№ 1920
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.а
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело №
20241100505167 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1547/28.01.2024 г. по гр. д. № 60621/2022 г. по описа на СРС, 26
състав, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Х. И. Ш. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД
следните суми: 2009,96 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия
през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., в имот с абонатен номер 008853, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
до окончателното й изплащане; 296,04 лв., обезщетение за забава върху главницата в
размер на законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 22.02.2022 г.; 76,33 лв.,
представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. 02.2019 г. до м.
04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане; 13,51 лв., лихва за забава
върху таксата за дялово разпределение за периода 31.03.2019 г. – 22.02.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 08.04.2022 г. по гр.д.
№ 12065/2022 г. по описа на СРС, 26 състав. Със същото решение искът за стойност на
потребена топлинна енергия е отхвърлен за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. С
решението Х. И. Ш. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разноски
съобразно изхода на спора.
Срещу първоинстанционното решение в частите, с които са уважени
1
предявените искове, е постъпила въззивна жалба от Х. И. Ш., чрез адв. П. Х. (с
пълномощно към жалбата). Излагат се доводи за неправилност на решението, иска се
неговата отмяна в обжалваните части и постановяване на друго решение, с което
предявените искове да се отхвърлят. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд,
при липса на доказателства по делото, неправилно е счел за доказано, че ответникът
притежава качеството „собственик“ на процесния топлоснабден имот, поради което е
достигнал до погрешния правен извод за дължимост на претендираните суми. На
следващо място излага, че неправилно СРС е отхвърлил иска за периода 01.05.2018г. –
30.04.2019г., но не го е отхвърлил и по размер. Счита, че за този период исковете са
погасени по давност, поради което следва да се отхвърлят за сумата в размер на 504,
23 лева като неоснователни.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. И.М., с който се оспорва жалбата като
неоснователна. Не се правят доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Бруната“ ООД не е
изразило становище по жалбата.
С определение № 10928/12.03.2024 г., постановено по гр. д. № 60621/2022 г. по
описа на СРС, 26 състав, е оставена без уважение молбата на Х. И. Ш. за изменение на
решение № 1547/28.01.2024 г. в частта за разноските, като се намали присъденото в
полза на „Топлофикация София“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение от 300 лева на
100 лева.
В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК определението е обжалвано от Х. И. Ш., чрез
адв. П. Х., с доводи за неговата неправилност.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба
„Топлофикация София“ ЕАД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с
правен интерес в обжалваната част и е насочена срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания,
дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по
описа на ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми.
2
По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на
решението съдът намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД отправя към съда претенция за осъждане
на ответника, да заплати суми за главници за потребена топлинна енергия и стойност
на услуга за дялово разпределение за имот в гр. София, ул. ****, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба, както и мораторни обезщетения върху
претендираните главници.
По така заявените искове, в доказателствена тежест на ищеца по делото е да
установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки:
възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него
вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването
от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Според приложимата през процесния период норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.
Цитираната разпоредба императивно установява кой е страна по
облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
Като потребител на топлинна енергия по силата на закона следователно е
легитимиран собственикът на топлоснабдения имот, освен ако същият е обременен с
вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател,
което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на
ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските,
свързани с ползването на вещта.
Горните хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна
енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор, явяващ се по
правило основен източник на облигационните правоотношения.
В случая исковата молба не съдържа изложение на никакви конкретни
твърдения, които да обосновават насочването на претенциите на ищеца към ответника
Х. Ш., нито се навеждат фактически твърдения относно основанието, на което
претенцията е заявена.
Ответникът от своя страна, своевременно – още при подаване на отговора на
исковата молба, а и в хода на цялото производство пред районния съд, както и в това
пред въззивната инстанция, оспорва процесния недвижим имот да е негова
собственост.
По делото, на следващо място, не са представени и доказателства, които
надлежно да доказват възникването на правото на собственост /или вещно право на
ползване/ в правната сфера на ответника. Единственият приложен по делото документ
в тази насока е декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 0520-011729/25.03.1998 г. на Х.
И. Ш., в която е отразено, че последният декларира като собствен недвижим имот,
находящ се в гр. София, ул. ****. СРС неправилно е приел, че след като плаща данъци,
за които е подал декларация по чл.14 ЗМДТ, то ответникът е собственик на имота.
Данъчната декларация не е предвиден в закона способ нито за придобиване,
3
нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот. Декларирането на
един имот като собствен или съсобствен пред данъчните власти има само
административноправно значение, но няма гражданскоправни последици и не поражда
последици относно възникването или прекратяването на правото на собственост върху
същия. Правото на собственост възниква по силата на предвидените в закона способи
/чрез правна сделка, по давност, или по други начини, определени в закона/ и се
доказва със съответните документи, удостоверяващи тези способи. Декларацията по
чл. 14 от ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ, който съдържа
изявления на декларатора като данъчно задължено лице за определени факти, в т. ч. и
такива, свързани с притежаване правото на собственост върху недвижим имот.
Декларацията, депозирана пред данъчната администрация по чл. 14 от ЗМДТ, би могла
евентуално да се цени в съвкупност с други представени доказателства за собственост,
както и по реда на чл. 175 от ГПК като извънсъдебно признание на факт от страната. В
случая обаче не са представени други доказателства за собственост върху имота, като
това обстоятелство не би могло да бъде прието за установено при условията на пълно
и главно доказване единствено въз основа на представената декларация.
С оглед изложеното се налага извод, че ищцовото дружество, чиято е
доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, не е
ангажирало доказателства за твърдяното облигационно правоотношение между
страните по делото. Не са представени доказателства нито за принадлежността на
правото на собственост, респективно на ограниченото вещно право на ползване върху
процесния имот, нито доказателства за сключването на изричен писмен договор
между страните.
Изводът за недоказаност на наличието на правно основание, въз основа на
което за ответника е възникнало задължение да заплаща потребената в процесния
недвижим имот топлинна енергия, прави безпредметно изследването на въпроса за
количеството и цената на последната.
Предвид изложеното, с оглед достигането до противоположен правен извод за
неоснователност на претенциите на ищеца, първоинстанционното решение следва да
бъде отменено като неправилно в обжалваната част, както и в частта, с която са
присъдени разноски в полза на ищеца по делото, а предявените искове – отхвърлени
като неоснователни.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски
има въззивникът в производството, като съдът дължи преразпределяне отговорността
за разноски и пред първоинстанционния съд.
В производството пред Софийски градски съд въззивникът е доказал
извършването на разноски за платено адвоктаско възнаграждение в размер на 550 лева
и държавна такса в размер на , които следва да се понесат от въззиваемата страна
„Топлофикация София“ ЕАД.
Пред Софийски районен съд ответникът Х. Ш. е доказал разноски в размер на
550 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред СРС.
Безпредметно се явява разглеждането на подадената от Х. Ш. частна жалба
срещу Определение 10928 от 12.03.2024 г., с което е оставена без уважение молбата на
жалбоподателя за изменение на постановеното решение в частта за разноските,
доколкото настоящата инстанция достига до различни правни изводи от възприетите
от СРС, което предполага служебно произнасяне по отношение на обжалваното
решение в частта за разноските.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 1547/28.01.2024 г. по гр. д. № 60621/2022 г. по описа на
СРС, 26 състав, в частите, с които е признато за установено, че Х. И. Ш., ЕГН
********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ул. **** на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 2009,96 лв., представляваща
стойност на потребена топлинна енергия през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 07.03.2022г. - датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното й изплащане; 296,04 лв., обезщетение за забава върху
главницата в размер на законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 22.02.2022 г.; 76,33
лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. 02.2019 г. до м.
04.2021 г., ведно със законната лихва от 07.03.2022г. - датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане; 13,51 лв., лихва за забава
върху таксата за дялово разпределение за периода 31.03.2019 г. – 22.02.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
08.04.2022 г. по гр.д. № 12065/2022 г. по описа на СРС, 26 състав, КАКТО И В
ЧАСТТА, с която Х. Ш. е осъден да заплати в полза на “Топлофикация София” ЕАД
разноски в размер на 97.92 (деветдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки),
представляващи разноски в заповедното производство ч. гр. д. № 12065/2022 т. по
описа на СРС; 482.47 лева (четиристотин осемдесет и два лева и четиридесет и седем
стотинки) разноски в исковото производство, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
срещу Х. И. Ш., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150
ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Х. И.
Ш. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 2009,96 лв., представляваща
стойност на потребена топлинна енергия през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г.,
в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, ведно със законната лихва от
07.03.2022г. до окончателното й изплащане; 296,04 лв., обезщетение за забава върху
главницата в размер на законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 22.02.2022 г.; 76,33
лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. 02.2019 г. до м.
04.2021 г., ведно със законната лихва от 07.03.2022г. ; 13,51 лв., лихва за забава върху
таксата за дялово разпределение за периода 31.03.2019 г. – 22.02.2022 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
08.04.2022 г. по гр.д. № 12065/2022 г. по описа на СРС, 26 състав
ПОТВЪРЖДАВА решение 1547/28.01.2024 г. по гр. д. № 60621/2022 г. по
описа на СРС, 26 състав в частта, с която е отхвърлен иска на „Топлофикация София“
ЕАД по чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ срещу Х. И. Ш., ЕГН ********** за главницата за
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. “Ястребец” № 23Б, да заплати на Х. И. Ш., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 612.92 лв. - разноски по делото
5
пред въззивната инстанция за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. “Ястребец” № 23Б, да заплати на Х. И. Ш., ЕГН
**********, сумата от 550 лева – адвокатско възнаграждение за пред първата
инстанция.
ОТМЕНЯ Определение 10928 от 12.03.2024 г. по гр. д. № 60621/2022 г. по
описа на СРС, 26 състав, с което е оставена без уважение молбата на Х. И. Ш. за
изменение на постановеното решение в частта за разноските.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца – въззиваем: „Бруната“ ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т.
1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6