Р Е Ш Е Н И Е №
2555
гр. Пловдив, 22.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ гр.
състав, в публично съдебно заседание на 18.06.2020г, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11737 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с иск с правна
квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ предявен от А.В.А. с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. Ч.Х. против Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул.
„Витоша” № 2, представлявана от главния ****** , за осъждане на ответника да
заплати сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване срещу
ищеца, приключило с присъда № * от 28.05.2018 г. по в.н.о.х.д. № 196/2017 г. на
Апелативен съд – Пловдив, влязла в сила на 12.06.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 12.06.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 1400 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, за заплатено адвокатско възнаграждение, в наказателното
производство, в резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство по
досъдебно пр. дознание ЗМ № ИП – 709/2011 г. по описа на Сектор „ПИП“ при ОД на
МВР – Пловдив, а впоследствие н.о.х.д. № 1847/2013 г. по описа на ПОС,
в.н.о.х.д. № 29/2015 г. по описа на ПАС, н.о.х.д. № 457/2015 г. по описа на ПОС
и в.н.о.х.д. № 196/2017 г. по описа на ПАС, ведно със законната лихва върху
главницата за периода от 12.06.2018 г. до окончателното изплащане.
В исковата
молба се твърди, че въз основа на сигнал на ръководството на Народно читалище
/НЧ/ “**************”, гр. Р., с постановление на ****** в Окръжна Прокуратура гр. Пловдив било
образувано досъдебно производство против неизвестен извършител. Въз основа на
това ****** постановление било образувано дознание ЗМ № ИП - 709/2011 г. по
описа на Сектор „Противодействие на икономическата престъпност" при ОД на
МВР - гр. Пловдив. На 06.12.2011г. по това ДП ищецът бил разпитан като ул. л.
от р. п.. На 08.07.2013г. с постановление на р. п. при ОД на МВР - гр. Пловдив,
Сектор „Противодействие на икономическата престъпност" бил обвинен по чл.
219 ал.1 вр. чл. 93 т. 1 б. „б" от НК, привлечен в качеството на обвиняем
и му била наложена мярка за неотклонение „Подписка". На 01.11.2013г.,
отново с постановление на р. п. при ОД на МВР – гр. Пловдив, Сектор
„Противодействие на икономическата престъпност" бил привлечен в качеството
на обвиняем и му била наложена мярка за неотклонение „Подписка". На същата
дата, отново бил разпитан в качеството на обвиняем. На 11.11.2013г. му било
предявено разследването по ДП. Твърди, че след привличането му в качеството на
обвиняем му била направена полицейска регистрация /снети пръстови отпечатьци,
направени снимки в профил и анфас/, което било особено оскърбително за него.
След оправдаването му в извършването на престъплението от общ характер се
наложило по негова инициатива и с помощта на адв. да извърви една доста дълга и
сложна процедура по снемане на извършената му полицейска регистрация като
извършител на тежко умишлено престъпление от общ характер. Досъдебното производство
приключило с обвинителен акт № ПД 165/20.12.2013г., с който ищецът бил обвинен
по чл. 219 ал.1 вр. чл. 93 т.1 б. „б" от НК, в това че, през периода от
01.08.2008г. до 28.05.2009г. в гр.Р., обл. П., като *****- Народно читалище „*****"
в гр. Р., обл. П., от 29 май 2009г. до 31 декември 2010г. в гр. Р.., обл. П.,
като *****- Народно читалище „*******" в гр. Р., обл. П. и като **** на
същото читалище, в качеството му на длъжностно лице, на което е възложено да
изпълнява със заплата постоянно ръководна работа и работа, свързана с пазене и
управление на чуждо имущество в юридическо лице с нестопанска цел - Народно
читалище “********” - гр. Р., обл. П. не е положил достатъчно грижи за
възложената му работа, както и за ръководенето, управлението, стопанисването и
запазването на повереното му имущество относно подробно описани 49 материални
обекта или всичко на обща стойност 30 250.87 лв. и от това е последвало
значително унищожаване и разпиляване на имуществото и значителни щети на
Народно читалище „********" - гр. Р. в размер на 30 250,87 лв. След като
OA бил внесен в Окръжен съд гр. Пловдив, било образувано н.о.х.д. № 1847/2013г.
по описа на ПОС,по което ищецът придобил качеството на п.. Преди това същият не
бил осъждан. Според OA деянието било извършено умишлено, с целени и настъпили
общественоопасни последици. В обвинителния акт подробно била описана
фактическата обстановка и доказателствата за извършване на престъпление от
негова страна. Според обвинението, действайки по описания в обвинителният акт
начин ищецът осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 219 ал.1 вр. чл. 93 т.1 б.
„б" от НК. Въз основа на обвинителния акт срещу него било образувано
съдебно производство по НОХД№1847/2013 г. по описа на ПОС, като по този начин
се сдобил с процесуалното качество и на подсъдим с всички неблагоприятни за
това последици. След провеждането на 6 /шест/ открити съдебни заседания по
делото, по което били разпитани св., експ., подсъдимия, извършени били и други
процесуално - следствени действия, делото приключило с Присъда № * от
09.01.2015 г., с която ищецът бил признат за виновен по повдигнатото обвинение
и ОСЪДЕН на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 66 ал. 1 от НК
съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание една година лишаване от
свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
законна сила. Със същата присъда бил осъден да заплати на гражданския ищец „************"
- гр. Р., обл. П. сума в размер от 28 541,87 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на горното престъпление,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 06.12.2010 год.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 500 лв. направени разноски за
повереник. Осъден бил на основание чл.189 ал. 3 от НПК да заплати по сметка на
ВСС в бюджета на съдебната власт, сумата от 415 лева - разноски по водене на
делото, както и сумата от 1141,67 лева - държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск. В срока за обжалване, ищецът подал въззивна жалба, въз
основа на която било образувано в.н.о.х.д. № 29/2015г. по описа на Апелативен
Съд гр. Пловдив, н.о. По това дело съдът провел 1 /едно/ открито съдебно
заседание без съдът да проведе съдебно следствие. Това второинстанционно дело
приключило с Решение № 40 постановено на 20.03.2015г., с което на основание чл.
335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК била Отменена Присъда № * от 09.01.2015
г., постановена по н.о.х.д. № 1847/2013г. по описа на ПОС и върнато делото за
ново разглеждане от друг състав на съда. В изпълнение на това Решение в ПОС
било образувано ново н.о.х.д. № 457/2015г. по описа на съда. След провеждането
на 6 /шест/ открити съдебни заседания по новообразуваното дело, в които отново
били разпитани св., експ., подсъдимия, извършени били и други процесуално -
следствени действия, делото приключило с Присъда № ** от 27.06.2016 г., с която
ищецът бил признат за невинен по повдигнатото му обвинение и бил отхвърлен
предявения граждански иск, като неоснователен и не доказан. Въз основа на
Протест № **** от 28.06.2016г. отново било образувано в.н.о.х.д. № 196/2017г.
по описа на Апелативен Съд – гр. Пловдив, н.о. След провеждане на 6 /шест/
открити съдебни заседания по делото, в които отново били разпитани св., експ.,
подсъдимия, извършени били и други процесуално-следствени действия, делото
приключило с присъда № * от 28.05.2018 г., която потвърдила първоинстанционната
присъда в наказателната й част и бил признат за невинен по повдигнатото му
обвинение. Присъдата на Апелативен Съд – гр. Пловдив в наказателната и част, с
която бил окончателно признат за невинен по повдигнатото му обвинение, влязла в
сила на 12.06.2018г. В мотивите на Окръжния и Апелативния съд било констатирано
обстоятелство, че всъщност обвинителен акт изобщо не е следвало да бъде внасян
поради множество допуснати процесуални нарушения и необходимостта от изясняване
на правни и фактически въпроси. Т.е. още изначално е бил внесен опорочен
обвинителен акт, допълнително затрудняващ правото му на защита. Предвид гореизложеното, против
ищеца в продължение на 6 /шест/ години и 6 /шест/ месеца било повдигнато
необосновано обвинение за извършването на тежко умишлено престъпление по чл.
219 ал.1 вр. чл. 93 т.1 б. „б" от НК - безстопанственост в големи размери,
признат за виновен и осъден на първа инстанция и впоследствие оправдан без да
са били налице доказателства за виновността му в извършването на
престъплението, за което бил обвинен. Вследствие на това обвинение му били
нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в смесено тревожно - депресивно
разстройство, посттравматичен шок, преживени психически тормоз и психически
стрес, притеснения и нервно напрежение, уронване на доброто му име и
достойнството. Наред с това воденето на наказателно производство му причинило и
имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в общ
размер на 1400 лв. платени по три договора за правна защита и съдействие,
първият с № 38604 от 08.07.2013 г. за сумата от 350 лв. /досъдебно пр-во/,
вторият с № 102848 от 24.06.2016г. за сумата от 500 лв. /н.о.х.д. № 457/2015г.,
ПОС/ и третият с № 102861 от 26.06.2017г. за сумата от 550 лв. /в.н.о.х.д. №
196/2017г.. АпС/. Твърди, че до започване на наказателното преследване бил
физически и психически здрав. В рамките на образуваното наказателно
производство търпял неимуществени вреди в продължение на 6 /шест/ години и 7
/седем/ месеца - за периода от 06.12.2011г. /датата, на която бил разпитан като
ул. л. от р. п./ до 12.06.2018г., когато окончателно бил признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото обвинение, изразяващи се в притеснения, стрес, срам,
страх, чувство на унижение, неудобство пред близки, познати и приятели, трайни
невропсихични увреждания, свързани с обстоятелството, че е обвинен в
престъпление, което не е извършил. С факта на повдигане на незаконното
обвинение и мярка за неотклонение „Подписка", ответникът станал причина за
преживените страдания, създадения дискомфорт в съзнанието и поведението на
ищеца в един продължителен период от време. За периода от 06.12.2011г. до
12.06.2018г., вследствие на незаконно обвинение, в извършване на престъпление
„Безстопанственост“ по чл. 219, ал.1 вр. чл. 93, т.1 б. „б" от НК му били
нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в понесени значителни психически и
душевни страдания - потиснатост, депресия, непрекъснати тревоги и опасения, че
ще бъде осъден и наказан, въпреки, че не е извършил престъпление; страх от
обстоятелството, че воденото разследване и последвалите съдебни процеси ще
навредят на доброто му име в обществото и че ще се обезсмисли всичко,
постигнато от него до този момент. Повдигнатото обвинение повлияло отрицателно
както на служебните, така и на личните му отношения. Отрицателното повлияване
се изразило в силен психологически стрес и изолация от обществото. Това довело
до чувството на унижение, срам и болка по изгубения обществен и професионален
авторитет. Почувствал се безпомощен като родител и съпруг. През шестте години и
половина на провеждането на досъдебното и съдебното производство бил обвинен в
съзнанието на хората в извършването на престъпление и този факт станал
достояние на всички негови колеги, познати и непознати хора. Наложило му се да
обяснява, че повдигнатото обвинение е неправилно и недоказано, но виждал, че
това няма резултат. Чувствал се като прокажен, усещал, че познатите, приятелите
и колегите му започнали да го избягват и спряли да контактуват с него. Започнал
да изпитва страх и от общуването с хора, които рано или късно щели да узнаят,
че е подсъдим. Поради тази причина и до момента имал тревожно очакване и
подтисната самооценка. В следствие на
постоянното напрежение и изключителния стрес, на които бил подложен, получил
психически срив, довел до невъзможност да изпълнява пълноценно ежедневните си
задължения, до чувство на безнадеждност и пълна безизходица. Вследствие на
стреса и напрежението се увредило и физическото му здраве. Годините разследване
и обвиненията в престъпление се отразили негативно на доброто му име и
репутация в обществото. Коренно се променило отношението на съседите му, които
също узнали за наказателното преследване спрямо него, защото всички призовки и
съобщения по досъдебното и съдебното производство били изпращани по
местоживеене *** чрез **** на *** на града. Наред с това, в резултат на
наложената му мярка за неотклонение "Подписка" в продължение на
години било ограничено конституционното му право на свободно придвижване, което
допълнително затормозило психическото му състояние. Принуден бил да търпи
ограничения, наложени с оглед качествата "обвиняем" и "подсъдим"
вследствие на повдигнати от ответника незаконни обвинения. Пропуснал няколко
много изгодни финансово предложения за работа в чужбина. В следствие на
действията на ****** ските органи, изразяващи се в ограничаване на
конституционното му право на свободно придвижване и поддържане на обвинение на
две съдебни инстанции и в продължение на повече от шест години и половина за
престъпление, за което бил оправдан, му причинили неимуществени вреди,
изразяващи се в психическо затормозяване, тежко стресово състояние, които се
отразили неблагоприятно върху здравето му. Появило се безсъние, често
главоболие, безпричинна нервност и избухливост. Вследствие на продължилото 6
години и половина наказателно преследване и наложена мярка за неотклонение
настъпили вреди върху здравето му. Сериозно се влошило психическото му
състояние вследствие на воденото срещу него наказателно производство. Чувствал
се унизен, оскърбен и незаслужено обвинен. Накърнено било достойнството, честта
и доброто му име в обществото. По време на наказателното производството
потърсил специализирана психиатрична помощ - от общо практикуващ лекар /ОПЛ/ и
специализирана психиатрична помощ. Констатирана била възбуда у него,
емоционална нестабилност, което довело до консултация с психиатър. След преглед
от психиатър на 05.02.2014г. му била
поставена диагнозата МКБ-Г-43. 1 - Посттравматично стресово разстройство
по Международната класификация на болестите, което представлява психиатрично-
депресивно състояние. Впоследствие и до момента бил със същата диагноза.
Данните от първата анамнезата били: „Преминал серия от психотравмени ситуации,
след което се е почувствал подтиснат, на моменти напрегнат и тревожен, очаквал
да го споходи нова беда, загубил самочувствие, интереси и желания, избягвал
контакта, тъй като лесно се дразнел, не спял, имал тежест в гърдите, анализирал
случилото се." Предписана му била терапия с Есциталопрам Тева табл. 10
мг.и Ривотрил табл. 0,5 мг. Впоследствие му била проведена терапия и с други
лекарства изписани му с рецептите. Данните от анамнезата, експертните интервюта
и наблюдение, психичния статус доказвали категорично наличието на заболяване
Смесено тревожно-депресивно разстройство и към настоящият момент, от което
страдал и към момента. Вследствие на това основно заболяване получил и изразен
вертебрален и болков синдром, обхващащ шийния и лумбалния дял, с напрегната
паравертербална мускулатура, ограничена и болезнена подвижност, схващане на
ръката. Конкретният случай придобил масов отзвук, от който бил публично
компрометиран и дискредитиран, като във вестник „Р. н.“, брой декември 2015г.,
на втора страница имало статия в която е описан подробно хода на наказателното
производство в ПОС. По този начин публично било уронено доброто му име, човешко
достойнство и професионален авторитет. Интензитетът на горните негативни
изживявания бил засилен вследствие дългогодишното проточване на досъдебното и
съдебното производство. Освен това засиленият интензитет на преживяванията се
дължал и на факта, че бил с чисто съдебно минало към датата на започване на
наказателното преследване нямал до този момент досег с правозащитните органи.
Бил участник и в съдебна фаза на производството в две инстанции в гр. П., бил
осъден с отменена впоследствие присъда, което изисквало от него повече
физически и психически усилия за осъществяване на участие в многобройните
съдебни заседания по делото, което повишило значително нивото на стрес и
безпокойство. Твърди, че преди образуването на наказателното производство и към
момента е законен ловец и членува в Ловно рибарско дружество гр. Р.. По повод
на образуваното против него досъдебно производство ЗМ № ИП - 709/2011г. по
описа на Сектор „Противодействие на икономическата престъпност" при ОД на
МВР - гр. Пловдив със Заповед ЯЗ/Р-359/26.08.2013г. издадена от ***** на РУ
„Полиция" гр. Р., му били отнети издадените разрешение за съхранение и разрешение за
носене на ловно оръжие. В изпълнение на тази Заповед на 26.08.2013г. предал в
РУП-Раковски притежаваната от него ловна пушка с гладкостенна цев „ИЖ",
кал. 12. След като останал без ловно
оръжие от 26.08.2013г. до 07.12.2018г. не ловувал и не практикувал любимото си
хоби. Горното станало причина всички ловци в Община гр. Р. да научат за
образуваното против него наказателното производство. В момента на отнемането на
ловното оръжие заемал ръководната длъжност „С." на ловна дружина квартал
Г. Н., която се принудил да напусне.
Ищецът твърди
също, че срокът на наказателното преследване надхвърля разумният срок за
подобни дела съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи. Наказателното производство продължило общо три
години, но този срок не е разумен и не е в рамките на нормалната
продължителност на производство за подобно престъпление и с такава
доказателствена съвкупност, имайки предвид, че е преминало през общо две
съдебни инстанции. Твърди, че изживял множество негативни емоции, съставляващи
комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена
последица от задържането и повдигнатото обвинение.
С оглед
изложеното моли предявения иск да бъде уважен изцяло. Претендира разноски.
В срока по чл.
131 от ГПК ответникът, чрез представител на Районна прокуратура - Пловдив е
подал писмен отговор, с който изцяло оспорва иска по основание и размер.
Твърди, че ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 219, ал. 1
вр. чл. 93, т. 1, б. „б“ НК на 08.07.2013 г., като твърдението в исковата
молба, че и във времето преди това, още от образуване на наказателното
производство срещу неизвестен извършител, ищецът е търпял вреди, е
неоснователно. Твърди, че от датата на привличане на ищеца като обвиняем –
08.07.2013 г. до преминаването на процеса в съдебна фаза с изготвяне на
обвинителен акт на дата 20.12.2013 г. изминали само 5 месеца и 12 дни – един
изключително кратък срок предвид сложността на предмета на делото. Дори общата
продължителност на процеса – повече от 6 години е разумна и отговаря на
стандартите, заложени в практиката на ЕСПЧОС, тъй като се касае за дело със
сложен предмет, а видно от обвинението, инкриминирани са 49 отделни материални
обекта. Всичко това изисквало събиране на множество писмени документи,
изготвяне на съответни експертизи и извършване на съответния доказателствен
анализ. Твърди се, че липсват действително претърпени вреди, изразяващи се в
стрес и негативни преживявания, доколкото изложеното от ищеца в тази насока
представлява по-скоро негови субективни възприятия, а не реално настъпили
неимуществени вреди, а и освен това описвали едно нормално състояние на
негативни преживявания, които всяко лице, спрямо което се води наказателно
производство, би имало и които не следва да се вменяват в отговорност на
Прокуратурата. Липсва според ответника и причинна връзка между твърдяното незаконно обвинение и настъпилите вреди.
Поради това, счита, че Прокуратурата е действала законосъобразно, а предявения
иск е неоснователен. Липсвали доказателства за пряка причинна връзка между
влошено здравословно състояние на ищеца и твърдяното незаконно обвинение.
Ответникът оспорва предявения иск за неимуществени вреди като изцяло недоказан,
като твърди, че не е налице причинно-следствена връзка между тях и дейността на
Прокуратурата на Република България. Счита, че
публичното достояние на обвинението не може да се вмени в отговорност на
Прокуратурата, тъй като тя не е органът, дал гласност на случая.
Обстоятелството, че не е можел да ловува, отново не попада според ответника в
отговорността на Прокуратурата. Твърди, че видно от съдържанието на внесения
срещу ищеца обвинителен акт и от самата разпоредба на чл. 219, ал. 1 НК се
касае за непредпазливо престъпление, като при това положение ПРБ не може да
бъде държана отговорна за решението на един административен орган, какъвто се
явява Н. на РУ – Р.. Относно извършената полицейска регистрация, се сочи, че
същата се извършва въз основа на подзаконов нормативен акт, а не по
разпореждане на Прокуратурата. Неоснователно било твърдението на ищеца, че
вследствие на взетата му мярка за неотклонение „подписка“ било ограничено
правото му на свободно придвижване, като такова разбиране противоречи на
закона. По делото липсвали данни ищецът да е искал разрешение да напуска
местоживеенето си и такова да не му е било давано. Голословно било и
твърдението, че бил изпуснал изгодни предложения за работа в чужбина – същото
счита за недоказано, а и по делото липсвали данни спрямо него да е била
прилагана мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на
страната“. Не можело да се вмени във вина на Прокуратурата и твърдението, че
доброто име на ищеца било уронено, тъй като получавал призовките по делото по
местоживеене, доколкото този начин на призоваване бил законоустановен. В
заключение, сочи, че ищецът бил оправдан с Присъда № */28.05.2018 г. по ВНОХД №
196/2017 г. по описа на ПАС, поради неяснота на обвинителния акт, а не защото в
хода на съдебното следствие е било доказано, че подсъдимият не е извършил
престъплението, в което е обвинен. Освен това с влязъл в сила акт на ВКС била
ангажирана гражданско-правната отговорност на ищеца, т.е. повдигнатото от ОП –
Пловдив обвинение не било неоснователно
и съответно – незаконно. Оспорва иска и по размер. Счита, че претендираното
обезщетение за неимуществени вреди е силно завишено и не е съобразено с
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, трайната съдебна практика по приложението на закона
и обществено-икономическите условия в страната. Що се касае до размера на
акцесорния иск, счита, че ако се дължи лихва за забава, то коректното й
изчисление би било от дата 13.06.2018 г., а не от посоченото в исковата молба –
12.06.2018 г. Счита, че ищецът не е претърпял неимуществени вреди, както и, че
евентуално са налице предпоставките на чл. 5 ЗОДОВ. Въз основа на гореизложените твърдения моли
за отхвърляне на предявените искове.
Съдът - въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях,
намира следното:
Страните не спорят относно
следните факти, които се установяват и от приложените към делото преписки и
дела:
С ****** постановление е образувано дознание ЗМ № ИП-709/2011г. по описа на Сектор “Противодействие на икономическата
престъпност” при ОД на МВР гр. Пловдив. На 06.12.2011г. ищецът А.А. е разпитан
в качеството на ул. л., а на 08.07.2013г. на същия е повдигнато обвинение по
чл. 219, ал. 1, във вр. с чл. 93, т. 1, б „б” от НК и спрямо него е взета мярка
за неотклонение „подписка”. На 11.11.2013г. му е предявено разследването.
На 20.12.2013г.
спрямо ищецът е внесен Обвинителен акт в съда за това, че през периода от
01.08.2008г. до 28.05.2009г. в гр. Р., Област П., като *** на Читалищен дом –Народно
читалище „*********” гр. Р. и като ***** на същото читалище, в качеството му на
**** *****, на което е възложено да изпълнява със заплата постоянно ръководна
работа и работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо
лице с нестопанска цел, не е положил достатъчно грижи за възложената му работа,
както и за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на
повереното му имущество относно подробно описани 49 материални обекти или
всичко на обща стойност 30 250,87 лева и от това е последвало значително
унищожение и разпиляване на имуществото и значителни щети за Народно читалище „*********”
гр. Р. в размер на 30250,87 лева. Въз основа на същия е образувано НОХД №
1847/2013г. по описа на Пловдивския окръжен съд. По делото са проведени шест
съдебни заседания, като по същото е постановена Присъда № */09.01.2015г., с
която ищецът е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му е наложено
наказание „лишаване от свобода”, изпълнението на което е отложено на основание
чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. Със същата Присъда е
уважен и предявения срещу А.А. граждански иск, като последния е осъден да
заплати на Народно читалище „********” гр. Р. сумата от 28 541,87 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането- 06.12.2010г. до окончателното
изплащане и в негова тежест е възложено заплащането на направените по делото
разноски – 415 лева разноски по водене на делото и ДТ върху уважени размер на
иска- 1141,67 лева, както и разноски за повереник в размер на 500 лева.
Срещу така
постановения съдебен акт ищецът е подал въззивна жалба, въз основа на която е
образувано ВНОХД № 29/2015Г. по описа на
Пловдивския Апелативен съд. По делото е проведено едно съдебно заседание
и с Решение № 40/20.03.2015г. на основание чл. 335, ал. 2, вр. с чл. 348, ал. 3
от НПК първоинстанционната Присъда на ПОС е отменена и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда. В изпълнение на това Решение е образувано
НОХД № 457/2015г. по описа на ПОС, по
което отново са проведени шест съдебни заседания и с Присъда № 69/27.06.2016г.
ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и предявеният срещу
него граждански иск е отхвърлен. Срещу оправдателната Присъда е подаден протест
от ответната прокуратура, въз основа на който е образувано ВНОХД № 196/2017г.
по описа на АС-Пловдив и първонистанционната оправдателна присъда е потвърдена.
Същата е влязла в сила на 12.06.2018г.
От събраните по
делото писмени доказателства се установява също, че със Заповед № ЯЗ/Р-359/26.08.2013г.
издадена от Н. на РУ „Полиция” гр. Р. на
ищеца са отнети издадените му разрешения за съхранение и носене на ловно
оръжие, във връзка с образуваното против него досъдебно производство.
За установяване
на фактическите си твърдения относно претърпените неимуществени вреди ищецът е
ангажирал гласни доказателства посредством показанията на двама свидетели- св.
М. Г. и св. С. Й., обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на
21.11.2019г.
От показанията
на св. М. Г. се установява, че бил работодател на ищеца и през целия период
на водените срещу него досъдебно и
съдебни производства имал преки наблюдения върху състоянието му. Всичко
започнало през 2011г-, когато му повдигнали обвинение, бил изключително
разтревожен и напрегнат от това, че му взимали отпечатъци. В последствие му
отнели разрешителното за ловно оръжие и това сринало ищецът психически, защото
го лишили от любимото му хоби. Постоянно ходел по адвокати и консултации. Процесът бил дълъг и тежък,
провели се много заседания, на много инстанции. Първата присъда срещу А. била
много тежка- една година условно и близо 30 000 лева бил осъден да плати,
което го съсипало. Влошили се отношенията му с двете дъщери и жената, с която
живеел. Поради безпаричието и тревогите А. задлъжнял и още имал да дава пари,
включително и на св.. Направил отчаян ход и през деня работел като земеделец –
отглеждал на полето дини, а вечер при св. - на бензиностанцията, но още повече
закъсал финансово. Вечерта след, като му прочели първата присъда споделил на
св. Г., че има сърбежи по краката от
стрес. Наложило се да приема успокоителни, които и св. му давал неведнъж.
Търсил помощ от психотерапевти и психиатри и до днес не се бил възстановил
напълно. Побеляла му косата от тези проблеми, а безпаричието го принудило да
продаде на половин цена собствената си къща. А. бил според св. неработоспособен
по време на делата срещу него и неведнъж се налагало Г. да кара вместо него
нощни смени.
От показанията
на св. С. Й. се установява, че живее в близост до ищеца и е израснала с него.
Той живеел заедно със съпругата си и
двете им дъщери. В последствие се развел и сам се грижел за децата и болната си
майка, която починала. След образуваното срещу него дело много се променил. Бил
изнервен, пиел хапчета и ходил на психиатър. Отношенията с двете му дъщери
много се влошили. Едната живеела в Б., а
с другата макар и в един дом се разминавали, като непознати. Депресията и
емоционалният срив много го променили, станал избухлив. За делото се разчуло из
малкия град и всички разбрали. След като го оправдали се поуспокоил, но не бил
вече същия, нито отношенията с децата му били както преди.
Съдът кредитира
показанията на разпитаните св., тъй като същите са непротиворечиви, взаимно си
кореспондират, както и със събраните по делото писмени доказателства,
свидетелите имат непосредствени възприятия относно възпроизведените от тях
факти и показанията им съставляват първичен източник на доказателства.
От заключението
на приетата по делото
съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от в. л. М. П. се установява,
че ищецът А.В.А. не се води на диспансерно наблюдение ЦПЗ-Пловдив и не страда от минало или актуално
психично заболяване, което да нарушава психичните му функции. Оценката на
психичното му състояние е направена на 24.08.2018г., когато е преценено, че е
психично здрав. Обективираната в медицинската документация тревожно ситуативна
симптоматика покрива критериите на ситуативно обусловено тревожно депресивно
разстройство. Към момента не е в състояние на декомпенсация и не е нарушено
житейското функциониране. Емоционалната устойчивост на А. е нормално
психологична и не носи особеностите на психотично заболяване или абнормална
личностова структура. Описаните прояви на лабилност са изводими от
неудоволствените преживявания по време на посочената психомоторна ситуация.
Обсъжданата процедура спрямо А. е нарушила жизнения му ритъм и се явява
стресогенно жизнено събитие, довело до ситуативно обусловено тревожно
депресивно разстройство. При А. според вещото лице са обективирани психиатрична
диагноза според МКБ- Постравматично разстройство, Тревожно депресивно
разстройство, Умерено тежък депресивен епизод, от специалисти психиатри д-р Р.
и д-р П.. Извършвани са амбулаторни прегледи. Преценката е на база на споделени
оплаквания и наблюдавано обективно състояние.
Според в. л.
П., неудоволствените изживявания не са нарушили качеството на психичните
реакции на А.. Описаната симптоматика е представена като преходна и ситуативно
обусловена. Описаното провеждано лечение не определя специален режим и допуска
ежедневно функциониране.
Обективираното
състояние на А. е съотносимо към обсъжданото време. Ходът на заболяването, както
и лечението са благоприятни. Провеждано е лечение по правилата на добрата
психиатрична практика, според нуждите му в динамика. Не са настъпили
усложнения. Понастоящем психичното състояние на А. няма основание да се свърже
с нарушено психично здраве или личностова дезадаптация. Установеното психично
разстройство при А. е ситуативно обусловено и преходно. Не придобива хроничен
ход и не води до трайна промяна на личността. Емоционалното повлияване на А. от
описаното, както и поведенческите му реакции са съотносими към личностовите му
специфики, морално етичните съображения и преценките за конкретните ситуации.
Реагирал е според личните си усещания за дълг, чест, достойнство, поносимост на
обиди, възприемане на несправедливост, злепоставяне.
Съдът кредитира
заключението на съдебно-психиатричната експертиза, като компетентно изготвено,
с необходимата квалификация и опит, отговарящо пълно и ясно на поставените
въпроси и неоспорено от страните.
При така
установените, релевантни за спора факти и обстоятелства, съдът стигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде
оправдано. Предоставените правомощия на
правоохранителните органи за превенция и противодействие на престъпността са
стриктно регламентирани в закона и не бива тяхното осъществяване да излиза
извън тази рамка и извън обхвата на целта на Наказателно- процесуалния кодекс –
да се осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните лица и
правилно прилагане на закона.
В тази връзка, на първо място следва да се
отчете факта, че заявените пред съда искови претенции са насочени срещу
органите на Прокуратурата на Р. България и ОД на МВР – Пловдив при условията на
солидарност, като обосновката на ищеца за ангажиране на солидарната отговорност
на двамата ответници очевидно се извлича от твърдението му, че осъществяването
на наказателна репресия в хода на досъдебното производство е комплекс от действия
и актове на органите на досъдебното производство, които са взаимосвързани.
В унисон с константната съдебна практика
настоящия съдебен състав приема, че предпоставка за ангажиране на отговорността на
държавата е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано
наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем,
като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, предаден е
на съд и в последствие е оправдан. Това е достатъчно основание, за да се
квалифицира обвинението като незаконно независимо дали отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и
правомощията на съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ незаконосъобразността
се разглежда на плоскостта на крайния
резултат от наказателното производство. Обвинението в престъпление е
винаги неоснователно /незаконно/, когато подсъдимият бъде оправдан.
Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана
независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно
лице, действало от името на съответния държавен орган. Тя следва да бъде
ангажирана и в случаите, когато формално са били налице предпоставки за
образуване на наказателно производство – законен повод и достатъчно данни за
престъпление.
В настоящия
случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на
правозащитните органи: първо, повдигане на незаконно обвинение в извършване на
престъпление и свързаните с това последващи действия, като например предявяване
на обвинението, разпит на обвиняемия и други следствени действия, предявяване
на разследването и т.н., съдебна фаза на производството, и второ, оневиняване
на обвиняемия.
От тези
факти се извежда и субектът на деянието в лицето на ответната Прокуратура. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение следва да се предяви срещу органа, от чиито незаконни
актове и действия са причинени вредите.
Отговорност в случая носи Прокуратурата,
по чието разпореждане е образувано наказателното производство и която е
упражнявала ръководство и надзор, като е контролирала хода на разследването,
проучвала и проверявала всички материали по делото, давала указания по
разследването /чл. 196, ал. 1 НПК/, подготвила и внесла в съда обвинителен акт,
инициирал наказателно дело от общ характер.
Колкото до факта на причинени на ищеца неимуществени вреди /като
отделен елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ/, по принцип е ясно /и дори не се нуждае от доказване/, че висящото и
безрезултатно наказателно производство всякога води до негативни преживявания,
свързани с психически стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред
близки и познати. В този смисъл свидетелските показания са от значение повече за размера на обезщетението, отколкото
за наличието на вреди и причинната връзка между тях и воденото производство.
Още повече, че в подобни случаи негативните
преживявания се презумират от закона с оглед на презумпцията за невиновност и
конституционно защитените основни човешки права: чест и достойнство на
личността, право на лична свобода.
Безспорно ищецът е изживял негативни емоции,
съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и
непосредствена последица от обвинението.
В случая не би могло да се
приеме, че е налице съпричиняване от страна на ищеца. В отговора си по чл. 131 ГПК ответникът не излага конкретни фактически твърдения защо счита, че е налице
съпричиняване, поради което съдът не може да изследва наличието на
противоправно поведение изобщо /извън доводите и възраженията му/. Така или
иначе обаче, от данните по делото не може да се направи извод за наличието на
виновно и противоправно поведение у ищеца, в причинна връзка с действията на прокуратурата
или друг негов принос като напр. укриване от органите на реда или
възпрепятстване на производството по друг начин и т.н.
Размерът на обезщетението следва да се определи по
справедливост /чл. 52 ЗЗД/.
В тази връзка следва да се
отчетат следните обстоятелства: продължителния
период на воденото срещу ищеца /в съответното процесуално качество/
наказателно производство – от привличането му като обвиняем до влизане в сила
на оправдателната присъда – 12.06.2018г. е изминал продължителен период от
време- повече от шест години; обвинението е за тежко умишлено престъпление
по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, внасянето на обвинителен акт срещу ищеца, с
което той е добил процесуалното качество на подсъдим. Факта, че именно
образуваното срещу него досъдебно производство е послужило като основание за
отнемане и на разрешителното му за носене и съхранение на оръжие и го е лишило
от възможността да ловува, от което той
също търпи вреди. Следва да бъде отчетен и факта, че ищецът е придобил и
качеството на граждански ищец, като първоначално срещу него е уважен предявения
граждански иск в размер на почти 30 000 лева, което е довело и до
финансови затруднения за него и огромни притеснения. Установи се същото от
събраните в хода на процеса писмени доказателства и заключението на
съдебно-психиатричната експертиза, че в резултат на повдигнатото срещу ищеца
незаконно обвинение същия е влошил психиатричния си статус, като е развил
ситуативно обусловено тревожно депресивно разстройство, което е довело до
значителни по обем негативни изживявания и необходимост от приемане на
медикаменти и провеждане на терапия при психиатър, с проследяване хода на
заболяването. Установи се също от събраните гласни доказателства, че ищецът е
преживял значителен стрес, задлъжнял е, влошил е отношенията със своите дъщери
и трайно е променил начина си на живот, като продължилото повече от шест години
спрямо него незаконно обвинение е повлияло неговите взаимоотношения с близки,
личността му и ежедневието му. Следва да се отчете и медийният отзвук на обвинението
спрямо, както и факта, че същият е с чисто съдебно минало.
При индивидуализиране на конкретния размер на
обезщетението за неимуществени вреди на ищеца, съдът отчете и факта, че спрямо
него е взета най – леката мярка за неотклонение – „подписка”, а спрямо А. не са
взети други мерки за процесуална принуда.
По делото не се установиха неимуществени вреди
претърпени от ищеца извън обичайните, презюмирани от закона и отчетени от съда,
с оглед индивидуалните специфики на казуса в контекста на събраните по делото
доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност. Поради
това и като се съобрази с икономическите условия в страната и стандарта на
живот, съдът намира, че необходима и достатъчна за репариране на причинените на
ищеца неимуществени вреди е сумата от 5000 лева, която следва да се присъди
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от влизане в
сила на оправдателната Присъда – 12.06.2018г. до окончателното изплащане, а за
разликата над уважения размер до претендирания размер от 20000 лева искът за
неимуществени вреди ще се отхвърли, като недоказан.
Доказан по основание и размер е и
предявеният от ищеца иск за имуществени вреди в размер на 1400 лева,
представляващи заплатен адвокатски хонорар в хода на образуваното против ищеца
наказателно производство, поради което същият ще се уважи изцяло, ведно със
законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната Присъда против
него- 12.06.2018г. до окончателното изплащане.
Претендират се от ищеца разноски, които по аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да му се присъдят съразмерно на уважената част на претенцията.
По аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ на ищеца са дължими и направените
разноски за държавна такса в размер на 20 лева, а изчислено съразмерно с
уважения размер на иска, дължимото
адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 299,66 лева, чието
заплащане следва да се възложи в тежест на ответната Прокуратура.
В тежест на ответната прокуратура ще се възложи и заплащането на сумата от 90 лева по сметка на ПРС, в полза на бюджета на
съдебната, представляващи изплатено от бюджета на съда възнаграждение за в. л.,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Направените от ответната страни разноски следва да си останат в негова
тежест с оглед специалната разпоредба на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ,съгласно която
ищецът дължи разноски само ако искът бъде отхвърлен изцяло, както и при пълно
оттегляне или отказ от иска. При частично уважаване на иска, каквато е
настоящата хипотеза, разноски на ответната страна, съразмерно с отхвърлената
част от иска не се дължат. Още повече, че нормата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ е
специална и дерогира общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на А.В.А. с ЕГН:
**********, с адрес: ***, представляван от пълномощника си- адв. Ч.Х. сумата от
5000 лева /пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в
резултат от наказателно преследване срещу ищеца, приключило с присъда № * от
28.05.2018 г. по в.н.о.х.д. № 196/2017 г. на Апелативен съд – Пловдив, влязла в
сила на 12.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1400 лева /хиляда и четиристотин лева/,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди- заплатено адвокатско
възнаграждение в резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.06.2018 г. до
окончателното изплащане, като за разликата над уважения размер на
иска за неимуществени вреди от 5000
лева до пълни претендиран размер от 20 000 лева ОТХВЪРЛЯ предения иск.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2,
да заплати на А.В.А.
с ЕГН: **********, с адрес: ***, представляван от пълномощника си- адв. Ч.Х., сумата от 319,66 лева /триста и
деветдесет лева и шестдесет и
шест стотинки/, представляваща направени от ищеца разноски, от които –
заплатена държавна такса в размер на 20 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 299,66 лева, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2,
да заплати по сметка на Пловдивския районен съд, в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 90 лева
/деветдесет лева/, представляваща изплатен депозит на вещо лице от бюджета на
съда, съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала.
Д. К.