор на този въпрос е даден от
законодателя, който изрично е предвидил в чл. 172, ал. 7 от ЗДвП, че
12-часовият срок започва да тече от установяване на нарушението. В разпоредбата на чл. 172, ал. 7 от ЗДвП
изрично е посочен моментът, от който започва да тече даденият 12-часов срок.
Законодателят е предвидил, че именно това време би било напълно достатъчно за
извършителя на нарушението да организира действията си така, че срокът да
осигури именно и единствено транспортирането на автомобила до място за
съхранение, респ. до най-близкото населено място. Целта на законодателя е била
да предостави възможност в кратък период след установяване на нарушението,
МПС-то да бъде съхранено на удобно място от заинтересованите лица, но не е
предвидил този срок да бъде удължаван по какъвто и да е начин – например чрез
уведомяване на собственика или чрез уведомяване на трето лице, за които срокът
да започне да тече от уведомяването им. Пред РС Пловдив са събрани показанията
си свидетеля К., който сочи, че е казал още на сутринта на съпругата си – К. за
това, че регистрационните табели на автомобила са били свалени – „Казах й за
свалените номера сутринта, като тръгваше за работа“. Обосновано съдът е приел,
че доколкото номерата на автомобила са били свалени пред съпруга на касатора, същата преди предприемане на управлението на
МПС-то е имала възможността да научи от него кога е било установено нарушението
му, след което да откаже да го управлява, при положение, че са изтекли 12-те часа
по чл. 172, ал. 7 от ЗДвП, каквото е било и дължимото й поведение, или след
изтичането на този срок автомобилът е могъл да бъде транспортиран по друг
начин. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. В
случая нарушението е на просто извършване, поради което не може да бъде
извършвана преценка за липсата или незначителността на вредни последици,
доколкото обществената опасност, тежестта и правна укоримост
на нарушението са иманентна негова характеристика, обусловила включването му в нормения комплекс на ЗДвП. Следователно конкретният случай
не се отличава от типичните такива нарушения, поради което и не обосновава
приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, а и съгласно разпоредбата на
чл. 189з от ЗДвП, за нарушения по този закон не се прилагат чл. 28 и 58 г от ЗАНН.
Ето защо изложените от касационния жалбоподател доводи за обективна несъставомерност на деянието са неоснователни.
По изложените мотиви настоящата касационна инстанция приема, че
районният съд е приложил правилно материалния закон и при липса на касационни
основания за отмяна оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административният съд Пловдив, двадесет и първи състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 2381 от 19.12.2022 година
по АНД № 4378/2022г. по описа на Районен съд Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: