Решение по дело №2477/2015 на Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е    №

гр. Казанлък, 21.12.2015 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА    

 

 

Казанлъшки районен съд, гражданска колегия в публично заседание  на 21.12.2015 година, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ

 

при секретаря Р.А., като разгледа докладваното от съдията  гр. дело № 2477 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е за налагане на мярка за защита от домашно насилие и има правното си основание в чл. 12 и сл. от ЗЗДН.

Молителката твърди, че ответника е бивш съпруг на дъщеря й Н.Н.З.. Сочи, че на г. се намирала в с. А., общ. П., за да купи овце за Курбан байрям. На връщане сестрата на молителката Р. Ю. й се обадила да й каже, че ответникът карал микробуса си бясно в с. Б. и я търсел да я набие и убие. Молителката се уплашила и се обадила на телефон 112, след което изчакала изпратения полицейски патрулен автомобил на центъра на с. Б., след което се прибрала в дома си. На следващия ден-г., молителката отишла в Кметството в с. Б., където потърсила кварталния полицай И. К.. Тъй като в кметството все още нямало никой, Н.С. тръгнала да се прибира. По пътя молителката чула силен шум от двигател на автомобил и като се обърнала видяла, че към нея приближавал микробуса на ответника. М.С. спрял и слязал от превозното средство, след което хванал молителката за шията и ръката. Молителката успяла да извади намиращия се в нея спрей за самозащита, с който напръскала ответника, който се отдръпнал. След това С. отишъл към микробуса си, откъдето извадил железен кол и започнал да бие молителката с него. Единственно преминаваща наблизо жена успяла да ги разтърве. Молителката твърди, че на тръгване С. хвърлил по нея камък, а като се качил в микробуса си започнал да й крещи « ставай боклук, ставай боклук». Сочи, че се обадила на телефон 112 и на сина си, който по- късно дошъл. Твърди, че била откарана в болницата, където била прегледана, а по- късно дала обяснения за случая и в полицията. Сочи, че й било издадено съдебномедицинско удостоверение, в което експертът установил наличие на телесни увреждания. Заявява, че непрекъснато живее в страх, че за пореден път ще бъде подложена на насилнически действия от страна на ответника.

               Моли съда да издаде заповед за защита, с която да наложи следните мерки по чл. 5 т.1 и т.3 от ЗЗДН, а именно: ответника да бъде задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката, да му бъде забранено да приближава жилището, където живее в с. Б., общ. К., както и местата й за социални контакти и отдих, за срок от една година, като ответника бъде задължен да посещава специализирани програми.

 

В съдебно заседание ответникът- редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М. Ш. от АК- С., която моли съда да приеме, че поведението на ответника е предизвикано от възникнал спор между молителката и неговата майка.

 

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Безспорно по делото е, че ответникът в производството е бивш съпруг на дъщерята на молителката и следователно Н.С. и М.С. се намирали в родствена връзка по сватовство от втора степен, поради което за молителката съществува правна възможност да търси защита по предвидения в ЗЗДН ред.

В декларация по чл. 9 от ЗЗДН молителката твърди, че на г. бившия й зет осъществил актове на домашно насилие, изразяващи се в отправяне на закани за саморазправа и употреба на физическо насилие, както и употреба на обидна дума.

От приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение на живо лице № г. на д-р П.- специалист съдебен лекар се установява, че молителката е съобщила на лекаря, че е била нападната на г. около часа на улица в с. Б. от ответника, който спрял с микробус и й нанесъл побой, като Н.С. била удряна с юмруци, блъскана, били й нанесени удари с метален кол и ударена с камък, при което била съборена на земята. Специалистът по съдебна медицина дава заключение, че е налице масивен оток и кръвонасядане по предната повърхност на лявото рамо, със силно ограничение на движението в раменната става, масивни двойно контурирани кръвонасядания и отоци по лява хълбочна област, лява слабина област и горните повърхности на двете седалища, кръвонасядания по двете колена. Описаните и установени травматични увреждания добре отговарят да са от действието на тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и време, както се съобщава в предварителните сведения. Травматичните увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Във връзка с травмата на лявото рамо лекарят е препоръчал консултация със специалист- ортопед- травматолог, след което може да се произнесе за медико- биологичния характер на това увреждане.

Молителката е сезирала Районен съд- Казанлък, като въз основа депозираната молба е образувано настоящото гражданско дело.

По делото са събрани гласни доказателства:

            От показанията на свид. Ю., сестра на молителката, желае да свидетелства, се установява, че на г. в с. Б., общ. К. ответникът отправял закани спрямо Н.С., че ще я убие. За нанесен побой над молителката от страна на ответника, свидетелката научила от своята сестра. Заявява пред съда, че М.С. бил агресивен и имало и други случаи на насилие, упражнено от него спрямо молителката.

Видно от показанията на свид. М., без родство със страните по делото е, че ответникът и молителката са имали словесни пререкания в с. Б., след което С. започнал да удря молителката, която паднала на земята. Свидетелката се намесила и се опитала да ги разтърве. Твърди, че ответникът заплашвал молителката, че ще я убие.

От показанията на свид. З., дъщеря на молителката, желае да свидетелства, се установява, че на г. по телефон от своята леля разбрала, че бившия й съпруг и ответник по делото заплашвал в с. Б., че ще убие майка й. Обадили се на телефон 112, като от полицията бил съставен протокол за предупреждение на С.. На следващия ден, свидетелката била в гр. К. по работа. Получила обаждане по телефон от своя брат, че майка й била бита от бившия си зет. Когато пристигнала в с. Б., свидетелката намерила майка си паднала на земята с разкъсани дрехи.

 

От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:

Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица по смисъла на чл. 3, т.7 ЗЗДН и чл. 8, т.1 ЗЗДН, като няма спор по делото, че ответникът е бивш зет на молителката и следователно помежду  им съществувала родствена връзка по сватовство от втора степен, поради което за молителката съществува правна възможност да търси защита по предвидения в ЗЗДН ред.

Същевременно, сезиралата съда молба от 01.10.2015 г. е основана на твърдение за осъществен по отношение на молителката акт на домашно насилие на г. и г., поради което е депозирана в предвидения в чл. 10, ал.1 ЗЗДН преклузивен срок.

Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване по делото на следните обстоятелства, които в съвкупността си да обусловят извод за осъществен спрямо молителката акт на домашно насилие: наличие на морално укоримо поведение от страна на конкретния ответник по отношение на пострадалото лице, което да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН; същото да е извършено от посочения в молбата ответник и то на твърдяната дата.

Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, които се намират в тясна роднинска връзка или във фактическо съжителство.

За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителката по делото, чрез предвидените в ГПК и ЗЗДН доказателствени способи да проведе пълно и главно доказване, въз основа на което да може да се направи еднозначен извод за осъществяване от посочения автор на твърдения акт на домашно насилие и при твърдения механизъм на извършване и последици.

Съответно, за отхвърляне на молбата, ответникът следва да ангажира доказателства, които да оборват изложеното от молителката.

Съдът приема, че в хода на настоящото производство от събраните писмени и гласни доказателства беше установено по един безспорен и категоричен начин, че ответникът е извършил акт на домашно насилие по отношение на молителката, както и, че именно той е автор на твърдения в молбата акт на домашно насилие.  С тези си действия М.С. е нанесъл описания от молителката вредоносен ефект върху здравето и психиката й.

При обсъждане на събраните доказателства може да се направи извод, че поведението на ответникът към неговата бивша свекърва, може да се квалифицира като домашно насилие и да обуслови по отношение на ответникът да се използва държавна принуда под формата на мерки по ЗЗДН.

Видно от съдържанието на чл. 9 от ЗЗДН молителят няма задължение да посочи вида на мярката за закрила, която желае да бъде взета по отношение на пострадалото лице. Съдът не е обвързан с направеното искане за конкретна мярка. Той преценява налице ли е домашно насилие и според степента и вида на насилието налага една или няколко мерки, отговарящи най- пълно на целите на закона. Поведението на ответника на г.  и г. представлява физическо и психическо домашно насилие спрямо молителката. Искането за налагане на мярка за защита е основателно.  М.С. следва да се задължи да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и да му бъде забранено да приближава дома на молителката, както и местата й за социални контакти и отдих за срок от 12 месеца. От упражненото физическо и психическо насилие не са настъпили последици, създаващи сериозна опасност за физическото или психическото здраве на молителката. Няма основание за насочване на молителката или на ответника към специализирани програми за пострадали от насилие лица или за извършители на домашно насилие.

 

На осн. чл. 5, ал.3 от ЗЗДН на ответника М.Р.С. следва да се наложи глоба в размер на 200/ двеста/ лева.

Ответникът С. следва да заплати на молителката С. направените по делото съдебни разноски за един адвокат в размер на 500лв.

Ответникът следва да заплати държавна такса от 25.00лв./ двадесет и пет лева/ по сметка на Районен съд- Казанлък.

 

Водим от гореизложеното съдът

                                                              Р  Е  Ш  И  :

              ПРИЗНАВА за установено, че на г. в с. Б., общ. К. М.Р.С., ЕГН ********** ***, е извършил спрямо Н.М.С., ЕГН ********** *** действия, представляващи домашно насилие.

 

          ЗАДЪЛЖАВА М.Р.С., ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н.М.С., ЕГН ********** ***.

 

          ЗАДЪЛЖАВА М.Р.С., ЕГН ********** *** да не приближава жилището на пострадалата Н.М.С., ЕГН **********,*** за срок от дванадесет месеца.

 

ЗАДЪЛЖАВА М.Р.С., ЕГН ********** *** да не приближава местата за социални контакти и отдих на пострадалата Н.М.С., ЕГН ********** *** за срок от дванадесет месеца.

 

 ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита.

 

           ОСЪЖДА М.Р.С., ЕГН ********** *** заплати на Н.М.С., ЕГН ********** *** направените по делото съдебни разноски в размер на 500.00лв.

 

           ОСЪЖДА М.Р.С., ЕГН ********** *** да заплати глоба в размер на 200 лв. и държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на Районен съд- Казанлък.

 

               Копия от Заповедта и решението да се връчат на РУ „ Полиция”-Казанлък и на страните.              

 

               Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в 7-дневен срок от обявяването му.

   

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: