№ 859
гр. София , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20201000503794 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 5342 от 09.09.2020 г., постановено по гр.д. № 16360/2019
г. от Софийски градски съд е отхвърлил предявения от П. В. К., ЕГН
********** против „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, с който е поискал да се приеме за установено
по отношение на Банката, че не дължи сумите по изпълнителен лист № 728 от
13.07.2010 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение от 13.07.2010 г. по
ч.гр.д. № 728/2010 г. от Районен съд Девин, поради изтекла погасителна
давност на 01.11.2015 г.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца П. В.
К., ЕГН ********** да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение, в
размер на сумата от 200 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца с доводи
1
за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на
материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателите поддържат, че първоинстанционното решение не е
съобразено с т. 10 от диспозитива на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г., постановено по т.д. № 2/2013 г. от ОСГТК на ВКС.
Поддържа, че изпълнителният лист е издаден на 13.07.2010 г., а
изпълнителното дело е образувано на 01.11.2010 г. и на същата дата е
наложен запор върху трудовото му възнаграждение.
На 01.11.2012 г. е настъпилата перемция.
Наложеният запор е единственото действие, което е прекъснало
давността и последната е изтекла на 01.11.2015г.
Моли въззивния съд да съобрази тези обстоятелства и да отмени изцяло
обжалваното решение, като вместо това да признае за установено по
отношение на ответника, че удостоверените парични вземания в
изпълнителен лист № 728 от 13.07.2010 г., издаден въз основа на заповед за
изпълнение от 13.07.2010 г. по ч.гр.д. № 728/2010 г. от Районен съд Девин са
погасени по давност на 01.11.2015 г.
Моли въззивния съд да осъди ответника да му заплати направените в
двете съдебни инстанции деловодни разноски.
Насрещната страна - „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* е подала
отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за
неоснователността на въззивната жалба и моли да се потвърди изцяло
първоинстанционното решение.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежни
страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване
по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
2
Ищецът – П. В. К., ЕГН ********** е предявил против „БАНКА ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, с който е
поискал да се установи по отношение на Банката, че не дължи сумите по
изпълнителен лист № 728 от 13.07.2010 г., издаден въз основа на заповед за
изпълнение от 13.07.2010 г. по ч.гр.д. № 728/2010 г. от Районен съд Девин,
поради изтекла погасителна давност в периода от 01.11.2010 г. до 01.11.2015
г.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че въз
основа на изпълнителен лист № 728 от 13.07.2010 г., издаден въз основа на
заповед за изпълнение от 13.07.2010 г. по ч.гр.д. № 728/2010 г. от Районен съд
Девин на 01.11.2010 г. е било образувано изп.д. № 169/2020 г. по описа на
Държавен съдебен изпълнител при Районен съд Девин.
Ищецът твърди още, че:
- посоченото изпълнително дело е било прекратено от ЧСИ на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като последното изпълнително действие
е извършено на 01.11.2010 г.;
- по молба на ответника на 01.03.2018 г. изпълнителното дело на ДСИ е
прехвърлено на ЧСИ вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните
съдебни изпълнители и е образувано изп.д. № 20189180400081, по което
изпълнението е насочено върху ипотекирания в полза на взискателя
недвижим имот;
- направил е възражение за изтекла погасителна давност, като се е
позовавал на т. 10 от диспозитива на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г., постановено по т.д. № 2/2013 г. от ОСГТК на ВКС, което не е
било споделено от ЧСИ;
С предявения иск поискал от съда да постанови решение, с което да
уважи предявения иск, както и да му се присъдят направените деловодни
разноски.
Ответникът - „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* подал отговор на
исковата молба /л. 36 от п-вото, осъществило се пред ОС Смолян/, с който
оспорил основателността на иска и поискал да се отхвърли с доводи, че не е
изтекла твърдяната от ищеца погасителна давност, тъй като за част от
3
посочения период е бил наложен запор и трето лице е превеждало
секвестируемата част от трудовото му възнаграждение, като с всеки превод е
прекъсвана давността и е започвала да тече нова давност.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на
изложението намира, че следва да се маркират основните правно значими
факти.
Събраните по делото доказателства установяват издаден изпълнителен
лист № 728 от 13.07.2010 г. въз основа на заповед за изпълнение от 13.07.2010
г. по ч.гр.д. № 728/2010 г. от Районен съд Девин в полза на „БАНКА ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, удостоверяващ парични вземания към ищеца.
По молба на кредитора и приложен изпълнителен на 01.11.2010 г. е
било образувано изп.д. № 169/2020 г. по описа на Държавен съдебен
изпълнител /ДСИ/ при Районен съд Девин.
По молба на взискателя е наложен запор и третото лице е превеждало
секвестируемата част от трудовото възнаграждение на длъжника/ищеца на
ДСИ.
Последният превод е направен на 30.01.2012 г., което е отбелязано
върху изпълнителния лист, копие от който е приложен в производството,
осъществило се пред Окръжен съд Смолян /л. 46 - л. 47/ и в приложеното
4
копие на изпълнителното дело.
Ищецът обосновава основателността на предявения иск с изтекла
погасителна давност, считано от 01.11.2010 г. до 01.11.2015 г.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищеца въззивна жалба, като спорът се концентрира до въпросът дали
вземанията на кредитора са погасени по давност започнала да тече на
01.11.2010 до 01.11.2015 г.
Ищецът е предявил против кредитора - „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК
********* иск с правно основание чл. 439 от ГПК, съгласно който длъжникът
може да оспорва изпълнението чрез иск, който може да се основава само на
факти, настъпило след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание.
В разглеждания случай изпълнителното основание е издадено въз
основа на заповед за изпълнение от 13.07.2010 г., издадена по ч.гр.д. №
728/2010 г. от Районен съд Девин.
Образувано е изп.д. и запорът върху трудовото възнаграждение е
наложен на 01.11.2010 г., като третото лице – работодателят на длъжника е
удържал и превеждал секвестируемата част от трудовото възнаграждение на
ДСИ.
Последният превод на секвестируемата част е на 30.01.2012 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение, а считано от датата
на прекъсването на давността започва да тече нова давност, която в случая е
пет години - чл. 117 от ЗЗД.
5
Първото изпълнително действие по посоченото дело е налагането на
запора, което е прекъснало давността, като последното валидно изпълнително
действие, изграждащо този изпълнителен способ е извършеното от третото
лице плащане на 30.01.2012 г.
Считано от 30.01.2012 г. е прекъсната давността и е започнала да тече
нова пет-годишна давност до 30.01.2017 г., поради което неоснователен е
предявеният установителен иск, че вземанията на кредитора/взискателя към
ищеца/длъжника са погасени, поради изтекла пет-годишна давност в периода
от 01.11.2020 г. до 01.11.2015 г.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. от ОСГТК на ВКС, когато взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
Предявения иск е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
С оглед на изложеното въззивната жалба е неоснователна, поради което
следва да се потвърди изцяло обжалваното решение.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 5342 от 09.09.2020 г.,
постановено по гр.д. № 16360/2019 г. от Софийски градски съд, с което е
отхвърлил предявения от П. В. К., ЕГН ********** против „БАНКА ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, с който е
поискал да се приеме за установено по отношение на Банката, че не дължи
6
сумите по изпълнителен лист № 728 от 13.07.2010 г., издаден въз основа на
заповед за изпълнение от 13.07.2010 г. по ч.гр.д. № 728/2010 г. от Районен съд
Девин, поради изтекла погасителна давност в периода от 01.11.2010 г. до
01.11.2015 г.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7