Решение по адм. дело №266/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл. 118, ал.3, във вр. с ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на В. С. И. с [ЕГН] и с постоянен адрес: [населено място], [улица], [адрес] против Решение № 641029**** от 24.03.2025 година на Директора на ТП на НОИ – Перник, с което е отхвърлена жалбата с вх. № **** от 26.02.2025 година против разпореждане [номер]**** /прот. №****/ от 03.02.2025 година на длъжностно лице по чл.98, ал.1 от КСО при ТП на НОИ- Перник.

Жалбоподателката счита, че обжалваният административен акт е неправилен и незаконосъобразен. По същество излага доводи в посока на това, че е налице хипотезата на чл.28, ал.3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, която предвижда, че в случаите по чл.63 от НМЕ, когато е определен краен процент на трайно намалена работоспособност, правото и размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя от датата, от която е определен крайният процент на трайно намалена работоспособност. Твърди, че както правото, така и размерът на пенсията следва да се определи към датата, на която е определен този краен процент ТНР. Сочи също, че в настоящият случай определеният процент ТНР е ***% и той е за срок от една година. В съответствие с това следвало, че след като определения процент ТНР е 1***%, то пенсионният орган неправилно е приел, че в този случай признатият осигурителен стаж по чл.75, ал.2 от КСО следва да бъде изчислен при редакция на чл.68 от КСО, действала до 01.01.2016 година, а не да съобрази изискуемият се съобразно разпоредбата на чл.68, ал.1 от КСО осигурителен стаж към момента на постановяване на разпореждането. С оглед на горното иска от съда да постанови съдебен акт, с който решението, издадено от Директора на ТП на НОИ - Перник да бъде отменено.

В проведеното на 10.07.2025 година съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Н. Й. Х. – Й., която поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде уважена. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата - Директор на Териториално поделение – Перник към Национален осигурителен институт, редовно призован не се явява, представлява се от юрк. Е. С., която оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли съда да постанови съдебно решение, с което същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от лице по чл.147, ал.1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административен акт, при спазване на срока по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от КСО, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

По фактите:

Във връзка с подадено заявление от 20.09.2005 година с разпореждане [номер] от 02.11.2005 година на жалбоподателката е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл.74, ал.1 от КСО. Съгласно това разпореждане и считано от 22.07.2005 година е определен размер на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 143,48 лева и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 16,50 лева или общ размер на пенсията от 159,98 лева, при определени ***% ТНР. При определяне на тези размери на пенсия са съобразени следните параметри: зачетен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране – 16г. 07м. и 29д.; формиран индивидуален коефициент – 1.530 от осигурителния доход на лицето за времето от 25.11.1993 година до 24.11.1996 година и от 01.01.1997 година до 21.07.2005 година; при средномесечен осигурителен доход за страната от м.07.2004 година до м.06.2005 година в размер на 320,05 лева; доход за изчисляване размера на пенсията 320,05х1.530=489,68 лева; процент осигурителен стаж по чл.75, ал.1 от КСО – 16%; процент признат осигурителен стаж по чл.75, ал.2 от КСО в зависимост от процента намалена работоспособност -13,30 % или съгласно чл.75 от КСО 29.30% от 489,68 = 143.48 лева (лист 9).

Пенсията е периодично преизчислявана, което е видно и от представените по делото доказателства, в това число разпореждане [номер] от 28.05.2019 година (с което при съобразяване на определените 80% на ТНР, считано от 01.02.2019 година е определен размер на пенсия 350 лева), разпореждане [номер] от 20.04.2021 година (с което при 80% ТНР, считано от 01.02.2021 година е определен размер на пенсия от 402,16 лева), разпореждане [номер] от 02.06.2022 година (с което при 80% ТНР е определен размер на пенсията, считано от 02.03.202 година в размер на 482,53 лева), разпореждане [номер] от 28.04.2023 година (с което при определените 74% ТНР е определен размер на пенсията, считано от 01.02.2023 година - 659,53 лева), разпореждане [номер] от 23.04.2024 година (което при съобразяване на определените 74% ТНР е определен размер на пенсията, считано от 01.02.2024 година в размер на 744,97 лева).

С Експертно решение № **** от 19.12.2024 година след преосвидетелстване на В. С. И. с [ЕГН] е определен нов размер на ТНР, а именно ***% ТНР без необходимост от чужда помощ с датата на инвалидизиране – 22.07.2005 година и срок на определения процент ТНР до 01.12.2025 година (лист 41).

В съответствие с това с разпореждане [номер] от 03.02.2025 година, пенсията е преизчислена, като считано от 01.01.2025 година размерът и е определен на 830,84 лева, при следните данни: зачетен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране – 16г. 07м. и 29 дни, осигурителен стаж след датата на инвалидизиране – 18г. 05м. 03д. с формиран индивидуален коефициент 1,593 от осигурителния доход на лицето за времето от 25.11.1993 година до 24.11.1996 година и от 01.01.1997 година до 21.07.2005 година; средномесечен осигурителен доход за страната за м.07.2004- м.06.2005 година в размер на 320,05 лева; доход за изчисляване размера на пенсията 320,05 х 1.593 = 509,84 лева; процент осигурителен стаж по чл.75, ал.1 от КСО – 35г. 01 м. х 1,35% = 47,36%; признат осигурителен стаж по чл.75, ал.2 от КСО – 0г. 10м. х 1,35% = 1.13%; процент признат осигурителен стаж в зависимост от процента намалена работоспособност – 1.13 х 0,9 = 1.02%; проценти осигурителен стаж – 48,38%, а съгласно чл.75 КСО – 48,38% от 509.84 = 246,66 лева. Видно от представения приемо-предавателен протокол разпореждането е връчено на лицето на 19.02.2025 година. (лист 45).

Срещу същото е подадено Възражение с вх. № **** от 26.02.2025 година до Директора на ТП на НОИ - Перник, който с Решение № ****** от 24.03.2025 година е отхвърлил възражението (лист 47).

По делото като доказателства чрез административната преписка са представени и приети: Писмо с изх. № **** от 23.04.2019 година, с искане за потвърждаване на осигурителен стаж и доход за периода от 01.01.2018 година до 31.01.2019 година, ведно с представена служебна бележка с изх. № **** от 15.05.2019 година ( лист 12); Писмо с изх. № **** от 31.03.2020 година, с искане за потвърждаване на осигурителен стаж и доход за периода от 12.02.2019 година до 31.01.2020 година, в едно с представена служебна бележка с изх. № **** от 02.04.2020 година (лист 17); Писмо с изх. № **** от 30.03.2021 година с искане за потвърждаване на данни за осигурителен стаж и доход за периода от 01.02.2020 година до 31.01.2021 година, ведно с представена служебна бележка с изх. № ***** от 31.03.2021 година /лист 21/; Писмо с изх. № ****от 23.03.2022 година с искане за потвърждаване на данни за осигурителен стаж и доход за периода от 01.02.2021 година до 31.01.2022 година, ведно с представена по делото Служебна бележка с изх. № ****от 23.03.2022 година (лист 26); Писмо с изх. № **** от 18.04.2023 година с искане за потвърждаване на осигурителен стаж и доход за периода 01.02.2022 година – 31.01.2023 година, ведно с представена Служебна бележка с изх. № *****от 18.04.2023 година (лист 34); Писмо с изх. № **** от 12.04.2024 година, с което е поискано потвърждаване на данни за осигурителен стаж и доход за периода 01.02.2023 година до 31.01.2024 година (лист 37).

При горните фактически констатации, настоящият състав на Административен съд - Перник, прави следните изводи:

Относно компетентността на административния орган:

Разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО посочва, че компетентен да се произнесе по жалби срещу разпореждания на длъжностни лица по чл.98, ал.1 от КСО с мотивирано решение е именно ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. От тази гледна точка, в настоящия случай Решение № ******** от 24.03.2025 година е издадено именно от директора на Национален осигурителен институт - Перник. Съобразно чл.9, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт /ПОДНОИ/, НОИ се състои от централно управление и териториално поделение, като териториалният обхват и седалището на териториалните поделения са съгласно границите и административните центрове в [държава], утвърден с указ на президента на [държава], т.е. доколкото постоянният адрес на жалбоподателката е в [населено място], то компетентен да се произнесе е именно директорът на Териториално поделение на НОИ - Перник. Потвърденото с оспореното решение разпореждане също е издадено от компетентен орган в рамките на неговата компетентност. От изложеното следва, че не е налице основание за отмяна на акта по смисъла на чл.146, т.1 от АПК.

Относно формата на административния акт:

Решението е издадено в изискуемата от закона форма и със съдържание, което е регламентирано в чл.59, ал.2 от АПК. Отговаря на изискваният за мотивираност, съгласно чл.117, ал.3 от КСО. Означен е и органът, който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Посочена е информация относно реда, срока и органа, пред който подлежат на обжалване. В решението е посочена датата на неговото издаване и е отразен подпис на издателя му. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган приема обжалваното разпореждане за издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура и споделя изводите, обективирани в него. Въз основа на това съдът прави изводи за липса на основания за отмяна на акта по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.

Относно съответствието на акта с административнопроизводствените правила:

В производството по издаване на разпореждането и по осъществяване на административен контрол за неговата законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до ограничаване правото на защита на лицето и които да предполагат отмяна на издадения административен акт на това основание. В съответствие с това съдът счита, че не са налице отменителни основания по чл.146, т.3 от АПК.

Относно съответствието на акта с материалноправните разпоредби на закона:

Спорът в настоящото производство се свежда до това да се установи, дали правилно е бил определен размерът на осигурителния стаж по чл.75, ал.2 от КСО към момента на издаване на оспореното разпореждане.

В конкретният случай от представените по делото доказателства безспорно се установи, че считано от 22.07.2005 година с разпореждане [номер] на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (лист 9). Не е спорно също така и, че със Заявление с вх. № ***** от 28.01.2019 година на основание чл.102, ал.1 от КСО е поискала личната й пенсия за инвалидност да бъде служебно преизчислена с допълнително придобития от нея осигурителен стаж и осигурителен доход (лист 10), в съответствие с което пенсията й е преизчислявана, за което са налице писмени доказателства, както следва: разпореждане [номер] от 28.05.2019 година (лист 15), разпореждане [номер] от 07.05.2020 година (лист 19), разпореждане [номер] от 20.04.2021 година (лист 23), разпореждане [номер] от 28.04.2022 година (лист 27), разпореждане [номер] от 28.04.2023 година (лист 35), разпореждане [номер] от 23.04.2024 година (лист 39). На следващо място не е спорно и обстоятелството, че с Експертно решение № **** от 19.12.2024 година, издадено от състав на ТЕЛК към МБАЛ „****- [област]“ ЕООД, след преосвидетелстване на лицето са определени ****% ТНР за срок от 1 година, като датата на инвалидност е 22.07.2005 година (лист 41).

Съдът счита доводите на жалбоподателката, за неправилно зачетен осигурителен стаж в размер на 0г.10 м. вместо 2г. 06м., съгласно чл. 75, ал.2 от КСО за неоснователен, а аргументите за това се изразяват в следното:

Правната регламентация, свързана с пенсиите за инвалидност се съдържа в Раздел II „Пенсии за инвалидност“ от Кодекса за социално осигуряване.

Съгласно разпоредбата на чл.72 от КСО /в редакцията й към момента на отпускане на пенсията на лицето/ се предвижда, че пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто загубена работоспособност. В чл.74, ал.1 от КСО /отново в редакция към ДВ, бр.112 от 23.12.2004 година/ посочва, че осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – до датата на заявлението по чл.94, както следва – за тези над [възраст] възраст 5 години (т.4 на чл.74, ал.1 от КСО).

Според цитираната по – горе разпоредба на чл.74, ал.1, т.4 от КСО, за да имат право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване лицата трябва да са осигурени. За отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване задължително условие за лицата, които към датата на инвалидизирането са над [възраст] възраст е и да имат 5 години осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането.

Съгласно §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10 продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1-3 и т.5. Следователно, за да се счита едно лице за осигурено е необходимо по отношение на него да са налице едновременно следните условия: да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и да са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение.

При така очертаната нормативна рамка няма спор, че за жалбоподателката към датата на издаване на разпореждане [номер] от 02.11.2005 година са били налице изискуемите се по чл.72 и чл.74 от КСО предпоставки за придобиване на право на инвалидна пенсия поради общо заболяване, тъй като на първо място към датата на инвалидизиране – 22.07.2005 година тя е била на възраст над 30 години и е имала придобит осигурителен стаж 16 години 07 месеца и 29 дни.

Както се посочи, спорен в настоящият случай е въпросът, дали пенсионният орган правилно е изчисли размера на осигурителния стаж по чл.75, ал.2 от КСО. Тази разпоредба урежда т.нар. „дарен осигурителен стаж“ и същата в приложимата си редакция към ДВ, бр.67 от 29.07.2003 година е предвиждала, че: „когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст по- ниска от възрастта по чл.68, разликата между възрастта му и възрастта по чл.68 се признава за осигурителен стаж. При определяне на пенсията признатите години осигурителен стаж се умножават с коефициент, както следва: 1. За лица с намалена работоспособност над 90 на сто – 0,9; 2. За лица с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто – 0,7; 3. За лица с намалена работоспособност от 50 до 70,99 на сто - 0,5“. При определяне размера на осигурителния стаж по чл.75, ал.2 от КСО следва да се има предвид и чл.26, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, според която признатия стаж по чл.75, ал.2 от КСО се намалява с продължителността на придобития осигурителен стаж след датата на инвалидизиране.

Още тук, следва да се посочи, че релевантната възраст по чл.68, ал.1 от КСО, когато определяме стажа по чл.75, ал.2 от КСО е тази, която е била към датата на инвалидизиране на лицето (в този смисъл са и разясненията дадени в Инструкция № 1 от 29.12.2000 година на НОИ).

От установените по делото факти се прави заключение за следното: към датата на инвалидизирането, която вече се посочи е 22.07.2005 година жалбоподателката е била на възраст от 40 години 8 месеца и 23 дни. Съобразно разпоредбата на чл.68 от КСО към датата на отпускане на пенсията за инвалидност възрастта по чл.68 от КСО за жени е била 58 години, а не както приема пенсионният орган в решението си – 60 години. При това положение към датата на инвалидизиране лицето е било на възраст по- ниска от тази по чл.68 от КСО, което означава, че разликата между двете е 17 години 3 месеца и 7 дни, т.е. по смисъла на чл.75, ал.2 от КСО именно тази разлика от 17 години 3 месеца и 7 дни се зачита за осигурителен стаж. Но прилагайки разпоредбата на чл.26, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж от 17 години 3 месеца и 7 дни следва да извадим реалният осигурителен стаж на лицето, придобит след датата на инвалидизиране, който според доказателствата по делото и това, което е посочено в разпореждането е 18 години и 5 месеца и 3 дни. Тоест при това положение на жалбоподателката не следва да и бъде определян стаж по чл.75, ал.2 от КСО, тъй като разликата между годините, на които тя е била към датата на инвалидизиране и възрастта по чл.68 от КСО е по-малък от размера на реалния стаж придобит след датата на инвалидизиране. При това положение, настоящият съдебен състав отчита грешка при пресмятането от страна на пенсионният орган, вземайки предвид [възраст] възраст по чл.68 от КСО. Тази грешка обективно води до облагодетелстване положението на лицето, а предвид забраната за влошаване положението на жалбоподателя съдът счита, че така издаденото разпореждане, което е потвърдено с решение на директора на ТП на НОИ- Перник следва да бъде оставено в сила.

Съдът следва да отхвърли като изцяло неоснователни доводите на жалбоподателя за приложение разпоредбата на чл.28, ал.3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Според цитираната норма, когато е определен краен процент на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, правото и размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определят от датата, от която е определен крайният процент на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. В случая с експертното решение, което жалбоподателката сочи, че са и определени ***% ТНР – Експертно решение № ***от 19.12.2024 година на ТЕЛК към МБАЛ „****- [област]“ ЕООД като датата на инвалидизиране продължава да бъде посочена 22.07.2005 година. Именно тази дата е релевантна в случая. Ирелевантни за възникване правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване се явяват на първо място обстоятелството, че е призната нова болест, която не е била съществувала преди това и че са определени нови проценти на ТНР. Не променя изводите на съда и обстоятелството, че срокът на определения процент ТНР е до 01.12.2025 година. В този смисъл е съдебната практика, включително и тази на Върховен административен съд.

Административният орган правилно е приложил и разпоредбата на §7з от ПЗР на КСО и е определели пенсия в по-висок размер измежду двете по т.1 и т.2, а именно определената пенсия е на основание §7з, ал.1, т.2 от КСО, в размер на 668,30 лева и на основание чл.100 КСО я е индексирал и преизчислил в размер на 830,84 лева.

С оглед на тези мотиви съдът не констатира отменително основание по чл.146, т.4 от АПК.

Предвид изложеното така депозираната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а оспореното с нея Решение № 6******** от 24.03.2025 година, издадено от директора на ТП на НОИ- Перник, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото е основателно направеното искането на процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 100 /сто/ лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във вр. с чл.118 от КСО настоящият съдебен състав на Административен съд- Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. С. И. с [ЕГН] и с постоянен адрес: [населено място], [улица], [адрес] против Решение № 641029**** от 24.03.2025 година на Директора на ТП на НОИ – Перник, с което е отхвърлена жалбата с вх. № **** от 26.02.2025 година против разпореждане [номер]**** /прот. № ****/ от 03.02.2025 година на длъжностно лице по чл.98, ал.1 от КСО при ТП на НОИ- Перник, като неоснователна.

ОСЪЖДА В. С. И. с [ЕГН], с адрес: [населено място] ,[улица], [адрес] да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Перник, разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на [държава] в 14-дневен срок от връчването му на страните.