№ 7519
гр. София , 20.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110125633 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от ...............+“ ЕООД срещу .........., с която
са предявени установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК за признаване
за установено, че ответникът, действащ чрез своите служители е въвел в заблуждение
купувача Л.П.Ч, като устно, на видеозапис и в писмен вид на 08.02.2021г. е посочил, че по
коша на двигателя и по предните рогове на процесния автомобил имало следи от сериозни
деформации и пребоядисване, дължащи се на много сериозен удар в предната му част, както
и осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да плати сумата
от 9925 лева, представляваща претърпяна от ищеца вреда вследствие на действия на
ответното дружество.
С разпореждане от 12.05.2021г. съдът е указал на ...............+“ ЕООД да представи
доказателства за платена държавна такса, пълномощно на адв. С.С. и да уточни правния си
интерес от предявяване на установителен иск с оглед петитума на исковата молба.
С молба от 25.05.2021г. указанията на съда са били частично изпълнени, поради което
с разпореждане от 30.05.2021г. съдът е предоставил последна възможност на ищеца да
представи пълномощно на адв. С., както и да уточни правния си интерес от предявяване на
установителен иск в случай че се предявява самостоятелна претенция.
С молба от 10.06.2021г. ищецът е посочил, че предявява един установителен и един
осъдителен иск, като установителният е обуславящ по отношение на осъдителния. Сочи, че
с оглед наведените твърдения за ищеца съществува правен интерес да установи със сила на
присъдено нещо, че служители на ответника посредством съставен от тях документ и
видеозапис с невярно съдържание, както и в устна форма са въвели в заблуждение купувача
Л.П.Ч. В този смисъл бил и петитума на исковата молба, с който се искало да бъде
установено със сила на присъдено нещо установяване на факти и обстоятелства, след което
се искало осъждане на ответника, който носи отговорност за действията на служителите си.
При така изложените от ищеца твърдения в исковата молба и молбата-уточнение
съдът достигна до следните изводи:
Разпоредбата на чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК, аналогична на чл. 97, ал. 3, изр. 2 от
ГПК (отм.), е ясна и не се нуждае от тълкуване. По нея има установена трайна съдебна
практика, според която само в предвидените от закона случаи могат да се разглеждат
установителни искове за факти с правно значение - например иск за установяване на трудов
1
стаж по съдебен ред, чието разглеждане е изрично уредено в Закона за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. В този смисъл и Определение № 223 от
14.05.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1043/2013 г., I г. о., ГК, Определение № 337 от 6.07.2011
г. на ВКС по ч. гр. д. № 317/2011 г., I г. о., ГК.
Доколкото не е предвидена в закон възможност за предявяване на самостоятелен иск
за установяване на неистинност на факти и обстоятелства, отразени в документ за преглед
на автомобил, респ. видеозапис, то предявеният иск не е сред изрично предвидените в
закона случаи. С конкретната искова молба се претендират правните последици от
установяване на изложените от ищеца факти чрез осъдителен иск, като установяването на
тези факти е правен въпрос, обуславящ произнасянето по същество на спора, тоест същото е
предпоставка за уважаване на предявения осъдителен иск. Поради което са и били дадени
двукратни указания на ищеца да заяви дали има самостоятелна претенция и да обоснове
правния си интерес от предявяването й, респ. с молба от 10.06.2021г. ищецът изрично е
посочил, че предявява два иска- един установителен и един осъдителен.
Трайна е съдебната практика, намерила отражение в Определение № 191 от
16.03.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 91/2010 г., IV г. о., ГК, която приема, че всеки факт,
релевантен за гражданско правоотношение, може да бъде установен по повод на делото
относно това правоотношение, но не и в самостоятелно производство по реда на чл. 124, ал.
4, изр. 2 ГПК, при условие, че това не е предвидено изрично в закон.
Поради гореизложеното съдът намира, че исковата молба в частта, с която е предявен
установителен иск по чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК за установяване на факта че ответникът,
действащ чрез своите служители е въвел в заблуждение купувача Л.П.Ч, както устно, така и
на видеозапис и в писмен вид като на 08.02.2021г. е посочил, че по коша на двигателя и по
предните рогове на процесния автомобил имало следи от сериозни деформации и
пребоядисване, дължащи се на много сериозен удар в предната му част, е недопустима и
подлежи на връщане на основание чл. 130 ГПК. Изложените в този смисъл твърдения ще са
предмет на разглеждане на осъдителната претенция.
Поради което съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА исковата молба, подадена от ..............+“ ЕООД, ЕИК ********* срещу
.........., ЕИК 20443188 В ЧАСТТА , с която е предявен установителен иск по чл. 124, ал. 4,
изр. 2 ГПК за установяване на факта че ответникът, действащ чрез своите служители е въвел
в заблуждение купувача Л.П.Ч, както устно, така и на видеозапис и в писмен вид като на
08.02.2021г. е посочил, че по коша на двигателя и по предните рогове на процесния
автомобил имало следи от сериозни деформации и пребоядисване, дължащи се на много
сериозен удар в предната му част.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
След влизане в сила на разпореждането делото да се докладва за продължаване на
съдопроизводствените действия по осъдителния иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2