№ 5657
гр. София, 05.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Частно
гражданско дело № 20231110143952 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
По делото е постъпила молба от длъжника П. Т. А., чрез процесуалния му
представител адв. К. П., с искане да се допусне изменение на Определение №
44867/14.12.2023г., в частта за разноските, като присъдените в полза на длъжника
разноски за адвокат бъдат увеличени от 200.00лв. на 400.00лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК по делото е постъпил отговор от дружеството
заявител, с който се излагат доводи за неоснователност на молбата.
Съдът като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването
му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта за разноските.
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана в срока за обжалване на
определението, чието допълване се иска, поради което същата е процесуално
допустима.
Настоящият съдебен състав намира молбата за неоснователна, по съображенията
изложени в постановеното по делото Определение 44867/14.12.2023г., като не намира
основание да ревизира постановения съдебен акт в частта за разноските.
Както е посочено в мотивите в Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч.
т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК, е пояснено, че заповедното производство е уредено като
едностранно, затова в чл. 7, ал. 7 НМРАВ то е поставено наред с други едностранни
производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване
на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се
осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай
минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба №
1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за
иницииране на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне,
а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита
на длъжника, в този смисъл – определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т.
д. № 3074/2018 г., Определение № 1821/23.08.2021г. на СГС, постановено по гр.д. №
7006/2021г.
1
На следващо място за пълнота следва да се отбележи, че съгласно практиката на
СЕС, обективирана в решения постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след
като съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди
възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения.
По изложената аргументация следва извода за неоснователност на депозираната
от молба с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по
настоящото дело решение в частта за разноските.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от П. Т. А., ЕГН **********, Молба
вх. № 369547/21.12.2023г., с правно основание чл. 248, ал 1 ГПК, за изменение на
Определение № 44867/14.12.2023г., постановено по настоящото ч.гр.д. № 43952/2023г.,
по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, в частта за разноските, като неоснователна.
Определението, по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване,
едноседмичен от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2