Р Е Ш Е Н И Е №260009
гр. ВРАЦА, 21.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 19.08.2020 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:М. Аджемова
Магдалена Младенова мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Христина Ц.
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N`34 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 21734/05.12.19 г. на В.Л.Ц., чрез
процесуалния й представител адв. М.Г., срещу решение на районен съд гр. Враца №
979/19.11.19 г. постановено по гр. дело № 2214/19 г. по описа на същия съд, с
което е УВАЖЕН предявеният от ЕООД "Суаб-СБА", клон гр. Враца, с ЕИК
на клона 8310331270087, срещу жалбоподателката осъдителен иск с правно осн. чл.
55, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД за сумата 527.67 лв., като получена на отпаднало правно
основание, тъй като заповедта за уволнение на жалбоподателката е отменена и
същата е възстановена на заеманата преди това длъжност с влязло в законна сила
решение на районен съд гр. Враца постановено по гр. дело № 2221/18 г., заедно
със законната лихва върху сумата считано от предявяване на иска на 07.06.19 г.,
до окончателното й изплащане.
Въззивникът Ц., атакува и частта от посоченото решение на районен съд
гр. Враца, с която е ОТХВЪРЛЕН предявеният от нея н а с р е щ е н осъдителен иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ
също за сумата 527.67 лв. представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за периода от 01.04.18 г. до 09.05.19 г., заедно със законната
лихва върху сумата считано от предявяване на иска.
Жалбоподателката излага оплаквания във вр. с допуснати от районен съд
нарушения при постановяване на съдебния акт по предявения първоначален
осъдителен иск с пр. основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Успоредно, тя невежда оплаквания и за допуснати процесуални нарушения от първостепенния съд
при отхвърляне на предявения насрещен иск, тъй като искането й за спиране
производството по делото било неправилно отхвърлено. Според жалбоподателката В.Ц.,
районен съд следвало в хипотезата на чл. 633 от ГПК за спре производството по
предявения насрещен иск, доколкото предметът на иска е обусловен от
разрешаването на постановения въпрос пред Съда ЕС по дело С-762/18 г., по което
дело няма произнасяне. Сочи, че отговорът на въпроса поставен пред СЕС, а
именно: трябва ли чл. 7, пар. 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския
Парламент и на Съвета от 4.11.03 г. относно някои аспекти на организацията на
работното време да се тълкува в смисъл, че не допуска националното законодателство
и/или практика, според които работник, който е бил незаконно уволнен и след
това е бил възстановен на работа, няма право на платен годишен отпуск за
времето от датата на уволнение до датата на възстановяването му на работа,
обуславя изхода по процесния н а с р е
щ е н иск, което на свой ред налага спиране на
производството до решаване на делото образувано пред СЕС.
Ответното по жалба дружество ЕООД "СУАБ-СБА", клон гр. Враца
представя отговор, в който мотивира становище за неоснователност на жалбата.
Страните нямат доказателствени искания, претендират присъждане на
съдебни разноски.
По въззивната жалба на В.Ц. срещу решението на първостепенния районен
съд гр. Враца, с което първоначално предявеният срещу нея осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал.1 пр. 3 от ЗЗД е уважен за сумата 527.67 лв., окръжен съд
се е произнесъл с решение № 56/20.02.20 г. по в. гр. д. № 34/20 г. и е
потвърдил акта на районен съд. Решението е влязло в законна сила, като
неподлежащо на обжалване.
Въззивното производство по настоящото дело, по отношение частта от
решението на районен съд гр. Враца, с която е отхвърлен предявеният от
ответника В.Ц. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ
за сумата 527.67 лв. представляваща обезщетение за неползват платен годишен
отпуск за периода от 01.04.18 г. до 09.05.19 г., заедно със законната лихва
върху сумата считано от предявяване на иска, е СПРЯНО с влязло в законна сила
определение № 113810.02.20 г. Основанието за спиране производството в тази част
е чл. 633 и във вр. с чл. 631 от ГПК до получаване на отговор по преюдициално запитване до съда на Европейския съюз /СЕС/ отправено
от районен съд гр. Хасково по гр. дело № 2225/16 г. по описа на същи съд.
С вх. № 4232/29.06.20 г. е постъпила молба от В.Ц., чрез
представляващия я адвокат М.Г. от ВрАК за възобновяване производството по
делото, тъй като на 25.06.20 г. Съдът на Европейската общност е обявил своето
решение по дело С-862/18 г., във вр. с преюдициалното запитване на районен съд
хр. Хасково. С молбата е представено решението на СЕС.
Преценявайки, че са отпаднали пречките за разглеждане на настящото
въззивно дело в частта по предявения насрещен иск, с определение № 399/01.07.20
г. производството по делото е възобновено.
След самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на
страните, окръжен съд намира следното:
Постъпилата въззивна жалба срещу решението на районен съд гр. Враца в
частта, с която е отхвърлен насрещният осъдителен иск на ответницата В.Ц. за
сумата 527.67 с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ иск, е процесуално
допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:
ЕООД "СУАБ-СБА", клон гр. Враца, с ЕИК на клона 8310331270087
е сезирало районен съд гр. Враца с осъдителен иск срещу В.Л.Ц. *** за заплащане
на сумата 527.67 лв. Ищецът твърди, че с ответницата са били в трудовоправни
отношения, прекратени със заповед на работодателя на осн. чл. 328, ал. 1 т. 2,
пр. 2 от КТ - съкращение в щата. При уволнението, на ответницата било преведено
по банков път обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 527.67 лв. С
влязло в законна сила решение на районен съд гр. Враца № 770/19.10.18 г.
постановено по гр. дело № 2221/18 г. по описа на същия съд, съдът е признал
уволнението за незаконно, работникът В.Л.Ц. е възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност, като работодателят - ищец в производството, е осъден да
заплати на осн. чл. 225, ал.1 от КТ обезщетение
на работника В.Ц. в размер на 3 400 лв. за времето през което е останала
без работа - 01.05. - 01.10.18 г. С отмяна на уволнението, според ищеца, е
отпаднало и основанието ответницата Ц. да получи обезщетение по чл. 222, ал. 1
от КТ в размер на исковата сума, при което същото подлежи на връщане като
получено на отпаднало правно основание - чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответницата е представила отговор вх.
№12495/23.07.19 г., в който тя не оспорва, заявените в исковата молба, факти,
включително и че е получила обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на
исковата сума. Въпреки това, ответницата мотивира становище, че предявеният
срещу нея иск е неоснователен.
В същия ден, 23.07.19 г., с вх. № 12496 е постъпил насрещен осъдителен иск на В. Л. Ц. срещу "СУАБ-СБА" клон
гр. Враца с ЕИК 8310331270087 за сумата 750.44 лв. представлявяща обезщетение
за неползаван платен годишен отпуск по чл. 224, ал.1 от КТ за периода от
01.04.18 г. до 09.05.19 г.
Ответното дружество-работодател по предявения насрещен иск взема
становище, с което го оспорва. Намира, че обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ
за времето от прекратяване на трудовото правоотношение, до възстановяване на
работника Ц. на работа от съда не се дължи тъй като в този период трудовото
правоотношение не е съществувало.
От фактическа страна окръжен съд приема за установени следните
обстоятелства: Страните по спора са били в трудови правоотношения, прекратени
със заповед № 187/30.03.18 г. на управителя на ищеца. Работникът Ц. е оспорила
по съдебен ред уволнението си, при което с влязло в законна сила решение №
770/19.10.18 г., постановено по гр. дело № 2221/18 г. на ВрРС, предявените от
ищцата обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ са уважени - уволнението е признато за незаконно, заповедта за уволнение е
отменена и работника Ц. е възстановена на заеманата преди това длъжност, като й
е присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на сумата 3 400 лв.
Между страните няма спор, че периода, за който се претендира от
работника Ц. заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск по
предявения насрещен иск, е след уволнението на работника Ц. до възстановяването
й на работа с посоченото по-горе решение на районен съд гр. Враца.
По делото е изслушана специализирана счетоводна експертиза с вещо лице
А., неоспорена от страните, която установява, че размерът на претендираното от
работника Ц. обезщетение за неползват платен годишен отпуск в исковия период от
01.04.18 г. до 09.05.19 г. е в размер на 527.67 лв.
След това, в проведеното на 25.10.19 г. открито съдебно заседание,
процесуалният представител на работника Ц., адв. Г. е заявила, с оглед приетата
експертиза и на осн. чл. 214, ал. 1 от ГПК, намалява размера на предявения
насрещен иск на сумата 527.67 лв. Изменението на иска е допуснато от районен
съд с протоколно определение от същата дата.
При така установеното, от правна
страна окръжен съд намира следното:
Правото на обезщетение по чл.
224, ал. 1 от КТ възниква при прекратяване на трудовото правоотношение, в който
случай работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се
признава за трудов страж.
След служебна справка окръжен съд констатира, че в районен съд
гр. Хасково по гр.д.№ 2225/16 г. по описа на същия съд, с опр. № 1695/26.11.18
г. е направено до СЕС в Люксембург
преюдициално запитване по тълкуването на
Директива 2003/88/ЕО на ЕП и
Съвета относно някои аспекти на организацията на работното време, като
националният съдия е отправил 2 въпроса
по реда на чл. 267 от ДФЕС и вече е образувано
дело С-762/18 г. в Съда на
Европейския съюз - Люксембург, по което към момента още няма решение.
Отправеното искане на ХРС до СЕС е за отговор на следните
въпроси по реда на чл. 267 от ДФЕС,
които според настоящия състав на съда имат пряко отношение и в настоящото
производство предвид предмета на предявения насрещен иск от работника Ц.
Въпросите са следните:
1.Трябва ли чл. 7, пар. 1
от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои
аспекти на организацията на работното време да се тълкува в смисъл, че не
допуска национално законодателства и/или практика, според които работник, който
е бил незаконно уволнен и след това е билв възстановен на работа от съда, няма
право на платен годишен отпуск за
времето от датата на уволнението до датата на възстановяването му на
работа?
2.При положителен отговор
на първия въпрос, трябва ли чл. 7, пар. 2 от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на
Съвета от 4.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното
време да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство и/или
практика, според които при следващо прекратяване на трудовото правоотношение
този работник няма право на финансово обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск за времето от датата на предходното му уволнение до датата на
възстановяването му на работа.
Както се посочи, по това
преюдициално запитване е образувано дело № С-762/18 г. пред СЕС и вече има
постановено решение от 25.06.20 г., което е задължително за всички държавни
органи и съдилища в Република България. Решението на СЕС е следното: Член 7,
пар. 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
4.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време трябва
да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, по силата на
която работник, който е уволнен незаконно, а по-късно е възстановен на работа в
съответствие с националното право вследствие на отмяна на уволнението му със съдебно
решение /както е в конкретния казус/, няма право на платен годишен отпуск за
периода от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа,
поради това, че през този период не е полагал действително труд за
работодателя.
При изложеното тълкуване
от СЕС на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
4.11.2003 г., следва да се приеме, че предявеният насрещен осъдителен иск от
работника Ц. с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ е основателен за сумата
527.67 лв. и периода от 01.04.18 г. до 09.05.19 г., като сумата следва да се присъди заедно със
законната лихва считано от предявяване на иска на 23 07.19 г. до окончателното
й изплащане.
При несъвпадението на правните изводи на настоящата инстанция и
тези на първостепенния съд по отношение на предявения насрещен иск, налагат
решението на районен съд гр. Враца, с което е отхвърлен предявеният от
работника Ц. насрещен иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ обезщетение за неползван платен годишен
отпуск, да бъде отменено, като се постанови съдебен акт по същество, с който
искът се уважи по изложените по-горе съображения.
При изхода от спора, дружеството работодател следва да бъде
осъдено на осн. 78, ал. 1 от ГПК и във вр. с чл.38, ал. 2 от ЗА да заплати адв.
хонорар на адв. М.Г. от Врачанска адв. колегия в размер на сумата 300 лв. На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК
дружеството-работодател следва да заплати по см. на Врачански окръжен съд
държавна такса в размер на 75 лв.
Водим от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение на районен съд гр. Враца № 979/19.11.19 г. постановено по гр. д. № 2214/19 г. в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният насрещен осъдителен иск от работника В.Л.Ц. с правно основание чл. 224, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ОСЪЖДА "СУАБ-СБА" ЕООД
клон гр. Враца, с ЕИК на клон 8310331270087 и със седалище и адрес на
управление гр. Враца, ул. "Бистришко шосе" № 1, на основание чл. 224,
ал. 1 от КТ да заплати на В.Л.Ц. с ЕГН ********** *** сумата 527.67 лв.
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 01.04.18 г. до 09.05.19 г., заедно
със законната лихва считано от предявяване на иска 23.07.19 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА "СУАБ-СБА" ЕООД клон гр. Враца, с ЕИК на клон 8310331270087 и със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. "Бистришко шосе" № 1 да заплати на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвокат М.Г. от Врачанска адвокатска колегия сумата 300 лв. възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред въззивна инстанция по отношение на В.Ц. по предявен насрещен иск.
ОСЪЖДА "СУАБ-СБА" ЕООД клон гр. Враца, с ЕИК на клон 8310331270087 и със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. "Бистришко шосе" № 1 да заплати по сметка на окръжен съд гр. Враца сумата 75 лв. държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател ..... Членове 1.........
2..........