Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …..
Гр.София, 05.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-19 състав, в открито съдебно заседание на четвърти
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
при секретаря Маргарита Димитрова като
разгледа докладваното от съдия Стефанова търговско дело № 330 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ
Производството е образувано по
молба на Национална агенция за приходите,
Булстат *******, с адрес: гр. София, бул. „*******, представлявана от
изпълнителния директор Б.А., чрез В.П.-директор на дирекция „Държавни вземания“,
оправомощена със заповед № ЗЦУ-1071 от 11.08.2014 година, с правна квалификация по чл.625 ТЗ за постановяване на
решение по чл. 632, ал.1 ТЗ, вр. с
чл.608, ал.1,т.2 ТЗ и чл. 608, ал.2 ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на ответника "Д." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, поради
неплатежоспособност.
Молителят
твърди, че има качеството на кредитор на длъжника по публични държавни вземания
в общ размер на 8 638 842,67 лева, произтичащи от влязъл в сила
ревизионен акт № ********* от 31.12.2012 година, издаден от ИРМ0Хасково при ТД
на НАП-Пловдив, както следва :
1/ публични вземания за данък
върху добавената стойност, в общ размер на 5 901 562,13 лв., в
т.ч. главници за периода от
01.12.2006 г. до 30.11.2011 г. – 4 266 562,85 лв. и лихви, изчислени до 31.08.2012 г. в
размер на 1 634 999,28 лв.;
2/ публични вземания за корпоративен данък, в общ размер на 2 737 280,54 лв., в т.ч. главници за периода от 01.01.2006 г. до
31.12.2010 г. – 2 005 895,83 лв. и лихви, изчислени до 31.08.2012 г. в размер на 731 384,71 лв.
Поддържа,
че дружеството ответник е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608, ал.1,т.2 ТЗ,
тъй като не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по публично държавно
вземане.
Твърди, че доколкото ответното дружество
не заявило за обявяване в Търговския регистър при АВ своите годишни финансови
отчети за финансовите 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. е налице
презумпцията по чл.608, ал.2 ТЗ.
Моли
да бъде постановено решение по чл.632, ал.1 ТЗ, с което съдът да обяви
неплатежоспособността на дружеството и да определи началната й дата, да открие
производство по несъстоятелност, да допусне обезпечение чрез налагане на обща
възбрана и запор върху цялото имущество на длъжника, да постанови прекратяване
на дейността на предприятието и да спре производството по делото.
Направено
е искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи ГДД, баланси и
отчети за приходи и разходи, за паричния поток и за справка за вземанията и
задълженията за периода 2013-2017 година.
Представя доказателства.
В дадения едномесечен срок, ответникът,
уведомен по реда на чл. 50, ал.2 ГПК, не представя отговор, не изпълнява дадени
му с протоколно определение от 30.03.2019 г. указания по чл.190 ГПК и не
изпраща представител в проведените съдебни заседания.
По делото са
събрани писмени доказателства.
Съдът, след като взе предвид доводите на молителя, събраните по делото доказателства, прецени ги отделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:
Съобразно нормата на чл.607а, ал.1
от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е
неплатежоспособен. Нормата на чл.608 от ТЗ дава определение на понятието
"неплатежоспособен търговец" - който не е в състояние да изпълни свое
изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение
към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по
частно държавно вземане, задължение за изплащане на трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече
от два месеца.
Съобразно приетите по делото
доказателства се установи, че на ответника е съставен РА № *********/31.08.2012
г. за КД за периода 01.12.2006 г. – 31.11.2011 г. и ДДС за периода 01.01.2006
г. – 31.12.2010 г. в посочения от молителя общ размер от
8 638 842,67 лв. и е удостоверено че е връчен по реда на чл.
32 ДОПК на 25.10.2012 година. Не се установява РА да е обжалван, отменен или задълженията
по него да са заплатени в полза на молителя.
От представените от НАП към молба
вх. №45102/03.04.2019г. три броя постановления за налагане на обезпечителни мерки /л.82-85/ по
делото, се установява, че върху имуществото на "Д." ЕООД има наложени
обезпечителни мерки по ДОПК, няма започнато принудително изпълнение по ДОПК. Наложените обезпечителни мерки по
ДОПК са запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити,
вложени вещи в трезори, вкл. и съдържание на касетите, както и суми, предоставени
за доверително управление в 29 различни банки.
От постъпилата от Служба по вписванията
– гр. София справка вх. № 45609/04.04.2019 г. (л.88), се установява, че за
периода 01.01.1992 г. до 24.03.2019 г. "Д." ЕООД е било вписано като ипотекарен
длъжник, съвместно с други лица по учредени договорни ипотеки в полза на банка.
Учредените ипотеки не са заличени, с изключение на вписано на 21.08.2014 г.
частично заличаване по отношение на един недвижим имот, като след тази дата
движение по партидата на ответника няма.
От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна
полиция“ вх. № 45605/04.04.2019 г., ведно с приложена справка (л. 93-94), се
установява, че в централната база на АИС-КАТ към 02.04.2019 г. има данни "Д."
ЕООД, да е регистрирано като бивш собственик на пътни превозни средства до
04.05.2012 година.
При извършена служебна проверка от
съда в ТР при АВ се установи, че ответникът е обявил ГФО за 2008 г., 2009 г., 2010
г., 2011 г., като последният обявен ГО на ответника е за финансовата 2012 г.
С определение от 13.03.2019 г. съдът е
задължил НАП, на основание чл. 190 от ГПК във вр. с чл. 621а, ал. 2, т. 1 от ТЗ, в едноседмичен срок от съобщението да представи ГФО на ответното дружество
за периода 2010 г. - 2018 г. включително и ако такива не могат да бъдат
представени, да се посочат причините за това.
От отговора на НАП от 03.04.2019 г. се
установява, че изисканите финансови отчети не са налични в ТД на НАП.
Като е взел предвид, че не е внесен
определения депозит за вещо лице и с оглед получената информация от НАП, че за
указания за изследване период на съдебната финансово-икономическа експертиза,
няма данни за представяни пред НАП Годишни финансови отчети от ответното
дружество, съдът е заличил допуснатата СФИЕ.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
За да бъде открито производство по
несъстоятелност, следва да са налице предпоставките, визирани в чл.608 и чл.625
от ТЗ, а именно: компетентният съд по чл.631 от ТЗ следва да бъде сезиран с
писмена молба от лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл.625 от ТЗ;
длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 ТЗ; да се констатира
неплатежоспособност на длъжника съгласно хипотезите, визирани в разпоредбата на
чл.608 от ТЗ или свръхзадълженост; и затрудненията на длъжника да не са
временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно /аргумент
от чл.631 от ТЗ/.
Настоящата инстанция, като взе
предвид събраните по делото доказателства намира, че в случая тези законови
условия са налице. Софийски градски съд е надлежният съд по несъстоятелността
на "Д." ЕООД с оглед седалището на дружеството към датата на
постъпване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност.
Същата е подадена от легитимирана
страна съгласно разпоредбата на чл.625 от ТЗ – НАП. Установено е и качеството на
търговец по смисъла на чл.1 ТЗ на ответника, което се установява от извършената от съда служебно справка в ТР при
АВ.
Съгласно чл.607а ал.1 ТЗ
производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е
неплатежоспособен. Легалното определение на понятието „неплатежоспособност” е
дадено в чл.608, ал.1 ТЗ, където е посочено, че неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено или
отнасящо се до търговска сделка, вкл. нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне или последиците от
прекратяването й или публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане.
Длъжникът не е представил по делото годишни финансови отчети, счетоводни
баланси, справки за вземанията и задълженията, инвентаризационни описи, поради
което не е изследвано финансово-икономическото му състояние за периода 2011 г.
– 2018 г. С оглед на обстоятелствата по делото, съдът може да приеме за
доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на
допуснатите от съда доказателства.
Предвид процесуалното поведение на ответника, който възпрепятства
извършването на проверка на неговото имуществено състояние, съдът приема, че
към настоящия момент длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за
изпълнение на задължението му към молителя.
Ответникът не е
изпълнил и е спрял плащанията на публичните
задължения към НАП (данъци) по чл. 608, ал. 1, т. 2 от ТЗ, свързани с
търговската му дейност, като израз на обективната невъзможност на същия да ги
покрие.
С изменението на Търговския закон (обн.
ДВ. бр.105 от 2016 г.) са въведени оборими презумпции за неплатежоспособност, с
които се размества доказателствената тежест, включително и при засиленото
служебно начало, съгласно което съдът служебно събира доказателства за
осъществяване на фактическите състави на законовите оборими презумпции и за тяхното оборване.
Според чл.608, ал.2 ТЗ се
предполага, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължения по
ал.1, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност не е заявил за обявяване в ТР годишните си финансови отчети за
последните три години. В ал.3 на цитираната норма законодателят е въвел
презумпцията, че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял
плащанията. При изследване на въпроса за наличието на първата предпоставка
съдът взе предвид, доводите в молбата по чл.625 ТЗ и представените писмени
доказателства /РА, съобщения по чл. 32 ДОПК и протоколи за посещения на
адресите на ответника/ подкрепящи твърденията на молителя, че са налице
изискуеми публични вземания за ДДС-главници за периода 01.12.2006 година-
30.11.2011 година и лихви, и
корпоративен данък-главници за периода 01.01.2006 година- 31.12.2010 година и
лихви, изчислени към 31.08.2012 година.
Съдържащите се в
молбата факти и обстоятелства не бяха оборени от страна на ответното дружество.
Същевременно не се обори и
презумпцията по чл.608,ал.2 ТЗ. Напротив, от
извършената от съда служебно справка в ТР при АВ се установи, че
последният оповестен от ответника ГФО е за 2012 г., т.е. ответникът не е обявил
отчети за повече от три години назад, преди подаване на молбата за обявяването
му в несъстоятелност от 20.02.2019 г.
Видно от приетите по делото справки от
ИР при АВ и КАТ, ответникът не разполага с имущество, с което могат да се
покрият публичните му задължения за данъци към молителя-кредитор, а от тук и
задълженията към останалите кредитори.
Предвид горното, се налага извод за
наличието на неплатежоспособност на ответното дружеството по смисъла на чл.608,
ал.1, т.2 и ал.2 от ТЗ, като същевременно липсват доказателства,
които да опровергават фингираната неплатежоспособност, поради което подадената
молба за откриване производство по несъстоятелност, се явява основателна.
Изложеното налага постановяване на
решение за откриване на производство по несъстоятелност, като се определи
началната дата на неплатежоспособността.
По въпроса за начина на определяне на
началната дата на неплатежоспособност на длъжника в производството по
несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС - в решение № ЗЗ от 07.09.2010
г. по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от 25.06.2010 г. по т. д. №
169/2010 г., II т. о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I
т. о., решение № 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о.,
ТК и други, е изразено категоричното становище, че началната дата на
неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната
неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към
кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ
с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото цялостно
икономическо състояние, при отчитане на най-ранния момент на спиране на
плащанията като външен белег на неплатежоспособността. Т. е. началната дата е
най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи от
фактическия състав на неплатежоспособността. Началната дата на
неплатежоспособност следва да се определи според най-ранния падеж на
изискуемо непогасено задължение с характеристиките по чл.608 ал.1 от ТЗ.
В
конкретния случай началната дата на неплатежоспособността на длъжника следва да
се определя не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане
на конкретен кредитор. При липсата на отчетност се предполага, че дружеството
не може да изпълни задълженията си поради влошаване на финансовото си състояние
/чл.608, ал.2 от ТЗ/. Наличието на непогасени публичноправни задължения към
държавата, установени на основание чл.122, ал.1, т.4 ДОПК с ревизионен акт и
липсата на данни за наличието на активи, които биха могли да послужат като
обезпечение на задълженията му, налага извод, че за дружеството са налице
сериозни затруднения, които имат траен и необратим характер.
Ответникът не е
ангажирал и доказателства, че затрудненията му са временни. От обстоятелствата,
че ответното дружество не е представяло пред НАП и в търговския регистър ГФО от
2013 година до момента – за период от 6 години, няма офис/служители на вписания
адрес на управление (видно от съобщението по делото до ответника) и не се
установява да е извършвало плащания, може да се направи извод, че състоянието
на неплатежоспособност има траен и необратим характер.
Съдът счита,
че към 01.01.2013 година, може да се приеме че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност.
Липсват данни за реално упражнявана търговска дейност след 2012 година на фона
на установените данъчни задължения с ревизионния акт от 31.08.2012
година.
По отношение на реда, по който следва да
бъде открито производство по несъстоятелност, съдът приема, че същото следва да
бъде открито при условията на чл.632, ал.1 ТЗ, каквото искане е направено и в
молбата по чл.625 от ТЗ.
От доказателствата по делото се
установява, че дружеството не разполага с имущество, с което да се покрият
задълженията му към кредиторите, вкл. и началните разноски по
несъстоятелността, а молителят не е направил изявление за предплащане на сума,
която да покрие началните разноски за откриване на производството по
несъстоятелност. Дори напротив изрично в о.с.з. е заявил, че няма да внесе
такива.
При тези данни съдът намира, че
производството по несъстоятелност по отношение на "Д." ЕООД, следва да бъде открито при условията на
чл.632 ал.1 ТЗ, с произтичащите от това последици - обявяване на
неплатежоспособността на молителя, определяне на началната й дата, откриване на
производство по несъстоятелност, допускане на обезпечение, чрез налагане на
запор и възбрана, обявяване на дружеството в несъстоятелност, прекратяване на
дейността на предприятието му и спиране на производството по делото.
Предвид
данните по делото и липсата на доказателства ответното дружество да разполага с
парични средства, с които да се покрият необходимите начални разноски за
издръжка на производството по несъстоятелност, дори и текущото възнаграждение
на синдика, съдът намира, че на основание чл.629б от ТЗ следва да укаже на
кредиторите да привнесат сумата от 3
000 лева, необходима за покриване на разноските в производството, и да ги
предупреди за последиците от невъзобновяване на производството в законоустановения
едногодишен срок. Ако в този срок не бъде поискано
възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по
несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър (чл.
632, ал. 4 от ТЗ).На основание чл. 632а от ТЗ,
предплатените по реда на чл.629б и чл. 632 от ТЗ суми следва да бъдат
възстановени на съответното лице незабавно, щом масата на несъстоятелността се
увеличи достатъчно.
По разноските:
С
оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Софийски градски съд сумата от 250 лева – държавна такса съгласно чл. 24,
ал. 1, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
Воден от горното и на основание чл.632 ал.1 от ТЗ, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на
"Д."
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на
неплатежоспособността на "Д." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, а именно - датата 01.01.2013 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на "Д." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.
ДОПУСКА обезпечение чрез
налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на "Д."
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА
ДЕЙНОСТТА на предприятието на "Д." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ "Д."
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***.
СПИРА производството по
несъстоятелност по т.д.№330/2019г. по описа на СГС, VI- 19 състав.
УКАЗВА на длъжника "Д." ЕООД и на кредиторите му, че
спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една
година от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност в ТР, ако в рамките на този срок по делото се удостовери
наличие на достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на СГС
необходимата сума за предплащане на началните разноски по смисъла на чл.629б от ТЗ в размер на 3 000,00
лева
ПРЕДУПРЕЖДАВА "Д."
ЕООД и кредиторите му, че ако в 1-годишен срок от вписването на решението за
откриване на производство по несъстоятелност в ТР, не бъде поискано
възобновяване на производството по несъстоятелност, съдът ще прекрати същото и
ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.
ОСЪЖДА Д." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 84, т. 1 от ГПК, да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 250
лева (двеста и петдесет лева) - разноски
по делото за държавна такса.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Софийски Апелативен съд, в 7-дневен срок от датата на вписването му
в Търговския регистър.
Препис от решението да
се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския
регистър, на основание чл. 622
и чл. 624 от ТЗ
вр. с чл. 14 от ЗТР.
Решението ДА СЕ ВПИШЕ и
в книгата по чл.634в ал.1 от ТЗ.
СЪДИЯ: