РЕШЕНИЕ
гр.
София, 10 Юли 2017 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на тридесети юни
две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:
Катерина Енчева
като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 9181 описа за 2015
год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл.240, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
П.Х.М. твърди, че е предоставил в заем на ответника на 17/10/2011 год. сумата 25 000
лева и на 13/12/2011 год. сумата 35 000 лева, която не е била върната на
падежа един месец от датата на получаване. Сумите били предоставени чрез банков
превод. С нотариални покани, връчени на ответника на 21/5/2015 год., последният
бил поканен от ищеца да върне получените на заем суми. Твърди, че ответникът е
в забава и по тази причина дължи 367.03 лева. лихва за забава от изтичане на
едномесечния срок по нотариалните покани 21/6/2017 год. до 13/7/2015 год. -
датата на предявяване на исковата молба. Претендира също законна лихва върху
главницата от завеждане на делото до окончателното й изплащане, както и
разноските по делото.
Ответникът
Д.Д.С., чрез назначения му особен представител оспорва иска. Твърди, че липсвал
сключен договор за заем, тъй като не можело да се предполага, че средствата
преведени от ищеца на ответника са предоставени по договор за заем, а и
липсвали доказателства, че преведените суми реално са постъпили по сметката на
ответника. Посочва, че в нотариалните покани липсвало отбелязване да се търси
сума по договор за заем Моли искът да бъде отхвърлен.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17/10/2011 год. от сметката на П.Х.М. в П.И.Б.АД е
нареден превод на сумата 25 000 лева по сметка на Д.Д.С. в същата банка.
Като основание за превода е посочено „прехвърляне на средства“. На
13/12/2011 год. от сметката на П.Х.М. в П.И.Б.АД е нареден превод на сумата 35
000 лева по сметка на Д.Д.С. в същата банка. Като основание за превода е
посочено „прехвърляне на средства“.
На 21/5/2015 год. Д.Д.С. е получил две нотариални покани
от П.Х.М., с които е поканен да върне сумите 25 000 лева и 35 000
лева в едномесечен срок от получаване на поканата (разписка № 69 и разписка №
70 от посочената дата). Разписките за получаване на нотариалните покани са
подписани от Д.Д.С..
Ответникът не е изпълнил задължението си по чл.190 от ГПК
да предостави извлечение от банковите си сметки, по които е нареден превод на
посочените по-горе суми.
Горното се установява от събраните писмени доказателства
и заключението на графологичната експертиза, приети от съда.
При
тази фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Договорът
за заем за потребление е реален договор и се сключва с постигане на съгласие
между страните и фактическото предаване на парите или другите заместими вещи,
предмет на договора, от заемодателя на заемателя. Без такова фактическо
предаване не съществува валидно учреден заемен договор и съответно не се
поражда задължение за връщане на някакви пари или вещи. Освен фактическо
предаване е необходима и уговорка между страните, с която те се съгласяват вече
платени пари или предоставени вещи да се считат дадени в заем.
В
разглеждания казус безспорно се доказва ищецът да е превел на ответника
търсената сума. Ответникът не е изпълнил задължението си по чл.190 от ГПК да
представи извлечение от банковите си сметки, поради което на основание чл.161
от ГПК и с оглед представените извлечения от сметката на ищеца, удостоверяващи
наредения превод, съдът приема за настъпили фактите, за доказването на които
ответникът е създал пречка, а именно съдът приема, че нареденият превод със
сумите 25 000 лева и 35 000 лева е постъпил по сметката на ответника.
По
делото обаче липсват доказателства относно основанието, на което ищецът е
превел на ответника сумата от 60 000 лева, поради което и не се доказва
какво е било предназначението на посочената сума, в частност дали същата е
дадена по договор за заем за потребление. В извлечението от сметката на ищеца,
като основание за паричния превод, е посочено „прехвърляне на средства“. Това
общо посочване на основанието за прехвърляне на сумата, е недостатъчно съдът да
приема, че сумата е предоставена в заем и подлежи на връщане. Подобен извод
съдът не може да направи и въз основа на представените нотариални покани, тъй
като същите са едностранно изявление на ищеца и не обвързват ответника по
отношение на посоченото в тях основание за връщане на сумите. Представените по
делото доказателства не установяват между страните да е възникнала облигационна
връзка по договор за заем и какво е било взаимното съгласие на страните относно
предоставените средства. Ето защо съдът приема, че липсва валидно задължение за
ответника по договор за заем за послужване да върне посочената сума.
Поради
неоснователност на претенцията за заплащане на главница, в тежест на ответника
не е възникнало и задължение за заплащане на лихва за забава.
По
изложените съображения, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отговорността за разноски:
Ответникът по делото не е направил разноски и такива не му се дължат.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете на П.Х.М., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв.В.Т., срещу Д.Д.С.,
ЕГН **********, представляван от особен представител адвокат Й.Ц.П., с адрес ***,
офис 1, с правно основание чл.240, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за присъждане на сумите 25 000
лева и 35 000 лева, невърнат заем по договори от съответно 17/10/2011 год.
и от 13/12/2011 год. и сумата 367.03 лева лихва за забава за времето от 21/6/2015
год. до 13/07/2015 год.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: