О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Плевен,
11. 09. 2018 г.
Плевенският районен съд, тринадесети
граждански състав, в закрито съдебно
заседание на 11. 09. 2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 2646, по описа на съда за 2018 г, за да се произнесе взе предвид:
Делото
е образувано по подадена искова молба
от Й.М. П., ЕГН **********, от г р. Плевен, против С.В. П.,
ЕГН **********,***, с правно основание
чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД.
След като се
запозна с исковата молба, писмения отговор и материалите
по делото, съдът намира, че предявените искове са недопустими и производството
по гр. д. № 2646 / 2018 г. следва да бъде прекратено, по следните съображения:
Съгласно чл. 108 от
ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или
държи без да има основание за това. Съгласно чл. 68 от ЗС, владението е
упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.
В случая, ответницата не упражнява фактическата власт
върху имота и го е отдала в качеството си на арендатор, а не като собственик.
Фактическата власт се упражнява от наемателя Кооперация ДРЕН – гр. Пордим,
който обработва земята и прибира плодовете от нея, държейки я като чужда, а не
като своя. Ответницата не е владелец или държател и не може да е ответник на иска
по чл. 108 от ЗС, поради което той е недопустим.
Съгласно чл. 59 от ЗЗД, всеки, който се е
обогатил без основание и за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което
се е обогатил, до размера на обедняването. Страните са обвързани от действащ и признат от ищцата
аренден договор, който е основание за вледеене. С действията си ищцата
категорично е признала арендния договор. С изпратената на 23. 06. 2017 г.
покана до арендатора Анка Тодорова,
ищцата е приела договора за действителен спрямо нея и
е оспорила само някои от клаузите му – вида, размера и начина на плащане на
рентата. П. е
изпратила поканата за промяна на условията по арендния договор, а именно начина
на определяне цената на договора, като
вместо натура да е в пари, поради трайно настъпили обстоятелства.
Признаването на
договора е безспорен юридически факт. Ищцата и ответницата са обвързани с
действащ Договор за аренда на земеделски
земи № 25613 / 12. 05. 2016 г. и материалните спорове между тях следва да се
решават съобразно договореното. Вземането от неоснователно обогатяване
възниква, когато е налице разместване на блага, без в отношенията между
страните да съществува обвързаност от договор, в противен случай е неприложим чл.
59 от ЗЗД. Прилагането на този иск е
възможно само тогава, когато липсват други правни средства за защита.
Наличието на
обвързаност между страните в признатия от ищцата за действителен договор,
неизползването на съществуващите други правни средства за защита, изключват
приложимостта на чл. 59 ,ал.1 от ЗЗД.
Предвид
гореизложеното, съдът намери, че подадената искова молба от Й.М.П., ЕГН **********, против С.В.П.,
ЕГН **********, с правно основание чл.
108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД, е процесуално недопустима и не следва да се
разглежда по същество, а производството по делото да се прекрати, като на ответника се присъдят
направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв, съобразно
представения списък на разноски.
Водим
от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2646 /
2018 г. по описа на Плевенския районен съд, поради процесуалната недопустимост на
подадената искова молба от Й.М.П., ЕГН **********,***, против С.В.П., ЕГН **********,***,
съдебен адрес ***, офис № 9, с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал. 4 от ГПк, Й.М. П., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на С.В. П.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, офис № 9, направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Определението
подлежи на обжалване пред ПлОС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: