№ 48522
гр. София, 24.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110124631 по описа за 2024 година
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с
оглед направените доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3,
изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД.
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцата Л. Б. С. твърди в исковата молба, че на 7.12.2020г. между Л. Т. В. и Х. Н. Б. е
сключен договор за продажба на наследство, в който е посочено, че продавачът В. продава
на купувача Б. цялото си наследство, оставено от С. Т.а К., починала на 2.8.2016г., в което се
включват и 10/36 ид.ч. от имот, на адрес ********, с прилежащо избено помещение № 5 с
6,50 кв.м., таванско помещение № 5 с 8,50 кв.м. и 5,88 % ид.ч от общите части на сградата,
ниво 1. Сочи, че данъчната оценка на 10/36 ид.ч. била 40781,80 лева, като в договора не
били посочени други недвижими имоти, нито движими вещ, банкови сметки или други
активи на наследството, като продажната цена на наследството, е 2000лева, като договорът
е вписан в СлВп. Твърди се, че в наследствената маса на С. К., освен сочените идеални
части, има и идеални части от НИ в град Велико Търново – магазин на улица Независимост
14, двуетажна къща с магазини на партера на улица Независимост 12, както и много скъпи
НИ – около 30 дка в индустриалната зона на град Велико Търново, с промишлени сгради,
включително и на пивоварна Болярка. Сочи се, че договорът за продажба на наследство е
вписан в СлВп – град София, но не и в СлВп - град Велико Търново. Сочи, че в
наследствената маса има и движими вещи, находящи се в *********, влогове от
наследодателя / разделени между наследниците/, както и други права и задължения. Ищцата
счита, че сделката по продажба на наследство е нищожна, защото накърнява добрите нрави,
1
липсва съгласие и предписана от закона форма, основание, както и е привидна – договорът
за продажба на наследство прикрива договор за покупко – продажба на недвижим имот.
Ищцата твърди, че страните по договора са искали не да се продаде наследството, а да се
продадат само идеалните части от описания имот, като по този начин заобикалят останалите
съсобственици на имота, по реда на чл.33 ЗС, не е необходимо продавачът да има
доказателство за доходи, върху получената цена той не дължи данъци, като се сочи
нееквивалентност на престациите, заради цената, което е нарушение на добрите нрави, ако е
имало задължения в наследството, същите са погасени по давност; наследниците са
разпределили сумите от влогове, следователно е нямало и публични задължения, не е
налице риск – заради сочената продажна цена в договора. Сочи се, че купувачът на
наследство не е приел наследството на С. К.. Ищцата твърди, че е научила за продажбата на
наследство от получаване на съобщение по висящо дело № 97/2024г. на ВтРС и приложени
доказателства, по което дело, Б. е предявил против нея иск по чл.108 ЗС, и евентуален по
чл.124 ГПК , като цели признаването му за собственик на 90/1872 ид.ч. от ¾ ид.ч. на ПИ с
идентификатор 10447.507.165 в град велико Търново, улица Х. Караминков № 1, заедно с
построените обекти в него , като е направено искане по чл.537,ал.2 ГПК за отмяна на н.а. №
232, том 2, рег.№ 1449, дело № 152/2019г. за 90/1872 ид.ч. от същия имот, а евентуалният иск
е за признаването му за собственик на 90/1872 ид.ч., включени в 228/1872 ид.ч. В
претенцията си, Б. е направил твърдение, че е собственик по силата на придобити права от
договора за наследство. ИЗложеното обосновава, според твърденията в исковата молба,
интереса от предявяване на иска. Формулирано е искане съдът да признае договора за
продажба на наследство за нищожен.
С уточнителна молба № 163274/20.5.2024г., ищцата формулира петитум по указания
на съда, като с уточнителна молба № 171769/27.5.2024г., в изпълнение на указанията на
съда, ищцата сочи, че интересът й произтича от твърдението, че сделката за продажба на
наследство рефлектират върху нейната правна сфера, защото в наследствената маса на К.,
според Б., има и недвижими имоти, които са собственост на ищеца и се намират в гр.Велико
Търново – 90/1872 ид.ч. от ¾ ид.ч. от ПИ 10447.507.165 и построените две сгради, като е
налице соченото по – горе висящо производство. Ищцата твърди в сочената молба, че
въпреки че и прикритата сделка – покупко – продажба на имот, също е нищожна, иска
обявяване на нищожен на договора за продажба на наследство, като се твърди, че е
собственица на 90/1872 ид.ч. от ¾ ид.ч. от ПИ 10447.507.165 и построените две сгради,
които е придобила по давност, за което е съставен н.а., като не твърди да е наследник по
закон на С. К., предявява отделен иск за разкриване на прикритата сделка – покупко –
продажба на НИ.
Ответникът Л. Т. В., получил препис от исковата молба на 27.9.2025г., не е подал
писмен отговор.
Ответникът Х. Б., получил препис от исковата молба, в срок, чрез ССЕВ, е депозирал
писмен отговор на предявения иск, оспорва същия, като сочи, че счита същия за валиден,
отговаря на изискванията за форма, съдържание, изразена е действителната воля на
2
страните, като същият се твърди да се отнася за цялото наследство на наследодателя С. К..
Сочи се, че не се цели прикриване на продажба, договорената цена е действителната, нито
нееквивалентност на престациите. Счита се, че не е необходимо да се посочват активите на
наследството, като продавачът е искал да продаде цялото си наследство. Сочи се, че след
сключване на договора, е образувано гр.д.№ 97/2024г. на ВтРС, за имоти – част от
наследствената маса, като на 19.5.2025г. е извършена покупко – продажба на НИ, намиращи
се в наследствената маса, в гр.Велико Търново, като в н.а. за продажба е посочен и
договорът за продажба на наследство, като се твърди, че към подаване на отговора,
договорът за продажба на наследство е вписан в СлВп и в София, и във Велико Търново.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.26,ал.1,пр 3 ЗЗД за признаване
нищожността на договор за покупко –продажба на наследство : накърняване на добрите
нрави; с правно основание чл.26,ал.2,пр 2 ЗЗД липсва съгласие, чл.26,ал.2,пр 3 ЗЗД
предписана от закона форма, чл.26,ал.2,пр 4 ЗЗД основание, както и е привидна
чл.26,ал.2,пр ЗЗД – договорът за продажба на наследство прикрива договор за покупко –
продажба на недвижим имот, съединен с установителен иск за разкриване на прикритата
сделка, която се твърди да е покупко – продажба на имот – с правно основание чл.17 ЗЗД.
ІІІ. Доказателствена тежест.
УКАЗВА на ищцата , че носи тежестта да докаже: правен интерес от предявяване
на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК – в частност, твърдението си, че в договора за продажба на
наследство са включени и имотите в град Велико Търново, като ответникът Б. й
противопоставя свои права, а също така и предпоставките за основателност на иска –
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между
Б. и В. е възникнало облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на
наследство, като при сключване на договора е налице нееквивалентност на престациите,
предвид вписаната в договора продажна цена и посочената данъчна оценка на имота,
страните по договора са постигнали предварително съгласие, че сделката, която сключват, е
договор за продажба.
УКАЗВА на ответника В., че носи тежестта да докаже по делото, че е наследник по
закон на К., а предвид доводите в исковата молба, и че е приел наследството на К..
УКАЗВА на ответника Б., че носи тежестта да докаже твърдението си, че страните по
договора са постигнали съгласие да сключат договор за продажба на наследство, при
продажна цена 2000лева, която е платена, твърдението, че договорът е вписан и СлВп град
Велико Търново, основанието на договора, еквивалентността на престациите.
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО и НЕНУЖДАЕЩО се от доказване между страните по
делото, че С. Т.а К. е починала на 2.8.2016г., като е оставила свои наследници по закон – Л.
Т. В., както и, по заместване – Н.Й.Ц.М., Е.Н.А., Л.Н.Д, че на 7.12.2020г. е сключен писмен
3
договор за продажба на наследство, между В. / продавач/ и Б. / купувач/, с форма –
нотариална заверка на подписите на двете страни по договора, който договор е вписан на
9.12.2020г. в Служба по вписванията град София, че към датата на сключване на договора,
данъчната оценка на 10/36 ид.ч. от имот, на адрес ********, с прилежащо избено помещение
№ 5 с 6,50 кв.м., таванско помещение № 5 с 8,50 кв.м. и 5,88 % ид.ч от общите части на
сградата, ниво 1 е била 40781,80 лева, че с н.а. № 232/12.2.2019г. ищцата Л. С. е призната за
собственик по силата на давностно владение върху 228/1872 ид.ч. и дарение и покупко –
продажба на 1644/1872 ид.ч. на недвижими имоти в град Велико Търново – ¾ ид.ч. от ПИ
10447.507.165, както и два самостоятелни обекта в него, като н.а. е вписан на 12.2.2019г. в
Служба по вписванията град Велико Търново, през 2024г. Б. е предявил против С. искове –
по чл.108 ЗС, евентуален по чл.124 ГПК, и искане по чл.537,ал.2 ГПК, като основава правата
си по договора за продажба на наследство, както и че договорът от 7.12.2020г. е вписан след
предявяване на иска, предмет на настоящото дело, към 27.10.2025г. – датата на подаване на
отговор от Б., и в службата по вписвания град Велико Търново.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени документи, като писмени
доказателства.
ДОПУСКА при довеждане от ищеца в първото по делото о.с.з. на двама свидетели –
единият за твърдението, че страните по договора за продажба на наследство не са искали
НИ, находящи се в град В.Търново да са част от предмета на договора, като са имали
уговорка да прикрият продажба на имота в София.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за допускане на СТЕ, предвид
отделеното по – горе за безспорно и неотносимостта на въпроса за пазарната цена.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден
от 9:00 до 17:00 часа от Лъчезар Насвади на тел. 8955423 и ел. адрес ******@***.**, а след
01.03.2010 г. и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул.
4
„Патриарх Евтимий” No. 2, ст. 7.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
5.2.2025г. г., от 11.00 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените
по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5