РЕШЕНИЕ
№ 689
гр. В., 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело №
20213100101772 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени от Д.Г. М. пасивно
субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 и чл.45 от ЗЗД за
осъждане на ответниците „Университетска многопрофилна болница за активно лечение
Света Марина“ ЕАД и ЯВ. П. ЕНЧ. да й заплатят солидарно обезщетение в размер на 30 000
лева за причинените й неимуществени вреди – болки, страдания и стрес, настъпили в
следствие на незаконосъобразните действия на служителите на ответника проявени при
извършване на операция на 26.04.2017г. с участието на д-р Я.Е. във връзка с фрактура на
първи лумбален прешлен – вертебропластика, при която е извършено неправилно поставяне
и разпространение на костния цимент в спиналния канал и интервертебралните фораменти,
ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на увреждането – 26.04.2017г. до
окончателното им изплащане.
В исковата молба ищцата излага, че на 22.04.2017г. е претърпяла травма при падане
по стълби, в следствие на което получила силни болки в гърба. На 24.04.2017г. била приета
в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД гр.В., където била поставена
диагноза - фрактура на тялото на L I прешлен. На 26.04.2017г. екип от лекари в ответната
болница начело с проф.Я.Е. извършили оперативна интервенция по повод фрактурата на
прешлена – вертебропластика.
Твърди, че независимо от извършената операция не настъпило подобрение в
състоянието й – продължавала да търпи силни болки, които не отшумявали, настъпили
1
признаци на влошаване на общото й състояние – не можела да се движи и да се обслужва
сама. Посочва, че по тази причина потърсила консултация с друг специалист и на
24.10.2017г. била приета за лечение в Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ „Св. Иван
Рилски“ ЕАД, гр.С.. Там след изследване на гръбнака и скенер било установено неправилно
поставяне и разпространение на костния цимент в спиналния канал и интервертебралните
фораменти, което се явявало тежко усложнение и причина за изпитваните силни болки при
движение и покой. Констатацията наложила провеждането на втора хирургична
интервенция на 31.10.2017г. на ищцата, при която била отстранена установената маса от
костен цимент, която оказвала компресия върху медоларния конус нервни коренчета.
Твърди, че в следствие на неуспешната първа операция извършена в УМБАЛ
„Св.Марина“ ЕАД гр.В. от екипа на д-р Я.Е. е претърпяла множество силни болки и
страдания, неудобства от битово естество, дискомфорт. Наложило се да приема
болкоуспокояващи лекарства и дългосрочни затруднения при движение и самообслужване.
Шокът от преживяното отключил силен уплах, безсъние и състояние на тревожност за
здравословното й състояние и безнадежност. По препоръка на личния си лекар потърсила
помощ при психиатър, който след проведени консултации дал заключение за наличие на
разстройство в адаптацията.
Твърди, че претърпените неимуществени вреди - болки и страдания са пряко и
непосредствено следствие от неуспешно проведената първа операция, грешките от която
наложили извършването и на втората интервенция. Твърди, че д-р Я.Е., като ръководител на
екипа извършил първата операция е отговорен за настъпилата вреда, тъй като същата се
явява следствие на допусната лекарска грешка - неправилно поставяне и разпространение на
костния цимент в спиналния канал и интервертебралните фораменти. Поради това, че
ответникът УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД, гр.В. е работодател на д-р Е. се иска ангажиране на
солидарната им отговорност за претърпените от ищцата вреди, за чиято обезвреда се
претендира сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на
увреждането – 26.04.2017г. до окончателното изплащане. Претендира и за заплащане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника ЯВ. П. ЕНЧ.,
чрез процесуалния му представител. Не оспорва, че на 24.04.2017г. ответникът Д.М. е била
приета в Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „Св.Марина“, гр.В. с фрактура на тялото на
L1 прешлен, като след обсъждане на обща клинична конференция е назначено оперативно
лечение. Оспорва твърденията на ищцата, че и е била направена вертебропластика, както и
че са били нарушени добрата медицинска практика и медицинските стандарти, че
неправилно е бил поставен костен цимент в спиналния канал и интервертебралните
форамени, довело до стесняване на лумбалните канали. Оспорва във връзка с оперативната
интервенция на 26.04.2017г. ищцата Д.М. да е имала влошаване на здравословното
състояние и да е претърпяла твърдените неимуществени вреди – болки, страдания, безсъние,
тревожност, безнадежност и психични проблеми, както и същите да са пряка и
непосредствена последица от медицинската интервенция на 26.04.2017г.
2
Твърди, че предоперативно в ответната болница ищцата е била детайлно
информирана за естеството на операцията и свързаните с нея потенциални рискове и
евентуални усложнения. Извършената на 26.04.2017г. от проф.Е. и неговия екип
кифопластика е осъществена по всички правила на съвременната неврохирургична практика
и стандарти. Посочва, че евентуалното изтичане на цимент в спиналния канал и
интервертебралните форамени е едно от най-често срещаните усложнения при такава
операция и не следва да се квалифицира като лекарска грешка. Излага, че болната не е
имала оплаквания при вертикализирането й, както и при изписването й, което да сочи на
изтичане на цимент и засягане на лигаменти, а изходът от заболяването е бил с подобрение.
По тази причина оспорва разчитането на резултата от образното изследване КТ на лумбални
прешлени в МБАЛ „Св.Анна“, че е имало „изтичане на цимент превертебрално,
паравертебрално в дуралния сак“.
В случай на извод за основателност на предявения иск по основание, същият се
оспорва по размер, тъй като претендираното обезщетение не е съобразено с критерия за
справедливост. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и да
бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор чрез процесуалния си представител е
депозирал и ответникът - „Университетска многопрофилна болница за активно лечение
Света Марина“ ЕАД /УМБАЛ Св.Марина“, гр.В./. В него заявява становище за допустимост,
но неоснователност на предявените искове. Излага възражения срещу твърденията на
ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди, както и касателно липсата на
елементите от фактическия състав на отговорността, включително за прекомерност на
претендираното обезщетение аналогични на тези изложени в отговора на ответника Я.Е..
Моли за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на съдебно-деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
С определение от 15.11.2021г. по искане на ответниците е конституирано трето
лице-помагач на - ЗАД „Армеец“. В срока по чл.131 от ГПК застрахователното дружество е
депозирало писмен отговор на предявените искове.
Заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Поддържа възраженията срещу основателността на исковете направени в писмените
отговори на ответниците. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на двамата ответници поради липсата на неправомерно извършени от д-р Е. и
екипът му противоправни и виновни действия в нарушение на медицинските стандарти и
правилата на добрата медицинска практика при проведените медицински манипулации, от
които за ищцата да са произтекли неблагоприятни последици. Оспорва се и размерът на
претендираното обезщетение, като се твърди също, че евентуалните вреди са следствие на
случайно събитие. Посочва се, че ищцата е била информирана за предстоящата интервенция,
поради което евентуалната „неадекватност на някое от осъществените действия или
бездействия“ се явява допустим обичаен медицински риск. Прави възражение за
съпричиняване на вредата от ищцата предвид тежкото и общо физиологично състояние.
3
В съдебно заседание ищцата Д.М., чрез процесуалния си представител поддържа
предявените искове и моли да бъдат уважени. Счита за доказано наличието на причинно-
следствена връзка между извършената от ответника д-р Е. в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД,
гр.В. оперативна интервенция на счупения гръбначен прешлен на ищцата и претърпените от
нея след това неимуществени вреди-болки и страдания. Моли за присъждане на съдебно-
деловодни разноски включително и адвокатско възнагражение по реда на чл.38 от ЗАдв.
Ответниците - Я.Е. и УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр.В., чрез процесуалния си
представител молят за отхвърляне на предявените срещу тях искови претенции. Твърдят, че
не е налице допусната лекарска грешка от медицинския екип извършил опреративната
интервенция на ищцата, не е проявено противоправно поведение както и при избора на
метода за лечение на счупения гръбначен прешлен на ищцата, така и при извършване на
самата оперативна процедура. Избран е най-щадящият за пациента метод, утвърден в
световните здравни стандарти за подобно състояние на пациента – кифопластика на
счупеният прешлен, за същността и рисковете на който пациентката е била предварително
информирана и е дала съгласие за провеждането й. Излагат, че констатираното изтичане на
минимално количество вертеброцимент по леглото на прешлена на ищцата е един от най-
често срещаните усложнения при този тип опреративни интервенции и той не е довел до
значителен неврологичен дефицит при ищцата. Излагат, че в случая на ищцата е можело да
се въздейства с медикаментозна терапия, ако тя бе провела назначените и два контролни
прегледа и чак след това при нужда да се проведе ревизиоонна операция. Поради липса на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, молят предявените срещу
тях искове да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-
деловодни разноски.
Третото лице-помагач на ответника - ЗАД „Армеец“редовно уведомено за съдебните
заседания не изпраща представител.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Не е налице спор между страните, а са представени и писмени доказателства /копие
на трудов договор /л.181-182/, удостоверяващи, че д-р ЯВ. П. ЕНЧ. е в трудово
правоотношение с УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД гр.В., където заема длъжността „Лекар
неврохирургия“.
Няма спор между страните, че на 24.04.2017г. ищцата Д.М. е постъпила в УМБАЛ
„Света Марина“ ЕАД, гр.В. за планирана оперативна интервенция на 26.04.2017г. - лечение
на фрактура на тялото на L1 прешлен, извършена от екип начело с проф.Я.Е.. След проведен
медицински консилиум е взето решение за извършване на кифопластика на счупеният
гръбначен прешлен.
За извършената на 26.04.2017г. кифопластика на ищцата в УМБАЛ „Света Марина“
4
ЕАД, гр.В. от оперативен екип начело с проф.Я.Е. е издадена епикриза /л.7/, видно от която
операцията е проведена под обща анестезия, извършена е кифопластика с костен цимент.
Постоперативното състояние на ищцата е оценено като такова без неврологичен дефицит,
болната е вертикализирана и раздвижена на първия следоперативен ден. Изписана е на
27.04.2017г. с подобрение и са назначени два контролни прегледа – на 05.05.2017г. и на
18.05.2017г. Няма спор, че ищцата Д.М. не е посетила нито един от двата контролни
прегледа в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр.В. в клиниката по неврохирургия след
извършената й там операция.
След операцията, във връзка с оплаквания на ищцата свързани с болезненост в
областта на оперативната интервенция, на 30.05.2017г. е проведена образна диагностика на
L - прешлени на ищцата в МБАЛ „Св.Анна-В.“ АД, разчитането на която установява
„наличие на цимент превертебрално, паравертебрално в дуралния сак зад Тн12 и Л1 на
протежение 4,7 см“. Последвало е провеждането на консулт с лекар в отделението по
неврохирургия при УМБАЛ „Св.Иван Рилски“ гр.С. на 24.06.2017г. /л.10/, при който е
назначена терапия, при неповлияване от която е предвидена възможност за оперативна
интервенция с посочена дата за прием в отделението по неврохирургия – 16.10.2017г.
Видно от издадената епикриза от УМБАЛ „Св.Иван Рилски“, гр.С., Клиника по
неврохирургия /л.11/, Д.М. е приета за лечение на 24.10.2017г. като е извършена оперативна
интервенция във връзка с констатирани данни от КТ изследване за неврална компресия
върху нервните структури – медуларния конус и нервните коренчета на нивото на L1 с
данни за сублигаментарен лекаж на костен цимент в спиналния канал на ниво L1-2
оформящ вторична стеноза и въпросната компресия. При повторната операция е отстранен
излишния цимент, осъществена е добра декомпресия на нервните структури. Пациентката е
вертикализирана с редуцирана болкова симптоматика. Изписана е с подобрение на
03.11.2017г.
На 13.03.2018г. е издадено експертно решение № 1130 на ТЕЛК към МБАЛ
„Св.Марина“ В. /л.15/, с което е определена 50% трайно намалена неработоспособност при
водеща диагноза „Счупване на гръбначния стълб в поясната област“.
По делото са представени писмени доказателства съставляващи историята на
заболяването на ищцата /л.51-80/, в които се съдържа и подписана от ищцата Д.М.
декларация за информирано съгласие относно диагностично-терапевтичните процедури
/л.64-67/, като в т.7 от същата е посочено, че пациентът е уведомен за съществуването на
вероятност при провежданите процедури, включително хирургически да настъпят
усложнения, като съгласно т.10 и т.11 е предоставена възможност за задаване на въпроси
относно рисковете и опасностите свързани с процедурите, които ще бъдат прилагани.
Видно от представеното удостоверение от МВР, ОД на МВР-В. /л.183/ Д.М. е
напуснала границата на Р.България през ГКПП Капитан Петко Войвода на 24.06.2017г. и е
влязла в страната пак през него на същия ден.
От заключението на проведената по делото Съдебно-психиатрична експертиза,
5
изготвено и поддържано в съдебно заседание от вещото лице Т.А. се установява, че в
следствие на преживяния стрес по повод счупването на лумбален прешлен и провелата се
във връзка с него оперативна интервенция на 26.04.2017г., както и продължаващия болков
синдром и последващата втора операция при ищцата е настъпило влошаване на психичното
и състояние и е развила симптоми на разстройство в адаптацията. Това състояние е описано
като реактивно – субективен дистрес възникнал в следствие на стресогенното събитие,
което е довело до нарушваване на социалното функциониране. Вещото лице посочва, че
диагностицираното състояние при ищцата е следствие на травматичните изживявания по
повод счупването на прешлена и двете оперативни интервенции, като интензивността на
симптомите е била в рамките на възстановителния период от травмата – около 1 година.
Изявата на симптомите включва тревожно стресови преживявания, включително
психосоматични симптоми, които не са позволявали на ищцата да функционира
пълноценно. Отделно от това вещото лице посочва, че в този период спрямо ищцата са били
налице и допълнителни стресогенни фактори, а именно проблемни отношения с
административния й началник, както и последвалото прекратяване на трудовото и
правоотношение. Понастоящем изследването на психичния статус на ищцата не дава
основание на вещото лице да диагностицира актуално психично разстойство, поради което е
направен извод за положителна добра прогноза за психичния статус на ищцата.
По делото е проведена Съдебно-медицинска експертиза с вещо лице –лекар
неврохирург, началник на Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ „Д-р Г.Странски“
гр.Плевен – доц. И.В.. Вещото лице посочва, че след травматичен инцидент ищцата Д.М. е
диагностицирана в УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД гр.В., в Клиниката по неврохирургия с
компресионно счупване на тялото на Л1 /първи поясен прешлен/ с различна височина на
счупването в предната, средната и задната му част. Това е нарушило биомеханиката на
гръбначния стълб и е предизвикало субективните оплаквания от локална болка в зоната на
счупването на прешлена и в зоната на травмираните периферни неври. Посочва, че избрания
в случая метод на лечение от екипа извършил операцията на ищцата през м.04.2017г. –
Кифопластика, изразяваща се в раздуване с неутрална течност на фрактурираното тяло на
прешлена с цел възстановяване на 3Д формата му и запълване с костен цимент е правилна и
е наложена като стандарт в неврохирургичната практика. Уточнява на въпроси на страните в
съдебно заседание, че преценката за количеството цимент, който следва да бъде впръскан в
прешлена е строго индивидуална с оглед пациента и няма точна формула за изчисляване на
необходимото количество. Операторът преценява какво количество да впръска по време на
самата интервенция, наблюдавайки през камера как се изпълва тялото на прешлена, като
задържането на пръста му върху булалото на инструмента, който впръсква цимента дори с 1
секунда може да доведе до изтичане на някакво минимално количество /1-2 милилитра/
вертеброцимент в епидуралното пространство на гръбначномозъчния канал. Това
усложнение според световната медицинска практика е едно от най-често срещаните при
оперативното лечение на травми на гръбначния стълб – между 30% до 70% от всички
усложнения, като същото може да премине асимптоматично, т.е без симптоми; да доведе до
някой състояния на временен неврологичен дефицит, като радикулопатия, което според
6
вещото лице се е получило при ищцата или до по-сериозни усложнения, които трайно да
засегнат неврологичния статус на пациента.
В случая, вещото лице посочва, че при ищцата, при изпълнение на процедурата
Кифопластика, се е получило минимално изтичане на вертеброцимент зад тялото на първия
поясен прешлен, което е в състояние да причини болков синдром в тази област, съчетан с
такъв и по хода на нервите, тъй като изтеклият цимент създава минимална компресия на
околните нерви и предизвиква усещането за болка. По въпроса за интензивността на болката
след проведената първа операция, вещото лице посочва, че при ищцата същата не е била
много силна, т.е в стойностите 7-10 по визуално-аналоговата скала за „измерване“ на
болката в неврохирургичната практика, където 10 е непоносима болка, тъй като ако
пациентът я обозначи като такава по време на прегледа, лекарят задължително я отбелязва в
медицинската документация и при нужда насрочва нова интервенция в кратки срокове. При
Д.М. такова отбелязване за силна, „нечовешка“ болка не е направено от консултанта в
УМБАЛ „Св.Иван Рилски“, гр.С., при контролния преглед след първата операция, напротив
назначена е терапия и е посочена дата за евентуален прием в болница при неотшумяване на
болковата симптоматика - 4 месеца по-късно, което е критерий, че състоянието на ищцата
не е изисквало спешност или хоспитализация в неотложен порядък. Вещото лице посочва,
че болката при ищцата е била средна 4-5 по цитираната скала, в подкрепа на което е фактът,
че от образното изследване е констатирано несъществено изтичане на цимент извън тялото
на прешлена, което е довело до притискане на нервните коренчета, т.е радикулопатия –
състояние, което нерядко при пациентите протича безсимптомно; а също и фактът, че
непосредствено след контролния преглед в С. през м.06.2017г. ищцата е предприела и
осъществила пътуване с автомобил до Гърция, след което връщане до гр.В., което при силна
болка при седяща позиция би било невъзможно. В този смисъл се тълкува и фактът, че
ищцата не е намерила за необходимо да проведе някой от назначените и след опрерацията
задължителни два контролни прегледа в месечен срок след операцията. При такава степен
на болковия синдром /4-5 по ВАС/ пациентът изпитвал дискомфорт в областта на
интервенцията, но е в състояние да се движи самостоятелно и да се самообслужва.
Количеството „изтекъл“ цимент при оперативната процедура на ищцата през м.04.2017г. е
било минимално, а не значимо, тъй като същественото количество вертеброцимент
попаднал в гръбначномозъчния канал би предизвикал тежка степен на сетивни нарушения –
много силна болка, но също и отпадна двигателна симптоматика - парези на крайници,
тазоворезервоарни нарушения и др. веднага след оперативната интервенция, а не по-късно,
данни за каквито при ищцата липсват. В заключение вещото лице посочва, че избраният
оперативен метод – Кифопластика, с оглед медицинското състояние на ищцата е бил
правилен. Правилно е проведена оперативната интервенция чрез впръскване на
вертеброцимент в цялост, а не частично в тялото на счупеният прешлен предвид различните
нива на счупване на прешлена, а обстоятелството, че е имало минимално изтичане на
цимент извън самия прешлен е често срещан риск на интервенцията и не представлява
допусната лекарска грешка на оператора извършващ процедурата.
7
В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Г. Д. П., М. С. П., Б. П. И. и Д. Р. Г.-С..
Свидетялят П. посочва, че познава Д.М. от преди инцидента през 2017г., при който
счупила гръбначен прешлен, но е нейн партньор от 2019г.- 2020г. - тогава когато заживели
заедно. В деня на извършената операция в „Терапията“, свидетелят посетил Д. в болницата,
тя била добре, стояла изправена до него, изпитвала болка, но лекарят я уверил, че е
нормално и болките ще отшумят до 20-на дни. При последващи прегледи в „Окръжна
болница“, които Д. сама си организирала, тъй като нямала доверие на лекарите в УМБАЛ
„Св.Марина“ В. било установено, че операцията и е несполучлива, тъй като поставеният
цимент в гръбначния прешлен се е разлял и е засегнал нервните окончания. Д. психически
се сринала, освен че усещала много силни болки, за които вземала болкоуспокояващи. Не
можела да се грижи за себе си и да се самообслужва. Плачела постоянно и смятала, че
животът й е свършил. След операцията спряла да се храни и отслабнала до 37кг. Това
наложило да потърси консулт в С., където през м.11.2017г. и направили втора операция. В
периода между двете операции, през лятото на 2017г. Д. и свидетелят пътували за един ден
от В. до Гърция с автомобил, за да и купят лекарства. След първата операция Д. била
уволнена от УМБАЛ „Св.Марина“ В., където работела като санитарка, тъй като в деня, в
който трябвало да се върне на работа била определена дата за ТЕЛК. Не и станало приятно,
тъй като за 20г. трудов стаж не била уволнявана, а също и поради това, че била служител на
болницата, която първо я „осакатила“, а после я уволнила. След втората операция се
почувствала здравословно малко по-добре, можела да бъде полезна за себе си, но
психически не се подобрила, била „тотал щета“. Пак тогава посетила няколко пъти
психиатър, който и изписал лекарства, които понастоящем не приемала.
Свидетелката П. посочва, че е близка приятелка на Д. от повече от 10 години, като
през тези години тя живеела с партньора си Г.. След операцията, която претърпяла през
м.04.2017г. в болница „Св.Марина“ във В., Д. получила уверение от екипа, че след 20 дни ще
бъде добре и работоспособна. Тя обаче продължила да изпитва силни болки, които и
пречели да се грижи за домакинството си, за себе си и близките си. Налагало се да взема
болкоуспокоителни и медикаменти за безсъние. Била отчаяна и изпитвала страх, че може да
се парализира и да остане изцяло неподвижна, спряла и да се храни, затворила се и не
излизала често. Тогава със свидетелката излизали 1-2 пъти на разходка в Морската градина.
След като болките не отшумявали потърсила второ мнение на лекар в Окръжна болница, а
след това и в Болница „Св. Иван Рилски“ в С., където и обяснили, че трябва да се направи
повторна операция за изчистване на излишния цимент. След втората операция се почуствала
по-добре, можела да се грижи за себе си и да помага на дъщеря си и на внучето, излизала по-
често от дома си, можела да спи, възстановила се и психически. След първата операция Д. не
се върнала на работа, а в поседствие я уволнили, с което се почувствала много обидена и
разочарована.
От показанията на свидетеля Б. И. се установява, че е лекар в УМБАЛ „Св. Марина“
ЕАД гр.В., в клиниката по неврохирургия и е бил част от екипа извършил операцията на
8
ищцата Д.М. във връзка със счупеният и прешлен. Д. изпитвала силни болки във връзка с
получената травма, поради което била приета в болницата за оперативно лечение.
Свидетелят лично разяснил на ищцата същността на заболяването й, както и какви са
рисковете от операцията, която ще бъде извършена. Няколко часа след операцията Д. била
вертикализирана, чувствала се добре и отишла при колежките си усмихната, за да им се
похвали колко е добре. На следващия ден дори пожелала да бъде освободена от болницата.
След операцията Д. нямала неврологична симптоматика – засягане на нерв, на друга нервна
структура, слабост в краката, изпускане и др. Непосредствено след операцията дори носела
обувки с висок ток, движела се самостоятелно и можела да се обслужва без проблем. Ходела
сама до тоалетна, излизала на двора пред болницата да пие кафе. Д. не посетила клиниката
за назначените и контролни прегледи, не дала обратна информация за някакви оплаквания, а
на колежките си споделяла че се чувства добре и че дори е ходила на почивка в Гърция.
В показанията си свидетелката С. посочва, че е старша медицинска сестра в
Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ „Св.Марина“ гр.В., в която била извършена
операция на Д.М. през 2017г. Лечението й протекло нормално, пациентката била в добро
състояние – ставала, движела се сама до тоалетната, излизала да пие кафе с колеги, за
разлика от състоянието й от преди операцията, когато изпитвала силни болки и била в
легнало положение. Чувствала се добре при изпиването и не се била връщала в болницата с
някакви оплаквания.
Предвид така установеното от фактическа обстановка, съдът прави следните изводи
от правна страна:
Предявените от ищцата Д.М. субективно съединени искове са с правно основание
чл.49 и чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответниците УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД гр.В. и д-р ЯВ.
П. ЕНЧ. да заплатят солидарно на ищцата обезщетение за причинените й неимуществени
вреди – болки, страдания и стрес, настъпили в следствие на извършената на ищцата
оперативна интервенция на 26.04.2017г. от екип лекари начело с д-р Е., при която се твърди,
че са допуснати незаконосъобразни и противоправни действия довели до увреждане на
здравословното и състояние и до необходимост от последваща операция за отстраняване на
вредоносните подследици от извършеният от тях медицински деликт, изразяващ се в
неправилно поставяне и разпространение на костния цимент в спиналния канал и
интервертебралните фораменти, при извършване на реконструкция на счупен първи поясен
прешлен.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД възложителят на някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. По своя
характер отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа е за чужди противоправни виновни действия или бездействия. Тази отговорност е
акцесорна и има обезпечително-гаранционна функция, тъй като произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица, за подбора, действията и контрола на които
отговаря възложителя. В случая ищцата ангажира отговорността на УМБАЛ „Св.Марина“
ЕАД гр.В. в качеството му на възложител и работодател на лекарите осъществили
9
оперативната интервенция на ищцата на 26.04.2017г. и конкретно д-р Я.Е., за които няма
спор между страните, че са служители на ответната болница.
Отговорността на ответникът Я.Е. е персонална за собствени противоправни действия
и същата се ангажира по реда на чл.45 от ЗЗД, като предпоставките за уважаване на иска
срещу лекаря и срещу болничното заведение са идентични.
Основателността на предявените искове налага установяване по реда на пълно и
главно доказване на елементите от фактическия състав на нормата, а именно: вреди,
причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил
някаква работа, вредите да са причинени при или по повод на изпълнението й, при вина на
изпълнителя и при наличието на причинна връзка между деянието и виновното причиняване
на вредата.
В настоящият случай ищцата Д.М. твърди, че са й причинени неимуществени вреди –
физически и душевни болки и страдания настъпили в следствие на усложнение от
проведената от ответника д-р Е. оперативна интервенция по лечение на фрактура на тялото
на Л1 прешлен. За вида и същността на извършената на ищцата оперативна процедура съдът
съобразява както посочените данни в издадената след болничния престой в УМБАЛ
„Св.Марина“ ЕАД, гр.В. епикриза, така и заключението на вещото лице по проведената
СМЕ, на база на които приема, че на ищцата е извършена Кифопластика за възстановяване
на счупен гръбначен прешлен. Обстоятелството, че в исковата молба ищцата е твърдяла, че
вредите й са настъпили в следствие на извършена процедура Вертебропластика не е
основание да не бъде разгледана претенцията й по същество, доколкото и двете процедури
имат сходен характер и целят да възстановят 3Д формата на фрактуриралия гръбначен
прешлен, което се постига чрез впръскване в тялото му на специален вертеброцимент.
Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ двата метода са стандарт при
лечението на фрактури по гръбначния стълб, като в случая екипът извършил оперативната
интервенция на ищцата на 26.04.2017г. с оглед спецификата на получената при ищцата
травма са избрали по-подходящият от двата – Кифопластика, при който първоначално се
възстановява формата на прешлена чрез впръскване на неутрална течност, която да го
„разпъне“, след което да бъде впръскан вертеброциментът, който при втвърдяване да доведе
до възстановяване на прешлена.
Съдът приема за установен фактът на „изтичане“ при извършената кифопластика на
вертеброцимент в епидуралното пространство на гръбначномозъчния канал зад тялото на
първия поясен прешлен на ищцата, при което втвърденото излишно количество цимент е
довело до компресия на околните нерви и е предизвикало усещането за болка. Същият се
установява както от разчетените от вещото лице д-р И.В. образни изследвания на ищцата
направени около месец след извършената операция в УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД гр.В. така и
от медицинската документация по повод вторичната хоспитализация на ищцата в УМБАЛ
„Св.Иван Рилски“ гр.С., Клиника по неврохирургия на 24.10.2017г., където е извършена
операция по отстраняване на излишният костен цимент оказващ компресия върху
10
медуларния конус и нервните коренчета.
Решаващият въпрос по настоящото дело е представлява ли фактът на впръскания в
тялото на прешлена Л1 на ищцата в повече вертеброцимент „лекарска грешка“, т.е
субсумира ли се това действие в понятието за противоправно и незаконосъобразно деяние
на лекаря извършващ оперативната интервенция в нарушение на медицинските стандарти и
добрата практика в областта на лечението на неврологични заболявания.
Тежестта да установи законосъобразността и непротивоправността на действията си
е на ответника извършил оперативната интервенция.
При формиране на изводите си по този въпрос съдът изцяло кредитира като
компетентно и безпристрастно изготвено и неоспорено от страните заключението на
проведената СМЕ на вещото лице доц.д-р И.В.. Същият посочва, че лекарският екип на
УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД, гр.В., Клиниката по неврохирургия е направил правилна
преценка за адекватността на извършената в последствие процедура – Кифопластика към
състоянието на ищцата – доказано счупване на тялото на първи поясен прешлен Л1,
обозначавайки я като златен стандарт за лечение на подобни гръбначни травми и най-
щадящият начин за бързо преодоляване на болковия синдром. След изясняване на
фактическите действия по извършването й е дадено заключение, че операторът на
операцията на ищцата от 26.04.2017г. проф.д-р Я.Е. не е извършил нарушение на
медицинските стандарти и правила както при раздуване на фрактурираното тяло на
прешлена, така и при апликирането на вертеброцимента в него. Решението какво
ориентировъчно количество цимент да бъде впръскано е въпрос на индивидуална
предварителна преценка на лекарския екип – възраст, ръст, телосложение на пациента, ниво
и височина на счупването, но също и на конкретна такава, извършвана по време на самата
операция, чрез мониториране на процеса. Процедурата изисква натискът към на апликатора
да бъде отнет при запълване на 2/3 части от тялото на прешлена, а евентуалното
задържането на пръста на оператора върху апликатора дори с 1 секунда повече води като
следствие до впръскването на няколко милилитра повече от цимента, респертивно до риск
от изтичане на това количество извън тялото на прешлена. Според вещото лице позоваващо
се на световната медицинска практика, изтичането на минимално количество
вертеброцимент в гръбначно-мозъчния канал при процедурата Кифопластика е едно от най-
често срещаните усложнения при оперативното лечение на травми на гръбначния стълб –
между 30% до 70% от всички усложнения. Високият процент на това усложнение при
процедурата извършена на ищцата го превръща в обичаен медицински риск, което означава
че настъпването му се случва често, но същото не е априори следствие от неправилно и/или
противоправно поведение на лицето, което осъществява медицинската дейност.
По същество рискът от настъпване на някакво усложнение в следствие на
медицинска оперативна интервенция е обективно съществуваща вероятност от настъпване
на неблагоприятни последици за живота и здравето на лицето потърсило медицинска
помощ, което е несигурно и неизвестно за него. Рискът се носи от пациента, тогава когато
същият е уведомен за потенциалната възможност от настъпване на усложненията, което той
11
декларира чрез подписването на информирано съгласие за провеждане на интервенцията. В
случая на ищцата са били разяснени същността и последиците на провежданата процедура,
както и възможността от нея да се получат усложнения, а също и рисковете и опасностите
свързани с нея е тя е дала съгласие за провеждането й. Горното обуславя извод, че Д.М. е
поела да носи риска от настъпването на възможните, разбира се незадължителни,
усложнения от иначе правилно и надлежно извършената оперативна интервенция.
С оглед изложеното и най-вече обосновано от заключението по СМЕ съдът приема,
че екипът на проф. д-р Я.Е. в УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД гр.В. правилно е диагностицирал
заболяването при ищцата, назначил е и провел при спазване на всички медицински
стандарти правилната за случая медицинска процедура – кифоластика. Не се доказа да е
налице каквото и да било неправомерно или допуснато поради проявена небрежност
действие на ответника Е. по повод проведеното лечение /оперативна интервенция/ на
ищцата на 26.04.2017г. изразяващи се в съществени пропуски и отклонения от добрата
медицинска практика. Не се установи костният цимент по време на оперативната
интервенция на ищцата в ответната болница да е поставен на неправилно място – да е
впръскан директно в спиналния канал и интервертебралните фораменти съгласно
твърденията на ищцата; да е поставено количество цимент в съществено отклонение от
необходимото съобразно медицинските стандарти /в повече или по-малко/; да е отказано
или проведено зле постоперативно лечение на ищцата, най-малкото защото същата не е
потърсила такова в назначените й за целта два контролни прегледа; да е настъпило
необичайно за извършената интервенция усложнение на медицинското й състояние, което
да е в пряка причинно-следствена връзка с вредоносно действие на извършилото я
медицинско лице. Обстоятелството, че в рамките на части от секундата при изпълнение на
процедурата кифопластика в тялото на счупеният прешлен на ищцата са попаднали един
или два милилитра в повече вертеброцимент не обуславя извод за незаконосъобразно и/или
противоправност на действията на лекаря, който я извършва.
С действията си лекарят не е нарушил общото правило да не се вреди другимо, още
по-малко това е станало виновно от него, което изключва два от съществените елементи на
деликтното основание, а именно противоправността и вината на лекаря за настъпилият
медицински риск, за който ищцата не само е била уведомена, но е и приела да носи. Липсата
на основание за ангажиране на деликтната отговорност на д-р Я.Е. към ищцата за
претърпените от нея неимуществени вреди, като натоварено с изпълнението на работата
лице по чл.45 от ЗЗД означава, че не е възникнала и гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД гр.В. по чл.49 от ЗЗД за същите тези
вреди, като възложител на работата.
На това основание безспорно претърпените от ищцата неимуществени вреди –
физически и психологични болки и страдания не подлежат на обезвреда чрез ангажиране
деликтната отговорност на лекаря и медицинското заведение, в което е извършена
оперативната интервенция на 26.04.2017г. При това положение предявените от Д.М. искове
за солидарно осъждане на ответниците да й заплатят обезщетение в размер на 30 000 лева се
12
явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени на това основание.
Всяка от страните е направила искане за присъждане на сторените по делото съдебно-
деловодни разноски, като съобразно изхода на спора такива се следват на ответниците
УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД гр.В. и Я.Е., съответно в размер на 2050 лева – разноски за
болницата - ответник /250 лева – заплатен депозит за вещо лице и 1800 лева заплатено
адвокатско възнаграждение/ и 2005 лева – разноски за ответника Е. /200 лева – заплатен
депозит за вещо лице, 5 лева такса за издадено съдебно удостоверение и 1800 лева заплатено
адвокатско възнаграждение/, които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Г. М., ЕГН ********** с адрес: гр.В., ж.к.******
пасивно субективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответниците
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение Света Марина“ ЕАД,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.В., ****, представлявано от управителя С.
А.-А. и ЯВ. П. ЕНЧ., ЕГН ********** с адрес: гр.В., **** да заплатят солидарно на
ищцата обезщетение в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева за причинените й
неимуществени вреди – болки, страдания и стрес, настъпили в следствие на
незаконосъобразните действия на служителите на ответника проявени при извършване на
операция на 26.04.2017г. с участието на д-р Я.Е. във връзка с фрактура на първи лумбален
прешлен, при която е извършено неправилно поставяне и разпространение на костния
цимент в спиналния канал и интервертебралните фораменти, ведно със законната лихва
върху сумата считано от датата на увреждането – 26.04.2017г. до окончателното им
изплащане, на основание чл.49 и чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Г. М. , ЕГН ********** с адрес: гр.В., ж.к.****** ДА ЗАПЛАТИ на
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение Света Марина“ ЕАД,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.В., ****, представлявано от управителя С.
А.-А. сумата от 2050 /две хиляди и петдесет/ лева – сторени съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Г. М. , ЕГН ********** с адрес: гр.В., ж.к.****** ДА ЗАПЛАТИ на ЯВ.
П. ЕНЧ., ЕГН ********** с адрес: гр.В., **** сумата от 2005 /две хиляди и пет/ лева –
сторени съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Света Марина“
ЕАД, ЕИК **** - ЗАД „Армеец“, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.С.,
район ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски Апелативен съд, в
13
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
14