МОТИВИ към НОХД №2354/2019 г.:
Обвинението е против подсъдимия Х.М.С.
*** за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във връзка с чл.194, ал.1 от НК.
Подсъдимия се обвинява за това, че на 09.09.2018 г. в гр.Пазарджик,
чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот и чрез използване
на техническо средство е отнел чужди движими вещи - 2 бр. легени / тип тави за
готвене/ от алпака с диаметър 60 см. и 3 бр. тенджери от алпака с капак с
диаметър 48 см., всички вещи на обща стойност 261 лв. от владението на Т.Р.З. ***,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на
Глава двадесет и седма от НПК подсъдимият Х.С. прави самопризнание съобразно
чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, като се съгласява да не
се събират доказателства за тези факти.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени
доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373,
ал.3 от НПК прие за установено следното:
Свидетелката Т.З. ***. В гаража към
жилищната сграда, в която живеела свидетелката З. съхранявала различни вещи, в
т.ч. и легени /тави/ и тенджери от алпака. Вратата на входната врата на гаража
се заключвала с катинар.
На 09.09.2018 г. подсъдимият Х.С.,
по прякор „Папа“ минал покрай гаража на свидетелката З.. Същият познавал свидетелката
и знаел, че тя държи в гаража си различни вещи. С намерение да вземе от гаража
вещи, които впоследствие да продаде, тъй като се нуждаел от пари, подсъдимият С.
отишъл до вратата на гаража. С помощта на желязо, което носел със себе си той
счупил заключващия механизъм на катинара, с който била заключена входната врата
на помещението. По този начин успял да си осигури достъп до гаража, където
намерил и взел два легена /тип тави за готвене/ с диаметър 60 см. и три тенджери
с диаметър 48 см. с капак, всички вещи от неръждаема стомана /алпака/. След
това подсъдимият С. напуснал помещението, отнасяйки със себе си вещите, като
част от тях впоследствие продал на свидетелките Ю.С. и С. А.. На следващия ден
свидетелката З. установила липсата на вещите си и сигнализирала полицейските
органи с жалба, в която описала твърденията си. След извършена предварителна
проверка, е образувано и настоящото досъдебно производство.
В хода на разследването е изготвена
оценъчна експертиза /л.59-60 от ДП/, според заключението на която стойността на
отнетите вещи възлиза на 261 лв., като стойността им поотделно е както следва:
2 бр. легени /тави/ от алпака с диаметър 60 см - 126 лв., и 3 бр. тенджери от
алпака с диаметър 48 см - 135 лв. Посочената стойност на вещите, предмет на
извършеното престъпление, е с приспаднато овехтяване.
С протокол /л.19 от ДП/ свидетелката
Юлия Спасова доброволно е предала закупените от нея вещи, а именно 2 бр. легени
/тави/ и 1 бр. тенджера, а свидетелката Р. А. /майка на Семра Амиш/ доброволно
е предала /л.21 от ДП/ закупената от дъщеря й 1 бр. тенджера. Същите са върнати
с приемо-предавателни протоколи /л.22-23 от ДП/ на свидетелката Т.З..
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
самопризнанието на подсъдимия и доказателствата събрани на досъдебното
производство, прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а
именно показанията на свидетелите Т.З.,
Ю. С., Р. А., С. А., Д. П., заключението на оценъчната експертиза, както и
писмените доказателства приложени по делото.
При тази
фактическа обстановка, установена от еднпосочните и категорични доказателства, съдът
приема, че подсъдимият Х.М.С. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.195,
ал.1, т.3 и т.4 във връзка с чл.194, ал.1 от НК, като на 09.09.2018 г. в гр.П.,
чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот и използване на
техническо средство е отнел чужди движими вещи на обща стойност 261 лв. от владението на Т.Р.З. ***,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
При
извършване на деянието подсъдимият С. е действал при пряк умисъл, като извършител. Подсъдимият е съзнавал
всички обективни и субективни признаци на състава на престъплението, в т.ч. и
квалифициращите и е искал от така съчетаната дейност да настъпят
общественоопасните последици на деянието.
За
да проникне в гаража, подсъдимият счупил катинара на входната врата с
желязо. С
оглед на това съдът прие, че се касае за взломна кражба по смисъла на чл.195,
ал.1, т.3 и т.4 от НК, като за преодоляване на
преградата, здраво направена за защита на имота, подсъдимият е
използвал техническо средство.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия С. за извършеното от него деяние съдът се
ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54
от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на кражбата, която е
висока. Това са едни от най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял
сред ръста на обществената престъпност в страната. Съдът прецени и обществената
опасност на конкретното деяние, която е висока, като се има предвид начина на
проникване и проявената престъпна упоритост.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в
незачитането на установения правов ред в страната.
При преценката на обществената опасност на подсъдимия,
съдът взе предвид характеристичните данни, които са отрицателни.
Като
смекчаващи вината обстоятелство съдът прецени, изразеното критично отношение,
съдействието за разкриване на обективната истина, чрез направеното
самопризнание, невисоката стойност на предмета на деянието и възстановяване на
част от вещите, а като отегчаващи – негативните характеристични данни и
предишните осъждания.
Съдът счете, че за постигането на целите на наказанието
по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно изискванията на
чл.373, ал.2 от НПК, следва на подсъдимия Х.М.С.
да се наложи наказание при приложение на чл.58а, ал.1 от НК, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
След редукцията по правилата на чл.58а, ал.1 от НК за намаляване с 1/3
съдът наложи наказание на подсъдимия Х.М.С.
от ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като прецени обществена опасност на дееца и неговото съдебно минало, съдът
прие, че за неговото превъзпитание е необходимо наложеното наказание да се
изтърпи ефективно.
Затова на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС постанови наказанието да се
търпи при първоначален „ОБЩ” режим.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3
от НПК в тежест на подсъдимия Х.С. бяха присъдени направените разноски по
делото за в размер на 57,96 лева, платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик.
Причините за извършването на престъпленията е ниското обществено
съзнание на подсъдимия и стремежът му да се обогати по неправомерен начин.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: