№ 866
гр. Перник, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231720105417 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Oбразувано по искова молба, уточнена с молба от 02.09.2024 г., подадена
от В. В. И. срещу Община Перник, с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба са изложени доводи, че на 19.10.2022 г., около 14:00
часа, управлявайки велосипеда си по улица „****“ в град Перник, в квартал
„Изток“, в посока центъра на град Перник, ищецът е попаднал в
необезопасена шахта, която била пропаднала повече от 20 см. надолу и имала
ръб. Сочи, че не е успял да се задържи на велосипеда и е паднал на земята,
вследствие на което е претърпял описаните в исковата молба имуществени и
неимуществени вреди. Уточнява, че шахтата се намира на пътното платно на
улица „****. Съобразно изложеното е направено искане ответника да бъде
осъден да му плати следните суми: 15 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки, страдания и стрес
вследствие на твърдения инцидент, при който твърди да е получил контузия
на меките тъкани и ***** и частично разкъсване на връзки на раменна става,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 19.10.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и сума в общ размер на 2 183,45 лева –
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на злополуката,
представляващи направените разноски по проведеното медицинско лечение,
както следва: за магнитно-резонансна томография на раменна става на
1
20.10.2022 г. – 390 лв., съгласно фактура **********/20.10.2022 г., издадена от
****, за компютърна томография на дясна раменна става на 26.10. 2022 г. –
150 лв., съгласно фактура **********/26.10.2022 г., издадена от ****“ ООД, за
консултация на образно изследване от 27.10.2022 г. – 50 лв., съгласно фактура
**********/27.10.2022 г., издадена от ****“ ООД, за първичен преглед на
13.01.2023 г. сума в размер на 40 лв., съгласно фактура от 13.01.2023 г., за
преглед при хабилитиран специалист на 13.03.2023 г. - 100 лева, съгласно
фактура № *********/13.03.2023 г., за магнитно резонансна томография на
една анатомична област на 15.03.2023 г. – 390 лв., съгласно фактура №
**********/15.03.23 г., за искане/заявка за отпускане на специфични
медицински изделия от 04.05.2023 г. – платена сума съгласно платежен
документ № **********/05.05.2023 г. в размер на 900 лв., за престой в
медицинско заведение – 11,60 лева съгласно фактура **********/05.05.2023 г.
издадено от ВМА; 3 броя рецептурни бланки с дати 15.12.2022 г., 26.10.2022 г.
и 05.05.2023 г. и 4 броя касови бонове за закупени медикаменти на стойност -
151,85 лева, както и законната лихва за забава върху главницата за
имуществени вреди, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски. Представена е
писмена защита, в която се поддържа становището за основателност на
предявените искове.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Излага доводи за липса на причинно-следствена връзка
между твърдените увреждания и поведение /действие или бездействие/ на
служители на Община Перник. Акцентира, че шахтите на пътното платно се
стопанисват от „ВиК Перник“ ООД, поради което евентуално следва да бъде
ангажирана отговорността на дружеството, което отговаря за поддръжката на
посоченото съоръжение. Съобразно изложеното е направено искане
предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира
разноски. Депозирана е писмена защита, в която се поддържа становището за
неоснователност на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно
разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са предявени от ищеца срещу Община Перник
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за плащане на обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди вследствие на падане на ищеца в
необезопасена шахта на пътното платено на улица „****“ в град Перник на
19.10.2022 г.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има гаранционно-
обезпечителна функция и е за чужди виновни противоправни действия. За
основателността на предявените осъдителни искове с правно основание чл. 49
вр. чл. 45 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е установи, при условията на
пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки:
2
1) противоправно поведение на лица при или по повод изпълнението на
възложена от ответника работа, вследствие на което на пътното платно на
соченото място от ищеца в град Перник е имало към датата на инцидента –
19.10.2022 г., необозначено и необезопасено препятствие /шахта/, 3)
настъпили вреди за ищеца – характер на неимуществените и размер на
имуществените, вследствие на попадане в нея, 4) в причинна връзка с
противоправното поведение /изразяващо се в случая в бездействие/ на
служители на ответника. По аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД, във всички случаи
на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното,
като в доказателствена тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
извършител.
В конкретния случай от показанията на свидетеля С.П.В. /л. 105 и сл./,
които кредитира като логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи
със събраните по делото писмени доказателства, включително и с оглед
непредубедеността и липсата на заинтересованост на свидетеля, предвид
липсата на данни за дела и родство със страните, съдът приема за безспорно
доказано по делото, че на 19.10.2022 г. през деня, управлявайки велосипеда си
по улица „****“ в град Перник, в квартал „Изток“, ищецът е паднал в
необезопасена шахта – без капак, на пътното платно, вследствие на което е
започнал да се превива от болки в рамото. Свидетелят сочи, че е възприел
лично инцидента, като е помогнал на ищеца да се изправи, взел е колелото му
и го е изпратил до дома му, който се намирал в близост до мястото на падане в
шахтата. Сочи, че около нея е имало чакъл.
Осъществяването на описания в исковата молба инцидент – падане на
ищеца в необезопасена шахта на пътното платно на улица „****“ в квартал
„Изток“ в град Перник на 19.10.2022 г., съдът намира за установено и от
показанията на свидетеля Аспарух В. Костадинов /л. 106 и сл./, ценени по реда
на чл. 172 ГПК, които кредитира като логични, последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства – писмени и гласни. От показанията на свидетеля се установява
наличието на необезопасената шахта на пътното платно, в която ищецът е
паднал, както се установява и претърпяването на неимуществени вреди от
него във връзка с инцидента – болки, страдания, дискомфорт, които са били
най-интензивни непосредствено след него, в който период ищецът е имал
затруднения да се обслужва сам, като част от тях не са преодоляни изцяло и
към момента.
За доказано по делото съдът намира и наличието на претърпени от
ищеца имуществени вреди във връзка процесния инцидент в общ размер на
2 183,45 лв., за които са ангажирани писмени доказателства, кредитирани от
съда, както следва: фактура № **********/20.10.2022 г., издадена от „****“
ЕООД и фискален бон от 20.10.2022 г. за плащане на сума в размер на 390 лв.
– за магнитно-резонансна томография на раменна става /л. 9/, фактура №
**********/26.10.2022 г., издадена от ****“ ООД, за сума в размер на 150 лв.
и фискален бон от 26.10.2022 г. за плащането й /л. 12/ - за компютърна
томография на дясна раменна става, извършена на 26.10.2022 г., фактура
3
**********/27.10.2022 г., издадена от ****“ ООД, за сума в размер на 50 лв. и
фискален бон за плащането й на същата дата /л. 14/ – за разчет на извършено
образно изследване, фактура от 13.01.2023 г. за сума в размер на 40 лв.,
издадена от доктор Ж.Т., за първичен преглед на 13.01.2023 г. и фискален бон
за плащането й на същата дата /л. 18/; фактура № *********/13.03.2023 г.,
издадена от „****“ ООД, за сума в размер на 100 лв. и фискален бон за
плащането й на същата дата /л. 19/ - за преглед на ищеца при хабилитиран
специалист, фактура № **********/15.03.23 г., издадена от „****“ ЕООД, за
сума в размер на 390 лв. и фискален бон за плащането й от същата дата /л. 21/
- за магнитно резонансна томография на една анатомична област на
15.03.2023 г., искане/заявка за отпускане на специфични медицински изделия
от 04.05.2023 г. и платежен документ № **********/05.05.2023 г., издаден от
ВМА, за сума в размер на 900 лв. и фискален бон за плащането й от същата
дата /л. 22 и л. 23/; фактура **********/05.05.2023 г. от ВМА за потребителска
такса за престой в медицинско заведение в размер на 11,60 лв. и фискален бон
за плащането й от същата дата /л. 26/, 3 броя рецептурни бланки с дати
15.12.2022 г., 26.10.2022 г. и 05.05.2023 г. /л. 31/ и касови бонове 04.05.2023 г.,
05.05.2023 г., 14.02.2023 г. и 05.05.2023 г. за закупени медикаменти на
стойност 151,85 лв. /54 лв.+49,90 лв.+10,95 лв. + 40 лв./.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди на посочената в исковата
молба дата съдът приема за доказани от следните писмени доказателства: лист
за преглед на пациент от 19.10.2022 г. в МБАЛ „Р. Ангелова“ – Перник /л. 4/,
резултат от магнитно-резонансна томография на раменна става от 20.10.2022 г.
/л. 8/, съдебно-медицинско удостоверение от 21.11.2022 г. /л. 10/, документ от
консултация от 27.10.2022 г. с лекар относно разчет на извършено образно
изследване /л. 13/; амбулаторен лист от преглед на ищеца на 07.11.2022 г. при
д-р А.П. /л. 15/, медицинско свидетелство от 15.12.2022 г. /л. 16/, амбулаторен
лист от преглед на 13.01.2023 г. при д-р Ж.Т. /л. 17/, резултат от магнитно-
резонансна томография на една анатомична област от 15.03.2023 г. /л. 20/,
епикриза от ВМА – Клиника по артроскопска травматология от 2023 г. за
престой на ищеца в периода 03.05.2023 г. – 05.05.2023 г. и проведено
оперативно лечение на раменна става.
Наличието на претърпени от ищеца вреди – неимуществени и
имуществени, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между
тях и инцидента на 19.10.2022 г. – попадане в необезопасена шахта на пътното
платно на улица „****“ в град Перник, съдът приема за доказано и от приетото
по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-медицинска
експертиза /л. 93 и сл./, което кредитира като обективно, безпристрастно и
компетентно изготвено. От анализа на медицинската документация,
представена по делото, вещото лице е установило следното:
На 19.10.2022 г. ищеца пада с колело в канавка /необезопасената шахта/
и получава контузия в областта на гръдния кош и дясна раменна става, като
първа помощ е оказана в МБАЛ „Рахила Ангелова“. От направените
рентгенови снимки не са установени счупвания в увредените области. На
20.10.2022 г. ищецът е направил Магнитно-резонансна томография /ЯМР/ на
дясна раменна става, при който са установени увреди на меките тъкани на
4
дясна раменна става. На 26.10.2022 г. ищецът е направил компютърна
томография на дясна раменна става /КАТ/, при която не са установени
травматични промени. На 27.10.2022 г. е направено повторно разчитане на
направения на 20.10.2022 г. ЯМР, на който са потвърдени мекотъканните
увреди. Ha 07.11.2022 г. ищецът е бил на преглед при ортопед- травматолог,
който е предписал обездвижване на дясна раменна става с ортеза. На
13.01.2023 г. ищецът е бил на преглед при невролог, където е описан силно
ограничен обем движение в дясна раменна става и ищеца е насочен за
оперативно лечение и последваща рехабилитация. На 15.03.2023 г. ищецът е
направил отново магнитно-резонансна томография /ЯМР/ на дясна раменна
става в която са установени дегенеративни промени в дясна раменна става. На
03.05.2023 г. ищецът постъпва в Клиника артроскопска травматология – ВМА
София, където е проведено оперативно артроскопско лечение на установените
увреждания. При установените факти на база представената по делото
медицинска документация, вещото лице е констатирало, че при инцидента на
19.10.2022 г. ищецът е получил следните увреждания: контузия на гръдния
кош, мекотъканни увреждания на дясната раменна става, изразяващи се в
растежения на мускули и частично разкъсване на връзки на дясна раменна
става, уврежданията имат травматичен характер. Проведено е консервативно
лечение с поставяне на обездвижваща ортеза на дясна раменна става.
Медикобиологичния характер на увреждането е трайно затруднение на
движенията на десен горен крайник за срок, повече от 30 дни. Посочено е, че
при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, при такъв вид
увреди, възстановителният процес е около два месеца. От анализа на
представените документи за проведеното оперативно лечение на 04.05.2023 г.,
може да се направи заключение, че ищеца ще продължи да има болки и
ограничени движения в дясна раменна става.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 25.09.2024 г. /л.
104/, вещото лице уточнява, че увредите, които са настъпили на 19.10.2022 г.,
са оперирани макар и на по-късен етап при проведената лапароскопска
операция, поради невъзстановяване, както и че ищеца най - вероятно ще
остане с известен дефицит в обема на движение, включително ще изпитва
болки при смяна на времето, при натоварване.
При така установените факти, съдът намира за безспорно установено по
делото, противно на изложеното в отговора и писмената защита на ответника,
че вследствие на попадането в необезопасена шахта на пътното платно на
19.10.2022 г. ищецът е претърпял описаните в исковата молба неимуществени
и имуществени вреди. Осъществянето на същите се установи безспорно по
делото от неоспореното заключение на съдебно-медицинска експертиза,
представените писмени доказателства и показания на свидетели, поради
което възраженията на ответника за недоказаност на същите са
неоснователни.
Спорен между страните по делото е въпроса кое е лицето, чиято
гаранционно-обезпечителна отговорност следва да бъде ангажирана при
констатирана необезопасена шахта на пътното платно, каквато е процесната
хипотеза.
5
С оглед обстоятелството, че процесният пътен участък попада на
територията на град Перник, като мястото на настъпване на произшествието
се установи от свидетелските показания, то съдът приема за установено, че
същият е част от общинската пътна мрежа, което обосновава
материалноправната легитимация на ответника.
По аргумент от чл. 31 от Закона за пътищата /ЗП/, ответникът – Община
Перник, е длъжен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително до извършването на ремонтните дейности да означи съответното
препятствие /пропаднала шахта/ с необходимите пътни знаци, с оглед
предупреждаване на участниците в движението, съобразно чл. 13 ЗДвП.
Общината, като юридическо лице, осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл.
13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай, именно бездействието на последните във
връзка с обозначаване на препятствието на пътното платно – пропаднала
шахта без капак, до обезопасяването й, е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 31 ЗП, чл. 13 и чл. 167, ал. 1 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при
процесния инцидент вреди. Това обуславя ангажиране на отговорността за
причинените щети по реда на чл. 49 ЗЗД. Съществено в случая е, че
изпълнението на горепосочените задължения на ответника не е ограничено
само до онези части или принадлежности на улицата, които са общинска
собственост, защото по силата на цитираните норми на Общината е вменено
да осъществява цялостната дейност по полагането на системни грижи,
поддържането в изправност и осигуряване безопасността при движение по
общинския път. Съгласно § 1, т. 14 ЗП „поддържане на пътища" е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година. Капакът на канализационната шахта е част от
пътното платно, за стопанисването на което носи отговорност община Перник.
Поради това съдът намира, че именно бездействието на ответната община,
респективно на нейни служители, е довело до неизпълнение на задълженията
по чл. 31 ЗП и чл. 167, ал. 1 ЗДвП, поради което са налице предпоставките на
гаранционно-обезпечителната й отговорност по чл. 49 ЗЗД.
В обобщение, тъй като Община Перник не е изпълнила задължението си
да осигури безопасно движение по пътя, в частта му, в която е настъпил
процесния инцидент, то тя е пряко отговорна за репариране на вредите.
Възражението на ответника, че отговорността за риска от пропадане в
процесната канализационна шахта – предвид състоянието й към датата на
инцидента, следва да носи неучастващо по делото лице - „ВиК Перник" ООД,
е неоснователно. Съгласно изложените фактически твърдения в исковата
молба и събраните по делото доказателства, процесният инцидент е възникнал
поради несигнализирано и необезопасено препятствие на пътното платно, а не
в резултат на самото ВиК съоръжение.
Относно размер на претенцията за неимуществени вреди:
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се
за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се
определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на
6
обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №
4/1968 год., т. 11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица
решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124
от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д. №
635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага
становището, че понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства
и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата
в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на
даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При
определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да
отчита конкретните икономически условия към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т. О. по т. т. 795/2008 г. и решение
12012- II Т. О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290
от ГПК/. С оглед изложеното,, съгласно чл. 51 вр. чл. 52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от инцидента неимуществени
вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и
страдания. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, то настоящият съдебен състав
намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени
със сума в размер 15 000 лв.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази характера
на причинените физически увреждания – контузия на гръдния кош,
мекотъкани увреждания на дясната раменна става, изразяващи се в
растежения на мускули и частично разкъсване на връзки на дясна раменна
става, данните за проведено консервативно лечение с поставяне на
обездвижваща ортеза на дясна раменна става и трайно затруднение на
движенията й за период повече от 30 дни, необходимостта от оперативно
артроскопско лечение на установените увреждания на 04.05.2023 г., краткия
болничен престой във ВМА в периода 03.05.2023 г. – 05.05.2023 г. и данните за
7
последвалия възстановителен период от минимум 30 дни. При определяне на
размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди съдът
съобрази и разяснението на вещото лице, че ще остане известен дефицит на
движение на увредената при инцидента става на ищеца, който ще продължи да
изпитва болки при промяна на времето и при натоварване. Съдът съобрази и
данните от събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Аспарух
Костадинов за претърпените от ищеца душевен дискомфорт и неудобства във
връзка с обстоятелството, че е имал затруднения да се обслужва сам в периода
непосредствено след инцидента, както и невъзможността да извършва
безпроблемно с дясна ръка дейностите, които е извършвал преди него.
Съобрази се и възрастта на ищеца към датата на събитието – 38 години,
активна трудоспособна възраст – препятствана по причина на инцидента,
както и икономическата конюнктура в страната към датата на събитието –
19.10.2022 г. Съобразена бе и продължителността на възстановителния период
– над 8 месеца. Като съобрази горепосочените обстоятелства, съдът намира, че
определения размер на обезщетението от 15 000 лв. отговаря на принципа на
справедливост, съобразно чл. 52 ЗЗД.
В обобщение, по гореизложените съображения, предявените осъдителни
искове с правно основание чл. 49 ЗЗД са доказани по основание и размер,
поради което следва да бъдат уважени.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на увреждането, съдът намира, че същата е
основателна, тъй като съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължения от
непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той
дължи законната лихва от деня на увреждането. Лихвите върху обезщетението
за непозволено увреждане са компенсаторни по своя характер, а не мораторни.
Те се дължат от деня на събитието – 19.10.2022 г., до окончателното
изплащане. Основателно е и искането за присъждане на законна лихва за
забава върху присъденото обезщетение за имуществени вреди от датата на
депозиране на исковата молба – 20.11.2023 г. до окончателното плащане на
вземането.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и разноски на
основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, в случай на осъждане
/дори частично/ на ответника, последният дължи плащане на всички такси и
разноски по делото в полза на бюджета на съда. В конкретния случай същите
са в размер на общо 987,33 лв., от които 687,33 лв. – държавна такса, и 300 лв.
– разноски вещо лице, поради което и ответникът следва да бъде осъден да
плати посочената сума в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Перник.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2
ЗАдв, в полза на адвокат В. К. – АК Перник, предоставила безплатна правна
помощ на ответника, следва да се присъди адвокатско възнаграждение.
Съгласно решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по
дело C-438/22 минималните размери, предвидени в наредбата по чл. 38, ал. 2,
8
изр. второ ЗАдв във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗАдв, не са обвързващи за съда и то
следва да бъде определено в справедлив размер, съобразно фактическата и
правна сложност на делото и извършената работа. Предвид изложеното и с
оглед правната и фактическа сложност на делото и извършените от адв. К.
действия по него, изразяващи се единствено в процесуално представителство
на ищеца в проведеното на 25.09.2024 г. открито съдебно заседание, съдът
определя адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. С оглед изхода на
спора, искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Перник, с БУЛСТАТ: *********, с адрес: град
Перник, пл. „Свети Иван Рилски“ № 1 А, да заплати на В. В. И., ЕГН
**********, с адрес: град Перник, ул. „****“ № 165, на основание чл. 49 вр.
чл. 45 ЗЗД, сума в размер на 15 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и стрес
от увреждане, настъпило на 19.10.2022 г. в град Перник, на ул. „****“, в
резултат на падане, предизвикано от необезопасена шахта на пътното платно,
ведно със законната лихва от датата на увреждането - 19.10.2022 г., до
окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА Община Перник, с БУЛСТАТ: *********, с адрес: град
Перник, пл. „Свети Иван Рилски“ № 1 А, да заплати на В. В. И., ЕГН
**********, с адрес: град Перник, ул. „****“ № 165, на основание чл. 49 вр.
чл. 45 ЗЗД, сума в размер на 2 183,45 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за прегледи,
лечение, медицински консумативи и медикаменти, във връзка с увреждания,
получени на 19.10.2022 г. в град Перник, на ул. „****“, в резултат на падане,
предизвикано от необезопасена шахта на пътното платно, която сума се
формира, както следва: 390 лв. – разход за магнитно-резонансна томография
на раменна става от 20.10.2022 г., 150 лв. - за компютърна томография на
дясна раменна става на 26.10.2022 г., 50 лв. - за разчет на извършено образно
изследване на 27.10.2022 г., 40 лв. - за първичен преглед на 13.01.2023 г., 100
лв. - за преглед на ищеца при хабилитиран специалист на 13.03.2023 г., 390 лв.
- за магнитно-резонансна томография на една анатомична област на
15.03.2023 г., 900 лв. за отпускане на специфични медицински изделия по
заявка от 04.05.2023 г., 11,60 лв. – потребителска такса за престой в
медицинско заведение – ВМА, през месец май, 2023 г., закупени медикаменти
на стойност 151,85 лв. през 2023 г., ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 20.11.2023 г., до окончателното плащане на
вземането.
ОСЪЖДА Община Перник, с БУЛСТАТ: *********, с адрес: град
Перник, пл. „Свети Иван Рилски“ № 1 А, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да
плати в полза на бюджета на съдебната власт по бюджетна сметка на Районен
9
съд – Перник, сума в размер на 987,33 лв., представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА Община Перник, с БУЛСТАТ: *********, с адрес: град
Перник, пл. „Свети Иван Рилски“ № 1 А, да заплати на адв. В. К. – АК
Перник, с адрес: град Перник, ул. „Черешово топче“ 2-11, на основание чл. 38,
ал. 2 Задв., сума в размер на 1 500 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от същото да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10