№ 395
гр. С., 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Георги Ст. Мулешков
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500349 по описа за 2023 година
С решение № 18/25.01.2023 г., постановено по гр. д. № 1294/2019
г. по описа на РС – С., Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи - С. е осъдена да заплати на С. Х. С., на основание
чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР сумата от 1663.00 лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 257 часа, за времето от 18.12.2016 г. до 18.12.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба - 18.12.2019 г., до окончателното плащане, както и сумата от
250.00 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
01.04.2017 г. – 18.12.2019 г. С решението ответникът е осъден да
плати на ищеца и сумата 350 лв., представляваща разноски по делото
и по сметка на РС-С. сумата от 116, 52 лева, представляваща държавна
такса по уважените искове и сумата от 135, 00 лева, представляваща
платено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба
1
от ответника с твърдения, че същото е постановено в противоречие с
материалния закон и е необосновано. Жалбоподателят поддържа, че
неправилно районният бил приел, че е налице непълнота в уредбата в
ЗМВР по отношение на определянето на заплащане на извънреден
труд в резултат на преобразуване на нощен към дневен труд чрез
прилагане на коефициент 1. 143. Не била налице празнота в закона,
поради което било изключено прилагането на нормите на НСОРЗ.
Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да
отхвърли изцяло предявените искове.Претендира разноски.
Ответникът по жалбата С. Х. С., в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не
е депозирал отговор на въззивната жалба. Представени са писмени
бележки от адв. Д. С., пълномощник на ищеца, с които оспорва
въззивната жалба, с изложени подробни аргументи по съществото на
спора.
Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал. 1
вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
По делото не се спори от страните, че ищецът през процесния
период е работил по служебно правоотношение при ответника, на
длъжност „младши експерт“ и е бил със статут на държавен служител
2
по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Полагал е труд на смени по
график, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т. е. и през
нощта, при сумарно изчисляване на работното време. Според
заключението на вещото лице за целия процесен период ищецът е
положил общо 1856 часа нощен труд. Положеният от ищеца нощен
труд, преизчислен в дневен такъв с коефициент 1.143, възлиза на
1991.41 лв.
Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са
приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат
разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден
труд при превръщане на нощните часове в дневни, по реда на чл. 9, ал.
2 НСОРЗ.
До постановяване на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГК, настоящият съдебен състав
поддържаше становището, че в ЗМВР и приложимите към него
наредби е налице празнота на закона, липсва регламентация относно
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен с
коефициент 0.143 и поради това следва да се прилага правилото на чл.
9, ал. 2 НСОРЗ.
Със задължителното за органите на съдебната власт
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2020 г., ОСГК, се прие, че при отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните
работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се
прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на
вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
3
нормативни актове.
Предвид даденото разрешение по спорния между страните
въпрос следва да се приеме, че предявените искове са неоснователни,
а решението на районния съд – неправилно и като такова следва да се
отмени изцяло.
С оглед изхода на спора въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на въззивника разноски за юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции в размер на общо 200 лева (по 100
лева за всяка инстанция).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 18/25.01.2023 г., постановено по гр. д. №
1294/2019 г. по описа на РС – С., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Х. С. с ЕГН: ********** от гр.
С., ул. „О.П.“ № 38 против Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи-С., искове за заплащане на основание чл. 187, ал.
5, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - в
ред., обн. ДВ, бр. 81/2016 г.), вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР на сумата
от 1663, 00 лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 18.12.2016 г. до 18.12.2019 г., както и за
заплащане на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на сумата 250, 00 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на
горепосоченото главно задължение за период от 01.04.2017 г. –
18.12.2019 г.
ОСЪЖДА С. Х. С. с ЕГН: ********** от гр. С., ул. „О.П.“ № 38
да заплати, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи-С. с адрес: гр. С., ул. „Г.М.“ №
4
71, ЕИК: ****, разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции в размер на общо 200.00 лв. /двеста/ лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5