РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2259/8.12.2020г.
гр. Пловдив, 08.12.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на дванадесети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора Кичка Казакова, като разгледа докладваното от съдията
Л. Несторова КАНД № 2438 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от С.С.А., с ЕГН **********,
с адрес: ***, депозирана чрез адвокат П., против Решение № 124 от 24.08.2020г
на Асеновградския районен съд, постановено по НАХД № 251 по описа на съда за
2020г., с което е потвърден електронен фиш серия К № 3368680 на ОДМВР Пловдив,
с който на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на С.С.А., с ЕГН **********,
е наложено административно наказание-глоба в размер на 200лв., за нарушение на
чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател посочва, че
решението на районния съд е необосновано и неправилно.
Излага съображения относно
съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на
административнонаказателното производство.
Претендира се отмяната на решението
на районния съд, респективно отмяната на електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия
К №3368680 .
Ответникът по касационната жалба не изразява
становище по касационната жалба.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил следната
фактическа обстановка:
На 15.07.2019 г., в 12:06 часа, в гр.
Асеновград, на ул. „Цар Иван Асен ІІ“ до
№ 127, бил паркиран служебен автомобил на РУ-Асеновград, в който имало
монтирано автоматизирано техническо средство
TFR - 1М № 566. Контролните органи настроили техническо
средство съобразно разрешената за участъка скорост и го привели в работен
режим.
В
12:06 часа системата заснела лек
автомобил „Фолксваген Джета" с рег. № *****да се движи със скорост от 89 км/ч. при разрешената за
участъка в населено място 50 км/ч. Последвало издаване на процесния електронен
фиш срещу собственик на автомобила – С.С.А. за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. На основание чл.182 ал. 1 т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200
лв./двеста лева/.
Първоинстанционният съд е обсъдил
събраните писмени доказателства в тяхната хронология и логическа
последователност и е приел, че извършването на нарушението е установено по
несъмнен начин и действително на датата и мястото отразени в електронния фиш, описаният в него
лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост в нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДВП. Нарушението
е било установено и надлежно заснето с техническо средство - мобилна система за
видеоконтрол TFR - 1М № 566, за което средство е издадено
удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, валидно към датата
на нарушението.
Приел е, че правилно е определен и субектът
на административно-наказателната отговорност като Електронният фиш е издаден по
отношение на С.С.А.
в качеството му на собственик на, установено от приложената по делото справка от информационната система
на ОДМВР-Пловдив. Съдът е отбелязал, че А. не се е възползвал от процедурата по
чл. 189 ал.5 от ЗДвП.
Изводите на районния съд са правилни и
изградени въз основа на събраните писмени доказателства.
Неоснователни са възраженията на касационния
жалбоподател за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на ЕФ
и на съдебния акт.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013г., легалната дефиниция на понятието
"електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §
6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Действително
с разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП е предвидено, че влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила
наказателни постановления и електронни фишове. Ето защо то не обосновава
необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за
съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите
на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Напротив, съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, електронният фиш
съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на МПС, собственика, на когото е
регистрирано това превозно средство, описание на нарушението, респективно
ползвател, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините
за доброволно плащане. Тези реквизити, в случая са налице в издадения
електронен фиш и доколкото разпоредбата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална спрямо чл. 57 от ЗАНН, същият не е
незаконосъобразен.
При
това положение е правилен извода на АРС, че нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е
осъществено от А., тъй като същият се е движил със скорост от 86 км/ч при
разрешена в населеното място скорост от 50 км/ч.
В
случая, при разрешена максимална скорост на движение в населено място от 50км/ч
,е установено превишение на
ограничението с 36 км/ч.
В случая са спазени изискванията на чл.
10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (Наредбата), доколкото от представените по делото
доказателства се установява, че процесното техническото средство е одобрен тип
средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението
е било технически изправно. В този смисъл, нарушението е установено от
техническа система, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането
и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера–компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък, за което в административната
преписка се съдържа нарочен протокол от проверката на автоматизираното
техническо средство за видеоконтрол. С оглед на изложеното процесната система
за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство,
с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение.
Предвид
изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за
валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 124 от
24.08.2020г на Асеновградския районен съд, постановено по НАХД № 251 по описа
на съда за 2020г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.