№ 4405
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110214970 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Й. С., ЕГН:********** срещу Наказателно постановление
(НП) №НП-ПБЗИН-СДО-121 от 14.09.2021г., издадено от директор на СДПБЗН, с което на
жалбоподателя са наложени следните административни наказания:
1. На основание чл. 260, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за
извършено нарушение на чл. 140, т. 2 от Закона за министерство на вътрешните
работи (ЗМВР);
2. На основание чл. 260, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за
извършено нарушение на чл. 140, т. 2 от Закона за министерство на вътрешните
работи (ЗМВР);
3. На основание чл. 260, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за
извършено нарушение на чл. 140, т. 2 от Закона за министерство на вътрешните
работи (ЗМВР).
С подадената жалба се излагат твърдения, че описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка не отговаря на действителната такава. Счита, че цитираната в
1
наказателното постановление точка 2 и точка 3 от неизпълненото разпореждане са съвсем
различни от посочените в НП. Изложени са твърдения, че жалбоподателя не е собственик на
обекта и в този смисъл не е годен субект на твърдените нарушения, а също така, че не са
събрани доказателства относно управителите на посочените дружества.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. По делото са постъпили
писмени бележки от жалбоподателя И. С. чрез адв. Л. Б.. В същите се излагат твърдения, че
неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, като е следвало да се ангажира
тази на юридическото лице. Отново се сочи, че дадените разпореждания са различни от тези,
за които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Въззиваемата страна- Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
редовно призована, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
Жалбата е депозирана в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. Разглеждана
по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка от страна на служители на ПБЗН- СДО на 09.04.2021г. в склад за
перилни препарати на фирма „Д.“ ЕООД, находящ се в /АДРЕС/ било установено, че 1.
Складът не е оборудван с пожаритехнически средства за гасене на пожари от необходимия
вид и брой съгласно чл. 15 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014г. за Правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите; 2. Не са предоставени капаци на
разклонителните кутии в склада за горими материали на фирма „Д.“ 3. Проходите между
фигурите в склада не се поддържат свободни; 4. В склада има неукрепени ел. проводници.
За констатираното свидетелката С.Ш. на длъжност „инспектор“ от Пета РСПБЗН при
СДПБЗН съставил разпореждане № ПР- ПБЗН-СД5-9-07/09.04.2021г. Със съставеното
разпореждане свидетелката дала на дружеството срок за отстранение на констатираните
неизправности, а именно 28.05.2021г. Разпореждането било връчено на жалбоподателя на
13.04.2021г. срещу подпис.
На 21.07.2021г. свид. С.Ш. извършила последваща проверка на дружеството, като за
установеното от нея съставила АУАН №АУАН-ПБЗН-СД5-9-4/21.07.2021г., с който същата
приела, че не са изпълнени разпорежданията дадени с разпореждане № ПР- ПБЗН-СД5-9-
07/09.04.2021г, а именно: по т. 1 Да се оборудва склада за перилни препарати с
пожаротехнически средства за гасене на пожари, а именно 2 бр. 6 кг прахови
пожарогасители с клас на праха АВС и 1 бр. пожарогасител на водна основа ; по т. 2
проходите между фигурите в склада да се поддържат свободни ; по т. 3 всички
неизправности в електрическите инсталации и съоръжения, които може да предизвикат
2
искрене, късо съединение, нагряване на изолацията на кабелите, проводниците, отказ на
автоматични системи за управление и други се отстраняват незабавно в склада за перилни
препарати. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели и бил връчен на
жалбоподателя срещу подпис на 22.07.2021г.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН не постъпили писмени
възражения.
На база на съставения акт било издадено процесното наказателно постановление №НП-
ПБЗИН-СДО-121 от 14.09.2021г., издадено от директор на СДПБЗН, с което на
жалбоподателя били наложени три на брой административни наказание „глоба“ всяко в
размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 260, ал. 1 от ЗМВР за извършени нарушения на
разпоредбата на чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 08.10.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установи от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитания актосъставител С.Ш.. Показанията на
свид. Ш. съдът кредитира относно обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи предвид приложената по делото служебна
бележка, издадена от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ относно
компетентността на актосъставителя и като взе предвид разпоредбите на чл. 23, ал. 1 и чл.
24, ал. 3 от Наредба № 8121з-882 от 25 ноември 2014 г. за реда за осъществяване на
държавен противопожарен контрол. Съдът намира, че АУАН и НП са издадени в
предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 от ЗАНН. Налице е и
3
редовна процедура по връчването им на жалбоподателя. При съставяне на АУАН и издаване
на НП са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Независимо от гореизложеното съдът намира, че следва да се солидализира с възражението
направено от жалбоподателя в подадената от него жалба, че бездействията, за които е бил
санкциониран не са му били вменени като задължения. В този смисъл съгласно даденото
разпореждане от органите на Главна дирекция „Пожарна безопасност“ и в частност от
свидетелката Ш., е следвало да бъдат извършени четири пункта от действия със срок до
28.05.2021г. Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен за
неизпълнение на три разпореждания на органите, като посоченото за неизпълнено
разпореждане по т. 3 е коренно различно от това посочено в разпореждане № ПР- ПБЗН-
СД5-9-07/09.04.2021г. Задължителното предписание под т. 3 е в смисъл „Проходите между
фигурите в склада да се поддържат свободни“, а това по т. 4 в смисъл „Да се укрепят
според изискванията неукрепените ел. проводници“. Съгласно съставения акт
жалбоподателят не е изпълнил даденото му предписание по т. 3, а именно „всички
неизправности в електрическите инсталации и съоръжения, които може да предизвикат
искрене, късо съединение, нагряване на изолацията на кабелите, проводниците, отказ на
автоматични системи за управление и други се отстраняват незабавно в склада за
перилни препарати“. Отделно от това посоченото като неизпълнено разпореждане на т. 2 от
Разпореждане № ПР- ПБЗН-СД5-9-07/09.04.2021г. също се различава от това, което е
посочено в съставения АУАН и издаденото на база на него наказателно постановление.
Настоящата съдебна инстанция намира, че този подход на наказващият орган е недопустим,
доколкото нарушава правото на защита на санкционираното лице и възможността на същото
да разбере в какво именно се обвинява. Предвид обстоятелството, че на жалбоподателя не е
било давано разпореждане в смисъла посочен в наказателното постановление, то е
недопустимо същият да бъде санкциониран за неизпълнението му, доколкото разпоредбата
на чл.125, ал. 1, т. 4 ЗМВР вменява задължение на лицата да спазват разпорежданията на
органите на пожарна безопасност и защита на населението, а неизпълнението на дадените
предписания съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 140, т. 2 от ЗМВР.
На следващо място, съдът намира, че следва да се съгласи и с възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя в смисъл, че неправилно е ангажирана
отговорността на лицето И. С., доколкото същият не се явява годен субект на твърдяното
нарушение. Разпоредбата на чл.260, ал. 1 ЗМВР вменява задължение за спазване на дадените
разпореждания от органите на пожарна безопасност и защита на населението на всички
физически лица, а ал. 2- на юридическите лица. Никъде обаче няма посочена възможност
при неизпълнение на разпореждане да бъде наложено наказание не на юридическото лице, а
на негов законен представител. В този смисъл годен субект на твърдяното нарушение би
могло да бъде юридическото лице, на което органите на пожарна безопасност и защита на
населението са дали задължителните за изпълнение разпореждания по чл. 125, ал. 1, т. 4
ЗМВР. Разпоредбата на чл. 260, ал. 2 ЗМВР предвижда за неизпълнение на разпорежданията
по чл. 125, ал. 1, т. 4 ЗМВР да се ангажира имуществената отговорност на юридическите
4
лица, като им се наложи имуществена санкция в размер от 500, 00 до 5 000, 00 лева. В
случая наказващият орган е следвало да ангажира имуществената отговорност на
юридическото лице „Д.“ ЕООД, като му наложи имуществена санкция в границите,
предвидени в чл. 260, ал. 2 ЗМВР, а не тази на лицето И. С..
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че процесното наказателно постановление
подлежи на отмяна като незаконосъобразно и необосновано такова.
Относно направеното искане от процесуалния представител н жалбоподателя за присъждане
на направените по делото разноски в подадените писмени бележки, съдът намира, че следва
да остави същото без уважение. Въпреки изхода на делото, съдът намира, че на възлагане в
административнонаказателното производство подлежат единствено направените разноски.
Доколкото по делото липсват доказателства за извършени плащания във връзка с
осъщественото процесуално представителство (разписка, пълномощно, договор за правна
помощ и т.н.) съдът намира искането за неоснователно и недоказано такова.
Така мотивиран и на основание и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) №НП-ПБЗИН-СДО-121 от 14.09.2021г.,
издадено от директор на СДПБЗН, с което на жалбоподателя са наложени следните
административни наказания: 1. На основание чл. 260, ал. 1 от Закона за Министерство на
вътрешните работи е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/
лева за извършено нарушение на чл. 140, т. 2 от Закона за министерство на вътрешните
работи (ЗМВР); 2. На основание чл. 260, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните
работи е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за
извършено нарушение на чл. 140, т. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи
(ЗМВР); 3. На основание чл. 260, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено
нарушение на чл. 140, т. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на направените по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5