РЕШЕНИЕ
№ 1088
гр. Пловдив, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20225330115891 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от Р. Х. Х. против „Йеттел
България“ ЕАД установителен иск за приемане за установено в отношенията
между страните, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за лизинг от 26.07.2022
г., установяваща задължение за заплащане на неустойка от 96, 59 лв., е
нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че между страните на 26.07.2022 г. са
сключени договор за мобилни услуги, допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги и договор за лизинг, по силата на който в полза на
ищеца бил предоставен телефонен номер ... и мобилно устройство Samsung
Galaxy Ultra 5 G 256 GB Black. Сочи, че в договора е установена лизингова
цена от 2 221, 57 лв. Твърди, че в разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Договора е
установено, че лизингополучателят има право да придобие собствеността
върху предоставеното за ползване устройство, като подпише договор за
изкупуване на устройството – най-малко 10 дни преди изтичане на срока на
договора за лизинг, след изпълнение на условията за придобиване на
собствеността на устройството и след като заплати допълнителна сума от 96,
59 лв. Поддържа, че в чл. 1, ал. 3 от Договора е установено, че ако
лизингополучателят не упражни правото си по ал. 2 устройството подлежи на
връщане в срок от 1 месец след изтичане на срока на договора, като в същия
срок лизингополучателят може да заяви в писмена форма, че желае да върне
устройството. Твърди, че в посочената разпоредба е установено, че ако
устройството не бъде върнато или ако не бъде върнато в работещо състояние
1
или ако лизингополучателят заяви в писмена форма, че не желае да закупи
устройството, последният дължи заплащане на допълнителна сума –
неустойка от 96, 59 лв. Твърди, че клаузата за неустойка противоречи на
добрите търговски практики, уговорена е във вреда на потребителя, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните. Сочи, че съдът
следи служебно за нищожност на неустойката, поради противоречието й с
добрите нрави. Позовава се на тълкувателната практика на Върховния
касационен съд, като счита, че така уговорената неустойка е установена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Сочи, че
в договора за лизинг е предвидено задължение за връщане на устройството,
ако не се подпише договор за изкупуване, като същевременно е предвидено и
задължение за заплащане на неустойка. По така изложените съображения се
моли за уважаване на предявения иск.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„Йеттел България“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, в който
излага съображения за нейната неоснователност. Не оспорва обстоятелството,
че между страните е сключено Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги № ... с мобилен номер ..., ведно с Договор за лизинг за
предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy S 22 Ultra 5 G 256 GB
Black. Твърди, че в договора за лизинг е предвидено право за получаване на
собствеността на мобилното устройство, но към момента на подаване на
исковата молба не е изтекъл срокът на договора за лизинг и не са настъпили
условията за изкупуването. Оспорва изложените в исковата молба твърдения
за нищожност на неустойката, установена в разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от
Договора за лизинг. Твърди, че неустойката представлява обезщетение за
лизингодателя за това, че лизингополучателят не е погасил всички лизингови
вноски, за които се е задължил, а същевременно се е облагодетелствал
упражнявайки правото си на ползване на устройството. По така изложените
съображения счита, че неустойката не противоречи на добрите нрави и е
изцяло в рамките на равнопоставените отношения между страните. Твърди,
че неустойката е равна на размера на последната дължима от
лизингополучателя, като условие за прехвърляне на собствеността, лизингова
вноска съгласно условията и сроковете на договора. В този смисъл размерът
на неустойката е равен на размера на вредите. Счита, че установената
неустойка е съобразена с изискванията на добрите нрави, изведени в
практиката на Върховния касационен съд. По така изложените съображения
моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл трето ЗЗД.
2
С определението за насрочване на делото съдът е обявил за безспорно, че
между страните е сключено Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги № ... с мобилен номер ..., ведно с Договор за лизинг за
предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy S 22 Ultra 5 G 256 GB
Black.
По делото е представен Договор за лизинг от 26.07.2022 г., сключен
между „Йеттел България“ ЕАД и Р. Х. Х., по силата на който ответникът е
поел задължение да предостави на ищцата мобилно устройство Samsung
Galaxy S 22 Ultra 5 G 256 GB Black срещу насрещното задължение на
лизингополучателя да заплати сумата от 2 221, 57 лв. с включен ДДС на 23
месечни вноски – всяка в размер от 96, 59 лв., платими при условията и
начина за заплащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му
на абонат на мобилни услуги.
В разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Договора е установено, че
лизингополучателят има право да придобие собствеността върху
предоставеното за ползване устройство като подпише договор за изкупуване
най-малко 10 дни преди изтичане на срока на договора, след изпълнение на
условията за придобиване на собствеността и след като заплати допълнителна
сума от 96, 59 лв.
В разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Договора е установено, че ако
лизингополучателят не упражни правото си по ал. 2 устройството подлежи на
връщане в срок от 1 месец след изтичане на срока на договора, като в същия
срок може да заяви изрично в писмена форма, че желае да върне
устройството. Във всички случаи лизингополучателят е длъжен да върне
устройството на лизингодателя работещо, с добър външен вид, с оригинална
опаковка, придружен от оригинална фактура и гаранционна карта. Ако
устройството не бъде върнато, или ако не бъде върнато в описаното
състояние, респ. ако лизингополучателят заяви изрично и в писмена форма,
че не желае да закупи устройството, лизингополучателят е длъжен да заплати
неустойка в размер на 96, 59 лв.
Неустойката, съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват от кредитора. Освен обезпечителна и
обезщетителна функция, неустойката има и санкционна функция, тъй като е
предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно
неизпълнение на договора. Уговарянето на неустойка е израз на признатата в
чл. 9 ЗЗД свобода на договарянето и ако страните са я предвидили при
сключване на договора, виновното неизпълнение на обвързаното с неустойка
задължение поражда за изправната страна право да претендира заплащането
й, съгласно чл. 92 ЗЗД.
За да възникне правото на неустойка, уговорката за неустойка не трябва
да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите
нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за
3
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските
правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави
уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. първо или пр.
трето ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за
неустойка.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка
е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една
неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от
специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички
случаи критерии като например естеството на обезпеченото с неустойката
задължение и неговия размер, вида на неустойката /компесаторна или
мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението /съществено или за
незначителна негова част/, съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави /чл.26, ал.1 ЗЗД/ във всички
случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Даденото с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС разрешение е доразвито в практиката на
Върховния касационен съд, съгласно която въпросът доколко клаузата за
неустойка е уговорена в нарушение на добрите нрави следва да се разрешава
чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но
и при отчитане на фактори като свободата на договаряне, равнопоставеността
между страните, функциите на неустойката, възможността неизправният
длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне
неустойката в средство за неоснователно обогатяване и пр. фактори,
относими за конкретното правоотношение. В този смисъл - Решение № 223
от 19.04.2016 г. по т.д. № 3633/2014 г. І т.о. ВКС, Решение № 229 от
29.06.2017 г. по т.д. № 3550/2015 г. ІІ т.о. ВКС и Решение № 104 от
26.06.2017 г. по т.д. № 2559/2016 г. ІV г.о. ВКС.
С Решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о.,
ТК, е разяснено, че добросъвестността, по принцип се свързва с общоприетите
правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските
практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап
от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните
етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на
членовете на общност.
В случая при тълкуване на разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Договора за
лизинг по правилата на чл. 20 ЗЗД съдът установи, че неустойката се дължи
при невръщане на предоставената лизингова вещ, ако лизингополучателят не
4
желае да упражни правото на изкупуване, респ. при връщане на лизинговата
вещ в състояние, което не отговаря на установеното в договора. Неустойката е
установена в размер на сумата, която лизингодателят би получил
допълнително, извън лизинговата цена, при закупуване на устройството от
страна на лизингополучателя. Последната е в размер от 4, 37 % от общата
лизингова цена.
Съдът намира, че уговорка за заплащане на неустойка, която е в размер
на сумата, която лизингодателят би получил допълнително при закупуване на
устройството от страна на лизингополучателя, не е установена в
противоречие с добрите нрави. Преценен от гледна точка на справедливостта
и добросъвестността в гражданските и търговски правоотношения, размерът
на уговорената мораторна неустойка не е в разрез с присъщите й по закон
обезпечителна и обезщетителна функции, тъй като е съобразен с естеството
на обезпеченото задължение и с възможните вреди от неизпълнение на
задължението на лизингополучателя да върне устройството, при заявен отказ
да го закупи, респ. при връщане на устройството в състояние, което не
отговаря на договореното. Заплащането на неустойка в размер от 4, 37 % от
лизинговата цена не е с подчертано санкционна функция и би довело до
обезщетяване на вредите на лизингодателя, ако лизингополучателя не върне
устройството в срок, въпреки нежаланието му да го закупи по установения в
договора ред, респ. вредите на лизингоподателя от невъзможност да
реализира устройството на пазара на добра цена при връщането му в
състояние, което не отговаря на установеното в договора – работещо и в
добро външно състояние.
По така изложените съображения предявеният иск следва да се
отхвърли.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените от последния
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение се определя на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, като съдът не е обвързан от претендирания от
страната размер, а определя последния с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Следователно и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с
чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като
съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и като
прецени осъществените действия от страна на процесуалния представител на
ответника, съдът определи юрисконсултско възнаграждение в размер от 100
лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Х. Х., ЕГН **********, с адрес ...., против
5
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк – София, Сграда № 6, установителен
иск за приемане за установено в отношенията между страните, че клаузата на
чл. 1, ал. 3 от Договор за лизинг от 26.07.2022 г., установяваща задължение за
заплащане на неустойка от 96, 59 лв., е нищожна, поради установяването й в
противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА Р. Х. Х., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 100 лв. –
съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството по гр.д. № 15891/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6