Р Е Ш Е Н И Е №666/10.10.2019г.
гр.Ямбол........10.10........2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На..................................тридесети...септември………................................
През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове: ........................
........................
При секретаря................И.Г......................и в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 908
за 2019 година............................................................................................
Производството по делото е образувано по искова молба на В.Г.С. *** против МО на РБ, с която се претендира да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 13 806,99 лв., ведно със законната лихва, считано от 4.03.2002 г., представляваща обезщетение по неизпълнен договор за обучение и мораторна лихва в размер 1010,20 лв. по изпълнителен лист по гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС, както и присъждане на направените по делото разноски. Според ищеца е изтекла погасителната давност относно вземането по изпълнителния лист, тъй като последното извършено действие от съдебния изпълнител е по молба на взискателя-ответник от 21.01.2014 г. Твърди се също така, че на 15.03.2015 г. е връчено съобщение, с което ДСИ уведомява ищеца, че на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК е постановено прекратяване на изп. дело № *** г., т.е. също се касае за обстоятелство възникнало след образуване на делото. Иска се уважаване на претенцията и присъждане на направените разноски.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от ответника не е постъпил. В съдебно заседание ответникът взе отношение по иска в смисъл, че не знае за прекратяване на изпълнителното дело, но ако това е така, смята да заведе ново въз основа на същия изпълнителен лист.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован чрез пълномощника си поддържа иска.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът е представил писмени доказателства, които се съдържат в приложеното и.д. № *** г. по описа на ДСИ при ЯРС и от които се установява, че с молба от 26.08.2009 г. на поделение *** с.Б. /впоследствие МО гр.София/ против В.Г.С. е депозирано искане за образуване на изпълнително дело и събиране на сума по издаден в полза на взискателя изпълнителен лист. Видно от съдържащия се в делото изпълнителен лист, същият е издаден на 17.02.2003 г. въз основа на определение № *** г. по гр.д. № ***г. /възз.гр.д. № *** г./, по който В.С. е осъден да заплати на МО гр.София, със съдебен адрес: с.Б. поделение *** сумата 13 806.99 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.03.2002 г. до окончателното изплащане, както и сумата 1 010.20 лв. мораторна лихва за периода 25.08.2001 г. – 03.03.2002 г. Това изпълнително производство е приключило с постановление от 30.01.2019 г., с което ДСИ е прекратил производството по и.д. № *** г. на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК поради това, че последното искано действие от взискателя е от 21.01.2014 г. За прекратяване на изпълнителното производство ищецът е разбрал на 15.03.2019 г., видно от съобщението за същото, т.е. в хода на настоящото производство, което е образувано по негова искова молба депозирана пред ЯРС на 05.03.2019 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 от ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи поради настъпила погасителна давност сумата 13 806.99 лв., ведно със законната лихва считано от 04.03.2002 г. и мораторна лихва в размер 1 010.20 лв., за които е издаден изпълнителен лист в полза на МО по гр.д. № *** г. по описа на ЯРС и първоначално заведена претенция относно това, че за сумата е образувано и.д. № *** г. по описа на ДСИ. В хода на производството след установяване прекратяването на изпълнителното производство, ищецът претендира да бъде признато за установено, че не дължи на ответника сумите единствено въз основа на издадения изпълнителен лист по гр.д. № *** г.
Съдът намира предявеният иск за допустим въпреки, че безспорно е прекратено изпълнителното производство. Предявеният отрицателен установителен иск независимо от липсата на висящо изпълнително производство следва да бъде приет за допустим предвид накърняване на правната сфера на ищеца само въз основа на факта на съществуване на издаден в полза на ответника изпълнителен лист за вземането, което той счита, че е погасено по давност. Както сочи текстът на разпоредбата на чл. 439 от ГПК ищецът твърди настъпване на погасителна давност за вземането, която представлява факт настъпил след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, т.е. същият има интерес да установи несъществуването на това вземане, упражнявайки своите права за това. Както и в определение № *** г. по ч.гр.д. № *** г. на Апелативен съд Бургас е прието, в случая е достатъчен и е налице безспорен интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство независимо, че и в хода на същото би могъл да предяви иска си. По тези съображения съдът намира предявеният иск за допустим, независимо от прекратяване на изпълнителното производство.
Разгледан по същество съдът намира искът за основателен, поради което следва да бъде прието, че ищецът не дължи на ответника вземането по изпълнителния лист с оглед погасяването му по давност. От изпълнителния лист, издаден на 17.02.2003 г. става ясно, че между страните в настоящия спор е водено гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, приключило с осъждане на В.С. да заплати на МО главница 13 806.99 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.03.2002 г., както и мораторна лихва от 1 010.20 лв. за периода 25.08.2001 г. – 03.03.2002 г. С оглед данните, съдържащи се в този изпълнителен лист и липсата на други такива относно характера на вземането, неговият падеж и изискуемост, съдът приема, че датата на изискуемостта на вземането на МО е 24.08.2001 г., тъй като датата 25.08.2001 г. е посочена като първоначална дата на периода, за който е начислена мораторната лихва, след като същата се начислява от деня, следващ деня на падежа на вземането. При това положение погасителната давност по отношение на главното задължение за главница би следвало да изтече след 5 години, съгласно чл.110, във вр. с чл. 114 от ЗЗД, т.е. на 25.08.2006 г. Давността относно присъдената мораторна лихва е изтекла по – рано предвид това, че същата е тригодишна, съгласно чл. 111, б.“в“ от ЗЗД – на 3.03.2005 г. Изпълнителния лист е издаден на 17.02.2003 г. в момент преди да изтече погасителната давност на вземането, но същият е депозиран и е образувано изпълнително производство на 26.08.2009 г., т.е. след изтичане на три, респ. пет години след като вече е изтекла погасителната давност за вземането. Погасителната давност е изтекла дори ако се приеме, че изпълнителният лист е заведен за реализиране на вземането пред ДСИ след повече от пет години от неговото издаване, съгласно чл. 117, ал.2 от ЗЗД, според която разпоредба, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е пет години, т.е. видно от изпълнителния лист същият е издаден въз основа на определение от 11.07.2002 г. и петгодишната давност, ако е била прекъсната към този момент е започнала да тече нова давност, която е изтекла на 11.07.2007 г., отново две години преди завеждане на изпълнителното производство.
По тези съображения съдът счита, че ищцовата претенция е основателна, следва да бъде уважена като бъде прието за установено, че същият не дължи на ответника процесното вземане поради изтекла давност.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в размер 1 577.28 лв.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че В.Г.С., ЕГН ********** ***, к-с „*** не дължи на МО на РБ гр.София, ул. „*** с адрес за призоваване с.Б. ВФ *** сумата 13 806,99 лв., ведно със законната лихва, считано от 4.03.2002 г., представляваща обезщетение по неизпълнен договор за обучение и мораторна лихва в размер 1010,20 лв. по изпълнителен лист по гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА МО гр.София да заплати на В.Г.С. с посочени данни на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер 1 577.28 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: