Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 17.12.2019 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №16691 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №475392 от
22.08.2017г., постановено по гр.дело №21765/2014г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 52-ри
състав, е осъден
„Т.Б.” ЕАД да заплати на
А.Д.С. на основание чл.195,
ал.1, пр.1 във връзка с чл.193,
ал.1 и ал.3 от ЗЗД във връзка чл.105,
ал.1, във връзка с чл.113 и чл.114
от ЗЗП сумата от 1149.00 лв.,
представляваща заплатена продажна цена по развален договор за покупко-продажба
от 26.04.2013г., с предмет телевизор /LED TV/, марка "TOSHIBA", модел 46TL938, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
23.04.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК сумата 500.00 лв., представляваща направени по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - „Т.Б.” ЕАД, чрез
юрисконсулт Д.М., с която се обжалва изцяло решение №475392 от 22.08.2017г.,
постановено по гр.дело №21765/2014г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 52-ри състав,
като са релевирани доводи относно неговата неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност, постановено в нарушение на материалния закон и при
допуснати процесуални нарушения. На първо място се навеждат доводи за допуснато
съществено процесуално нарушение от първостепенния съд при разглеждане на спора,
което е довело до накърняване на правото на защита на страната. Поддържа се, че
СРС неправилно е приложил нормите на чл.56, ал.2 от ГПК и чл.142, ал.3 от ГПК,
без да отчете факта, че ответното дружество е било нередовно призовано за
насроченото първо съдебно заседание. Поддържа се, че неуведомяването на
дружеството-ответник за следващо редовно проведено съдебно заседание е довело
до невъзможност на същия да се запознае с приета съдебно-техническа експертиза
и да упражни предоставените му от закона права по реда на чл.200, ал.2 и ал.3
от ГПК. Излага се, че допуснатите процесуални нарушения от съда са съществени,
довели са до нарушаване на принципа на състезателно начало в процеса и са
достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение. Излагат се още аргументи
за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че
неправилен е изводът на СРС, че ищецът с уведомително писмо от 21.12.2013г.,
адресирано до ответното дружество, е развалил сключения договор за продажба с
предмет процесната движима вещ. Сочи се, че по делото липсват доказателства, че
това уведомително писмо от 21.12.2013г. е получено от ответното дружество, поради
което липсва законово основание да се приеме, че ищецът е направил изрично извънсъдебно волеизявление за
разваляне на сключения договор за продажба с предмет процесната движима вещ. Твърди
се още, че изцяло недоказано е твърдението на ищеца, че претендираното от него
несъответствие на потребителската стока с договора за продажба е съществувало
към момента на доставката й и представлява „фабричен дефект”, поради което не е
налице основание да се приеме, че ответникът носи отговорност по реда на ЗЗП. По
изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
изцяло обжалваното съдебно решение и да постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на
разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна
- А.Д.С., не депозира
писмен отговор и не взема становище относно постъпилата въззивна жалба.
Предявен е от
А.Д.С. срещу „Т.Б.”
ЕАД иск с правно основание чл.195,
ал.1, пр.1 във връзка с чл.193,
ал.1 и ал.3 от ЗЗД във връзка чл.105,
ал.1, във връзка с чл.113 и чл.114
от ЗЗП .
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по
смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за
спора факти и обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност
на предявения от А.Д.С.
срещу „Т.Б.” ЕАД иск с правно основание
чл.195,
ал.1, пр.1 във връзка с чл.193,
ал.1 и ал.3 от ЗЗД във
връзка чл.105,
ал.1, във връзка с чл.113 и чл.114
от ЗЗП . При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за
основателност на предявения иск като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във
връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
На първо място настоящата
инстанция следва да обсъди доводите във въззивната жалба досежно допуснато процесуално
нарушение от СРС при разглеждане на спора във връзка с неправилното прилагане
на нормите на чл.56, ал.2 и чл.142, ал.3 от ГПК с оглед непризоваването на дружеството-ответник
за съдебно заседание, които счита, че са без значение към законосъобразността
на обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а
не е контролно- отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения,
които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
Процесуалните нарушения могат да бъдат само основание за събиране на нови
доказателства от въззивния съд, но във въззивната жалба, подадена от ответника
не са направени никакви доказателствени искания. Съдът приема, че доводите
изложени в жалбата за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния
съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от страната
доказателства пред въззивната инстанция, в случай на направено искане за
събирането им на основание чл.266 от ГПК, но в случая такова искане не е
направено. С оглед на което довода на ответника за допуснато процесуално
нарушение от СРС, изложен в депозираната
от него въззивна жалба се явява неоснователен
По материалната законосъобразност
на обжалвания съдебен акт, съдът намира следното:
В случая не се спори между
страните и от доказателствата се установява, че на 26.04.2013г. ищецът - А.Д.С. е закупил от магазин на ответника - „Т.Б.” ЕАД в град Благоевград
телевизор /LED TV/, марка "TOSHIBA", модел 46TL938.
Безспорно е още, че с протокол за отказ от гаранционно обслужване,
издаден от оторизирания сервиз "К и К Сервиз" ЕООД, е отказано
гаранционно обслужване на процесната движима вещ, поради констатирано механично
увреждане/счупване на дисплея, като същото не се покрива от гаранцията на
производителя. Не се спори още и относно
обстоятелството, че ищецът се явява "потребител", а ответникът
"търговец" по смисъла на §13, т.1 и т.2 от ДР на ЗЗП, който се явява
приложимия нормативен акт.
Съгласно чл.112,
ал.1, изр.2, пр.1 от ЗЗП при несъответствие на потребителската стока с
договора за продажба потребителят има право да предяви рекламация, като поиска
от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. В този
случай потребителят може да избира между извършване на ремонт на стоката или
замяната й с нова, освен ако това е невъзможно или избраният от него начин за
обезщетение е непропорционален в сравнение с другия. В конкретния случай ищецът
е упражнил правото си да поиска извършване на ремонт на закупената стока като е
предал същата на 16.08.2013г. на оторизиран сервиз "К
и К С." ЕООД, който е извършвал гаранционно обслужване. Исковата
претенция с правна квалификация чл.112,
ал.1, изр.2, пр.1
от ЗЗП съдът намира за основателна. Съгласно нормата на чл.122
от ЗЗП потребителя /какъвто е ищецът
съобразно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП/ има право да извърши рекламация за всяко
несъответствие на стоката с договореното, като това право може да се упражни,
чрез възстановяване на заплатената сума, отбив от цената, замяна на стоката с
друга или безплатно извършване на ремонт по реда на чл.113 и чл.114
ЗЗП.. В случая ищецът е
предявил рекламация на стоката пред ответника, поради установен дефект, а
именно счупен дисплей на телевизора, като рекламацията е оставена без уважение
от ответника, което е видно от представен протокол за отказ от
гаранционно обслужване, издаден от оторизиран сервиз "К и К Сервиз" с №05/16.08.2013г..
Спорният по делото въпрос е кога е причинен дефектът на
закупената от ищеца стока, дали е резултат от действията на потребителя, при
доказването на които отговорността на ответника е изключена (по аргумент на чл.108
ЗЗП).
От съвкупния анализ на събраните доказателства се установява по несъмнен
начин, че дефектът на закупената стока представлява "фабричен дефект",
който се приема, че представлява скрит недостатък на продадената вещ, който е
съществувал към момента на сключването на договора за продажба, но не е бил
известен на купувача по аргумент на чл.108 от ЗЗП. С тази разпоредба законодателят е
уредил презумпцията, че несъответствие на потребителска стока по смисъла на чл.104,
ал.3 от ЗЗП, което се е проявило до 6 месеца от предаването й на потребителя, се
приема, че е съществувало към предаването на стоката, освен ако се докаже, че
липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на
несъответствието. Така законодателят в отклонение от общите разпоредби на чл.193 -
чл.195 от ЗЗД е олекотил
доказателствената тежест на потребителя, като го е освободил от ангажиране на
доказателства, че несъответствието, е съществувало към предаването на стоката.
За да се възползва от презумпцията по чл.108
от ЗЗП потребителят само следва
да докаже, че несъответствието съществува преди да изтекат 6 месеца от
предаването на стоката. При доказване на тези факти за потребителят не
съществува задължение да доказва, че това несъответствие се е дължи на дефекти
на стоката или на поведение по съхранение, транспортиране на стоката и др.,
проведено преди стоката да бъде предадена на потребителя. Несъответствието
подлежи на доказване от потребителя, но не и причината за същото. При тази
хипотеза ще се приложи презумпцията на чл.108
от ЗЗП и в тежест на продавача
ще е да я обори, тоест да докаже, че несъответствието не е съществувало към
предаването на стоката, че се дължи на поведение след предаването на стоката. (В
този смисъл решение на Съда от 04.06.2015г. по преюдициално запитване по дело
С-497/2013. по въпрос №6 - за доказателствена тежест по чл.5,
ал.3 от Директива 1999/44, идентична с разпоредбата на чл.108
от ЗЗП). В случая от събраните доказателства се установява, че процесната
движима вещ е предадена на потребителя на датата на сключване на договора за
продажба - 26.04.2013г., а датата на проявилия се дефект е 16.08.2013г., когато
процесната вещ е била предадена в оторизирания сервиз "К и К С." за
ремонт. Следователно се налага извода, че дефектът на закупената стока се е
проявил в рамките на визирания в нормата на чл.108 от ЗЗП 6 месечен срок, в
която хипотеза отговорността за всички възникнали дефекти по закупената стока е
на продавача по аргумент на чл.105, ал.2 от ЗЗП. Не може да бъде споделен
доводът на въззивника, че дефектът на закупената стока е резултат от механично
въздействие директно върху повърхността на дисплея и не представлява "фабричен
дефект". В случая това твърдение на въззивника е опровергано от приетата
по делото като неоспорена съдебно-техническа експертиза, в която експертът е
изразил своето категорично становище, че нарушението на работоспособността на
телевизионния приемник се дължи на "фабричен дефект". В случая не
следва да се кредитират констатации, обективирани в протокол за отказ от
гаранционно обслужване, издаден от оторизирания сервиз "К и К Сервиз" с №05/16.08.2013г., където е посочено,
че проявилият се дефект е резултат на механично увреждане, упражнено върху
дисплея, т.е. не са спазени условия за експлоатация, в която хипотеза дефектът
не подлежи на гаранционно обслужване. Този протокол представлява частен свидетелстващ документ и няма доказателствена сила и не обвързва съда
да приеме верността на изводите, направени в него, нито могат да се
противопоставят на ищеца, който не е съставил тези документи и изрично оспорва
направените в тях констатации с оглед на сочените в исковата молба причини за
настъпването на дефекта. Обективираните констатации в така приложения протокол не се подкрепят от други доказателства по делото, а напротив -
опровергават се от констатацитите на вещото лице-експерт в
приетото по делото като неоспорено заключение на съдебно-техническа експертиза. Само за пълнота съдът намира да посочи, че с
оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса и на основание
чл.154, ал.1 от ГПК ответника следва да установи сочените от него положителни
факти, на основание на които твърди, че е изключена
отговорността му. В случая ответникът не е ангажирал годни доказателства, в
т.ч. не е поискал и допускане на съдебно-техническа експертиза, чрез които да
установи твърдения от него факт, че появилият се дефект на
закупената стока е резултат от механично въздействие директно върху
повърхността на дисплея и е изключено да представлява "фабричен дефект".
С оглед на така
изложените аргументи и при анализа на събраните по делото доказателства
въззивния съд приема, че по делото е доказано, че ответникът
е продал на ищеца процесния телевизор, който е бил с "фабричен
дефект", предвид на което ищецът има право
да иска разваляне на договора за продажба и
връщане на заплатената цена - сумата от 1149.00 лв.. Действително в случая ищецът не ангажира по делото доказателства за
връчването на ответника на уведомително писмо от 21.12.2013г., с което на основание
чл.113, ал.3 от ЗЗП разваля сключения договор за продажба с предмет процесната
движима вещ и заявява претенция за възстановяване на
платената продажна цена. От друга страна въззивният съд счита, че най-късната
дата, на която ответникът е получил уведомителното писмо от 21.12.2013г. е датата на
която е получил препис на исковата молба и приложенията, респективно следва да
се приеме, че това е датата на разваляне на сключения договор за продажба с
предмет процесната движима вещ. В случая ответникът не
твърди и по делото няма данни да е върнал на ищеца заплатената от него цена на
процесната движима вещ. Поради това предявеният иск е основателен.
Първоинстанционният съд като е достигнал до същия правен извод е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на основание чл.271,
ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата страна, но доколкото
няма заявена претенция в тази насока, съдът не следва да се произнася досежно
разноските.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №475392 от 22.08.2017г., постановено по гр.дело №21765/2014г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 52-ри състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./